Внимание! По-добре прочетете това утре – текстът е твърде сериозен за веселия Ден на лъжата.
Съгласно двузначната логика лъжата е едно от двете възможни състояния. Като се размърдаме из по-сложната логика бързо ни става ясно, че „двете възможни състояния“ така са се каращисали, че са станали ∞-те възможни състояния. Но винаги с двата компонента заедно!
Като са две, кое ни е по-мило?
Лесен отговор – което от двете има международен ден?* 🙂
Добре де, мила ни е лъжата, няма спор, ама колко и защо?
Колко надали може точно да се каже. Безспорно е само, че никой не преживява ден без да „пусне“ и „приеме“ по няколко десетки лъжи. Десетки, няма лъжа – средно по 3 на десетминутен разговор. При това не става дума за разговор с политици, търговци, банкери, ловци (като на снимката) и рибари, а за обикновен всекидневен.
Според най-известния жив специалист по лъжата проф. Пол Екман сме в състояние да доловим едва 54% от лъжите, които ни се поднасят… и които ние поднасяме. „Доловим” е много подходяща дума, тъй като тя не обозначава осъзнато „хващане” на лъжите, което от своя страна ще рече, че процента на лъжите, които реално „хващаме” е вероятно на половина от горепосочения, а може би и по-малко.
Добър пример за „поднасяне“, „хващане“ и „приемане“ 🙂
Както обикновено става, това което обичаме да правим не обичаме да ни правят. Затова и лъжата сме я разпарчетосали на безчет „видове“ с дори противоречащи си етикети. Голяма, малка, измама, блъф, невинна, дребна, шега, дезинформация, хуманна, благородна, изфабрикувана, защитна, ласкателство, полезна, грим, имитация, самохвалство, мълчалива, наложителна, преувеличение, вероломна, убийствена, кривя си душата, с чиста съвест, народни герои като Хитър Петър и още, и още… Само и само да си намираме оправдание за употребата ѝ.
Макар че понякога я използваме и за маскиране на истината – в много случаи истината се приема много по-трудно от лъжата, дори когато тя е привидна. Ясно защо – и за най-неприятната лъжа можеш винаги да кажеш за свое успокоение „ами лъжа е“, докато истината ще преглъщаш, няма накъде.
С други думи лъжата при нас е в тотална употреба. Особено като си спомним, че скриването на истината изцяло или частично също е вид лъжа.
Там, по-горе, се попитах освен „колко“ и „защо“.
Защото лъжата е съставка на инстинкта в живия свят!
Няма как да сме изолирани. По „наследство“ си я носим, само сме ѝ еволюирали употребата. Много – харесала ни е явно, удобна ни е и колкото по-умни ставаме, толкова повече ни харесва.
Иначе си я има тотално в живия свят. Но там се свежда до необходимост – мимикрия, измамна външност – главно като средство за препитание или защита. Т.е. за живот.
А на нас?
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* През 1970 г. Международната организация за радиоразпръскване (ОИРТ), от 1993 г. Европейски съюз ден на хумора и шегата по радиото като един вид предупреждение – така, всеки слуша с усмивка и не вярва на първоаприлските новинарски емисии. През останалите дни на годината слуша без усмивка и пак не вярва…
Графът 