Краят на света

Великото плашило на човечеството!

Най-древното.

Кога се е появило можем само да предполагаме. Вероятно още когато хората са започнали да се очовечват. Когато се е появила фантазията.

Вечното.

Няма значение до къде сме стигнали. Юпитер изследваме отблизо, на Марс се каним да мигрираме, ама ха някой „велик предсказател“ каже „Краят на…“ и ние вече сме зажумели по корем на земята, че и под нея. Точно като нашите пра, пра, пра (на ента степен) предци.

Нали всяко нещо има край, значи е истина?!? Ужас!!!

За имане има. И поповете, и учените го казват. Въпросът е кога – а точно това е оставено на „великите“ (барабар с редовите) предсказатели. Поповете не се ангажират с точност, предпочитат „Когато Дядо Господ реши“. Учените горе-долу същото, но без да споменават напразно Божието име.

………..

„Добре де“ – мислите си вие – „за какво ни ги разправяш тия, при това след като си мълчал кажи-речи две години. Нали знаеш, че ние не сме се крили в пещери в началото на новото хилядолетие?“.

Знам, разбира се. Още повече, че никой не можа да каже кога е това начало – дали на 1-ви януари 2000 или на 1-ви януари 2001-та.

Разправям ви ги, защото ще ви кажа нещо не толкова стандартно по въпроса:

Краят на света не е фантазия.

Краят на света го има!

Сега, във всеки миг, той настъпва за някого някъде!

Защото светът започва, когато се роди човешко същество и съществува колкото толкоз. После свършва когато тогава – когато това (това!) човешко същество си отиде от този (този!) свят.

За загиналите в атентатите в Париж, Брюксел, Ница светът свърши ли? А за живите продължава ли?

Краят на света е личен!

Защото светът е личен, всекиму собствен. Не може да се продава, не може да се заменя. Само да се живее.

Колкото – толкоз!

Дали пеш

или по магистрала

посоката е една и съща…

…………………..

Заб. Снимките са от тук, тук и тук.

Реклама