Banzuke 番付

Попадайки случайно (според неговите думи) на известното като Unbeatable Banzuke японско спортно-развлекателно вариете на TBS (Tokyo Broadcasting System), Майк Рам в своя публикация поставя интересни въпроси за човешката мотивация и онова, което ни води към успех в живота.

«Защо, аджеба, го правят всичко това?» пита Майк.

От професионална гледна точка («Аз се занимавам с човешката мотивация и онова, което ни води към успех в живота.») той съвсем резонно задава този въпрос – защо се прави и има успех нещо, което няма смисъл отнесено към „успех в живота”.

Погледнато от друга гледна точка, обаче…

Това ТВ шоу е част от широк спектър развлекателни състезания и няма за основа азиатската или някаква друга култура (излъчвано е в близо 40 страни). Това, че победител може много трудно да бъде излъчен, го прави даже по-интересно. В атлетиката или плуването какво ни стимулира като има винаги победител? Истинският е само този, който подобри съответния световен рекорд!

А какво кара зрителите да гледат (Олимпиадата например), да се вълнуват, за какви техни цели в живота това ги мотивира?

Като написах „цели” – Майк пишеЗа да бъдат целите постигнати, те трябва да бъдат реалистични, постижими, тоест трябва да бъде възможно да бъдат постигнати.”

Това ми напомни, че от моята гледна точка има цели и цели. Безспорно тактическите, «всекидневните» е добре да са такива, за каквито Вие, Майк, говорите – за да има успехи човек. Но глупави и ненужни ли са нереалистичните, непостижимите цели? И къде пише, кой определя кои са постижими и кои не?

Какви са били целите на хората, изкачили за първи път най-високите върхове? Спуснали се в най-дълбоките пещери? Открили с необяснима упоритост нещо, което дотогава даже не е можело да съществува?

Да станат известни (успех в живота!)? За такава цел винаги е имало и има много по-лесни и сигурни начини, има и утъпкани пътеки – сам го казвате.

«Какво може да ни мотивира да вървим към нещо, което е невъзможно за постигане» надали някой знае със сигурност. Но точно така мотивираните са ни «докарали» до тук, където сме. Без тях щяхме да си вървим по утъпканите преди хилядолетия пътеки…

Да сме наясно: с написаното дотук не противопоставям различните видове цели – всека от тях има своето място и важност. Понякога даже са си необходими една на друга. Затова и не оспорвам написаното от Майк Рам.

Да се върна на „защо, аджеба, го правят”. От скука, от мързел или от що?

Нищо подобно! Правят го, защото имат голяма нужда от това. За да спестя думи – с пример. Трябва да пренесете на гръб 50 кг. на разстояние 10 километра. Как ще е по-добре (предвид и следващи задачи) – на един дъх без спиране или с почивки край някоя рекичка?

Е, и психиката на човека има нужда от почивки не по-малко от мускулите му.

Затова го правят, по същата причина, за която пиша в предишната си публикация за хобито.

За да останат хора, да не се превърнат във волове, теглещи товар по пътищата към успех в живота…

___________________________________

Между другото – banzuke означава списък класация. Популярно се употребява за класацията по сумо. Значи спокойно може да се каже „той е трети в banzuke тенис” 🙂

Първоначално Unbeatable Banzuke е стартирала под името Kinniku Banzuke ( 筋肉番付 ), класация на силните  (мускулестите).

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: