Гражданска енергия

Изхабена, използвана, подменена, открадната, провокатори, самозванци, задкулисни играчи, бутилки бира и безцелни „протестни“ разходки, …

Такива вайкания започнаха повсеместно почти от първите дни на протестите. И с право, както се вижда от това, което става.
Всички, на които се искаше натрупаната гражданска енергия да се използва най-после за производство на радикални, а не козметични промени, сега стават все по-разочаровани и тъжни.

И този път не стана, отново се отложи. За кога ли?

Много се пише и говори по този въпрос, ще гледам да съм кратък.

Преди всичко, за да съм точен: според термодинамиката Енергията (на гръцки: ἐνέργεια — активност, работа) е скаларна физична величина, която характеризира способността на дадена система да променя състоянието на заобикалящата я среда или да извършва работа. Енергията не може да бъде създавана или унищожавана. (Уикипедия)
Според психодинамиката същото важи и за психичната енергия.

Какво беше употребено от гражданската енергия и какво не?

На практика само името. Г-н Президентът даде, така да се каже, официално тълкуване и насоки:
Росен Плевнелив изрази удовлетворение ,че гражданската енергия е позитивна и че хората са разбрали, че за да променят държавата си, трябва да я припознаят и чрез нейните институции да могат да я променят. Днес част от протестиращите създават партии и граждански движения – това е много добре, някои други работят заедно със служебното правителство, обществените съвети се подготвят, ще има и много по-широко гражданско представителство, посочи президентът. Нека да направим така, че гражданската енергия да бъде позитивна и градивна, каза още Плевнелиев. Novini.bg

Е, аз (а и много приятели) не съм от тези хора, които „са разбрали“. Може би, защото не искам повече да припознавам до болка познатите държавни институции и още по-малко „да работим заедно“. Не ми трябва „и много по-широко гражданско представителство“ – 70 и нагоре партии на изборите, кому трябват повече?!? Партия до партия, мила моя майно льо, представител до представителя…
Трябват ми сигурни яки лостове, та заедно с другите граждани като мен да не оставям „гражданските представители“ да се вкореняват на представително място и да обрастват с всевъзможни бурени, вкл.и професорски, та да могат „ония, другите“ да посядат по-удобно отгоре им. И, най-важното, да ги е страх да не си вършат работата, за която сме ги направили представители!

Ей за това я искам тая пуста гражданска енергия!
Тази, истинската, скритата зад тъмните прозорци, събрана в отчаяни очи и мълчаливи беззъби усти, милионната, мълчаливата.

Нея искам – да заработи застрашително мощно, пък да видя кой и как ще я пренасочва към собствения си двор!

Ще заработи, сигурен съм, енергията не се губи!

Как да стигнем до нея, до скритото „мълчаливо присъствие“ ли – ами да не мислите, че вечно е имало интернет? Казвал съм го вече: Беше време (помня го), когато радиото беше запечатано с червен восък да лови само София, вестниците излизаха нашарени с бели полета от цензурата, а подбрани новини ги съобщаваше глашатай с барабан. И пак хората научаваха истинските новини!

Мислете как да стигнете до народа и да му подскажете какво да прави. Стига игра на социални мрежи. Колко от социалмрежарите са разказали нещо важно от мрежата на хората (на колко?), които нямат понятие от нея?
Не е работата само да го измислиш, да го кажеш, ами и да го подхванеш…

Протестите започнаха за сметките за ток. Можеха ли да постигнат нещо? Да! Веднага започнаха да се търсят решения – реални (съответно с бърз резултат) и дългосрочни (за системата и избирателния закон). Надделяха…лозунгаджийските.

И ако мълчаливото присъствие на идващите избори си избере отново бат’Бойко, че и Яне, няма да му се сърдя. Не народът е „прост“, а нас, „учените“ не ни бива да си впрегнем като хората енергията в работа!
Все още…