Юнак и още какъв!
Хич не се поколеба, чукна стоте като на шега!
И уверено тръгва в следващата десятка.
- Майко, полегни да си починеш – я моли братовчедсестричката ми Ирка.
- Майка ми никога не е лягала през деня! – отсича леля, настанява се удобно и се захваща със своите занимания.
„Да ни е жива и здрава, пък на стоте ще направим голям купон!“
(Спомняте ли си разказа ми за леля преди 6 години?)
Ха сега да видим!
Ще, утре ще е купонът! Че може ли иначе?
И ще обещаем пак – за 110!
Да ни е жива и здрава, пък ще направим голям купон!
–––––––––––––––––––––––––
Сега леля ми много трудно чува. Но и на това му се вижда края – на 1-ви февруари може да ви напиша телефон да си говорите с нея, ако искате! Така казва инж Минков…
Живот и здраве!
И години…
Графът 
Коментари
Да Ви е жива и здрава, Графе!
п.с.Прегръщам Ви!
Честита да е столетничката!
Такива примери за честити хора трябват!
Едно признание на честит човек от очерк на Владимир Свинтила ме подсеща за великото удивление пред щастието на живота:
„Праведен ли съм, или неправеден, не зная. Много бях честит, много беше пълна душата ми, много бе пълен домът ми, преливаше като чаша. И като чаша цял живот преливаше сърцето ми.“
Хубав празник на всички, които ще сте на купона! И да се радвате на още такива поводи! 🙂
Здравей, Графе!
За мен е истинско удоволствие да чета твоите разкази и есета! За хора от всички възрасти, в т.ч. и за тези, които въпреки трудностите и лишенията през годините са успели да запазят своя младежки дух (като теб). Дай, Боже повече българи да станат столетници и да се радват на внуци и правнуци. Сещам се за приказката за онзи цар, който разпоредил всички стари хора да бъдат погубени, пък накрая какво се случило… 🙂
Да ви е жива и здрава, Графе! Радвам се да прочета нещо ново от Вас!