Category Archives: България

Пряка демокрация

Референдум за лично ползване.

Един шоумен и един отиващ си президент имаха голяма нужда от инжекция в имиджа. И си стиковаха интересите. За наше нещастие. Нахлузиха ни солиден воденичен камък, който ще мъкнем с пъшкане доста време.

Ако авторите и вносителят на референдума наистина милееха за България нямаше да поставят тези нищо незначещи дебилно-популистки въпроси, резултатът от осъществяването на които и на тях не им е ясен.

Щяха да зададат един единствен въпрос:

Искате ли да бъдем като Швейцария?

…………………………………

Швейцария, ах, Швейцария, ех, Швейцария…

Да сме като Швейцария, да станем Швейцария на Балканите…

Добре де, ама как Швейцария от най-бедната страна в Европа за 150 години е станала символ-мечта за всички европейци?

Как ще спечелим джакпота като не пускаме фиш?

…………………………………

По-горе не случайно подчертах „един единствен въпрос“. Не заради символ-мечтата, а защото швейцарската политическа система решава на куп всичките ни непрекъснато актуални проблеми.

Да видим:

Мажоритарен избор

# Напълно мажоритарен избор с партийни листи по райони с фиксиран брой мандати (листите са със същия брой). Избира се с отмятане независимо в колко листи съответния брой. Класиране по вишегласие във всеки район, а не на национално ниво. В парламента партиите си групират избраните от техните листи хора.

Малките партии

# В парламента може да има представена партия и само с един депутат.

Преразпределени и купени гласове

# Всеки даден глас отива точно там, за където е даден. (В сегашното ни народно събрание 58 депутати не са избрани с гласовете за своите партии, а са получили мандат с откраднати от малките партии гласове. 58!!!)

Депутатско скитничество

# Депутати не могат да напускат своята парламентарна група – автоматично излизат от парламента. Освободено депутатско място се заема от следващият в списъка по вишегласие на съответния район. (Може да е от друга партия)

Политическа класа, политиката като бизнес

А сега внимание! Няма да разказвам аз, защото няма да ми повярвате! Следва вода от извора. Ето какво казва в интервю Карлос Райнхард председател на парламента в швейцарския кантон Берн:

– Когато нямаме сесии, работя за моя бизнес, имам собствена компания и трябва да изкарвам парите си, не мога да разчитам на пари от политиката. Денят ми започва в 5 часа и завършва между 8 и 11 вечерта. Отговарям за функционирането на кантоналния парламент от 160 депутати, подготвям сесиите и парламентарните срещи заедно с главния секретар. Обикновено на всеки два месеца имаме по 2 седмици сесии (от понеделник до четвъртък), ангажиран съм и още седмица за подготовката им, която протича със срещи между представителите на различните партии. Подготовката на сесиите изисква усилена работа. Тогава определяме темите за обсъждане, проекторешения.

Аз като политик съм щастлив, че мога да се движа свободно навсякъде без охрана – в градския транспорт, да пазарувам, да пия кафе – изобщо политиците не се страхуват да живеят като всички останали. Това според мен се дължи на дълбоко вкорененото разбиране, че политиците са необходими, тяхната работа е нужна за успешното функциониране на държавата, а оттам и за благополучието на всеки гражданин. Културата на политически дискусии е ключова, за да има това усещане за свобода, за предвидимост. В страната има работа, спокойно е, няма бунтове и протести – това са все причини хората да са  щастливи.

– Целият процес (на референдуми) включва обсъждания с гражданите, детайлно представяне на позициите – в него са включени телевизиите, всички медии, така че аргументите в полза или против дадено решение да стигнат до всеки. Освен това задължително, по закон, получаваме в пощенската си кутия комплект от подробни разяснения по различните позиции преди дадено гласуване. Наскоро гласувахме по предложението да се увеличи годишният отпуск с една седмица и швейцарските граждани казаха – „не, не искаме да почиваме една седмица повече“. Хората успяха разумно да преценят какви затруднения би донесло това на бизнеса и последиците от тях.

– Като председател на парламента имате ли служебен автомобил? (Този въпрос го развесели.)

– Не, разбира се. Придвижвам се от Тун, където живея, със собствената си кола, използвам колелото си, трамвай. Ние, швейцарците, много обичаме да пътуваме с влак. Нямам служебна кола, нито свой офис в парламента, секретарка, компютър. Нямам никакви привилегии. Ако превиша скоростта или карам пил, не мога да очаквам полицаят да направи изключение заради поста ми, ще си платя глобата. Вие можете да срещнете например президента на страната на опашка в магазина, както и в трамвая. И това за нас е нещо абсолютно нормално.

                                                 http://www.jivotatdnes.bg

Като прочетохте това спомнихте ли си за „големия“ въпрос с намаляване на партийните ни субсидии? Помислихте ли за това, колко струва на бюджета политическата система на Швейцария и колко нашата като цяло? Парламентът, президентството, изпълнителната власт? А знаете ли колко държавни коли имаме в момента и колко „имате“ (сте платили лично чрез бюджета) вие? Забравихте ли „Ние не сме с мерцедесите“?

При такава политическа система нямам нищо против депутатите да са и 300!

……………………

Да не се увличам повече. Лесно ще намерите още подробности ако искате. И при мен има в стари публикации.

Същността на швейцарската политическа система е,

че първо тя е направена преди повече от 150 години и после Швейцария е станала това, което е!

Че „политик“ не е професия, а гражданска повинност, задължение, за функционирането на държавата в полза на всички граждани. Без привилегии, финансови облаги и бонуси.

………………….

В заключение:

По тези въпроси пиша от 20 години. Още по форумите преди социалните мрежи и блогове. Полза минус нулева.

И сега няма да има полза, за съжаление. Ако сте съгласни с мен, ще се разшумите ли по мрежите? Няма. Няма да ви донесе хиляди влизания…

Наистина жалко, защото сега е момента някоя от големите партии да загрее и да натисне за швейцарския политически модел – най-мажоритарният от всички.

Която го направи си осигурява „светло бъдеще“ десетилетия (че и столетия!) напред.

И току виж там, в бъдещето, европейците започнат да въздишат „Ах, България, ех, България…“

Ама де я тази наша партия?…

 

……………………

В отговор на незададен въпрос: Аз не гласувах в референдума. Като израз на определена гражданска позиция.

……………………

Това казва моята логика. А за логиката – в следващо писание…

Сурва 2015 година

Сурва Новата година здраве да ви донесе!

Хубава и добра да бъде за вас!

Със слънчице да ви огрява, с добра дума да я споменете, когато я изпращате догодина.

До година до амина – много ли ни трябва? Живи и здрави да бъдем, храна на масата да има, весели да са децата ни!
Послушайте ги какво искат в своята песничка, в детските уста Бог говори!

Искам аз

„Няма аз да искам да стана богат,

нито пък ще искам от злато палат.

Само аз ще искам да стана юнак

и да се не плаша от жаба и рак!“

Всички това ви пожелавам с цялата си душа и сърце!

Не чрез самодоволния Кокаколовец, а с нашенското момче

http://news.flarus.ru/pix.php?pid=2417

със сурвачка в ръка.

Велик символ ни е сурвачката! Дряновичка – хем празнично потупва пожелания, хем напомня, че може и по-силничко при нужда…

Живи и здрави юнаци да сте, сурвачката във вашите ръце да бъде!

Сурва, сурва година!

По пътя – от парламентарни на парламентарни…

„Седя сега и си мисля. Не може да сме толкова захлупени, та други да трябва да ни казват кое-що. Я да седна аз и да видя какво всъщност стана досега“
Това съм написал някогаж, в далечната 2007-ма. Доста вода изтече оттогава, цели 3 парламентарни избори минаха. И какво се измени? Физиономията ми в огледалото!
Сега се канех да синтезирам резултатите от току-що миналите избори. Вече по навик. Но като видях на какво дередже са официалните данни (виж предишната публикация), казано честно, отщя ми се! И реших да отдалеча малко фокуса, да погледна панорамно сите парламентарни избори от 1991 до сега. Да видя как сме се нахаквали от дупка в…пардон, от избор на избор.
Доста нагледно се получи как ни е идвал акълът лека-полека. Макар че…

Избирателна активност

1990 – 6 976 620 (90,79%); 7-мо Велико народно събрание, 400 депутати
1991 – 5 540 843 (84.8%);
1994 – 5 178 458 (75.8%);
1997 – 4 255 301 (62.4%);
2001 – 4 558 826 (66%);
2005 – 3 747 793 (55.7%);
2009 – 4 345 450 (60.2%);
2013 – 3 632 953 (51.3%);
2014 – 3 501 317 (49.51%);

Партии в Народното събрание, гласове (депутати)

1990 – 7 партии + 2-ма независими – БСП 47.1% (210), СДС 36.2% (145), ДПС 5.75% (23), БЗНС 4% (16), Отечествен съюз 0.5% (2), Независими (2), Отечествена партия на труда (1), Социалдемократическа партия немарксисти (1);
1991 – 3 партии – СДС 1 903 567 (110), БСП 1 836 050 (106), ДПС 418 168(24);
1994 – 5 партии – БСП 2 262 943 (125), СДС 1 260 374 (69), ДПС 283 094 (18), Народен съюз 338 478 (15), Български бизнес блок 245 849 (13);
1997 – 5 партии – ОДС 2 223 714 (137), Демократична левица 939 308 (58), ОНС 323 429 (19), Евролевица 234 058 (13), Български бизнес блок 209 796 (12);
2001 – 4 партии – НДСВ 1 952 513 (120), ОДС 830 338 (51), Коалиция за България 783 372 (48), ДПС 340 395 (21)
2005 – 7 партии – Коалиция за България 1 129 196 (82), НДСВ 725 314 (53), ДПС 467 400 (34), Атака 296 484 (21), ОДС 280 323 (20), ДСБ 234 788 (17), Български народен съюз 189 268 (13);
2009 – 6 партии – ГЕРБ 1 678 641 (90+26мажоритарни=116), Коалиция за България 748 147 (40), ДПС 610 521 (33+5маж.=38), Атака 395 733 (21), Синята коалиция 285 662 (15), РЗС 174 582 (10);
2013 – 4 партии – ГЕРБ 1 081 605 (97), Коалиция за България 942 541 (84), ДПС 400 466 (36), Атака 258 481 (23);
2014 – 8 партии – ГЕРБ 1 072 491 (84), БСП лява България 505 527 (39), ДПС 487 134 (38), Реформаторски блок 291 806 (23), Патриотичен фронт 239 101 (19), България без цензура 186 938 (15), Атака 148 262 (11), АБВ 136 223 (11).
………………………………………………………………………………………………………………..
Какво се вижда с просто око:
Само 2 партии – БСП и ДПС – са участвали във всичките нар. събрания.
БСП се движи нагоре – надолу между 2262 и 505 хиляди избиратели.
ДПС се движи между 610 и 280 хиляди избиратели.
ГЕРБ в продължение на 5 години (3 парламентарни избора) спада постепенно с 600 хиляди гласа – от 1 678 641 на 1 072 491 – оставайки водеща.
Негласуването бе осъзнато като протестен вот, доколкото няма бюлетина „Против всички“.
В същото време мобилизацията на гласуващите за „малките“ партии, съчетана с наказанието на БСП с негласуване от нейните почти половин милион симпатизанти (което свали активността), вкара всички (5) партии с потенциал. И поряза „големите“ – броя на подарените (преразпределени) мандати спадна катастрофално, направо нищо не остана за раздаване. Най-видим пример е ГЕРБ – сега само с 9 хиляди гласа по-малко от 13-та година, а депутатите с 13 по-малко, от 97 на 84! Как да не се вкиснеш!
Аз подушвам и още нещо, което не се вижда с просто око. Което и други подушват, както гледам.
Наново се активираха разговорите за лявото и дясното с ляво-дясното националистическо за подправка.
„Брях, оставаме без ляво!“
„Тю бре, дясното разпокъсано, не върши работа!“
А бе, аланкоолу, в кое време живееш, какво ляво, какво дясно!? Сега партиите са олигархични! Демек, всеки уважаващ себе си олигарх си има партия, без партия си за никъде!
Еволюционно развитие, нашите с какво са по-лоши от световните?!
Няма да си седят прости олигарси, я!

Избори за народни представители 2014

Неясноти (грешки?) в официалния сайт на ЦИК „Избори за народни представители 2014“.

Да научиш резултатите от избори е от лесно по-лесно. Има си постоянно действаща Централна избирателна комисия, тя пък си има Портал за избори в Република България, в който има подробни точни данни за всеки избор. Официални. Събрани, пронумеровани и прошнуровани от „Информационно обслужване“*, което го прави вече повече от 20 години.

Казвам всичко това, защото от там вземам числата, когато представям синтезирано резултатите на някои избори за да можем по-лесно да си имаме собствено мнение, отръсквайки се от мантрите и мрънкането на познати субекти от разни известни обекти. Онези (субектите), чието призвание е да придърпват чергата до гушката си – в резултат на което закръглените им ду–та обикновено са на показ и всеослушание.

Пиша го и за да не си казвате „Ма Графът хич го нямало в сметките, бе!“ като видите напр., че сумата от действителни и недействителни гласове не отговаря на числото намерени бюлетини в урните, което пък не отговаря на броя гласували, който не отговаря на…

Всички преписани числа и снимки са от официалния сайт на ЦИК.

Извън страната:

ĉujbina2014Някои с по 2-3 бюлетини ли са гласували? Или са гласували без да се подпишат?

Ето някои важни числа – от тях се изчислява избирателната активност, 4%-та бариера, средната стойност на един мандат, броя на действително спечелените мандати, броя на преразпределените:

Колко са гласували и колко са действителните гласове?

В кои сборни числа влизат и гласовете от чужбина?

broy biuletini 2014Общият брой не отговаря на сбора от недействителни и действителни гласове. А трябва! От друга страна, 782-те бюлетини в повече от чужбина се стопиха на 48.

Действителните гласове са няколко различаващи се числа в различни места:
За страната  – 3 283 192 от горната таблица; 3 420 106 сборът от таблиците по партии 3 281 980 Страната + 138 126 Извън Страната (така са изписани в сайта).

Rezul2014deystvitelniĉujbina.izbori2014

А всъщност колко са избирателите по списък?

Broy izbirateliТолкова ли са наистина? Не – поне с чужбинските 144 208 са по-малко, защото тях ги има и в избирателния списък (където вероятно се водят негласували).
……………………………………………………………..
Ако продължа да се ровя сигурно ще намеря още доста подобни неща. Вероятно те имат някакво обяснение, което ги допуска за професионалистите.
Но аз и още почти 7 милиона не сме професионалисти.

Ние искаме да ни е ясно всичко в официалния сайт на Централната избирателна комисия на Република България!
В края на краищата, платили сме си за това и то не малко!
___________________________________
* Онова същото, на което миналата година професорът-математик-политик-специалист по нашите узаконени изборни кражби на гласове (избирателните системи) беше изпълнителен директор и подаде (или щеше) оставка преди изборите след скандал. Кой му е сега в ръководството не знам, там обикновено изплуват имена само при скандали. В сайта им няма и намек за имена…

Уникалната година на прехода

Последната година и половина от 25-годишния „преход“ е наистина уникална в политическо отношение (кавичките подсказват, че периодът след 89-та година дали трябва да се нарича преход е друг въпрос, върху който си струва да поразсъждаваме).

За да не разводнявам същността на писанието ще мотивирам твърдението си само със „сухи“ неоспорими факти без мои оценки и коментари.
Фактите са си факти, а дали носят добро или лошо моите читатели могат и сами да преценят.

  • В началото на миналата година (февруари 2013) търпението на хората даде на късо и започнаха протести. Доста сериозни, особено в провинцията. В случая уникалното беше, че бяха по много конкретен повод и с конкретни искания, които изискваха решения и действия на правителството на ГЕРБ, а не неговата оставка и предсрочни избори. Неконтролираните протести не се харесаха нито на политическите партии, нито на техните учители. В резултат, след среща в малките часове в американското посолство, министър-председателят Б.Борисов подаде оставка (по-малко от 24 часа след като беше твърдо заявил обратното) и предизвика предсрочни избори няколко месеца преди края на мандата.
  • През май 2013 бяха предсрочните избори. Уникален и невиждан ход направи БСП като още в началото на предизборната кампания обяви за свой министър-председател Орешарски (не политическо лице на партията) и намерение да прави не политически, а експертен кабинет (Може би затова те единствени от 4-те партии имаха известно повишение на гласовете спрямо предишните парламентарни избори – хората не искаха политици, а експерти).
  • Наистина уникални бяха резултатите от изборите. В парламента влязоха 4 политически субекта – ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС и Атака. Брой депутати:
    ГЕРБ 97 при спечелени 73;
    КБ 84 при спечелени 64;
    ДПС 36 при спечелени 27;
    АТАКА 23 при спечелени 18.
    Действително избрани в парламента бяха 182 депутати, 58 мандата преразпределени (по-точно присвоени) от другите партии, участвали в изборите!
  • Уникално правителство! ГЕРБ (първа по брой депутати) отказа мандата без преговори. КБ (без коалиционно споразумение, само с договорка с ДПС за подкрепа) състави експертно правителство, предложено от БСП и ДПС с Министър-председател Орешарски. В едногодишната си работа то често влизаше в противоречие с вижданията на подкрепящите го КБ и ДПС. Опозицията (ГЕРБ) не можаха да го свалят, подаде оставка поради машинации на ДПС.
  • Уникално! За първи път работата на парламента и правителството зависеше от АТАКА – КБ и ДПС имаха общо 120 депутата, толкова и ГЕРБ + АТАКА. Трябваше поне един от АТАКА за да работи Народното събрание (121 депутати за кворум).
  • Дни след избиране на правителство, от средата на юни, започнаха протести срещу него, белязани с не една уникалност
    – „спонтанно“ организирани от няколко НПО добре финансирани от чужбина (сумите ги има в сайтовете на съответните фондации);
    – най-продължителни (над 400 дни) и най-малобройни;
    – с уникален предлог за протест – моралът на управляващите;
    – обявили се срещу участниците във февруарските протести;
    – странни самооценки на участниците (умни, красиви, интелигентни, ранобудни и пр.) използвани и от Президента;
    – открито насърчавани от Президента;
    – в протестите участваха и служители на министерства и държавни институции;
    – появи се наименование „протестър“ във връзка с факта, че най-активните започнаха да осребряват участието си със служби (в Президентството и др.) още преди края на протеста, а сега даже служебният Министър-председател е протестър.
  • Супер уникално! ГЕРБ, като опозиция с най-голяма парламентарна група, една година не се яви на работа в народното събрание. Същото направиха в по-малка степен и депутати от АТАКА. Не разполагам с точни факти какви заплати са получили поименно за периода, това трябва да го има в администрацията на Народното събрание. Не сумите са важни, по-важен е фактът, че са ползвали всички привилегии и са получавали безотчетните пари. Не зная дали в Конституцията има посочено какво става с депутат, който съзнателно не изпълнява служебните си задължения.

––––––
Казано накратко, експериментът с „експертно правителство“ приключи с фиаско. Мечтата на хората, че правителство не от политици, а от професионалисти може да разклати прословутото статукво отиде в небитието. Такова правителство може да свърши работа, но няма кой да го остави да я свърши. За целта си има достатъчно кариеристи в партиите, а има даже и НПО! Партиите и „големите братя“ си гонят техните интереси, не нашите!..

Какво мислите по фактите вие си знаете.

Какво мисля аз – в следващата публикация. Не защото много се натискам да кажа (кой ли ще ме чуе?!), ама след като отвсякъде ме питат какво мисля за изборите и кой да ме управлява…

Христо Ботйов

За Ботев не трябва да се пише.

Ботев трябва да се чете!

 Hristo Botev

Пълно събрание на съчиненията подъ редакцията на Миxаилъ Димитровъ (София, Книжарница „Новъ Свѣтъ”, 1940)

Христо Ботев (Моята библиотека)

 

Бежанци и доброволци

Искате ли да сте наясно с проблема за бежанците у нас?

Възможно най-обективно? Без всякакви политически, националистически и всевъзможни –ически мъгли? Да узнаете, че и сред бежанците има доброволци?

Отворете

бежанци и имигранти

и започнете да четете от най-старата публикация до днешните!

Една доброволка с голяма човешка душа ще ви разкаже „отвътре“ нещата.

Една жена, пред чийто апостолски характер мога само да се прекланям!

……………………………………………………………..

Бежанците доскоро бяха добре експлоатирани в медии и нета, същински трилър на ужасите. Още като се появиха първите няколкостотин.
Ще ни залеят, бюджета ще закъса (по хиляда лева дават на човек на месец, а няма за лекарства и пенсии), Турция нарочно ни ги праща (води ги за ръчичка до нашата граница), престъпността…чак до тема в избора на седмицата по БНТ1 „Сирийското нашествие“.
Стреснатото правителство започна с бодлива тел да огражда България.
Пари, получени още преди 2 години за посрещане на бежанци, изчезнали в небитието.
Нацисти…пардон, националистите се опитаха да пуснат шпицкоманди…

Ама всяко плашило до време – и гаргите се научават да не се плашат от тях!

Разгеле, появиха се нови мюрета.

Украинците спретнаха отново „мирни протести“, нашите „ранобудни“ заминаха да ги учат как да се будят рано. Добре, че навреме се измъкнаха, та сега Външното спокойно съобщава, че „няма пострадали българи“.

Юрнахме се да спасяваме българския език от турско нашествие, на косъм беше да започне някъде из нета записване за „народно опълчение“ щото нашата армия…нали така. И те ти лош късмет – сега пък трябва да „остро възразяваме“ на официално ниво за отменяне на закон за езика в Украйна. Как да ги съчетаеш двете тези!

Та слушам Кристалина Георгиева вчера пак извади плашилото, че ще ни залеят бежанци. Щяло да има много, защото хората бягали да се спасяват от райони на въоръжени конфликти. Което си е истина като констатация.

Няма да подемам темата, спокойно. Както видяхте вече, друга е целта на това писание.

Васил Левски

Васил Левски

Годишнина от гибелта му.

Време да помисля за дните му живот.

И за моите дни.

Той направи каквото не можеше!

Аз поне каквото мога правя ли?

Ден за мълчание… 

Мюрета за политика

(продължение на предишната публикация)

Мюре се нарича примамка в ловуването. Принципът на действие е да се отклони вниманието и притъпи бдителността на дивеча за да стане лесна плячка.
Ефектът е в отклоняване на вниманието.

Любим прийом в политиката!

В този смисъл употребих думата в предишната си публикация и в някои коментари във връзка с обсъждането на избирателния кодекс.
След като изтървахме влака за истинска промяна в избирателните правила – ние, гражданите! – ето моето мнение по „горещите“ обсъждани теми:

Референдумът, предложен от президента
Абсолютна демагогия и парекселанс мюре! По простата причина, че въпросите имат много произлизащи от тях въпроси, които правят безсмислен (невъзможен) отговор „да“ или „не“ (задължителен за референдум). Изобщо и референдумите (които трябва да влязат в обществено-политическата практика) затънаха в блатото на партийно-политическите методи и не се вижда скоро да вършат наистина работа.

В конкретната ситуация – който наистина се интересува от мнението на гражданите да предложи референдум за ратифициране на новоприетия избирателен кодекс!

 Проблемите, поставени в президентския референдум

# Задължително гласуване.

> Основен аргумент „за“ е борбата с купуване на гласове. Аз определено „подценявам“ този въпрос, защото:
– никой не може да купи гласове за 58 депутата (колкото са неизбраните от „своите“ в сегашния парламент);
– работодателят от единственото предприятие в малко населено място няма нужда да купува, той само казва;
– разните истории по цигански махали са наивно смехотворни;
и т.н.

> Другият дежурен аргумент – „така е в Европа“ – се употребява (традиционно) с цел да се запуши устата на опонента. Никой не си прави труда да види как е в Европа.

В Европа „задължително гласуване се прилага само в 9 държави (от всичко 47 членки на Съвета на Европа): Гърция, Белгия, Кипър, Австрия (само в два лендера), Швейцария (един кантон), Люксембург, Лихтенщайн, Турция и Италия (за последната това съществува единствено в закона, но няма никакви практики на налагането му).“*

Впрочем, санкции за нарушение на това задължение има само в Гърция, Кипър, Белгия и Люксембург (и въпреки това никога не съм срещал 100% активност в гръцки избори).

Да се върна на купуването на гласове – никъде по света задължителното гласуване не е свързвано с този въпрос. Мотив за въвеждането му е легитимността на избраните.

В статията на г-н Тодоров (връзка към която давам под черта) има и още един много сериозен аргумент (за състава на Народното събрание), с който съм напълно съгласен, но не представям тук, защото не бях се сетил за него. Вижте го там!

# Мажоритарният вот.

Очевидно става въпрос за смесена избирателна система, макар че как ще се разбере това от въпроса в референдум?

Категорично съм против и даже не ми се иска да губя време и място за аргументация.

Отговорете си сами кои „идеални“ личности ще бъдат избрани и от кого предложени. Не като теоретична възможност, а на практика в реални избори!
Впрочем, вече сме имали опити в това отношение, нали?

Справка в помощ на дискутиращите:

„В Европа мажоритарна избирателна система се прилага в 5 страни, от които в 1 (Великобритания) тя е проста система в един тур, а в 4 други страни (Франция, Украйна, Беларус и Македония) – мажоритарна система в два тура. Смесена система се прилага в 3 страни (Русия, Литва и Хърватия).“
Тези, които често дават за пример Германия, да обърнат внимание на справката и да се поровят да видят какво-що.

# Електронното гласуване.

Тук мъглата в представите на хората е най-гъста. Включително и сред разбиращите за какво става дума технически.
Оправдано е – техническото развитие е стигнало немислим до неотдавна напредък и продължава буквално всекидневно „да тича“.
Като че ли по този въпрос няма съмнения. Само разлики в очакванията какво ще се промени. И кога ще го направим и ние.

Но има едно многозначително „но“. И то се състои в това, какво е положението в по-напредналите от нас страни.

Едно изследване, поръчано от Швейцарското федерално правителство показва, че макар вече няколко държави да са въвели в законодателството си възможността от електронно гласуване от дистанция, много малко действително го практикуват.
И никъде не е въведено като основен начин на гласуване.

Често се посочва за пример Естония – световният шампион по електронно правителство. Проблемът да се гласува електронно там не стои, решен е. И вече имат избори само с 3.4% процента гласували електронно…

В САЩ е предвидено в 2004 г. и веднага замразено заради опасения от несигурност на системата.

В Австрия и Франция е заявено, но фактически не се практикува.

В Швейцария 2007 г. федералният парламент гласува закон за по принцип електронно гласуване от разстояние, но засега въпросът остава замразен заради много технологически проблеми.

Покрай Избирателния кодекс се активира още една тема, която не е нова. Да има ли ограничения в правото да се гласува.
Няма да я коментирам. В нея има твърде много неща, (а и изцяло като принцип), които са извън моята същност. Не като пенсионер (страхуващ се, че ще стане излишен – както заподозря опонент в спор 🙂 ), а като човек, който уважава останалите човеци…
…………………..
Сега, след като си казах мнението по дискутираните въпроси, много ми се иска някой да ми обясни защо трябва да спорим как ще боядисаме стаите и да махаме разгорещено из въздуха с бояджийските четки, вместо да се хванем да построим къщата!
Това започва да ми прилича на виртуалност…
________________________________________
* Текстът в italic е цитат от „Демагогията около Изборния кодекс“ в един блог за политика и критическо мислене, който ви препоръчвам. Аз си спестих доста ровене из нета – почти всички данни взех от там на готово…

Дърво без корен

Често попадам на публикации от българи в чужбина или от българи тук за българите в чужбина. Понякога пиша коментар, по-често не. Но искреното откровение на „новобранец“ в Германия ме мотивира за това писание.

Започвам с много необходимо уточнение на понятията „емигрант, имигрант“. В множествено число, защото това са две понятия, а не е правилно и грешно изписване на едно.

Емигрант (лат. Emigrans) означава изселник, човек, който се е изселил в чужда държава.

Имигрант (лат.  Immigrans) е заселник, човек, който се е заселил в чужда държава.

Т.е., българинът, заселил се в Германия, е емигрант спрямо нас и имигрант спрямо германците.

„Много важно как ще ги наричаме! Нали е ясно за какво говорим.“ мислите си вие.
Ясно ли? Я да чуем за какво говорим, че да видим дали е толкова ясно:

–      За причината – партийното управление, протестите (подскачането), политическия морал, олигархията

–      За терминала като спасение (и настоятелна препоръка)

–      2 милиона българи са напуснали България и още продължават да я напускат

–      Младите напуснаха

–      България умира , а с нея и малкото останали достойни и истински хора.

–      В България остават само простите и мързеливите (пропускам по-силните определения, вие и така ги знаете)

–      След 20-ина години в България няма да има българи

–      За последния българин

–      И т.н.

Главно за това говорим, нали? Нагласяйки го според тезата, която защищаваме в момента – два милиона е внушително число, не е за пренебрегване. Кой ще ти се вниква, че в определенията по-горе става дума за „изселване“ и „заселване“, нали тогава ще трябва да се уточнява колко от заминалите са за заселване в чужбината и колко за припечелване!

……………………………………….
Дългичко уточнение стана, но е важно.
Приемем ли да бъдем точни споровете кой крив кой прав се обезсмислят. Остава само един виновник – влошените условия за живот на хората. Единствено те са причината за миграционните вълни. Влошените условия за живот не при 4-годишното управление на тая или оная партия, а в течение на десетилетия.

Моля, отправяйте претенциите си към виновниците за тези условия – наши и световни. Не си вменявайте вина като потърпевши от тях. Не се чувствайте виновни.

Не сте!

……………………………………..
България няма да изчезне!
1888 г. сме били 3 милиона и 150 хил. население
1920 г. – 4 мил. и 800 хил.
1940 г. – 6 мил. и 300 хил.
1986 г. – 8 мил. и 950 хил.
2011 г.(преброяване) – 7 мил. и 360 хил.

Да виждате признаци за фатален изход?

……………………………………….
На българите в чужбина от сърце пожелавам успех:

–      На емигрантите, та след поколения пак да имаме поводи за гордост с някой прочут по света от български произход

–      На гурбетчиите да понапълнят джобовете, та да могат да завъртят работа като се върнат и да заживеят по-спокойно

………………………………………..
На българите в България пожелавам да престанат с подскачането и обвиненията, да седнат и отворят в нета нещо различно от фейсбук и да се замислят защо, примерно, в Швейцария, Малта и Люксембург няма протести за резултати от избори и за сваляне на току-що избрано правителство. И дали не може и у нас да стане така…

…………………………………………
И накрая моето лично мнение, усещане, убеждение – както искате го наречете:

За мен не съществуват български емигранти.

Българите в Европа какви емигранти са? Нали сме граждани на ЕС! Все едно от Кричим, примерно, да се преселиш в голям град, защото си намерил добра работа.
Българите в САЩ, Канада и Австралия скъсали ли са родовите си и имуществени връзки с България? Колко от тях са се отказали от българско гражданство?

Вие, „емигрантите“, кажете: емигранти ли сте или българи живеещи в чужбина?

Между другото, ако цъкнете на FLAGcounter ще видите къде по света българи четат моя скромен блог (105 страни!). За мен това е свидетелство за жизнеността на българите!

…………………………………………

Това исках да ви кажа, уважаеми мои гости.

_______________________________
Под черта: Заглавието „Дърво без корен“ не е упрек, а само напомняне, че от носталгията не можете избяга. И не изчезва – до сега се събуждам с болка в сърцето когато сънувам малкото градче Трявна, където изживях детството си…

Гурбетчия

Рекламите в блога не са мои!

Чергар срещу лихварите

Отворено писмо до българските лихвари („банкери“)

 Чергар: „Апелирам към всички медии и читатели, да споделят това писмо с възможно най-голям кръг от хора. Ще бъда благодарен на всеки, който ме подкрепи. Тази битка не е само моя, но ако трябва ще я водя сам.“

„Г-да лихвари („банкери”), вашата професия, вашите представители и институции, вашата душевна същност е била, е и ще бъде презирана, ненавиждана и мразена, независимо от вашите усилия да забраните това. Не можете да унищожите и потиснете  човешките чувства, нито със закон, нито със заплахи, нито със сила, защото те са заложени дълбоко в човешката природа и всяко „човешко” същество, избрало да изживее живота си упражнявайки този човеконенавистен занаят трябва да си дава сметка за това.“  

Открита, смела и недвусмислена позиция!

Не само я подкрепям, но се присъединявам категорично към нея. „Уведомените съответни институции“ (?!?) няма да ме стреснат. Напротив, много бих искал да зная кои са те, за какво ги уведомяват и каква им е работата. Предполагам, че и вие, драги мои читатели, бихте искали да знаете.

Няма да сте сам, Чергар!

https://www.google.bg/url?sa=i&rct=j&q=&esrc=s&source=images&cd=&cad=rja&docid=9vlETXMx_ts-XM&tbnid=bI9BcJYms7kJYM:&ved=0CAUQjRw&url=http%3A%2F%2Fchitanka.info%2Ftext%2F3628%2F24&ei=qJbSUdvRKoftsgbnhIC4Cg&bvm=bv.48705608,d.Yms&psig=AFQjCNHkba1I6jXcSYKMwpzeaV2eG1mmAQ&ust=1372841564458410

Лихварите са си лихвари, както и да се прекръщават!

https://vascont.files.wordpress.com/2013/07/e4d77-untitled1.png

Здравей, фатална 13-та!

Добре дошла!

Не ни разочаровай! Знаеш, всичките ви посрещаме с хахо-хихо, илюминации, фойерверки и главното – надежди. А ви изпращаме…

(Надявам се да не забравяш за изпращането – нали от него ще зависи какво ще е записано в историята след „2013 -…“)

Щом си уникална – друга фатална 13-та чак след 100 години! – дръж се на висота! Оправяй се фатално с лошотиите, болестите, глада и омразата! Разтръскай главите на хората та да им се размърда мозъкът и да видят, че и тези насреща, срещу които са се накокошинили, са на същия хал – и на тях „изедници“ им свалят кожите от гърба и държат децата им гладни!

По празници ни слушай какво си пожелаваме, това са истинските ни желания. Тях изпълнявай! Не ни слушай какви ги приказваме когато ни докривее светът…

Успееш ли, като теб няма да има друга! Ще оглавиш класацията и 13 ще стане най-любимото число.

Поздравявам те, Фатална, с ето това

War is over, over if you want it.
Now!

Ние го искаме, от теб чакаме да накараш и тези, които не го искат да го поискат. Now, сега, през твоя мандат!

Ха, да те видя!

…………………

Това е пожелание-послание към току-що престъпилата прага Нова Година.

Пожеланията ми за вас, мили приятели, вие ги знаете. И сигурно знаете, че ви ги пожелавам не само при случай, а всеки Божи ден!

Честита Нова Година!

Графът

Пожарът

Историята е невъзможна!
Горски пожар, който започва така (1 юли 2012) и има свидетели, направили снимки:


(линк към 9 снимки)

На втория ден:

На третия ден:

В разгара си:

Тази сутрин бил в границите от снощи по думите на зам.-директорът на главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ комисар Васил Василев.

Това е биографията на пожара. Неговата работа е да гори и расте.

Нашата работа (на хората и главно на държавата ни) е хладнокръвно и организирано да не му позволяваме. Дори когато изглежда почти невъзможно като в САЩ.

Нашата даденост да си свършим добре работата:
– единствената държава в света, ръководена от професионален пожарникар, доктор на пожарникарските науки и генерал, гасил (по негови думи) много горски пожари;
– специални държавни институции за борба с бедствията, вкл. и с пожарите.

Реакциите:
Учудващо неадекватни от държавните институции и недомислени от активното общество!

Държавните институции:
> Безспорно е, че човешкият фактор е причина за ситуацията. Не за евентуалната клечка кибрит в началото, а за разрастването на пожара от 40-50 декара (вижда се, че е започнало от много по-малко) до 5-6 пъти повече (подчертаните думи са с лицеизраз и интонация, добре позната ви от телевизията) в много влажна местност.
> Странни (меко казано) противопожарни действия в първите 2 дена, когато пожарът все още ни чакаше. Особено описаните в разказа на Асен Генов  и Крум Фильовски,  които очевидно описват един и същ случай.
> Пълна некомпетентност на ръководителя на кризисния щаб, зам.министър председател и министър на вътрешните работи, който заяви, че на терена ще се действа с коне и мулета?!?
> Основната дейност на ангажираните с проблема министри в първите дни беше грубо да се заяждат с протестиращите против закона за горите. („На Орлов мост сте ербап, а сега ви няма да гасите”)

Социалната мрежа и обществените формирования:
> Поддадоха се на провокациите. Призоваха хората си и те реагираха съответно – хиляди доброволци! В резултат хаос, суматоха и запалени подметки на един младеж (за щастие само толкова!).
> Активното общество във фейсбук се мобилизира съответно – записване на транспорт с лични автомобили и т.н. Адекватно, ако не ставаше въпрос за горски пожар! Единични гласове предупреждаваха „Чакайте, не става така, това е пожар! Не е достатъчно да има обществена ангажираност!”, но нямаше кой да ги чуе.
Доброволците повече работа щяха да свършат ако съберат повечко документален материал – снимки, видео, реплики, организация. Добре, че поне двамата, цитирани по-горе, го направиха. Между другото, днес прочетох, че е качена помпа и ще се пусне водата отгоре, за която става дума в разказа им. Защо днес, а не онзи ден, още не съм прочел…

Хиляди въпроси има около този пожар – доста призраци танцуват в пушека. Задават се масово отвсякъде – повече в мрежата, доста по-малко в медиите. Не виждам смисъл (по примера на Комитата) и аз да ги задавам и коментирам, затова пиша фактология и лична оценка.
Виж, ако се появят някои отговори, тогава е друго положението…
______________________________
Под черта показвам няколко снимки, които е направила приятелка на Муниконтин от блок в Дървеница.
На 2-ри късно вечерта:

На 3-ти късно вечерта:


Снимките гарантирано не са пипани, т.е., самостоятелната звездичка е автентична. Вероятно догаряне от деня. И на трите личи посоката на вятъра. През двете нощи на пожара нямаше хора според официалните съобщения.

Важно допълнение. Съществени промени в ситуацията ще давам в коментар. Моля, следете ги.

Българските медии на пазара

„То бива, бива, ама курбан от бивол не бива“

Прочетох тези дни

«Еврокомисар: Ситуацията с българските медии е тревожна» (става дума за изказване на европейския комисар по телекомуникациите и медиите Нели Крус на семинар за медийната свобода в нашата страна, организиран в Европейския парламент в Брюксел от групата на либералите и демократите АЛДЕ).»

Нямах намерение и аз да пиша по въпроса. Много е писано и се пише за свободата, цензурата, професионализма на журналистическата гилдия, етиката ú, грамотността, за собственността и т.н. И без мен ще мине, не виждам нещо не казано.

Но…

Тази сутрин на кафеената сбирка една от приятелките, която продава вестници, ми казва «Виж какво пише тук, от сега не съм на себе си!»

И ми подава вестник „Ретро”.

Чета: „Професор Рангел Гюров: СИЛЕН ТРУС НА 18 ЮНИ». На първа страница. Стряскащо! За да ви стане ясно ще го сканирам:

–         Леле! – казвам – Страшничко. Ама нали знаеш, Мариана…

–         Зная, зная, нали продавам вестници и от нямане какво да правя ги чета. Ама…

–         Да де, ама… Затова си допивам кафето и отивам да погледна в нета. Че тук, във вестника, даже не са написали къде и кога го е казал това професорът – на тях ли или на някой друг.

Прибирам се, написвам за по-бързо в Google името на професора и ето ти близо 27 хил. връзки. Дебела е май работата…

Още в началото ми става ясно, че това е от интервю, публикувано в „24 часа”. (Непременно го прочетете цялото, че да не ми тежите на съвестта! 🙂 )

След това – ориентиран вече – започнах да чета само заглавията в многобройните връзки на различни медии, социални мрежи и форуми. Нали заглавието на „Ретро” ме набута в това „изследване”.

Най-срещаното (вкл. и в първоизточника „24 часа”) е и най-резонното: „Най-вероятната дата за силен трус е 18 юни». Но вижте и какви има:

@ РАЗКРИТИЯ.КОМ – Експерти: Нов силен трус ще ни удари на 18 юни!

@ Стандарт – Удря ни адски трус. Адско земетресение може да ни удари всеки момент. (Стандарт е обрал точките!)

@ pravda.bg – Геолог предрече ново силно земетресение за България през юни

@ meganews.bg – Удря ни силно земетресение на 18 юни, предрече геолог

@ Darik news Силно земетресение грози района на София. Силно земетресение в България с многобройни жертви и големи материални щети

@ Клюки – Професор Рангел Гюров:»Чакайте нови трусове»

И въпросното на Ретро «Силен трус на 18 юни»

………………………………………………….

Не е за сефте заглавията в медиите да са «пазарни» и да не отговарят (а често и да противоречат) на съдържанието. Жанрът го изисква – заглавието трябва да те «хване». Особено видимите на 1-ва страница, че дано да купиш вестника.

Изисква го жанрът, ама той изисква и работещите в него да са на ниво! Защото заглавията могат хем да са «пазарни», хем да не са лъжливи. Само малко раздвижване на сивите клетки трябва, малко използване на интелекта (ако го има, де 😉 )…

…………………………………………………..

Тъй! След като прочетохте всичко до тук и констатирахте, че нищо ново и необикновено не се е случило в медийната ни практика, сте в пълното си право да ме питате за онова „Но…”, което уж ме накарало да пиша. Дали и то не е „пазарна хватка”?

Не е, мисля, че „но”-то е твърде сериозно!

Отнася се за пълната безотговорност на българските медии. В случая, без преувеличение, престъпна*!

Прочетохте ли какво пише над Ретро? „Най-дебелият пенсионерски вестник”.

Как ще прекарат 18-ти юни пенсионерите, прочели вестника?

Дали на някои няма да се наложи да търсят „Бърза помощ”, не дай, Боже?

Ех, да можех някак да организирам пенсионерите да звънят през „фаталния ден” на всички „Ретро”-джии по списък. Особено през нощта!..

……………………………………………………

И на всичкото отгоре искат от нас да повярваме, че Цецка Цачева спира цигарите! :-b

_________________________________

* Не става дума само за морална категория, има закон, по който преди време осъдиха някакъв екстрасенс в Хасково за подобен случай

Кой плаче?

24 май.
Най-радостните и весели спомени от детството!
Дни наред подготовки, пълни с веселие, закачки, перчене пред момичетата…
Манифестация, която се различаваше от всички други – беше на децата – и те си правеха атмосферата. Кулминация бяха часовете за подреждане на колоната и бавно придвижване към трибуната. В тях се разгаряха страстите между съседните училища в редицата – надпяване, надвикване, надиграване и скандиране.
Всъщност, преминаването пред трибуната ми се губи нещо в спомена. Не заради „борба с тоталитаризма” 🙂 , а по простата причина, че това означаваше края на баш празника и неговата подготовка…
А ако речеше да валне пролетен дъжд (както често се случваше) емоциите ставаха пълни – от кое училище се уплашили и избягали, кои (юнаци!) останали (вир-вода, естествено 🙂  ) и т.н.

Днес сутринта полъхът от атмосферата на спомените ме прати да се поразходя по празничните булеварди на София, където някога…я по-добре да оставим миналия век на историята! 🙂

Вървя си аз бавничко и напразно се мъча да направя мост във времето. Не се получава – нито Мимето от 6 клас се появява, нито приятелите от 7-ми „А” да се сръчкаме…
Изведнъж ми се стори, че чувам плач. Хлипаше някой, подсмърчаше.
„Я по-внимателно с халюцинациите” – помислих си аз – „на днешния ден плач не му пасва!”
Хлипането, обаче, продължава.
Оглеждам се – подпрени на нещо една до друга две буквички ронят ли ронят сълзи.
– И таз хубава! – казвам им аз – Такива хубави буквички на празника си да плачат! Защо не сте на манифестацията?
– Защо да ходим, нас вече за нищо ни имат, никой не ни обича. Децата ни намразиха и на наше място сложиха цифри, представяш ли си, дядо?
– Трудно – казвам – ако не го виждам всеки ден с очите си. Ама какво се разстройвате, така пишат мързеливците на „шльокавица”, както казват из нета. И хората непрекъснато ги ругаят.
– Така си мислиш! Вече и на кирилица започнаха да ни заместват. „6а та скъсам 4ове4е!”
– Е, това са дечурлига, ще им мине!
– Точно че са деца, като се научат така, как ще се отучат после?!?
– Защо не кажете на големите си каки – главните букви – да помислят за някакви мерки?
– Ха, ти имаш ли скайп?!
Тук, да си призная, се изчервих…
– Вижте какво, милички, я се развеселете! – отклоних аз посоката на разговора – Вашият празник е. Вървете при децата и горе главата! И на шльокавицата ще ú дойде края. Четох някъде в нета, че с повечко въображение можем да разпознаем български букви тук:

(Доста с поглед в бъдещето, нали? 😉 )
При тези ми думи

се захилиха, скокнаха и хукнаха весело към децата.
mini-russkiy-alfavit-v-kartinkah-bukva-Sh
bukva Ч

А аз направих „пу,пу” през лявото рамо да се сбъднат думите ми и да ú дойде по-бързо края на шльокавицата.

Че от нея после боли яко глава!..

Женски празник

Мъже, само един ден в годината ли заслужават жените ви?!?

Честит месец, мили жени, спасителки на човечеството!

Весела Нова Година!

Весело посрещане на Новата 2012-та година!

Старата да си отнесе големите и малки лошотии,

Новата да донесе малки и по-голем’чки чудеса!

Следващата да посрещате весели и щастливи!

 

😀

Градът благородник

Продължение на предишната публикация „Градове”

 Кой е градът благородник вече е ясно – пише го на снимката, Трявна.

Защо го наричам така ще стане ясно (надявам се!) от тази публикация. Но категорично подчертавам: това не е измислено заради „писателско” оригиналничене! Такова чувство-представа за града имат най-малкото двама души…

Как се появяват селищата споменах вече. Но не е толкова семпло и еднотипно. Причините са различни. Някои са резултат на целево търсене. Други на някаква случайност.* Трети поради трагична необходимост да се търси спасение от смъртна заплаха.

На мен друго ми е интересно – местната природа има ли отношение към пришълците? Има ли някакво значение защо са дошли?

Отвлечени въпроси, но ако има кой да отдели някоя и друга година за сериозни изследвания на представителна извадка от различни градове не се знае какво ще се получи…

В тази част на Стара планина именно спасение са търсели хора според преданията от древността. Много селища там са с такава причина за начало. И аз мисля, че Балканът ги е приел съчувствено, обградил ги е със своето благородство и доброта и им ги е предал за да му подхождат. Затова хората там са такива, с истински човешки дух. Затова почтително наричат Стара планина Балкана…

Настанили се хората, успокоили се, почувствайки се защитени и добрите им човешки качества започнали да избуяват.

Човекът търси красота – по природа му е заложено. Но често се случва да я жертва или прави самоцелна ако трябва да избира между нея и изгодата. Случва се, но не и в Балкана!

Изгодата е развила занаятите през Възраждането. И в Трявна тяхното развитие довежда възход. Но кои занаяти развили – най-рентабилните и доходни ли?

Ами!

Ако хората търсят красота, тревненците баш много! И в гонитбата на красотата се захванали с уникални занаяти – резбарство, иконопис, строителство. От трудни по трудни в ония времена. Така се захванали, че станали най-прочутата художествена школа в България – Тревненската, търсени из цялата Османска империя, Румъния, Сърбия и Русия. И се замогнали.

Красотата не им била средство за препитание, нито самоцел. Начин на живот им е била! И продължава да е. Ако видиш как са строели и украсявали своите къщи, дъх да ти зайде!

………

Минало време, минало време, минало време…

………

Хе, искате сегашно време? Съмнявате се, че все още красотата е в живота на тревненци с нейната човешка роля? Мислите си, че са останали шепа старци, младите ги няма в консервиран град?
Ами ако искате да разберете, отидете и постойте в Трявна.2* 🙂 Има какво да видите, но по-важно е какво ще почувствате

Вижте и тези разкошни снимки http://www.tryavna.bg/photogallery/photogallery.html

А за прагматиците ето нещо, което може да се пипне:
Договорът за поредният спечелен проект по ОП «Регионално развитие» е подписан в края на ноември. Заглавие на проекта „ТРЯВНА – ГРАДЪТ, В КОЙТО СЕ РАЖДА КРАСОТА”!

Живее си 15-ина хилядният град по тревненски, гледа си тревненските работи, върви си живота.

«Моето» училище «П.Р.Славейков» в някои отношения е даже фактор в обществения живот.3*

Детски санаториум за белодробни заболявания «Царица Йоанна», построен от царицата през Втората световна война, си работи и даже безплатни профилактични прегледи за деца от страната прави.

SOS детско селище.

И т.н. – щом за деца толкова може да споменем има ли нужда от нещо друго? 4*

А, да не забравя: и балканджийският шегаджийски дух на хората си го има. Заслужава да се спомене, уникален е. Вижте подбрано от списък на малки махали (колиби им казваха някога) в тревненско и габровско:
Дупините, Сърбогъзите, Гъзурниците, Пръдлевци и Дупелите (съседни на предходното), Търсигъзи, Торбалъжите, Хитревци, Кресльовци, Бърборци, Киселковци, Мръзеци, Трапесковци, Свирци, Кисийците, Малчовци, Къртипъня, Пържиграх и т.н.

Зевзеци – не само в кръчмата, а и в живота. Корави, но весели хора. «Като ни гони мъката, ние пък ще ú се смеем!»

Драги тревненци,

Сигурно си мислите, че идеализирам нещата. Нормално е – живеете във всекидневието на града си, от много неща не сте доволни – както всички навсякъде. Нищо необикновено не виждате.
Също както скалистият орел, кацнал високо върху непристъпен зъбер, не вижда нищо необикновено, че живее там…

Останете си тревненци, на добър ви час, балканджии!

 Пазете си града благородник, не са много такива по света!

_______________________

* Едно лято случайното кривване от обичайния маршрут за прибиране в София ни „позиционира” с жена ми няколко дена на палатка край приказно вирче на една рекичка. Ако беше няколко века по-рано току-виж, че сега там имаше градче Митячево, от което да пиша… 🙂

2* Ровейки из нета, констатирах нещо: впечатленията от посещение в Трявна като правило не са в стил «интересно», а «Уау! Пак ще отида!»

3* Например клуб «Дебати» на училището отдавна не е само училищен кръжок, а явление в градския живот. Жалко, че нямат подробен поддържан сайт (по-специално със стенограми на дебати). Защото почти всички теми хич не са за пренебрегване – „Нетолерантността в училище е оправдана“; „Трявна е добро място за живот на младите хора“, „Емиграцията на младите хора е оправдана“, “Българите могат да се справят с корупцията” (любопитен съм какво са казали младите тревненци по въпроса!?). А за дебати с учениците даже студентски и учителски отбори са благоволявали. 🙂

4* Открай време децата са важно нещо за тревненци. И свои, и чужди. Може да им се поскарват, може да ги понапляскват, ама… Помните ли историята с югославските деца?

БУДИТЕЛИТЕ

Какво да говорим за тях? Всичко сме казали, когато сме ги нарекли

БУДИТЕЛИ!

По-добър израз на оценка и признателност няма!

Остава само да осъзнаем, че те не са затворени някъде там, далеч назад в историята.
Че не са били някога и вече са се свършили.
Че не са икони, а будители!
Че са нужни във всяка епоха от живота ни.
И да се надяваме да не изчезнат докато го има българския род.

А нашето днешно задължение е не само да се събуждаме, но и да се разсънваме ден след ден. И да учим бъдните на това.

Много още има до събуждането, много истински будители, а не икони, още ще ни трябват…

Живей, България!

Векове си била под различно робство, разни империи са се мъчили да те направят държанка…

Но не би! Те си отиват, ти пак си жива, мила и красива!

Няма да те затрие и космополитизмът в днешния свят. И той ще си отиде по реда, ти ще се отръскаш и пак ще си тук, същата весела пъстроцветна България!

Не се срамувайте, братя, че сте привързани към България където и да сте!

Българската кръв вода не става!

Вижте само моя скромен блог от къде го четат. На български!

Затова отново, днес и всеки Божи ден, казвам:

Живей, България! На многая лета!

Баба Марта

Честита Баба Марта!

Бели и светли да са душите ви – да разгонват враговете на духа ви,

червена и силна кръвта – да се справя успешно с враговете на телата ви!

_________________________________________________

Изображението е от www.dias-bg.com/stranica-galeria.htm

2011!

Живи и здрави да сте, хора!

На добър час през 2011-та!

 

 

Празникът на София

С гордость трѣбва да признаемъ, че нашата столица (….) направи грамаденъ напредъкъ: отъ едно незначително градче съ тѣсни и криви улички и слупени кѫщурки, тя стана голѣмъ, многолюденъ градъ, съ широки булеварди и красиви сгради, и съ учреждения, които я правятъ истински духовенъ, културенъ и индустриаленъ центъръ на България.

Столица на единъ трудолюбивъ и напредничавъ народъ, разположена въ срѣдището на Балканския полуостровъ, дето се кръстосватъ важни международни пѫтища, съ своята красива околность, благоприятенъ климатъ и лѣковити минерални води, София има всички условия да стане важенъ политически и културенъ центъръ и да бѫде привлекателенъ, хигиениченъ и красивъ градъ.

(……)

Обитавана отъ интелигентно и енергично население, рѫководена отъ мѫдри управници и подкрепена отъ държавата, София скоро ще се съвземе и съ бързи крачки ще тръгне по пѫтя на всестраненъ напредъкъ и процъвтяване, за да оправдае своя хубавъ девизъ: „Расте, но не старѣе”.

Столиченъ Кметъ: В. Вазов

(предговор на „Юбилейна книга на градъ София (1878-1928)”, изд.1928 г. по случай 50-годишнината на столицата)

Столичният кмет В. Вазов има основания да говори така – през 1878 г. в София не е имало дори една дрогерия, а в 1928-ма само аптеките вече са 20!

__________________________

Горе-долу можете да видите „Юбилейна книга на градъ София (1878-1928)” 🙂

Нови ли са новите?

Преди 4 години и половина Пламен Вачков, шеф на агенцията по информационни и комуникационни технологии, каза, че електронни идентификационни карти за гражданите ще се издават най-рано след година. Новата лична карта трябва да е интегрирана и да включва както данните от личната карта, така и от шофьорската книжка, да има данни за здравното досие, да служи като дебитна карта и за електронен подпис.

Както се вижда, специалистите още отначало са били наясно какво може и трябва да побере новият тип лични карти, че да не прилича на компютър, който служи само за написване на честитки по празници.

Били са наясно, ама както се казва „човек предполага, Господ разполага”. В нашият случай – чиновниците (и министрите са чиновници!) разполагат.

А какво е житейското верую на чиновниците? „Свърши работата, която ти искат, с минимум усилия и максимум хвалби!”.

И така, нови ли са новите документи? Или вече са остарели преди да ги получим? За паспортите не знам, но личните карти определено да! Задължават ни да си купим компютър от ерата на „Правец”.

След горното изказване през февруари 2006-та вече няма да срещнете какво може да съдържат новите лични карти. Нашите баш чиновници от всякаква боя започват героична борба за провеждането конкурс за изпълнител. През това време другите държави „скромно и полека” са направили ето какво:

Естония. Живеещият там Валери Антонов разказва надълго и нашироко във в.”Труд” от 21.08., че чипът в новия му български паспорт не се чете в чужбина. Но не това е причината и аз да се включа в ансамбъла „новите документи”. Той споменава интересни неща. Съдете сами:

В Естония издават паспорти с електронен носител от 2008 г. насам. И там цената им е 40 лв. Чипът в личната карта е въведен още през 2002 г. В Естония личната карта е универсален документ. Има данни видими за всички, които проверяват картата ми, но има и конфиденциална информация, до която достъп имат само оторизираните органи. Например от здравната каса влизат само в данните, с които те оперират. Всеки гражданин може да прочете цялата информация в електронния носител на личната му карта. Трябва само да изтегли една програма от сайта на Департамента по гражданство и миграция и да я качи в компютъра си. После вкарва пластиката в един четец, който струва 10 български лева. Въвежда ПИН кода си и излиза цялата налична информация. Можеш да видиш личния си лекар, какви рецепти са ти били изписани, колко натрупана пенсия имаш и пр. Можеш да видиш и кой и по какви причини е чел информация в чипа ти.”
Има и снимка на личната му карта – изглежда дори по-семпла от нашата.
На същата страница в „Труд” има информация от Мария Велчева за личните карти в Естония, която допълва: „Там е и личният идентификационен номер на притежателя, нещо като нашето ЕГН, който в Естония не е защитена лична информация. Личната карта в бившата съветска република служи както за идентификация, така и като здравна книжка, средство за разплащания и дори за карта за градския транспорт. Най-впечатляващото приложение е електронното гласуване по интернет, което стана възможно от 2005 г. (г-н Антонов споменава, че с личната си карта е гласувал от България в избори в Естония!). Личните карти се изработват от швейцарската компания „Трюб”. Софтуерът за работа с тях пък се прави и поддържа от компания, създадена от естонски две банки и две телекомуникационни компании.”

А бе, тия хора нямат хабер как се управлява държава!

Как така, заради изискване за биометрични данни, ще правят универсален документ за удобство на гражданите? Къде остава авантата от смяна на документи през няколко години, къде са емоциите и обвиненията към предишните чиновници, къде е тупането в гърдите и помпането на мускули? Те май не знаят вица за лудия, който си удрял палеца с чук и когато го попитали защо, отговорил, че му става хубаво като спре!

И на нас ще ни стане хубаво като си сменим документите – до следващата неминуема смяна… И хич няма да ни мине през ума, че поне можеше сегашната смяна да се направи като хората. Т.е., за удобство на хората. Като в Естония, например.
Па макар и с такава сага по български:

–         2007-ма, началото на май. От началото на ноември започва издаването на новите документи за самоличност, които ще съдържат биометрични данни. Снимката и вземането на отпечатък ще се извършват в МВР при подаване на заявлението. Това записаха вчера министрите при промените в правилника за издаване на документите за самоличност.
–         2008-ма, февруари. МВР пак удължава срока за новите паспорти. Вече близо месец и половина след изтичане на срока за избор на фирма изпълнител обаче такава още не е определена.
–         2008-ма, края на март. „Очакваме издаването на паспортите с биометрични данни да стартира до края на 2008 г.“, заяви вътрешният министър Румен Петков.
(Междувременно – Германия въвежда нови лични карти във формата на дебитни карти, съобщиха от посолството на ФРГ в София. Кабинетът реши електронната карта да заменя от ноември 2010 г. досегашните документи и освен всичко друго тя ще улесни и покупките в интернет. (29.7.2008 г.))
–         28.10.2008 г.   МВР прави бърз търг за новите документи. Това се налага от изискване на Европейския съюз, според което от края на юни 2009 г. страните членки трябва да издават документи с биометрични данни. Биометрията е и едно от изискванията за отпадане на визите за САЩ.
–         Април 2009-та. Изборът на „Сименс“ за новите паспорти разгневи конкурентите. Три от декласираните в конкурса фирми – Bundesdruckerei-Германия, Allami Nuomda Nurt-Унгария и Sagem-Франция са завели жалби срещу отпадането си от търга. Съдът блокира новите паспорти.
–         26.6.2009 г. Биометрични данни ще има само в международните паспорти и в документите за пребиваване на лица от трети страни. Освен досегашните данни, в документите ще има и два пръстови отпечатъка от показалеца на притежателя, а снимката ще е по-защитена от подправяне. Във вторник ще бъде отпечатан първият паспорт. ( 😀 )
–         29.3.2010 г. Заявката на лични документи вече отнема минути. Безкрайните опашки за формуляри, които предшестваха подаването на заявки за лични документи, от днес остават в историята. От МВР увериха пред „Сега“, че са инспектирали новите места, където ще се приемат заявки и всичко е наред.
–         Ден по-късно. В страната се извиха огромни опашки заради блокиралата система, а българите в чужбина изобщо не могат да разберат къде се издават биометрични документи.
–         08.6.2010 г.     Срив в системата на МВР обърка данните за новите документи. Поредният срив в системата за издаване на нови лични документи с биометрични данни, изработена от „Сименс“, е довел до разбъркване на снимки и самоличности в масивите на МВР, научи „Сега“. Заради грешки в софтуера снимките на едни граждани се свързват с данните на други.

И т.н. – удрянето с чук по палеца продължава. 😦
(всички цитати са от архива на в. „Сега”)

В ляво – от електронен подпис до карта за градски транспорт
В дясно – снимка и отпечатъци на пръстите…

Аз Буки

Честит празник на всички, които пишат (и четат чат-пат) тези симпатични ченгелчета, чертички, колелца и бастунчета!

%d bloggers like this: