Category Archives: интелект

Годишна награда за литература „Ваня Константинова“

За писателите не смея да говоря, има толкова много възхитителни редове, че имам усещането, че се смалявам и изпитвам чувства за вина, че няма да успея да прочета всичко, което си заслужава, а то е написано и за мен. Предполагам, че начина, по който пиша, издава в някаква степен и какви писатели харесвам.

Ваня Константинова

 

ЙОРДАНКА БЕЛЕВА И СИЛВИЯ ТОМОВА СА НОСИТЕЛИТЕ НА ГОДИШНАТА НАГРАДА „ВАНЯ КОНСТАНТИНОВА“

Публикувано от Дежурен редактор: Валентин Дишев на май 26, 2016 в 10:15 am.

Йорданка Белева (за сборника с разкази „Ключове”, издаден от Издателство „Пергамент“, през ноември 2015 г.) и Силвия Томова (за нейния роман „Печатарят”, издаден през септември 2015 г. от „Жанет 45″) са първите лауреати на наградата, посветена на Ваня Константинова“, в първата година на нейното връчване (наградата ще се присъжда всяка четна година за книга с проза и/или критика на съвременен български автор – сборник с разкази, роман, критика – издадена между 1 януари и 31 декември на двете предходни календарни години; а в „нечетни“ години – за книга с поезия, при същите условия).

„Кръстопът“

Наградата е учредена от семейството.

 

Номинации за Годишна награда за литература „В.Константинова“ 2016

Джон Банвил – Недосегаемият. „Колибри“ 2015, превод Иглика Василева

Печатарят автор С.Томова 3 номинации

Йорданка Белева. Ключове. София:Пергамент, 2015 3 номинации

„Обаждане посред сън“ от Махмуд ал-Римауи. Превод: Хайри Хамдан

„Малка, мръсна и тъжна“ на Бистра Величкова, издаден през 2014 г. от  Издателска къща „Рива“.

ЕЛИАС КАНЕТИ „ЗАПИСКИ 1942-1985. Провинцията на човека. Тайното сърце на часовника“, изд. МД Елиас Канети, Русе 2015, превод от немски Пенка Ангелова и Ана Димова.

„Хипотезата за „странната долина“ и анимацията“, Цветомира Николова. Издателство на Нов български университет, 2014 г. , книгата е в жанр критика.

Ангел Игов „Кротките“

„Разпилени разкази“, Калин Терзийски

„Разглобено лято“,  Людмил Тодоров, изд. „Жанет-45“, декември 2014

„Гризли“ на Деян Енев.

КОГАТО ИЗПРАТИМ ДЕНЯ на Пиер Мейлак. Преводач е Невена Дишлиева-Кръстева.

„Балканският човек XIV-XVII век“ от Йордан Велчев, 1 том е издание на „Жанет 45“, 2014; 2 и 3 том са на „Хермес“, 2015

„Една и съща река“ на Здравка Евтимова („Жанет 45“) 2 номинации

Сара Кейн. Събрани пиеси. Превод Владимир Левчев. Издателство “Алтера”, София, 2012.

arest.com“ (Пергамент, 2014) на Васил Прасков.

„Колене“ на Росен Карамфилов, изд. Жанет 45, 2014

„Отклонения наесен“, Чавдар Ценов, „Жанет45“, 2015

 

„Щастлива съм, че ми е присъдена награда на твоето име, Ваня Константинова / Vania Konstantinova! Че думите от другата улица вървят успоредно с нашите, а понякога се пресичат в дълбока въздишка! Да е светла паметта ти! ❤ “

Коментар на лауреатката Йорданка Белева във фейсбук.

 

Гражданско общество -> протести

Съществената част на предишната публикация.

Мнението е само мое и не задължава никого да се съгласи с него, както не задължава и мен да давам подробни обяснения защо мисля така!

@ Февруарските протести бяха граждански и се развиха по стандартния начин.

@ Сегашните юно-юлски протести не са граждански, от първият ден участниците, умело подведени, изпълняват роля в сблъсък на олигархии за надмощие. Не съм против участниците, а против това, което и те не знаят защо искат!

Актуалното в момента.

Още през първата половина на тази година протестите вече са 2. Различни, с различни участници – според самите протестиращи. До края на годината има време за рекорд „брой протести за година“.

Февруарските протести
бяха според класическата формула – започнаха по конкретни случаи на сметки за тока, прераснаха за катастрофалното положение с доходите и против Системата. Появиха се лидери, започна уточняване и конкретизиране на исканията. Започна и боричкане за легитимност между отделните „фракции“ на протеста. По-точно, между кандидатите за лидери (и за бъдещи депутати, изборите се задаваха на хоризонта). Управляващите от ГЕРБ се засуетиха, „ГЕРБ това съм АЗ“ не знаеше какво да прави и даваше по обичая си категорични изявления, опровергавани пак от него след часове. Докато се появи един протестиращ с окървавена глава многократно експониран в едър план по телевизията. И правителството подаде оставка без да му я искат само ден след като Б.Борисов заяви, че няма да подава оставка под натиск. Явно му се каза, че за изборите друг ще мисли, а неговото управление спешно да се спасява както може.

Така заради оставката на правителството на ГЕРБ не беше изпълнено искане №1 на протестиращите да не се разпуска Народното събрание за да могат да се решат проблеми, за които протестират.

Последва служебно правителство на президента и избори.
Лошите избори 2013-та.
„Лоши“, защото народът изигра номер сякаш дирижиран и разчетен свише и провали сметките на мозъчните тръстове, а БСП (по-точно Станишев) от своя страна направи нечуван ход като още преди изборите обяви не свой партиен министър-председател ако прави правителство.

Така, след отказа на ГЕРБ да състави правителство след изборите, беше изпълнено искане №3 на протестиращите за създаване на програмен кабинет.

Сегашните юнски протести
много приличат на испанските от преди 2 години – по своите гневни млади участници, противници на Системата и по безхаберието какво ще стане после ако победят. В Испания се видя какво стана: смениха социалистическо с консервативно правителство и си продължават перманентно с протестите. Сега май става вече дума и за фактурите за ток!

В първите 2-3 дена усетих и интересен нюанс – радостно носталгично настроение сред по-зрелите млади „От 15 години не е имало такива протести с толкова хора!!!“, умно подсилено от благородния мотив „възмутен морал“.

Това за морала беше много сполучлив ход. Погъделичка егото на протестиращите, повдигна им самочувствието и ги мотивира. Повече, отколкото трябваше – сами се определиха като „млади, красиви, интелигентни“, че даже и заможни, не се борят за простотии като доходи и икономическо развитие, а за политици с висок морал и идеали след като изгонят всички досегашни. И се разграничиха от февруарския протест – там простаците се борели за къшея! Която постановка моментално противопостави софиянци на провинцията и тя каза „Гледайте си работата като сте толкова умни!“. И стана така, че от цяла България с изстискване не могат да се съберат 1000 протестиращи! Накратко, протестът не можа да стане български, остана си софийски за разлика от февруарския.

Добрите страни на „протеста“ (към днешна дата кавичките вече са необходими):
–      Даде възможност за всестранна самодейна изява, която очевидно липсва на мнозинството в прозаичното им всекидневие. Каквото и да си говорим, всеки човек чувства нужда да се покаже с нещо оригинално. А в случая допълнителният плюс е, че изявите получават международно показване – дори и изцепките.
–      Забавно прекарване на скучното лятно време за тези, които не могат да си позволят дълги отпуски, да не говорим за лукс такива.
–      Безплатно сутрешно кафе за много хора, които не могат да си го позволят. Няма ли да се помисли и за безплатни сандвичи?
–      Започна да просветлява наличната система за влияние и управление на мисловната атмосфера на нацията. По-точно нейните деятели у нас.
–      Показа, че социалните мрежи са нещо като джунгла, където трябва да си отваряш очите (т.е., ума) на 4.

Лошите страни:
–      Принизяване и употреба не по предназначение на важни понятия и термини – гражданско общество, протест, морал, мафия-олигархия, интелект.
–      Постави протестиращите в доста унизително положение с куриозното искане незабавна оставка на току що избрано с избори Народно събрание и новоизбран програмен кабинет. Подобна ситуация е много тревожен сигнал.
–      Участие на много хора по емоционален инстинкт, подчинен на вкоренени политически щампи на мислене.
–      Пореден опит за изнудване на болшинството от малцинство под 1 %. Дори от отделна личност (Сугарев напр.). Не е нещо ново и за съжаление е имало случаи да успее.
–      Медиите, колкото и да се правят на ощипани госпожици, определено са манипулативно „обективни“.
– Етническото противопоставяне се засили. Не малка вина за това има ДПС, използващо твърде брутално ситуацията.

Мрачни мисли.
От години у нас по отношение на интелекта поколенията целенасочено се „култивират“ от дейци „под прикритие“ (в системата им даже има и специално училище за целта!). Под прикритие, защото вече са внедрени и добре известни в обществото като специалисти в различни области на общественото развитие, а не като членове на определена гражданска организация. А как става формирането на рамки в мисловната дейност и възможно ли е такова „зомбиране“ – в някоя от предстоящите ми публикации за интелекта.

У нас има над 2500 неправителствени граждански организации. Някои от тях с твърде сериозно влияние в обществения живот. И нито една с публикуван постоянно публичен финансов отчет (приходи – разходи, от кого, за какво), подлежащ на контрол от гражданите – задължително условие за да бъде считана една организация за гражданска. В същото време не малко от тях – главно създадените да влияят на настроенията на обществото – имат доста сериозно финансиране от Европа и САЩ, за което гражданското общество дори не знае, камо ли да го контролира. И като се знае, че който плаща той поръчва музиката…

Явно и малка България не трябва да се оставя на самотек, току виж дала лош пример!

%d bloggers like this: