Category Archives: държавата

Пряка демокрация

Референдум за лично ползване.

Един шоумен и един отиващ си президент имаха голяма нужда от инжекция в имиджа. И си стиковаха интересите. За наше нещастие. Нахлузиха ни солиден воденичен камък, който ще мъкнем с пъшкане доста време.

Ако авторите и вносителят на референдума наистина милееха за България нямаше да поставят тези нищо незначещи дебилно-популистки въпроси, резултатът от осъществяването на които и на тях не им е ясен.

Щяха да зададат един единствен въпрос:

Искате ли да бъдем като Швейцария?

…………………………………

Швейцария, ах, Швейцария, ех, Швейцария…

Да сме като Швейцария, да станем Швейцария на Балканите…

Добре де, ама как Швейцария от най-бедната страна в Европа за 150 години е станала символ-мечта за всички европейци?

Как ще спечелим джакпота като не пускаме фиш?

…………………………………

По-горе не случайно подчертах „един единствен въпрос“. Не заради символ-мечтата, а защото швейцарската политическа система решава на куп всичките ни непрекъснато актуални проблеми.

Да видим:

Мажоритарен избор

# Напълно мажоритарен избор с партийни листи по райони с фиксиран брой мандати (листите са със същия брой). Избира се с отмятане независимо в колко листи съответния брой. Класиране по вишегласие във всеки район, а не на национално ниво. В парламента партиите си групират избраните от техните листи хора.

Малките партии

# В парламента може да има представена партия и само с един депутат.

Преразпределени и купени гласове

# Всеки даден глас отива точно там, за където е даден. (В сегашното ни народно събрание 58 депутати не са избрани с гласовете за своите партии, а са получили мандат с откраднати от малките партии гласове. 58!!!)

Депутатско скитничество

# Депутати не могат да напускат своята парламентарна група – автоматично излизат от парламента. Освободено депутатско място се заема от следващият в списъка по вишегласие на съответния район. (Може да е от друга партия)

Политическа класа, политиката като бизнес

А сега внимание! Няма да разказвам аз, защото няма да ми повярвате! Следва вода от извора. Ето какво казва в интервю Карлос Райнхард председател на парламента в швейцарския кантон Берн:

– Когато нямаме сесии, работя за моя бизнес, имам собствена компания и трябва да изкарвам парите си, не мога да разчитам на пари от политиката. Денят ми започва в 5 часа и завършва между 8 и 11 вечерта. Отговарям за функционирането на кантоналния парламент от 160 депутати, подготвям сесиите и парламентарните срещи заедно с главния секретар. Обикновено на всеки два месеца имаме по 2 седмици сесии (от понеделник до четвъртък), ангажиран съм и още седмица за подготовката им, която протича със срещи между представителите на различните партии. Подготовката на сесиите изисква усилена работа. Тогава определяме темите за обсъждане, проекторешения.

Аз като политик съм щастлив, че мога да се движа свободно навсякъде без охрана – в градския транспорт, да пазарувам, да пия кафе – изобщо политиците не се страхуват да живеят като всички останали. Това според мен се дължи на дълбоко вкорененото разбиране, че политиците са необходими, тяхната работа е нужна за успешното функциониране на държавата, а оттам и за благополучието на всеки гражданин. Културата на политически дискусии е ключова, за да има това усещане за свобода, за предвидимост. В страната има работа, спокойно е, няма бунтове и протести – това са все причини хората да са  щастливи.

– Целият процес (на референдуми) включва обсъждания с гражданите, детайлно представяне на позициите – в него са включени телевизиите, всички медии, така че аргументите в полза или против дадено решение да стигнат до всеки. Освен това задължително, по закон, получаваме в пощенската си кутия комплект от подробни разяснения по различните позиции преди дадено гласуване. Наскоро гласувахме по предложението да се увеличи годишният отпуск с една седмица и швейцарските граждани казаха – „не, не искаме да почиваме една седмица повече“. Хората успяха разумно да преценят какви затруднения би донесло това на бизнеса и последиците от тях.

– Като председател на парламента имате ли служебен автомобил? (Този въпрос го развесели.)

– Не, разбира се. Придвижвам се от Тун, където живея, със собствената си кола, използвам колелото си, трамвай. Ние, швейцарците, много обичаме да пътуваме с влак. Нямам служебна кола, нито свой офис в парламента, секретарка, компютър. Нямам никакви привилегии. Ако превиша скоростта или карам пил, не мога да очаквам полицаят да направи изключение заради поста ми, ще си платя глобата. Вие можете да срещнете например президента на страната на опашка в магазина, както и в трамвая. И това за нас е нещо абсолютно нормално.

                                                 http://www.jivotatdnes.bg

Като прочетохте това спомнихте ли си за „големия“ въпрос с намаляване на партийните ни субсидии? Помислихте ли за това, колко струва на бюджета политическата система на Швейцария и колко нашата като цяло? Парламентът, президентството, изпълнителната власт? А знаете ли колко държавни коли имаме в момента и колко „имате“ (сте платили лично чрез бюджета) вие? Забравихте ли „Ние не сме с мерцедесите“?

При такава политическа система нямам нищо против депутатите да са и 300!

……………………

Да не се увличам повече. Лесно ще намерите още подробности ако искате. И при мен има в стари публикации.

Същността на швейцарската политическа система е,

че първо тя е направена преди повече от 150 години и после Швейцария е станала това, което е!

Че „политик“ не е професия, а гражданска повинност, задължение, за функционирането на държавата в полза на всички граждани. Без привилегии, финансови облаги и бонуси.

………………….

В заключение:

По тези въпроси пиша от 20 години. Още по форумите преди социалните мрежи и блогове. Полза минус нулева.

И сега няма да има полза, за съжаление. Ако сте съгласни с мен, ще се разшумите ли по мрежите? Няма. Няма да ви донесе хиляди влизания…

Наистина жалко, защото сега е момента някоя от големите партии да загрее и да натисне за швейцарския политически модел – най-мажоритарният от всички.

Която го направи си осигурява „светло бъдеще“ десетилетия (че и столетия!) напред.

И току виж там, в бъдещето, европейците започнат да въздишат „Ах, България, ех, България…“

Ама де я тази наша партия?…

 

……………………

В отговор на незададен въпрос: Аз не гласувах в референдума. Като израз на определена гражданска позиция.

……………………

Това казва моята логика. А за логиката – в следващо писание…

По пътя – от парламентарни на парламентарни…

„Седя сега и си мисля. Не може да сме толкова захлупени, та други да трябва да ни казват кое-що. Я да седна аз и да видя какво всъщност стана досега“
Това съм написал някогаж, в далечната 2007-ма. Доста вода изтече оттогава, цели 3 парламентарни избори минаха. И какво се измени? Физиономията ми в огледалото!
Сега се канех да синтезирам резултатите от току-що миналите избори. Вече по навик. Но като видях на какво дередже са официалните данни (виж предишната публикация), казано честно, отщя ми се! И реших да отдалеча малко фокуса, да погледна панорамно сите парламентарни избори от 1991 до сега. Да видя как сме се нахаквали от дупка в…пардон, от избор на избор.
Доста нагледно се получи как ни е идвал акълът лека-полека. Макар че…

Избирателна активност

1990 – 6 976 620 (90,79%); 7-мо Велико народно събрание, 400 депутати
1991 – 5 540 843 (84.8%);
1994 – 5 178 458 (75.8%);
1997 – 4 255 301 (62.4%);
2001 – 4 558 826 (66%);
2005 – 3 747 793 (55.7%);
2009 – 4 345 450 (60.2%);
2013 – 3 632 953 (51.3%);
2014 – 3 501 317 (49.51%);

Партии в Народното събрание, гласове (депутати)

1990 – 7 партии + 2-ма независими – БСП 47.1% (210), СДС 36.2% (145), ДПС 5.75% (23), БЗНС 4% (16), Отечествен съюз 0.5% (2), Независими (2), Отечествена партия на труда (1), Социалдемократическа партия немарксисти (1);
1991 – 3 партии – СДС 1 903 567 (110), БСП 1 836 050 (106), ДПС 418 168(24);
1994 – 5 партии – БСП 2 262 943 (125), СДС 1 260 374 (69), ДПС 283 094 (18), Народен съюз 338 478 (15), Български бизнес блок 245 849 (13);
1997 – 5 партии – ОДС 2 223 714 (137), Демократична левица 939 308 (58), ОНС 323 429 (19), Евролевица 234 058 (13), Български бизнес блок 209 796 (12);
2001 – 4 партии – НДСВ 1 952 513 (120), ОДС 830 338 (51), Коалиция за България 783 372 (48), ДПС 340 395 (21)
2005 – 7 партии – Коалиция за България 1 129 196 (82), НДСВ 725 314 (53), ДПС 467 400 (34), Атака 296 484 (21), ОДС 280 323 (20), ДСБ 234 788 (17), Български народен съюз 189 268 (13);
2009 – 6 партии – ГЕРБ 1 678 641 (90+26мажоритарни=116), Коалиция за България 748 147 (40), ДПС 610 521 (33+5маж.=38), Атака 395 733 (21), Синята коалиция 285 662 (15), РЗС 174 582 (10);
2013 – 4 партии – ГЕРБ 1 081 605 (97), Коалиция за България 942 541 (84), ДПС 400 466 (36), Атака 258 481 (23);
2014 – 8 партии – ГЕРБ 1 072 491 (84), БСП лява България 505 527 (39), ДПС 487 134 (38), Реформаторски блок 291 806 (23), Патриотичен фронт 239 101 (19), България без цензура 186 938 (15), Атака 148 262 (11), АБВ 136 223 (11).
………………………………………………………………………………………………………………..
Какво се вижда с просто око:
Само 2 партии – БСП и ДПС – са участвали във всичките нар. събрания.
БСП се движи нагоре – надолу между 2262 и 505 хиляди избиратели.
ДПС се движи между 610 и 280 хиляди избиратели.
ГЕРБ в продължение на 5 години (3 парламентарни избора) спада постепенно с 600 хиляди гласа – от 1 678 641 на 1 072 491 – оставайки водеща.
Негласуването бе осъзнато като протестен вот, доколкото няма бюлетина „Против всички“.
В същото време мобилизацията на гласуващите за „малките“ партии, съчетана с наказанието на БСП с негласуване от нейните почти половин милион симпатизанти (което свали активността), вкара всички (5) партии с потенциал. И поряза „големите“ – броя на подарените (преразпределени) мандати спадна катастрофално, направо нищо не остана за раздаване. Най-видим пример е ГЕРБ – сега само с 9 хиляди гласа по-малко от 13-та година, а депутатите с 13 по-малко, от 97 на 84! Как да не се вкиснеш!
Аз подушвам и още нещо, което не се вижда с просто око. Което и други подушват, както гледам.
Наново се активираха разговорите за лявото и дясното с ляво-дясното националистическо за подправка.
„Брях, оставаме без ляво!“
„Тю бре, дясното разпокъсано, не върши работа!“
А бе, аланкоолу, в кое време живееш, какво ляво, какво дясно!? Сега партиите са олигархични! Демек, всеки уважаващ себе си олигарх си има партия, без партия си за никъде!
Еволюционно развитие, нашите с какво са по-лоши от световните?!
Няма да си седят прости олигарси, я!

Избори за народни представители 2014

Неясноти (грешки?) в официалния сайт на ЦИК „Избори за народни представители 2014“.

Да научиш резултатите от избори е от лесно по-лесно. Има си постоянно действаща Централна избирателна комисия, тя пък си има Портал за избори в Република България, в който има подробни точни данни за всеки избор. Официални. Събрани, пронумеровани и прошнуровани от „Информационно обслужване“*, което го прави вече повече от 20 години.

Казвам всичко това, защото от там вземам числата, когато представям синтезирано резултатите на някои избори за да можем по-лесно да си имаме собствено мнение, отръсквайки се от мантрите и мрънкането на познати субекти от разни известни обекти. Онези (субектите), чието призвание е да придърпват чергата до гушката си – в резултат на което закръглените им ду–та обикновено са на показ и всеослушание.

Пиша го и за да не си казвате „Ма Графът хич го нямало в сметките, бе!“ като видите напр., че сумата от действителни и недействителни гласове не отговаря на числото намерени бюлетини в урните, което пък не отговаря на броя гласували, който не отговаря на…

Всички преписани числа и снимки са от официалния сайт на ЦИК.

Извън страната:

ĉujbina2014Някои с по 2-3 бюлетини ли са гласували? Или са гласували без да се подпишат?

Ето някои важни числа – от тях се изчислява избирателната активност, 4%-та бариера, средната стойност на един мандат, броя на действително спечелените мандати, броя на преразпределените:

Колко са гласували и колко са действителните гласове?

В кои сборни числа влизат и гласовете от чужбина?

broy biuletini 2014Общият брой не отговаря на сбора от недействителни и действителни гласове. А трябва! От друга страна, 782-те бюлетини в повече от чужбина се стопиха на 48.

Действителните гласове са няколко различаващи се числа в различни места:
За страната  – 3 283 192 от горната таблица; 3 420 106 сборът от таблиците по партии 3 281 980 Страната + 138 126 Извън Страната (така са изписани в сайта).

Rezul2014deystvitelniĉujbina.izbori2014

А всъщност колко са избирателите по списък?

Broy izbirateliТолкова ли са наистина? Не – поне с чужбинските 144 208 са по-малко, защото тях ги има и в избирателния списък (където вероятно се водят негласували).
……………………………………………………………..
Ако продължа да се ровя сигурно ще намеря още доста подобни неща. Вероятно те имат някакво обяснение, което ги допуска за професионалистите.
Но аз и още почти 7 милиона не сме професионалисти.

Ние искаме да ни е ясно всичко в официалния сайт на Централната избирателна комисия на Република България!
В края на краищата, платили сме си за това и то не малко!
___________________________________
* Онова същото, на което миналата година професорът-математик-политик-специалист по нашите узаконени изборни кражби на гласове (избирателните системи) беше изпълнителен директор и подаде (или щеше) оставка преди изборите след скандал. Кой му е сега в ръководството не знам, там обикновено изплуват имена само при скандали. В сайта им няма и намек за имена…

Мюрета за политика

(продължение на предишната публикация)

Мюре се нарича примамка в ловуването. Принципът на действие е да се отклони вниманието и притъпи бдителността на дивеча за да стане лесна плячка.
Ефектът е в отклоняване на вниманието.

Любим прийом в политиката!

В този смисъл употребих думата в предишната си публикация и в някои коментари във връзка с обсъждането на избирателния кодекс.
След като изтървахме влака за истинска промяна в избирателните правила – ние, гражданите! – ето моето мнение по „горещите“ обсъждани теми:

Референдумът, предложен от президента
Абсолютна демагогия и парекселанс мюре! По простата причина, че въпросите имат много произлизащи от тях въпроси, които правят безсмислен (невъзможен) отговор „да“ или „не“ (задължителен за референдум). Изобщо и референдумите (които трябва да влязат в обществено-политическата практика) затънаха в блатото на партийно-политическите методи и не се вижда скоро да вършат наистина работа.

В конкретната ситуация – който наистина се интересува от мнението на гражданите да предложи референдум за ратифициране на новоприетия избирателен кодекс!

 Проблемите, поставени в президентския референдум

# Задължително гласуване.

> Основен аргумент „за“ е борбата с купуване на гласове. Аз определено „подценявам“ този въпрос, защото:
– никой не може да купи гласове за 58 депутата (колкото са неизбраните от „своите“ в сегашния парламент);
– работодателят от единственото предприятие в малко населено място няма нужда да купува, той само казва;
– разните истории по цигански махали са наивно смехотворни;
и т.н.

> Другият дежурен аргумент – „така е в Европа“ – се употребява (традиционно) с цел да се запуши устата на опонента. Никой не си прави труда да види как е в Европа.

В Европа „задължително гласуване се прилага само в 9 държави (от всичко 47 членки на Съвета на Европа): Гърция, Белгия, Кипър, Австрия (само в два лендера), Швейцария (един кантон), Люксембург, Лихтенщайн, Турция и Италия (за последната това съществува единствено в закона, но няма никакви практики на налагането му).“*

Впрочем, санкции за нарушение на това задължение има само в Гърция, Кипър, Белгия и Люксембург (и въпреки това никога не съм срещал 100% активност в гръцки избори).

Да се върна на купуването на гласове – никъде по света задължителното гласуване не е свързвано с този въпрос. Мотив за въвеждането му е легитимността на избраните.

В статията на г-н Тодоров (връзка към която давам под черта) има и още един много сериозен аргумент (за състава на Народното събрание), с който съм напълно съгласен, но не представям тук, защото не бях се сетил за него. Вижте го там!

# Мажоритарният вот.

Очевидно става въпрос за смесена избирателна система, макар че как ще се разбере това от въпроса в референдум?

Категорично съм против и даже не ми се иска да губя време и място за аргументация.

Отговорете си сами кои „идеални“ личности ще бъдат избрани и от кого предложени. Не като теоретична възможност, а на практика в реални избори!
Впрочем, вече сме имали опити в това отношение, нали?

Справка в помощ на дискутиращите:

„В Европа мажоритарна избирателна система се прилага в 5 страни, от които в 1 (Великобритания) тя е проста система в един тур, а в 4 други страни (Франция, Украйна, Беларус и Македония) – мажоритарна система в два тура. Смесена система се прилага в 3 страни (Русия, Литва и Хърватия).“
Тези, които често дават за пример Германия, да обърнат внимание на справката и да се поровят да видят какво-що.

# Електронното гласуване.

Тук мъглата в представите на хората е най-гъста. Включително и сред разбиращите за какво става дума технически.
Оправдано е – техническото развитие е стигнало немислим до неотдавна напредък и продължава буквално всекидневно „да тича“.
Като че ли по този въпрос няма съмнения. Само разлики в очакванията какво ще се промени. И кога ще го направим и ние.

Но има едно многозначително „но“. И то се състои в това, какво е положението в по-напредналите от нас страни.

Едно изследване, поръчано от Швейцарското федерално правителство показва, че макар вече няколко държави да са въвели в законодателството си възможността от електронно гласуване от дистанция, много малко действително го практикуват.
И никъде не е въведено като основен начин на гласуване.

Често се посочва за пример Естония – световният шампион по електронно правителство. Проблемът да се гласува електронно там не стои, решен е. И вече имат избори само с 3.4% процента гласували електронно…

В САЩ е предвидено в 2004 г. и веднага замразено заради опасения от несигурност на системата.

В Австрия и Франция е заявено, но фактически не се практикува.

В Швейцария 2007 г. федералният парламент гласува закон за по принцип електронно гласуване от разстояние, но засега въпросът остава замразен заради много технологически проблеми.

Покрай Избирателния кодекс се активира още една тема, която не е нова. Да има ли ограничения в правото да се гласува.
Няма да я коментирам. В нея има твърде много неща, (а и изцяло като принцип), които са извън моята същност. Не като пенсионер (страхуващ се, че ще стане излишен – както заподозря опонент в спор 🙂 ), а като човек, който уважава останалите човеци…
…………………..
Сега, след като си казах мнението по дискутираните въпроси, много ми се иска някой да ми обясни защо трябва да спорим как ще боядисаме стаите и да махаме разгорещено из въздуха с бояджийските четки, вместо да се хванем да построим къщата!
Това започва да ми прилича на виртуалност…
________________________________________
* Текстът в italic е цитат от „Демагогията около Изборния кодекс“ в един блог за политика и критическо мислене, който ви препоръчвам. Аз си спестих доста ровене из нета – почти всички данни взех от там на готово…

Маските свалени

Нямат време за тях – влизат в решителната атака! Наложи им се да пуснат и Президента на огневата линия. С куриозното искане за нови избори по-малко от 2 месеца след като неговото служебно правителство проведе предишните. След „малки“ промени в избирателния закон. Да ви казвам ли какви точно?

Няма нужда и за стимул на групичката „морални“ интелектуалци, те вече са готови. Ей ги, ръкопляскат вън, излезли за поредната вечерна разходка. Утре ще са и на безплатното кафе. Интересно, кой го плаща, между другото? Не ми се е мяркало из нета, може да съм пропуснал.

И дежурното познато от минали подобни ситуации писмо, подписано от дежурния „интелектуален каймак“ е на лице.

Това са „хилядите“, „представители“ на българския народ. Оня, „неинтелектуалния“, на когото те ще кажат кое що да бъде. А на тях им подсказват „ТЕ“ – ония, които сега свалят маските.

Че в олигархията започва жестока битка ми стана ясно още с назначението на Пеевски. Просто нямаше друго логично обяснение. Очевидно заплахата за господстващите до сега олигарси беше толкова голяма, че без обичайната в такива случаи подготовка се наложи да атакуват. Спомняте ли си кой беше сред първите надули тръбата за протести във Фейсбук? Жената на Президента! А фразата на Ц.Цветанов в последното му изказване, че го преследва групата около Пеевски (която бързо изчезна с „актуализиране“ от публикацията на Novini.bg 😉 )? Сблъсъкът очевидно е толкова сериозен, че накара дори мафията да се притаи встрани за известно време.

Олигархията няма политически идеали или предпочитания. Тя си подбира партии, които могат да ѝ свършат работа според ситуацията на момента. В сега застрашените ясно се видя, че има и от БСП…

Нервничат, защото са стъпили на хлъзгаво. Искат предсрочни избори не за да ги спечелят, а само за да спечелят време – не са подготвили още какво ще замести ГЕРБ, а това бързо не става. Засега имат само лидер, но коя партия ще е ракетата носител още не е ясно. Подготовката обаче започва – сигурно вече сте мярнали подхвърляния, че само жена ще може да оправи България. Коя жена си е ясно, няма нужда още да казват. Не е кметицата на София очевидно. Впрочем искате ли жокер? Жената, която ни натресе министърчето Дянков…

Винаги съм се стремил да разбера мотивите на човека срещу мен. И да бъда толерантен.
Затова и не пишех доста дни. Не ми се искаше да обидя някого.
Не само аз, както констатира Влади.

Днес не съм толерантен. Имам своя гордост и самоуважение, не мога да допусна заради мълчанието ми да ме броят за интелектуалец от улицата!

Винаги съм уважавал избора на мнозинството. Сега вече не:

Този Президент не е мой, не му дължа уважение!

От днес до края на мандата му. Заявявам го официално на основание гражданските ми права!

Неприлични мисли

за държавата.
„….неизтребимото като че ли българско разбиране,че държавата ни е длъжна за нещо“ (из един форум).

Често употребяван във всевъзможни варианти упрек към хората, които имат някакви претенции към държавата. Нещо винаги ме дразни в него и реших да видя кой крив, кой прав. А и да конкретизирам това понятие, че всички го знаем от деца, ама я попитай някого – най-много да започне да споменава нечия майка на глас…

Какво е това “животно” държавата? От къде е дошла та ни е яхнала здраво?

Лесен отговор се оказа: това е институция, която хората са направили за по-добра организация на живота, когато са станали многобройни. Наложило се в ония древни времена да има някой, който да се грижи общоприетите правила да се спазват. А и нови да се правят при нужда. Животът си върви сам напред, ама хората вървят и настрани – трябва да се “завръщат”! 😉
Значи не ни я натресал Някой от Някъде си, ами сами сме си я измислили за да ни служи. На нас, не на тия, които временно слагаме в нея на служба! Щом са там, значи и те трябва на нас да служат, за това сме ги пратили.

Иначе за какво ни е тя, за какво са ни те?

И какво излезе тогава – цитатът в началото е елементарна глупост! Глупост, глупост, ама като ти рекат “ти какво, чакаш (така обикновено казват) на държавата, а? Искаш да си лежиш в къщи и да ти носи закуската в леглото? Готованец, мързеливец!” и ти запушат устата. Даже нещо повече. Не върви ли нещо в държавата – народът виновен, мързелив, такъв, онакъв, чака от държавата на готово.
За по-сигурно – да не вземе някой по-ачигьоз да се съпичаса – му лепнаха и “остатък в мисленето от комунизма”, та да не и помисляш да възразяваш.

Ами ха да видим тогава кой работи и кой се почесва!
Какво командарят управляващите.
Държавата? – не носят никаква отговорност за нейната собственост, а и с бързи темпове я “подаряват”.
Тогава остава парите, които измъкват от джоба ни, защото ни управляват. Нас, които им плащаме! И то със суха пара! Да сте чули в някоя частна фирма собствениците да ги управляват тия, на които плащат? Че и да им определят правилата?
А и тези пари как ги “управляват”, а? Питаш за това – няма пари, за онова – пак няма, за децата в тежко положение, за здравето им – няма пари, някой да подхвърли милостиня. Чак просията от най-високо ниво организирват!

Ядосах се и си викам: “А, бе синковци, нас за мезе ли ни вземате? Ей сега ще ви тръсна една промяна на статуквото, че свят ще ви се завие.” И я тръснах:

От средствата, които ние даваме на държавата (данъци, такси, глоби и т.н.) да не се отделят никакви суми за заплати, обзавеждане, коли и др.п. за никого от управляващите! Тези средства да се използват само за хуманитарни и обществени цели – култура, наука, образование, здравеопазване, масов спорт, пенсионен фонд и т.н. За издръжка на държавните хрантутници нито лев от нашите!

А кой ще издържа разните държавни чиновници – бюрократи, министри, депутати и пр. – ще попитате? Много просто, да бъдат така добри да си изработят издръжката. Нали сега непрекъснато ни набиват, че ако сме бедни, гладни, виновните сме ние, че не сме инициативни, напористи, дейни, и пр.,и пр., че сме мързеливи, не работим и чакаме наготово от държавата! Така да бъде, ще им оставим достатъчно държавни предприятия, даже да си ги изберат по-печеливши (и без това никъде в Европа няма 100% частна собственост), които да управляват инициативно, напористо, дейно, да си направят там маркетинг (пфу, че дума!) и каквото изкарат като печалба, тяхно е! Отсега си имат министерство за тая работа – икономическото (след 100% приватизация каква ще е неговата работа?).
При това пак са облагодетелствани, защото няма да влагат нищо лично материално, никакъв личен риск. А за това, че сме им дали такава възможност гратис, ще си гледат държавната работа на обществени начала!
Че то сега какво излиза – нас ни упрекват, че чакаме на държавата, а те, управляващите, на кого чакат?
Нека бъдат добри да правят бюджета с пера за отглеждане на децата, за детските и старчески домове, за образование, за борба с престъпността, за бедните, за предприемачите (търговците и без помощ се оправят! 😉 ), а не – бюджет за президентството, за министерския съвет, за народното събрание, за разните министерства и т.н., и т.н. Ей тогава ще плащам с удоволствие данъците си!
А колкото до това, че няма да им остане време да управляват, спокойно, те се навъдиха толкова много в тази сладка „политическа класа“, че имат хора за всичко.

Ще кажете, ама това никъде го няма по света. Ами няма го, но защо трябва да чакаме някъде да стане, че после у нас? Ние какво, второ качество ли сме? А си мисля, че и другите бързо ще го харесат. Току-виж, след години се появила и “държава с човешко лице”. 🙂
…………
Като прочетете всичко до тук, не бързайте с усмивките. Откровено казано и аз се подхилквах в себе си, но после като се замислих…

%d bloggers like this: