Monthly Archives: март 2013

Гражданска енергия

Изхабена, използвана, подменена, открадната, провокатори, самозванци, задкулисни играчи, бутилки бира и безцелни „протестни“ разходки, …

Такива вайкания започнаха повсеместно почти от първите дни на протестите. И с право, както се вижда от това, което става.
Всички, на които се искаше натрупаната гражданска енергия да се използва най-после за производство на радикални, а не козметични промени, сега стават все по-разочаровани и тъжни.

И този път не стана, отново се отложи. За кога ли?

Много се пише и говори по този въпрос, ще гледам да съм кратък.

Преди всичко, за да съм точен: според термодинамиката Енергията (на гръцки: ἐνέργεια — активност, работа) е скаларна физична величина, която характеризира способността на дадена система да променя състоянието на заобикалящата я среда или да извършва работа. Енергията не може да бъде създавана или унищожавана. (Уикипедия)
Според психодинамиката същото важи и за психичната енергия.

Какво беше употребено от гражданската енергия и какво не?

На практика само името. Г-н Президентът даде, така да се каже, официално тълкуване и насоки:
Росен Плевнелив изрази удовлетворение ,че гражданската енергия е позитивна и че хората са разбрали, че за да променят държавата си, трябва да я припознаят и чрез нейните институции да могат да я променят. Днес част от протестиращите създават партии и граждански движения – това е много добре, някои други работят заедно със служебното правителство, обществените съвети се подготвят, ще има и много по-широко гражданско представителство, посочи президентът. Нека да направим така, че гражданската енергия да бъде позитивна и градивна, каза още Плевнелиев. Novini.bg

Е, аз (а и много приятели) не съм от тези хора, които „са разбрали“. Може би, защото не искам повече да припознавам до болка познатите държавни институции и още по-малко „да работим заедно“. Не ми трябва „и много по-широко гражданско представителство“ – 70 и нагоре партии на изборите, кому трябват повече?!? Партия до партия, мила моя майно льо, представител до представителя…
Трябват ми сигурни яки лостове, та заедно с другите граждани като мен да не оставям „гражданските представители“ да се вкореняват на представително място и да обрастват с всевъзможни бурени, вкл.и професорски, та да могат „ония, другите“ да посядат по-удобно отгоре им. И, най-важното, да ги е страх да не си вършат работата, за която сме ги направили представители!

Ей за това я искам тая пуста гражданска енергия!
Тази, истинската, скритата зад тъмните прозорци, събрана в отчаяни очи и мълчаливи беззъби усти, милионната, мълчаливата.

zaplaha

Нея искам – да заработи застрашително мощно, пък да видя кой и как ще я пренасочва към собствения си двор!

Ще заработи, сигурен съм, енергията не се губи!

Как да стигнем до нея, до скритото „мълчаливо присъствие“ ли – ами да не мислите, че вечно е имало интернет? Казвал съм го вече: Беше време (помня го), когато радиото беше запечатано с червен восък да лови само София, вестниците излизаха нашарени с бели полета от цензурата, а подбрани новини ги съобщаваше глашатай с барабан. И пак хората научаваха истинските новини!

Мислете как да стигнете до народа и да му подскажете какво да прави. Стига игра на социални мрежи. Колко от социалмрежарите са разказали нещо важно от мрежата на хората (на колко?), които нямат понятие от нея?
Не е работата само да го измислиш, да го кажеш, ами и да го подхванеш…

Протестите започнаха за сметките за ток. Можеха ли да постигнат нещо? Да! Веднага започнаха да се търсят решения – реални (съответно с бърз резултат) и дългосрочни (за системата и избирателния закон). Надделяха…лозунгаджийските.

И ако мълчаливото присъствие на идващите избори си избере отново бат’Бойко, че и Яне, няма да му се сърдя. Не народът е „прост“, а нас, „учените“ не ни бива да си впрегнем като хората енергията в работа!
Все още…

Кой реди исканията

Да си дойдем на думата по същество. Конкретно по исканията. ………. Така започнах вчера спокойно, без лоши предчувствия за затруднения. Задачата ми не е трудна: ще отворя Списъка при Президента и започвам коментар точка по точка на исканията. ………. Няма списък–официоз в сайта на президентството. Има „Отворено писмо до г-н Росен Плевнелиев от Инициативен комитет на граждани“ Анонимен! Съжалявам, но в играта няма да се включа. Конкретните ми коментари точка по точка отпадат. ………. Същността на всеки граждански протест е конкретни искания по повод на нещо, което ги е предизвикало. Тактиката за обезсилване на гражданските протести е да се заменят конкретните искания със съблазнителни, но нищо не значещи лозунги и се отклони вниманието. Протестите започнаха конкретно срещу огромните сметки за ток, появили се напълно не логично изведнъж през декември. Очевидно имаше нещо ненаред. За грешки не можеше да става дума при засегнати цели области. Нужно беше истинско разследване за да се установи причината*. За да стане това, обаче, трябваше да продължат протестите и исканията настоятелно в тази посока. Не продължиха! Почти веднага се чуха гласове, че сметките са си сметки, но проблема са доходите. И се появи „Да се смени системата“. Много малко трябваше за да се напълни с конкретно съдържание това искане – да се промени системата на разпределение на доходите, на БВП. Т.е., друга разновидност на капитализма. Но това нямаше как да стане в обстановката, въпросът е с повишена трудност! Няма смисъл да коментирам кои искания биха донесли предсказуемо задълбочаване на батака още за доста време – и сами ги виждате. Нито кои вече сме ги пробвали (болшинството!) – мажоритарен вот, нови лица в парламента (в последния колко са стари от предишния?) и т.н. Ще коментирам само 2: Гражданските комитети. За мен това са формации трамплини за намъкване нови кандидати за кликата на властимеющите. Категорично! Достатъчно е да се запитате как ще бъдат излъчени, заплатени, разходи за дейността им, уреждане на личното служебно положение до момента (ще продължат ли да работят работата си, как ще се издържат в личен план), как ще им се търси отговорност от гражданите и начин за евентуално отзоваване, какви контролни права и възможности ще имат за влияние върху властта и още много. Има ли ясни отговори на тези въпроси? Това не е начин за участие на гражданите в управлението, в нета има достатъчно истински предложения в тази посока, но те остават на заден план. Това е само начин за инкубиране на нови лица със стари мераци.

Нови лица да искаш!

Избирателната система. Всички лакърдии по този въпрос в публичното пространство (медиите) имат една единствена цел: да не се променя основната същност на избирателната ни система, която промяна да доведе до коренна разлика. Всички предложения, които се обсъждат публично от коментатори и мастити професори, на практика са пробвани през изминалите 23-те години. Мажоритарен вот, изцяло пропорционален, с преференции – всичко това сме го имали и резултатът е винаги недоволство от избраните и 30-ина депутати въобще неизбрани, а с откраднати мандати. Не купени, а откраднати на партиите непреминали бариерата. Които искат мажоритарен вот защо не поискат по-лесното – да се премахне бариерата? Тогава ще има възможност личности от малки партии да влязат и няма да има депутати „с чужди документи“. А малките партии ще се изтрепят за читави хора – ето ти чиста проба мажоритарност. Да не говорим за съществуващи добри избирателни системи, които от време на време срамежливо се споменават от кумова срама и толкоз! Вместо това слушаме непрекъснато да се пресече купуването на гласове (да знаете някой способен да купи 30 мандата?); изборите да бъдат честни (те по презумпция са нечестни, щом има законово присвояване на чужди гласове); да се даде „демократична възможност на избирателя да прережда листата“ чрез въвеждането на незадължителна преференция с нисък праг – по-недемократично от това здраве му кажи, 5% отметнали някого да променят вота на 95% гласували без отметка с подредбата на бюлетината! Не ми се пише повече по избирателната система. Уморих се да внушавам, че само избирателната система е в състояние да направи истинска промяна в политическия живот и да даде повече власт на гражданите! А и определено започнах да се повтарям по въпроса – неизбежно е. Докато не ни уврат главите и не натиснем истински върху това така ще си сменяме Сульо със позабравения Пульо. Всеки път с вик „Нови лица!“…

Заповядайте, изберете си!

Дали ще го доживея? ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– * Още в началото нещо ме смущаваше в историята с тези сметки. Ние сме към ЧЕЗ (в центъра на София), сметките ни не само не са увеличени, но даже януарската е с няколко лева по-ниска от обикновено. Не можех да си го обясня, докато не прочетох в нета нещо за конструкцията на новите електромери. Погледнах таблото и констатирах, че нашите са още старите. Не коментирам, защото не съм компетентен, а и нямам конкретни данни да го направя, но продължава да ме интересува дали има масово големи (2-3 пъти повече) сметки някъде при старите електромери. Кой да ти каже? Едно налагане на карта със зони на сменени електромери и зони на многократно повишени сметки и…но не намирам такива сведения в нета. Сега се рови в ценообразуването, то било виновно – а нашите сметки по какво ценообразуване са?

Аз и протестите

Продължение на Тъжен, гневен и виновен

Уважаеми мои читатели и приятели, моля да ме извините за еднодневното закъснение. Причината е, че отделих доста време за приемането на властта от служебното правителство. Не за да слушам хвалебствия, а за по-бързо получаване на впечатления – стара истина е, че оценка за човек можеш да направиш когато си отвори устата, а не когато мълчи,

Засега хич не мога да се възторгна, по-скоро обратното. Ще видим по-нататък…

Продължавам с обещаното.

Защо се чувствам виновен? Ами защото съм такъв!

Защото не направих единственото, което е нищожно малко, но все пак нещо.

И най-малкото трънче в гащите си е трънче, притеснява те баш кога не трябва.
Защо аз си държа трънчетата в удобен блог, където приятелите ми ме хвалят и чакам някой, за когото са предназначени, да благоволи да се боцне? Нали житейският ми опит отдавна ме е научил, че нещичко може и да постигнеш в искания само чрез метода „с техните камъни“?
„Нали интернетът…“ ви минава през главата.
Да, сила е Негово Величество Интернетът! Ама силата му главно е мигновено да разпространи мисли, идеи и практически съвети сред хората. А не да накара някакъв Сульо да си изтърве авантата!

Много хора в нета оценяват реално днешната ситуация, намират реални (каквито могат да се осъществят още на първо време) решения и, както гледам, нито едно „не пробива“ в медиите и „официалните списъци на исканията на протестиращите“. Там властват „парафираните„ от ония другите

И какво? Все повече настроения чета из нета, перфектно обобщени в коментар при мен от гравитон: „Коментарът драги ми Графе, е просто излишен… като нас!

Е, не! Не сме излишни, уважаеми приятели!

Само трябва да изработим тактиката да ни чуят ония другите въпреки желанието си.

Не е чак толкова сложно.

Знаете ли, коя е най-голямата и неуязвима сила в света? Бюрокрацията. Нищо не може да победи нейните закони.
Ами да я използваме!

Представяйте идеите си в публичното пространство, събирайте привърженици, но незабравяйте да „осведомите бюрокрацията“ за тях писмено! Накрая на всяка своя публикация от такъв род поставяйте молба всички, които са съгласни, да пуснат имейл на едикакъв адрес (на съответната институция).

Ще бъда много настоятелен и ще ви напомням за това! Не подценявайте тази възможност. Идея си нямате какво означава по даден въпрос да се получат няколко стотин (хиляди) имейла, на които задължително трябва да се отговори в съответен срок (и отговарят, изпробвано е!).

Аз вече започнах във връзка с публикация на Чергар и ще продължа методично!
Не искам повече да си пиша неща, на които никой не обръща внимание, а след 4 години наново са не само актуални, а и искания на улични протести! Не искам повече да се самозадоволяваме с писания.

Ще видим излишни ли сме!!

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Следващата ми публикация ще бъде за исканията – формулирани и не, истински и „официални“, възможни и невъзможни, тактически и стратегически. От къде идват и чии са.

Тъжен, гневен и виновен

Така се чувствам от втория ден на протестите до днес.

Тъжен, защото бързо ми стана ясно, че и този път измамен ще бъде народът*.
Изпързалян по-нагло от предишните пъти – ония другите* набраха самоувереност, че могат да правят каквото си искат, няма страшно за тях. Даже с избухналото недоволство на народа.

Колко му е! Всичко си е отработено и изпробвано.

Пускаш „промяна!“ „мъст за всички, които са ни управлявали досега“, „долу партиите“, „нови лица в парламента“, „Велико народно събрание“, „пряко гражданско управление“, „смърт на монополите, всичко приватизирано да се върне на държавата“, „долу кмета“ и др. п.
Бързо ги пускаш примамливите лозунги, докато по-голямата част от народът излязъл на улицата, не е осъзнала, че не сметките са големи, а доходите са ужасяващо малки и с тях не може да се живее нормално! И докато не му е минала мисълта, че ако за народа сме в „най-страшната криза“, при ония другите броя на милионерите в България се увеличава всяка година.

„Управлението“ на протестите не е никакъв проблем – чии са медиите?
Знаеш, че „безработните“ групички за „бой, чупене и палене“ веднага ще са на линия и без заплащане, че ще изскочат без да ги каниш кандидатите за „20%“ и гръмогласно ще се наредят на „водаческите места“. И ще ти свършат работата заради собствената си изгода.

Нали сме го гледали този филм?
Тези, срещу които сега се протестира с омраза, откъде тръгнаха преди време, а? Не беше ли от площадите?!?
(Между другото, това не е само у нас. Преди време прочетох в един американски блог по време на протестите там следното: „The people who speak the loudest often do not speak for the majority.“)

И става това, което всички виждаме, че става.
И което ония другите знаят, че ще стане…

Тъжен и гневен – на себе си! Защото се чувствам виновен, че не правя това, което е по силите ми. Какво точно ще си кажа в продължението утре.

_________________________________________________________
* Тъй като и най-ясните наглед понятия започнаха да се употребяват „според нуждите“ уточнявам: под народ разбирам онези 80% българи, които цял живот се блъскат да осигурят нормално (а не ВИП!) преживяване за семейството си, не крадат от себеподобните и нямат офшорни сметки и тайнствен бизнес. Чудех се как да нарека останалите двайсетина процента и реших, че най-добре засега ония другите.

@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@
Горещата новина: служебно правителство. Мисля, че коментарите трябва да се отложат с десетина дена, когато ще започне да проличава дали ще направи каквото може или ще изпълни „каквото трябва“…

%d блогъра харесват това: