Бежанци и доброволци

Искате ли да сте наясно с проблема за бежанците у нас?

Възможно най-обективно? Без всякакви политически, националистически и всевъзможни –ически мъгли? Да узнаете, че и сред бежанците има доброволци?

Отворете

бежанци и имигранти

и започнете да четете от най-старата публикация до днешните!

Една доброволка с голяма човешка душа ще ви разкаже „отвътре“ нещата.

Една жена, пред чийто апостолски характер мога само да се прекланям!

……………………………………………………………..

Бежанците доскоро бяха добре експлоатирани в медии и нета, същински трилър на ужасите. Още като се появиха първите няколкостотин.
Ще ни залеят, бюджета ще закъса (по хиляда лева дават на човек на месец, а няма за лекарства и пенсии), Турция нарочно ни ги праща (води ги за ръчичка до нашата граница), престъпността…чак до тема в избора на седмицата по БНТ1 „Сирийското нашествие“.
Стреснатото правителство започна с бодлива тел да огражда България.
Пари, получени още преди 2 години за посрещане на бежанци, изчезнали в небитието.
Нацисти…пардон, националистите се опитаха да пуснат шпицкоманди…

Ама всяко плашило до време – и гаргите се научават да не се плашат от тях!

Разгеле, появиха се нови мюрета.

Украинците спретнаха отново „мирни протести“, нашите „ранобудни“ заминаха да ги учат как да се будят рано. Добре, че навреме се измъкнаха, та сега Външното спокойно съобщава, че „няма пострадали българи“.

Юрнахме се да спасяваме българския език от турско нашествие, на косъм беше да започне някъде из нета записване за „народно опълчение“ щото нашата армия…нали така. И те ти лош късмет – сега пък трябва да „остро възразяваме“ на официално ниво за отменяне на закон за езика в Украйна. Как да ги съчетаеш двете тези!

Та слушам Кристалина Георгиева вчера пак извади плашилото, че ще ни залеят бежанци. Щяло да има много, защото хората бягали да се спасяват от райони на въоръжени конфликти. Което си е истина като констатация.

Няма да подемам темата, спокойно. Както видяхте вече, друга е целта на това писание.

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Homoerect  On 25 февруари, 2014 at 18:50

    Графе, този път няма да ти поставя нито лайкче, нито палче. Нещо не е така, както го пишеш. Не може да игнорираш всички факти, които сочат, че имигрантите не са дар Божи за България! Да не забравяме, че сме малка страна и не можем да ставаме гостоприемник за всеки, който пожелае да се засели на наша земя. Що се касае до летящата костенурка, дори и да не е платена, тя е силно ангажирана и пристрастна. Мога да извадя контрааргумент срещу всеки неин аргумент, но не ми се занимава…

    • Графът  On 25 февруари, 2014 at 19:51

      Съмнявам се, че сте прочели всичките й публикации в развитие, Homoerect.
      И правилно не вадите контрааргументи срещу „всеки неин аргумент“, защото Lid очевадно пише лична хроника, а не теми за дискусия.
      А щом е така, задължително трябва да е „силно ангажирана и пристрастна“.
      Също като Вас – „дори и да не сте платен“. 😀

      • Homoerect  On 25 февруари, 2014 at 20:06

        Графе, Вие сте третият човек, с когото се конфронтирам днес. По тази тема стоим на диаметрално противоположни позиции.
        П.П. Случайно ли използвахте отново официално обръщение към мен? 😛

        • Графът  On 26 февруари, 2014 at 01:54

          Диаметрално противоположните позиции за мен никога не са били проблем в отношенията. Проблем може да бъде начина на излагането на позициите, но досега съм намирал начин да се справя с него. 🙂
          Официалното обръщение не е случайно, но не е свързано с позицията. Просто при мен посетителите знаят, че аз така се обръщам – навик ми е – и не виждам нужда да ги изненадвам.
          И есперанто не ме отучи – там има „ти“ (ci), но се употребява само в обиден смисъл.
          Всички, обаче, знаят, че могат да се обръщат на „ти“ към мен без проблем. 🙂
          Даже на сестра си тук пиша „Муниконтин“ и на дъщеря си „Точица“.

  • Homoerect  On 26 февруари, 2014 at 06:55

    Графе, различията в мненията не би трябвало да водят до промяна в отношението към даден индивид. Може по пътя на диалога да бъде постигнат някакъв консенсус или просто да не се връща никой повече на темата, която ги разделя.
    Оценявам Вашето уважение към мен, но в случая липсата на обръщение или заместването му с друго, неизползвано досега, също ми говори за охладнели чувства. Надявам се, че всичко е било случайно и все още не Ви е подействало кафето. Ценя високо Вашата ерудираност и мъдрост и искрено Ви се възхищавам!

    Оставам с най-добри чувства към Вас,
    Ваш Омбре

    • Графът  On 26 февруари, 2014 at 10:00

      Драги приятелю,
      причината за Вашето безпокойство относно отношенията ни е сравнително краткият срок на нашето познанство. Слабост на онлайн познанствата и приятелствата – липсата на реален допир изисква много повече време за опознаване.
      За ускоряване на процеса уточнявам някои мои черти:
      Казвам мнението си, без да се интересувам дали ще се хареса. Приятелите би трябвало да знаят, че едно мнение е нещо различно от приятелство. В спор може и да стана остър понякога, защото по принцип предпочитам „право куме в очи“ пред дипломатически пируети (като липсата на обръщение, например 🙂 ).
      Ако някой не ми харесва (не ми пасва) просто няма да има разговори с него. Случвало ми се е да кажа „аз съм дотук, всичко хубаво“.
      Лайкчетата и палчетата са начини за отношение, но съвсем не са задължителни. Даже когато съм писал коментари стават излишни – отношението вече е изразено.
      За обръщение в моя блог аз използвам копие на псевдонима – така няма опасност от недоразумения (някой напразно да търси къде е мнението на този „Омбре“ 🙂 ). Това не е израз на отношение.
      За „Вие“ вече изясних. В „Тепавицата“ ще пиша на „ти“ според желанието на тепавичаря! 🙂
      До среща! Впрочем, сега ще прескоча до Тепавицата, че няколко дена не съм се отбивал.

  • Homoerect  On 26 февруари, 2014 at 10:26

    Драги ми приятелю Графе,
    Както разбирам от твоите думи, между нас няма издигната китайска стена. Освен това, както ти, така и аз сме написали достатъчно автобиографични данни за себе си, което в голяма степен разкрива нашите характери. След като и ти следваш принципа „Право куме в очите”, не виждам от какво мога да се притеснявам. То между братя близнаци не винаги съществува единомислие, та камо ли между нас! Именно в това е богатството на човешкото общуване – всеки по свой начин да изрази гледната точка по даден въпрос. Никой не бива да се чувства засегнат от чуждото мнение, особено когато липсва мотив на злобеене или някаква завист… Аз съм те приел такъв какъвто си и се радвам на нашето запознанство. Между другото, някои хора се женят след 1 нощ прекарана в леглото и често пъти подобни бракове са по-стабилни от други, в които партньорите са се изучавали взаимно в продължение на 10 години. Въпрос на интуиция. Моята интуиция никога не ме е подвеждала… 🙂

    • Графът  On 26 февруари, 2014 at 11:47

      Каква ти китайска стена, Омбре! Баш когато си проговорихме на есперанто… 😀

  • Kurt  On 27 февруари, 2014 at 10:51

    Графе,

    Хем съм съгласен, хем не съм съгласен с Вас (по принцип пиша на „ти“ в блоговете, но считам за здължение на госта да се съобрази с предпочитанията на домакина).

    Относно Лидия Стайкова – изпитвам огромно възхищение към жената (съдя за нея само от блога й). Не лепи етикети на инакомислещите. Използва разума си, а не се оставя емоциите сляпо да я водят. Помага на нуждаещите се. Горещо сърце и хладен ум.

    Заедно с това, обаче, считам за нормално българите да се притесняваме от „бежанците“. За това вината не е у тях, а най-вече произтича от липсата на доверие към българската държава. Много малко знаем за „бежанците“. Кои от тях са нещастници, прогонени от родината си и кои от тях са престъпници, подгонени от органите на реда? Българската държава има ли идея какво да прави с тях, някаква стратегия за интеграцията им в нашето общество? Какъв е образователният им статус – има търсене на специалисти и армия от нискоквалифицирани безработни у нас?

    Освен това, притокът им странно намаля след подписването на споразумението за реадмисия от Турция. И строго погледнато, те не са бежанци и въпреки незаконното преминаване на границата не биват третирани като нарушители. Това няма как да вдъхне доверие у нас, че държавата си гледа работата.

    Накрая, но не на последно място, българите имаме опит с това, че едно малцинство може да бъде толерирано при нарушаване на законите, донякъде поради странна пасивност на държавата, донякъде поради злоупотреба със силата на слабия.

    В заключение, погледнато от човешка гледна точка сте прав и Лидия Стайкова прави прекрасни неща. Такава гледна точка трябва винаги да присъства, тя ни прави човеци. Но заедно с това трябва да се държи сметка и за обществения интерес, да се гледа и по-абстрактно на нещата, да се отчитат интересите и на другите заинтересовани страни. Съмненията, че това се прави за мен са основателни и не са някакво мюре.

    • Графът  On 27 февруари, 2014 at 12:16

      Драги Kurt,
      От всичко изложено в коментара Ви разбрах, че не сте съгласен с определението ми „мюре“ по отношение въпроса с бежанците. Приемам, че това определение предполага подценяване на всички въпроси, повдигнати от Вас – грешката е моя. Трябваше по-ясно да кажа, че препоръчвам lid именно като информация (каквато другаде не съм срещал), която може да ни ориентира по-пълно по въпросите, които ни вълнуват – мен лично същите, които и Вас.
      Случайно попаднах от таблото на блога ми на една от публикациите на г-жа Стайкова – блогът й е в блогрола ми, но рядко ми остава време да надникна. Бях силно изненадан и реших, че е в наш интерес да обърна внимание на моите посетители. Защото изобщо не разчитам на масовата информация – подробности по криминални случаи с нищо не отговарят на въпросите ни и не могат да оформят моето мнение. Докато всекидневието в лагерите, документирано „отвътре“, е нещо съвсем друго.
      Проблемът с бежанците ще бъде сериозен за нас в следващите години. Дори и да не се увеличат. Дори и някой милионер да купи празни села и да ги настани там. Защото не е въпросът само да ги нахраним и настаним в момента. Въпрос също е след десетина години ще има ли български граждани от тях, колко и какви. Нали от публикациите на Стайкова става ясно, че там, в „бежанците“ има сериозно враждуващи групи…

      Да усещате, че тези, които трябва отсега да мислят по тези въпроси (начело с Кристалина Георгиева, най-малко вътрешният министър), имат такива грижи?

      Затова определям като „мюре“, залъгалка, всяко „активиране“ в публичното пространство на бежанците. То не е предизвикано от въпросите и притесненията в нашите глави, а от интересите в главите на „загрижените“…

      Пишете ми на „ти“. При мен това е навик, а не предпочитание. Принципът е на всеки да му е удобно. 🙂

      • Kurt  On 27 февруари, 2014 at 12:42

        Сега всичко е ясно. Излиза, че нямаме противоречия с Вас.

        П.С. Терсене ми е да е обръщам към някого на „ти“, докато той / тя се обръща към мен на „Вие“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: