Мечо Пух и мечовците

Кажеш „Мечо“ и в главата ти автоматично се допълва с „Пух“. Кажи-речи по целия свят е така. Надали Алън Милн, пишейки историите си за мечето Пух, си е представял какво ще стане с героя му. Че Мечо Пух ще стане най-известния приказен (и философски бих добавил) герой за всички времена. Че цитати на негови думи ще битуват в много далеч от приказките места. А и в главите на всички нас – без замисляне се сещате за „Колкото повече, толкова повече“, „Какво трябва да … трябва?“, „Като не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде“, „Всяко нещо струва друго нещо“, „Понякога седя и си мисля … а понякога просто си седя“, нали?

Много е човечно това мече! Мой любим приказен герой е не само защото и сега го харесвам, а заради моето категорично отношение за ролята на приказките в ранното детство – как „подготвят децата за живота“. С какво „зареждат“ техния интелект. (Стига да има кой да им ги чете).

Мечо Пух е в нас, ама каква ви е конкретната „визуална“ представа за мечето, какъв образ виждате? Вероятно нещо такова

  

Образ, пресъздаден от стотици художници. И … нито един на истинския Мечо Пух! Кой знае защо, всички го рисуват от жълт по-жълт

Е, не е. Мечо Пух не е жълт!

…………………………………………………………………………

Поводът за това ми писание е една забавна случка от тези дни.

Идва при мен Точица и ми казва:

–      Виж тази снимка.

И ми показва:

Mecho Puh

–      Хе – реагирам първосигнално аз – от къде я изрови … я чакай! – увеличавам аз снимката – Това не си ти, кое е това момче и как така си му дала Мечо в ръцете?!? Това не може да бъде! Кога е правена, че да не знам?

–      Ама това не е наша снимка – смее се тя – и не е моя Мечо.

–      Как не е наша, как не е твоя Мечо! Я не ме занасяй, него ли няма да позная, като от бебе ти беше №1 та досега! – започвам да се ядосвам аз. – Я виж!

И ѝ щраквам от архива 2 снимки

Mecho i Vania 2

Mecho i Bania

–      Тоя ли рошав мърляв вагабонтин няма да позная! Не бил твоя!

Тя се залива от смях:

–      Снимката е от нета на Кристофър с истинския Мечо Пух.

И след пауза допълни:

–      Вярно, че е досущ като моя Мечо, затова ти я показвам.

Глътнах си езика.

Приликата е просто невероятна! Същият рошав и мърляв, същата големина.

Още по-невероятно е съвпадението, че точно тази играчка (която съвсем не беше най-атрактивната на вид!) стана за Ани любим приятел за цял живот. У дома и сега мечета да искаш…

Любопитен съм – колко ли още „истински“ Мечопуховци има по света?

В едно съм сигурен: не са жълти, госпожи и господа художници, не са лъскави и примамливи! Рошави и „неумити“ са, но са умни и верни приятели на децата. Като мечопуховците на горните снимки!

Майки и татковци, баби и дядовци, четете и препрочитайте „Мечо Пух“ на децата! Когато пораснат ще е късно – цитати ще научат, но Мечо Пух няма да е с тях…

Моля, извинете ме за поучителната фраза.

 

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • teo  On 21 септември, 2013 at 13:42

    аз като си мисля за мечо пух, си го представям такъв, какъвто беше нарисувам в първата книжка, която четох. Този жълтия е като дисни мечо пух, за сегашното поколение потънало в един невероятно цветен свят с прекалено много стимули на всяка крачка…

    ето нещо такова е за мен „истинският мечо пух“:

    Същото нещо се случва и с малкият принц, в актуалните анимационни филмчета е като някаква приказна мъжка фея…

  • vconstantino  On 21 септември, 2013 at 18:09

    Графе… 🙂 Разкри ми детските тайни! Моят си нямаше име, защото това е Мечо, единственият! Вероятно не помниш, но всъщност беше мръсножълт, не му личеше, защото беше ужасно мърляв – та кой би се съгласил да изперат любовта му и да я ароматизират?
    Присъединявам се към съвета ти – майки и татковци, баби и дядовци, подарете на децата приказните герои, така ще бъдете винаги до тях.

    • Графът  On 22 септември, 2013 at 17:41

      А бе, дали мръсно или чисто жълт – такъв не го помня… 😀

  • Муниконтин  On 22 септември, 2013 at 00:47

    А моят пък си е кафяв, вярно доста мръсно кафяв и проскубан, ама си ми е приятелче и досега! 😀

  • aman11be  On 22 септември, 2013 at 17:04

    Графе, ще си позволя леко на променя последния абзац – Майки и татковци, баби и дядовци не лишавайте децата си от техния Мечо (Пух). Този омърляния, с неопределен цвят и очи от копчета. Когато пораснат децата ви ще имат електронните игри и „играчки“, но въображението и човещината, които ще им даде Мечо (Пух) няма да е с тях.
    За написаното – благодаря!

    • Графът  On 22 септември, 2013 at 17:43

      aman, това не го броя за промяна, а за чудесно представяне на идеята!

  • Homoerect  On 23 септември, 2013 at 11:44

    Графе, къде изчезна? Не ме карай да се притеснявам за теб! Както винаги си на висота. Благодаря ти!

    • Графът  On 23 септември, 2013 at 18:37

      Мили приятелю, стопли ми душата!
      Няма място за притеснения, това, което ме е хванало май се наричаше по нашенски мързел. От него не се умира, ама трудно се лекува… 😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: