Референдум за лично ползване.
Един шоумен и един отиващ си президент имаха голяма нужда от инжекция в имиджа. И си стиковаха интересите. За наше нещастие. Нахлузиха ни солиден воденичен камък, който ще мъкнем с пъшкане доста време.
Ако авторите и вносителят на референдума наистина милееха за България нямаше да поставят тези нищо незначещи дебилно-популистки въпроси, резултатът от осъществяването на които и на тях не им е ясен.
Щяха да зададат един единствен въпрос:
Искате ли да бъдем като Швейцария?
…………………………………
Швейцария, ах, Швейцария, ех, Швейцария…
Да сме като Швейцария, да станем Швейцария на Балканите…
Добре де, ама как Швейцария от най-бедната страна в Европа за 150 години е станала символ-мечта за всички европейци?
Как ще спечелим джакпота като не пускаме фиш?
…………………………………
По-горе не случайно подчертах „един единствен въпрос“. Не заради символ-мечтата, а защото швейцарската политическа система решава на куп всичките ни непрекъснато актуални проблеми.
Да видим:
Мажоритарен избор
# Напълно мажоритарен избор с партийни листи по райони с фиксиран брой мандати (листите са със същия брой). Избира се с отмятане независимо в колко листи съответния брой. Класиране по вишегласие във всеки район, а не на национално ниво. В парламента партиите си групират избраните от техните листи хора.
Малките партии
# В парламента може да има представена партия и само с един депутат.
Преразпределени и купени гласове
# Всеки даден глас отива точно там, за където е даден. (В сегашното ни народно събрание 58 депутати не са избрани с гласовете за своите партии, а са получили мандат с откраднати от малките партии гласове. 58!!!)
Депутатско скитничество
# Депутати не могат да напускат своята парламентарна група – автоматично излизат от парламента. Освободено депутатско място се заема от следващият в списъка по вишегласие на съответния район. (Може да е от друга партия)
Политическа класа, политиката като бизнес
А сега внимание! Няма да разказвам аз, защото няма да ми повярвате! Следва вода от извора. Ето какво казва в интервю Карлос Райнхард председател на парламента в швейцарския кантон Берн:
„– Когато нямаме сесии, работя за моя бизнес, имам собствена компания и трябва да изкарвам парите си, не мога да разчитам на пари от политиката. Денят ми започва в 5 часа и завършва между 8 и 11 вечерта. Отговарям за функционирането на кантоналния парламент от 160 депутати, подготвям сесиите и парламентарните срещи заедно с главния секретар. Обикновено на всеки два месеца имаме по 2 седмици сесии (от понеделник до четвъртък), ангажиран съм и още седмица за подготовката им, която протича със срещи между представителите на различните партии. Подготовката на сесиите изисква усилена работа. Тогава определяме темите за обсъждане, проекторешения.
– Аз като политик съм щастлив, че мога да се движа свободно навсякъде без охрана – в градския транспорт, да пазарувам, да пия кафе – изобщо политиците не се страхуват да живеят като всички останали. Това според мен се дължи на дълбоко вкорененото разбиране, че политиците са необходими, тяхната работа е нужна за успешното функциониране на държавата, а оттам и за благополучието на всеки гражданин. Културата на политически дискусии е ключова, за да има това усещане за свобода, за предвидимост. В страната има работа, спокойно е, няма бунтове и протести – това са все причини хората да са щастливи.
– Целият процес (на референдуми) включва обсъждания с гражданите, детайлно представяне на позициите – в него са включени телевизиите, всички медии, така че аргументите в полза или против дадено решение да стигнат до всеки. Освен това задължително, по закон, получаваме в пощенската си кутия комплект от подробни разяснения по различните позиции преди дадено гласуване. Наскоро гласувахме по предложението да се увеличи годишният отпуск с една седмица и швейцарските граждани казаха – „не, не искаме да почиваме една седмица повече“. Хората успяха разумно да преценят какви затруднения би донесло това на бизнеса и последиците от тях.
– Като председател на парламента имате ли служебен автомобил? (Този въпрос го развесели.)
– Не, разбира се. Придвижвам се от Тун, където живея, със собствената си кола, използвам колелото си, трамвай. Ние, швейцарците, много обичаме да пътуваме с влак. Нямам служебна кола, нито свой офис в парламента, секретарка, компютър. Нямам никакви привилегии. Ако превиша скоростта или карам пил, не мога да очаквам полицаят да направи изключение заради поста ми, ще си платя глобата. Вие можете да срещнете например президента на страната на опашка в магазина, както и в трамвая. И това за нас е нещо абсолютно нормално.“
Като прочетохте това спомнихте ли си за „големия“ въпрос с намаляване на партийните ни субсидии? Помислихте ли за това, колко струва на бюджета политическата система на Швейцария и колко нашата като цяло? Парламентът, президентството, изпълнителната власт? А знаете ли колко държавни коли имаме в момента и колко „имате“ (сте платили лично чрез бюджета) вие? Забравихте ли „Ние не сме с мерцедесите“?
При такава политическа система нямам нищо против депутатите да са и 300!
……………………
Да не се увличам повече. Лесно ще намерите още подробности ако искате. И при мен има в стари публикации.
Същността на швейцарската политическа система е,
че първо тя е направена преди повече от 150 години и после Швейцария е станала това, което е!
Че „политик“ не е професия, а гражданска повинност, задължение, за функционирането на държавата в полза на всички граждани. Без привилегии, финансови облаги и бонуси.
………………….
В заключение:
По тези въпроси пиша от 20 години. Още по форумите преди социалните мрежи и блогове. Полза минус нулева.
И сега няма да има полза, за съжаление. Ако сте съгласни с мен, ще се разшумите ли по мрежите? Няма. Няма да ви донесе хиляди влизания…
Наистина жалко, защото сега е момента някоя от големите партии да загрее и да натисне за швейцарския политически модел – най-мажоритарният от всички.
Която го направи си осигурява „светло бъдеще“ десетилетия (че и столетия!) напред.
И току виж там, в бъдещето, европейците започнат да въздишат „Ах, България, ех, България…“
Ама де я тази наша партия?…
……………………
В отговор на незададен въпрос: Аз не гласувах в референдума. Като израз на определена гражданска позиция.
……………………
Това казва моята логика. А за логиката – в следващо писание…
Графът 
Коментари
Здравейте, Графе! Радвам се, че отново Ви „виждам“ в нета!
По темата – Вие, разбира се, сте прав за много неща, но как да започнем тези 150 години, които ни делят от швейцарците, ако няма кой на „пусне“ часовника? Аз приемам този референдум като опит да се пусне часовника. Сигурно в началото и швейцарците не са били сигурни какво правят. сигурно и там е имало „за“ и „против“ определени актове. Сигурно и те много пъти са бъркали посоката или са се въртяли в кръг, но това е природата на еволюцията/развитието. Защо ние трябва да се лишим от възможността да извървим „пътя“? Знам, че най-логичният отговор е „Защо да откриваме топлата вода, след като отдавна е открита?“, но аз за вече не особено краткия си жизнен път съм се убедил, че човек, независимо на 5, 25, 55 или 85 години е, се доверява и се учи ЕДИНСТВЕНО
ЕДИНСТВЕНО от личния си жизнен опит. Ако ползва чужд опит, винаги има „едно наум“. Та в този смисъл, може би, е редно и по-добре да си извървим сами пътя, за да стигнем до „ех, България, ах, България…“. Този път ще е дълъг и труден. Ние няма да видим резултатите. Сигурно и нашите деца и внуци няма да ги видят. Но ние трябва да направим първата стъпка, за да се стигне дотам.
Здравейте, aman!
Благодаря за коментара. Накарахте ме да препрочета писанието си и разбирам, че вината е моя. Целта ми беше да представя възможно най-пълно швейцарската политическа система, а излиза, че предлагам да въведем изцяло сегашния модел на швейцарците.
Далеч съм от тази мисъл! Най-малкото, защото тя ще изпрати на социално подпомагане почти цялата ни политическа класа. 🙂
Прав сте за „ да си извървим сами пътя“ и „личния житейски опит“. Но точно житейският опит ни кара да се огледаме, когато започваме нещо, да видим другите какво са правили, а не да започваме отначало „на голо поле“. Да забиваш с чук голям пирон в панелна стена си е … след като отдавна са измислени дюбелите, нали? 🙂
Затова правя уточнение какво искам аз сега да въведем:
Само швейцарския мажоритарен модел, доказал се през десетилетията:
Многомандатни райони с фиксиран брой мандати,
партийни бюлетини със същия брой кандидати,
гласуване с отмятане броя и в няколко различни бюлетини,
класиране на районно ниво по вишегласие.
Това би било истинското начало.
Колкото за настоящия референдум, мнението си съм написал и стоя твърдо на него. Той просто няма нищо общо с идеята за референдумите. Електронен часовник без батерии. 🙂
Много хубаво сравнение за електронния часовник без батерии.
Но пък наглостта на управляващите надминава глупостта на предлагащите референдума, надхвърля незнанието на масовия гласоподавател, който, ако не друго, поне наистина очаква промяна в начина на избиране на „народните“ представители.
И, като се огледаме, дори и да сме искали да захванем катеренето към нашата „България, ех, България“ от кота нула, пак сме в дълбоките мазета на безвремието и безхаберието.
Най-ниската точка в географско отношение е само на 11 хиляди метра под морското равнище.
Дали не сме рекордьори и по забиване в бездните на невежеството? 🙂 😦
Много се надявам безхаберието вече да отминава, zelenkroki.
„Голямата активност“ и категоричното „да“ в референдума е балон. Никой не се реши да го каже ясно открито, аз ще го кажа, въпреки, че някои неща не мога да докажа.
Първо, ако референдумът не беше заедно с президентските избори под заплахата-блъф за задължително гласуване колко щяха да гласуват?
Второ, колко от гласувалите по малките села знаят какво е референдум, имат представа за какво гласуват? „Какво е туй, бе баби? – А бе бабо, това е да се намалят парите на политиците в София. Отмятай там „да“ и го пускай, че да не те накажат за задължителното!“. Знам за такива разговори!
Трето, колко от гласувалите имат представа за видовете мажоритарен вот; колко знаят в колко страни има чист едномандатен в 2 тура, кои са и има ли в Европа? Даже „дремещият шоумен“ нямаше представа и даваше за пример Франция („Лошо ли им е на французите?“). От 3 и половината милиона „да“-та дали е имало 350, които да са знаели за какво точно казват „да“?
Не знам за невежеството, но с бързи крачки вървим към световния рекорд „наглост“!
Това, че гласоподавателят не е наясно за какво казва „да“, никъде не е причина да се подменя волята му. Експериментът на шоуто „референдум“ е с повече от ясен резултат: Както и да биха били грамотни в избора си мравките, „великите“ богоизбрани Горе ще правят каквото си измислят, и наглото поведение дотук е само начало на още безобразия.
Без логика и с много демагогия са ни свикнали да търпим.
Никакви лидери не са онези, които ораторстват публично. Набедени избраници. Но „скрити“ съкровища на идеи и скрити решения за механизъм да се промени системата остават само захранка за надеждите на отЧАЯните крепостни наоколо. В масовия случай човек се радва и на относителното спокойствие да се препитава едва-едва, да вижда от време на време роднините, които са „навън“, и да чака Чудото.
Дори наивният отговор на въпроса на бабата от село да беше мъ-ъ-ничко придвижен да се осъществи, пак е имало смисъл: нали поне от това, да се намалят парите за политиците, обикновеният човек разбира?
Размиването на процедурата, която следва след отговора на Суверена (сега и тази дума се омърси доста заради шоумена) е същинската подлост на политическия ни елит. Колкото и да не са били запознати с видовете мажоритарен вот тези два милиона (и аз в това число, признавам си глупостта), сега пак ли са само 350 човека, които виждат подмяната дори на грешното гласуване? И какво от това?!
Ще си останем за посмешище, каквото сме откакто сме се родили.
Ама някой ни спестил „срама“ да сме окипазени още повече. За наше добро ни спестил неориентираното поведение и отношение.
Е, както и да бях гласувала, последиците ги осъществяват не заради това.
Следващият път няма да има милиони участници. Горе отново ще са си рахат (дори ще са станали всички почитатели на рахат локума и няма да си спомнят за т.нар. петвековно присъствие), ще целуват нозе и други части, за да не си развалят рахата, а ние, простосмъртните, смирено ще се препитаваме по „честен“ път. 🙂 😦
Извинете ме, но каква „воля“ е това като не знаеш какво искаш?
Какъв „вот“ е това, когато не знаеш за какво си гласувал?
За каква „подмяна на вота“ става дума – ИСКАТЕ 240 ЕДНОМАНДАТНИ РАЙОНА В 2 ТУРА?
Ами аз съм „за“ да си ги получите!
Може би така най-добре ще се научат всички, че „вотът“ не е стока, поръчана онлайн, която можеш да върнеш при получаването…
… А всеки швейцарец ще продължава да бъде държавата. Не защото швейцарците са по-,по-,по-, от нас, а защото някога са помислили добре как да си структурират държавата за да им служи!
И сега берат плодовете на собствения си вот…
Графе, не вярвам да мислите, че и при швейцарците това „структуриране“ се е получило перфектно и от първия път. Ей така, събрали се най-умните швейцарци преди 150 години, седнали, мислили, мислили и открили перфектното държавно устройство. Ако беше така, защо са държавата с едни от най-многото референдуми? Какъв е смисълът тогава от тези допитвания до народа, ако можеха една група „умни“ да измислят всичко и готово?
Добре, нека да си „получим“ 240 едномандатни мажоритарни района. Да ама нещо управляващите, т.нар. „политическа класа“ нещо взе да дава заден май по темата и не бърза. Нека да намалят и субсидията на партиите на 1 лв. И там заден ход. Май нещо все пак има в тези „народни решения“, което хич не устройва „нотабилите“ ни?
Не съм склонен да се съглася и с твърдението, че от 3,5 милиона 350 души са били наясно защо гласуват така на референдума. Не се считам за нещо изключително, но мога веднага да кажа своите аргументи.
По въпроса за мажоритарния вот: Омръзна ми и считам за дълбоко погрешно и подменящо вота ми да гласувам за списък, реден в някаква партийна централа и в който е примерно „моят“ кандидат , но заедно с него давам гласа си и за хора като Сергей Станишев, Делян Пеевски, Георги Първанов (посочвам въпросните лица само като пример, не конкретно за моя случай) Не искам да гласувам примерно за Иван Костов, а да получавам в добавка и „знамето“. Навремето в СССР имаше такава практика – като пуснат на пазара някаква дефицитна стока и я продават „с нагрузка“ от едно две залежали неща. Не искам и в българския политически живот да правя избора си по този начин. Освен това, ако можеш да се кандидатираш само в един едномандатен мажоритарен район, нали се сещате лидерите и членовете на ръководствата на почти всички, в т.ч. и досега парламентарно представени партии, че нямат никаква гаранция, че ще ги „огрее“. Съответно това може да ги накара да променят поне малко критериите за подбор на кандидатите си. Ако не го направят доброволно и загубят по този начин депутатски места, следващия път ще е доброзорно.
Относно субсидиите: Един от основните аргументи на противниците на такова решение беше, че това едва ли не ще хвърли партиите в ръцете на организираната престъпност. А те сега, като получават по 12 лв. годишно на глас, да не би да са на друго място? Някой да е чул, че е намаляла корупцията в партийните върхушки? Едва ли. Тъй че това е несъстоятелен довод. И след като е несъстоятелен, по-добре 1 лв., отколкото 12 . Не е ли така?
Относно задължителното гласуване гласувах с „да“, въпреки че не съм напълно убеден от необходимостта от подобна мярка. Може би само до известно степен мога да се съглася с тезата за намаляване тежестта на турския вот.
Аз така мисля. Може да не съм прав, но това е мое право. А ако само стоим отстрани и казваме „А бе и тъй не е.“, как да я направим тази „швейцарска“ система?
Радвам се на продължението на разговора ни, aman11be!
Чета коментара Ви, намирам го за логичен като цяло и в много неща Ви давам право.
В същото време не се отказвам от своята логика.
Е, как така? Две опониращи си логики?
Отговорът е прост: изходната гледна точка, не говорим за едно и също нещо.
Вие приемате като абсолютна даденост (необходимост?) наличието на политическа класа (група „умни“ 🙂 ) в държавата, която се издържа от политиката. Т.е., това е нейния бизнес. Както е у нас и не само. От там и логичната Ви цел да се търсят начини в тази класа да бъдат избирани „достойни“ хора. Да махна ли кавичките? Няма! Защото всеки бизнес си има свои правила на съществуване, които не могат да се нарушават. Достойни за бизнеса и достойни за обществото са често се разминаващи се понятия. Да не говорим за достойни като хора. Или правиш бизнес, или стоиш гладен…
Аз посочвам, че в Швейцария такава класа няма, никой не се издържа от политика!
Никой швейцарец не чака на държавата, защото той (всеки!) е държавата.
Двете реалности са несъпоставими и не е възможно от гледна точка на едната да се преценява другата.
Не зная как точно се е получила тази система, как и колко време са я дообработвали. Но щом ще питаме „защо“ ето моите въпроси:
Защо нямат политически кризи (за разлика от нас)?
Защо не търсят работа в чужбина (за разлика от нас)?
Защо и помен няма от въпрос за намаляване на държавни субсидии за политиците (за разлика от нас)?
Защо няма и помен от протести (за разлика от нас)?
Защо не са поставили отдавна въпроса за „тежкото бреме на референдумите“?
Защо всеки глас на избори отива точно при този, за когото е даден (за разлика от нас)?
И една поправка, ако ми позволите: при тях референдумите не са „допитване до народа“ (за разлика от нас), а са поставяне на конкретни задачи за решаване пред управлението на държавата!
(Всичките ми въпроси са на база интервюто в публикацията.)
Само едно малко уточнение. Може би не се изразих съвсем правилно – като казах, че „…за тяхната политическа класа политиката не е основния източник на доходи..“ нямах предвид, че техните политици не получават възнаграждение за труда си, а че едва ли влизат в политиката бедни като църковни мишки и след някой и друг мандат са богати като Крез. 🙂 Макар че знае ли човек….
А сега малко раздвижване на спора ни и от мен.
Представете си, че под „огромния натиск на народното желание“ политиците ни са клекнали и вече имаме 240 едномандатни района.
В един район за 2-ри тур са останали Ботев и местният владетел-мутра;
в друг район Левски и Иво Прокопиев;
в трети – Каравелов и Слави Трифонов;
Кои ли ще са печелившите? 🙂
Накрая към Вас въпрос и от мен: Вие говорите до тук как да се избират депутатите. А имате ли виждане как на практика ще управляват след това?
Ето и отговор, който вероятно очаквате: Каравелов определено губи. За другите не съм сигурен. 🙂
А отговор на съществения ми въпрос?
Кой от всичките? Ако е как на практика ще управляват след това, отговорът ми е приблизително следният: Реалното управление се упражнява от изпълнителната власт, а НС е законодателната власт. Така че на депутатите като цяло няма да им се наложи да управляват. Но ще им се наложи да „коват“ закони и да се отчитат пред избирателите си, а не пред партийната си централа. Чрез тези закони пък, те ще контролират изпълнителната власт. Звучи доста идеалистично, но общо взето това би трябвало да е целта на мажоритарния избор в 240 едномандатни избирателни района. Депутатът да е наистина народен избраник, който се отчита пред тези, които са го избрали и работи за тях, а не за партийната централа.
Струва ми се, че грешите в самата постановка.
Депутатите като цяло са тези, които управляват държавата – затова са избрани като представители на гражданите. Чрез излъчване на изпълнителна власт и определяне рамката на нейната дейност чрез закони.
Предполагате, че в народното събрание няма да има партийни групи? А в едномандатните райони кой ще предлага кандидатите?
Кой ще предложи кандидат за министър-председател, който да предложи кабинет? 240 отделни предложения? Как ще изберат кой да бъде и как ще гласуват с нужното мнозинство?
„Ще им се наложи да се отчитат пред избирателите си“ – че те и сега се отчитат. Е,и? И какво може да стане, ако избирателите им не са доволни от тях?
Тази система не само, че няма да направи депутатите независими от партийните централи, но точно обратното! Затова се споменава, че системата ще остави в народното събрание само големите партии…
В този случай нека и аз да отговоря с контравъпрос. А Вие как виждате да се решат тези проблеми с въвеждането на швейцарската многомандатна мажоритарна избирателна система? Там как ще бъдат заставени „народните избраници“ (да махна ли кавичките?) да работят на ползу роду, а не на ползу шефу?
Освен това в Швейцария има ли политически партии в класическия смисъл? Списък на политическите партии в Швейцария
Мисля, че въпросът за съществуването на политическа класа в Швейцария се изясни?
И горепосочените партии в Швейцария са само парламентарно представените…
„ИСКАТЕ 240 ЕДНОМАНДАТНИ РАЙОНА В 2 ТУРА?“ – този въпрос беше зададен малко по-сложно, не го запомних, нито вникнах, нито търсих какво точно означава „народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура“. Не са отговорили с „да“ нито за броя, нито за колко мандатни ще са районите неподготвените простосмъртни избиратели.
И, както и да търся други причини за неведението си, основната е в грубата преценка, която младата сила покрай мене развива: Ако не гласувам, или ако гласувам с „не“, значи позволявам да си я карат и занапред както досега. Не искам повече да е както досега.
Грубо, но невярно ли е това едничко съображение?
По втори и трети въпроси, има какво да се добави, освен аргументите на @aman11be. Познавам доста младежи, които са апатични и отдавна (от „огромния“ си стаж!!!) са се отказали да ходят да гласуват. Познавам и почти връстници, по-млади от мене, но напълно пасивни. За съжаление, и по-възрастни от мене още преди пет-шест години убедително ми разказваха, че нищо, ама нищичко не се променя с участието ни на избори.
Тези мои познати са достойни хора. Разочаровани дотам, че дори не се сещат, че всяка капчица има значение, всяко зрънце ориз, казват китайците.
В частен случай, зрънцето, което наричат Муци, си има своите основания, нали? Кога ще си напише думичките? 🙂
А по въпроса за субсидията, така и не проверих колко са гласувалите против, има ли поне брой, равен на регистрираните партийни членове в държавата. Допускам, че дори на някои редови членове не е съвсем прояснено какво означава дори левчето за бюджета на дадено партийно формирование и къде точно как се харчи.
Да, вероятно не са най-належащите въпроси. Да, шоу е.
Да, отчаяно е да очакваме с референдум, преправен и поправен, измислен от някого, за когото е сигурно, че не е безкористен, нещата да се променят.
И все пак, и все пак.
Лекичко се пропука самоувереното нагло самочувствие… Не е ли?
Знаем ли ние, простосмъртните…
Истината е някъде… някъде…
„мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура“
Това означава само едномандатен район – на втори тур не може да се избира повече от един!
А щом са едномандатни, значи трябва да са точно по броя на депутатите – 240.
Графе, а забелязахте ли реакцията на депутатите от различните парламентарни групи на предложението да се въведе мажоритарна система? В правната комисия на парламента изобщо е отказано да се гласува дневен ред с точка, касаеща промяна на изборния закон в съответствие с резултатите от референдума. За което беше обвинена опозицията. Но как досега ГЕРБ в същата правна комисия успяваше да прокара законите си, а сега изведнъж – греда? Според мен ГЕРБ също нямат никакъв интерес от обличане в законова форма на резултатите от референдума. Тях ги стяга чепикът по въпроса за времето, което още това правителство ще бъде на власт. И използват всяка възможност да удължат мандата на НС, ерго на правителството. Защото, имайки предвид милионите, които всеки ден се разпределят/“усвояват“ (няма да питам за кавичките 🙂 ), май са в състояние „Ден година храни!“.
Та май „Дългият“ не е играл комбина с ……, а им бръкна на всички на едно неогрявано от слънцето място с нажежено желязо. Поради какви причини е въпрос на по-нататъшно наблюдение.
Парламентът не е длъжен да се произнася по референдума
Те ти булка льо жур дьо Спас! Пък уж „Дългият“ провокирал референдума
след като имал тайно „шушу мушу“ с БХ. Според някои конспиративни теории.
Здравейте, приятели!
Честно казано нашата дискусия беше за мен радост и неочаквана. Оказа се, че въпросът „Швейцария“ се върти в главите на доста хора. Въпреки, че в момента това ми е доста трудно, ще напиша отделна „проясняваща“ публикация за да не потъне всичко в коментарите. До!