Category Archives: „ЛИК“ и читателят

Кой знае?

–      Не знаехте ли?!? – питат с основание поредните help-чистачи на поредната човешка щуротия.

–      Знаехме! – им отговарят потърпевшите.

–      Защо тогава мълчахте, защо не казахте?!

–      На кого? Всички знаеха. Вие не знаехте ли?

Въпросите секват, настава гузно мълчание.

–      И сега всички знаем какво ще стане след вас, ама… – се чува в мъглата заглушено мърморене под сурдинка от разни страни.

………………………………………………………………………………………………………………………………..

Тъй е било, тъй и ще бъде…

Нали мълчанието било злато?

________________________________________________________________________

Необходимо обяснение под черта:
В случая нямам предвид „мълчание“ буквално, а в широк смисъл – мълчание е и когато говориш не това, което знаеш и мислиш…

 

Последно за „Тъжни тропици”

Цитати:

–         …и се записах в Юридическия факултет, като едновременно подготвях философска степен просто защото това беше толкова лесно. ( 🙂 )

–         Нима учителската професия не е единственото средство, което се предлага на възрастните, за да останат в училище? Студентът, който я избира, не казва сбогом на детския свят: той по-скоро се стреми да остане в него.

–         …някакъв индианец успял да се спаси сам и по чудо от изтребването на все още дивите калифорнийски племена и години наред живял, забравен от всички, в съседство с големите градове, дялайки каменните острия на стрелите, с които ловувал. Малко по малко обаче дивечът изчезнал; един ден открили индианеца, гол и умиращ от глад в покрайнините на града. Той спокойно свършил дните си като портиер в Калифорнийския университет. ( 🙂 )

–         Да си спомня е голяма наслада за човека, но не и ако паметта възпроизвежда всичко буквално, защото малцина биха се съгласили отново да изживеят умората и страданието, които обичат да си припомнят. Споменът е самият живот, но с друго качество.

–         Протестантите се опитват да променят вярата на католиците, а католиците – на протестантите. Вместо да работят, за да оцелеят, те прекарват седмици в безумни спорове: как трябва да се тълкува Тайната вечеря? (защо ли ми е познато? 😉 )

–         Всъщност улицата не е само място, по което се минава; там човек стои.

–         Колко нежни цветове имат тези пясъци! Сякаш пустинята е жива плът с цвята на праскова, седеф, сурова риба. В Акаба водата, която поначало е нещо благотворно, е безжалостно синя, докато непригодните за живот скални масиви се губят в сиво-розови оттенъци.

–         Всекидневният живот сякаш е непрекъснато отхвърляне на понятието човешки отношения. Предлагат ви всичко, обещават ви всичко, твърдят, че могат всичко, въпреки че не знаят нищо.

–         Тонът на просяка, който вика: ”Са-ХИБ!”, учудващо напомня този, с който ние порицаваме дете: „Стига ДЕ!”, повишавайки глас и натъртвайки на последната сричка…

–         …за да се запази за всеки свободата, която му е присъща благодарение на отказа на другите да е упражняват антагонистично. Трагично е за човека, че този благороден опит е претърпял неуспех…

–         Любители на къмпинга, идете в Парана. Или по-скоро не: не отивайте. Запазете за последните естествени кътчета на Европа мазните си хартии, неразлагащите се бутилки и смачканите си консервени кутии.

–         В градините на двореца двама стражи обсъждат събитието. Няма ли да стане вече невъзможно да си полицай? Мислят си за стачка, във всеки случай заслужават увеличение на заплатите.
Началникът на полицията идва и обяснява грешката им. Мисията на полицията не я разграничава от хората, на които служи. Равнодушна към целите, тя се слива с личността и интересите на господарите си и блести с тяхната слава. Осъществявайки своята истинска природа, тя, както в рекламите на детективските агенции, вижда всичко, чува всичко и никой не подозира това. ( 😀 )

________________________________________
С това приключвам. Реших да не разказвам повече за книгата – поднесох ви „малка чаша ром” от бутилката. Само за да предизвикам интереса ви – истинското преживяване идва с четенето. Както виждате, цитатите са по-скоро от отклоненията от същността.

Но, в заключение, отново дебело подчертавам:

Това е книга за вас и за вашите потомци. Тя ще ви научи да виждате, мислите и говорите различно – със собствените си очи, глава и уста! Така, както накара изследователи от най-различни сфери на познанието да се променят. И в същото време ще изпитате гъдела на приключенско четиво…

Дано сте почувствали неистовото ми желание да имате тази книга в библиотеката си!

Не пренебрегвайте „Тъжни тропици”!

А аз започвам „Дивото мислене”…

___________________________________________

Финална публикация по инициативата на http://liikk.wordpress.com/2010/07/29/blogs2/

Виж Тъжни тропици, Тъжни тропици 2

Тъжни тропици 2

Продължение на Тъжни тропици

Не съм и допускал, че може на стари години да ми се случи подобно нещо.
Една книга да ме обсеби до такава степен, че непрекъснато да е в ума и устата ми. За каквото и да стане дума, за ланския сняг да се говори, аз съм готов спонтанно да кажа „Пък в „Тъжни тропици” Леви-Строс казва”…

Казва Човекът. Не пише, а казва! Според собствените му думи един спомен повлича друг, той трети: „Трябва да спра. Всяко от тези дребни приключения поражда в паметта ми друго.” Слава Богу, в повечето случаи не успява да спре веднага!

Тази книга се определя като една от най-значимите книги на френския етнолог-структуралист* Клос Леви-Строс.
Тази книга обърка хората, които искаха да я определят – едни споменават мемоарна, други философска, трети…

Една книга от 530 стр. написана за 4 месеца и половина! Помислете си дали е лустросвана, украсявана и професионално съобразявана…
Тя е просто разказ за случки и разсъждения породени от тях, на един човек с истинско чиста проба човешко мислене, неподдаващо се на влияния и примеси. Негово собствено. Той казва нещата така, както ги мисли, независимо за кого и какво се отнасят, независимо дали трябва така да се мисли и говори, независимо дали големи всепризнати капацитети са казали друго. Независимо какъв ще е резултатът.
На когото му харесат – добре, на когото не му харесат – здраве да е. Той няма намерение да се налага…

Е, на мен ми харесва! Толкова, че след стотици прочетени книги за първи път ми се случва да не продължавам да чета от където съм спрял, а да се връщам няколко страници назад за да премахна необходимостта от „Та какво казваше?”.
От време на време вмъквам реплика, но повече слушам – има какво, а и „отвлечените” неща ги е казал така, че няма с какво да ги допълня или коригирам… 🙂
Най-странно ми е, че не изпитвам чувство на потиснатост или преклонение пред него.**
Не, ние просто разговаряме – двама стари приятели със сходни възгледи за живота…
Следващата му книга, която бих искал да прочета е La Pensée sauvage.

В следващите редове (и следващи публикации) давам цитати от книгата, които са ми харесали, интересни са или резонират с моите разсъждения. В тях с Italic са мои редки вмъквания – за да ви е по-удобно да четете.

Обаче предупреждавам: от тях няма да добиете и 1/100 представа за книгата. Какво ще ви хареса на вас ще разберете като я прочетете!
Купете си я – тя няма да е само за вас, а и за децата ви!..

Цитати:
– Всички бяхме млади учители, едва започнали работа в провинциални гимназии. Малко перверзният каприз на Жорж Дюма щеше да ни извади от влажното зимуване в областните хотели, лъхащи на изба, грог и изгорели лозови пръчки, и да ни изпрати в тропическите морета и луксозните параходи: всички онези преживявания, впрочем предназначени да предложат далечна връзка с неизбежно фалшивия образ, който поради характерната за пътешествията фаталност ние вече си създавахме за тях.
– Дюма разполагаше на естрадата (може би „на катедрата”? едрото си, грубо издялано тяло, завършващо с неправилно оформена глава, напомняща побелял и огладен корен, пролежал дълго време на дъното на морето.
– „Най-вече, ни беше казал Дюма, трябва да сте добре облечени.” В желанието си да ни успокои той добавяше с трогателна наивност, че това може да стане съвсем икономично недалеч от Халите, в един магазин „При кръста на Жанет”, от който винаги оставал доволен, докато бил студент по медицина в Париж.
– Виктор Серж поради това, че в миналото си е бил съратник на Ленин, ме смущаваше. Едновременно с това трудно успявах да съвместя този факт с личността му, която ми напомняше по-скоро стара госпожица с принципи.
– Вместо да се ограничаваме, както правим понастоящем, с противопоставянето на лекари с лекари, на индустриалци с индустриалци, на учители с учители, може би ще открием, че съществуват по-тънки съответствия между отделните личности и социалните роли.
– …група военни, обхванати от колективна форма на умопомрачение, което би заслужавало вниманието на етнолога…
– …не бях чужд на такъв вид явления. Знаех, че бавно и постепенно те избликват като коварна вода от недрата на едно човечество на едно човечество, пренаситено от собственото си количество и от непрекъснато нарастващата сложност на проблемите си, сякаш неговият епидермис е бил раздразнен от търкането, получено в резултат на материалния и интелектуален обмен, нараснал поради интензивните комуникации.
– Спомням си, че именно в пациото на този хотел Бернар Голдшмид, пристигнал със същия кораб и станал след това директор на Комисариата по атомна енергия, ми обясни една вечер принципа на атомната бомба и ми разкри (беше май 1941), че големите воюващи страни бяха започнали научна надпревара, която ще гарантира победата на тази от тях, която се класира първа.
– Човечеството е избрало отглеждането на една-единствена култура; то се готви да произвежда масово цивилизация като кръмно цвекло. Неговото обикновено меню вече ще съдържа само това ястие.
– Някога хората са рискували живота си в Индия или Америка, за да донесат блага, които днес ни изглеждат смешни: бразилско дърво (откъдето и името Бразилия), червена боя или черен пипер, по който при Анри ІV лудеели до такава степен, че придворните го слагали в бонбониери, за да го хрускат.
– Цялата диалектика идва от обичаите и философията на групата. Именно от групата индивидите научават урока си; вярата в духове покровители принадлежи на групата и цялото общество учи своите членове, че в обществения ред за тях има шанс само с цената на един абсурден и отчаян опит да излязат от него.
– Не можах никога да разбера дали спонтанно или обмислено той (Виктор Маргьорит) беше способствал, заедно с някои други, за установяването на международно братство на свръхчовеци, състоящо се от пет-шест души: самият той, Кайзерлинг, Ладислав Реймон, Ромен Ролан и за известно време, мисля, и Айнщайн.

___________________________________________________
* Структурализъм – търсене на основните модели на мислене във всички форми на човешката дейност.
** А има за какво – къде съм аз, къде е той. Един от изключително малкото автори, чиито произведения приживе са публикувани в Bibliothèque de la Pléiade.

_____________________________________________

Начало Тъжни тропици, следва Последно за „Тъжни тропици”
___________________________________________
Публикация по инициативата на http://liikk.wordpress.com/2010/07/29/blogs2/

Тъжни тропици

Мразя пътешествията и пътешествениците, а ето че се готвя да разкажа за моите експедиции, но колко време ми беше нужно, за да се реша! Всеки път някакъв срам и отвращение ме спираха. Трябва ли да разказвам подробно толкова отегчителни детайли? Истините, които отиваме да  търсим толкова далече, са ценни едва след като се почистят от тези примеси. Но този вид разкази среща одобрение, което за мен си остава необяснимо. Какво четем в тези книги? Някоя подробност, като откраднатия сандък, пакостите на кученцето на борда  и избледняла информация, която известна доза нахалство не се свени да представи като доказателство – не, какво говоря, като оригинално откритие.

Така започва КЛОД ЛЕВИ-СТРОС книгата си „Тъжни тропици” (издание на Издателска къща ЛИК).

Една книга, която, според мен, е философски фундамент на етнологията такава, каквато трябва да бъде.

Една книга, която трябва да се чете с официално облекло! Не заради някаква студена аристократичност, а заради готовността да ú се принадлежи, докато се чете.

Гигантът етнолог-структуралист ни казва и показва: няма варварство и цивилизация що се отнася до корените на човешкото мислене и социална организация, базисните модели се управляват от всеобщи закони.
Ако е истина, че хората винаги са се стремели само към едно, а именно да създадат общество, в което може да се живее, силите, които са ръководили нашите прадеди, присъстват и у нас. Нищо не е проиграно, можем да започнем всичко отначало.” (цитат от последната страница на корицата)

Прочитам какво съм написал до тук и се стряскам – изглежда много застрашително сериозно. Едва ли не книга, която не е даже лъжица за всеки професионалист.

Е, не е така!

Това „не е за нас” съдържание идва до вас неусетно, когато четете.
Авторът разказва съвсем автобиографично, с начало студентските си години. В литературен стил, който не знам има ли си име – пише така, както се разговаря, както го правим и ние с вас. С многобройни странични отклонения от започнатата мисъл, удължаващи и усложняващи изреченията…
Е, понякога малко препъващо за четене, но затова пък е много човешки написано. И много интересно.

Често, остроумно: „опитвах се да отгатна зад грима мислите на госпожиците от дръгсторите, облечени с лилави рокли и с махагонови коси”. 🙂

Или хуманитарно: „Днес, когато полинезийските острови, залети с бетон, са превърнати в самолетоносачи, хвърлили тежки котви на дъното на южните морета, когато цяла Азия е заприличала на болнава зона, когато бидонвилите разяждат повърхността на Африка, когато търговската и военната авиация убива чистотата на американската и меланезийската гора, преди дори да унищожи девствеността ú, нима така нареченото бягство в пътешествията може да постигне нещо друго, освен да ни срещне с най-злополучните форми на нашето историческо съществуване? Това, което вие, пътешествия, ни показвате най-напред са нашите боклуци, захвърлени в лицето на човечеството.”

Поетично: „миролюбивият и ясен звън на чукчетата напомня звука на ксилофон (….) широките платна на авенютата, които нахално пресичат останките на къщи, които са по на петстотин години , но толкова често са били разрушавани и поправяни, че тяхната неизразима старинност вече няма никаква възраст

……………………………………

Драги приятели, тази скромна публикация има за цел само да ви обърне внимание, че има разкошно издание на „Тъжни тропици” на Издателска къща ЛИК.
За да не се губи време, докато аз ахкам и охкам над страниците на книгата и съм още доста далеч от края… 🙂

А и какъв смисъл да ме чакате за мнение? Такава книга преразказва ли се? Многобройните снимки как ще видите?
Или пък аз ще взема да коментирам КЛОД ЛЕВИ-СТРОС!?!

Този най-голям изследовател на човечеството не може да се коментира, той трябва да се чете!
Още повече, че както е далеч в историята (род. 28 ноември 1908 г – болшинството от вас не са били родени и в 1955 г., когато се е появила книгата „Тъжни тропици”), така е и наш съвременник – почина миналата година на 30 октомври, няколко седмици преди да навърши 101 години.

И до последните му дни светът дебнеше всяко редче, написано от великия столетник – Човекът, който ни кара да се опитаме да търсим същността си.
Оная истинска същност, която ни позволява понякога да разменим едно неволно разбирателство с някоя котка

……………………………………………

За „Тъжни тропици” неминуемо ще има още да пиша. Не коментари, а „ахкания”! 🙂 Затова слагам „следва продължение”.

Продължение Тъжни тропици 2 и Последно за „Тъжни тропици”

______________________________

Заб. Текстът в Italic е цитати от книгата. Вкл. и последният с котката…

Консумативното общество

Нещо като рецензия. 🙂

Шегата настрана, това са впечатленията ми от „Консумативното общество” на Кристиан Банков – първата книга, която получих от издателство „ЛИК” във връзка с инициативата им.

Започвам с предупреждение: ако вземете тази книга в ръка не четете анонса на гърба на корицата! Той само ще ви заблуди и, най-вероятно, ще ви накара да я оставите обратно на щанда. По-добре отворете на Предговор в началото и четете от втория абзац:

Можем да си представим парламента на това общество (консумативното) – там няма място за лицемерните посредници от политическата класа, а местата направо са заети от парламентарните групи на големите компании, от самите обръчи от фирми. Техните квоти са равни на техния принос за държавния бюджет. За този парламент ние, консуматорите, гласуваме всекидневно. (…) Избирателните урни са касите на супермаркетите. (…) като цяло демокрацията е гарантирана от постоянна обратна връзка с консуматора гласоподавател.”

Книгата със сигурност би трябвало да е много интересна и полезна за всички изброени на гърба. Но след като я прочетох, аз категорично твърдя, че тя е необходима за всеки просветен човек! Защо – с едно изречение:

„Консумативното общество” е книга, след която просто ще знаете как е станало, става и ще става човешкото осъществяване. И никак няма да ви е сложно да си обяснявате защо точно така нещо е ставало, става или ще става в човешката практика.

Като прочетете книгата ще си отговорите на въпроса „Коя е универсалната цел на живота”, често задаван по различни поводи в различни писания.
Ще разберете:
– Как Елизабет І е създала консумативното общество.
– Защо са се появили sumptuary laws. (закони, ограничаващи консумацията)
– Може ли алчността да доведе до просперитет на нацията?
– Какво са стилове на живот (класифицируеми системи от практики), кои професии къде са класирани в тях; коя прослойка на какво обръща внимание в живота, какво е спорта в тях и кои вярват повече в задгробния живот. Изключително богатите към какво аспирират, какво купуват?
– Кой е казал „Консумирам, следователно съществувам”.
– Ще прочетете за „Матрицата” на братя Уашовски и какво общо има тя със социологията на консумизма.
– Че човешкото щастие се балансира с нещастието.
– За „2 в 1” на консумацията – на тялото и на социалната идентичност.
– Просто по хрумване ли си купуваме стоки или те са част от смисловия инвентар, с който ние произвеждаме нашата идентичност (социална).
– Коя е силата, която впряга всичките ни подръчни сили („значимости”) за утвърждаването ни.
– Какво общо има психоанализата с това дали можем да опознаем себе си и изкуството в началото на ХХ в.
– Защо ни е толкова важна идентичността?
– Кои реклами днес са ефективни?
– Живеене или съществуване – кое е по-важно? Има ли хора извън човешката кондиция?
– Медиите, жълтата преса, алкохола, тревата… леката ви кола… високомерие, суетност, идолопоклонничество, самохвалство… оказва се, че всичко това (и още много) има сиджимка през идентичността към консумизма.
– Има ли си човек различни лайфстайл за делник и празник, за дните на седмицата, за в къщи и навън?
– Какво ще рече „социално конструиран свят”?
– Преди да продадеш някой силно персонализиран за теб предмет трябва ли да го държиш поне година в мазето за „охлаждане”?
– За халата на Дидро.
– Смисълът на битието и опасно ли е безсмъртието за цивилизацията?
– А знаете ли какво точно означава commerce и защо търговията е наречена така?

Всичко това (и още доста!) го има в книгата. А аз го написах, защото много ми се иска да ви събудя интереса.

Какво ще научите за свободен пазар, либерална демокрация, макдоналдизирането на света, теорията на пазаруването, автомобилните култури, сексът и градът, изобщо няма да подсказвам.
За социологията на консумативното общество в България (от Възраждането до наши дни!) също, за да не наруша удоволствието от четенето.
Но ви уверявам, че колкото и да сте чели разни неща по въпроса, ще ви светне в главата от тази концентрирана и майсторски поднесена информация!

Препоръчвам ви този сериозен философски труд, илюстриран с много примери „пред очите ни” та всеки да го разбере. Нищо, че авторът го нарича „един кратък увод към чакащата да бъде написана социология на консумативното общество в България“

Допълнение. Пропуснал съм нещо много съществено:
Тази книга ще ви прочисти от мисловни стереотипи и щампи, приети заради масовата им употреба и привидна логичност без проверка от личния разум.

___________________________
На ухото: за книгата сигурно ще ви напомням от време на време – доста теми за „Раздумка” има в нея… 😉

%d блогъра харесват това: