Хоби

Според общоприетото определение хоби означава желано занимание в свободното време. Като тежестта пада върху „желано” – често същото занимание за други може да е професия и не особено желано. И с привкус на празно (безсмислено, безполезно) занимание.

Предполагам (не ми се търси!), че хобито е/било обект на умувания от страна на психолози и философи. Не зная до какви изводи са стигнали.

Затова пък си имам мой самодейно философски извод: хобито е най-ярката разлика между човека и живия свят! При никое друго живо същество няма хоби.

Кога, защо е измислено и какво е причината да бъде толкова жизнеспособно? Не може да е само „запълване на свободното време” – последното се е променяло твърде много през вековете като наличие и количество.

Истината е, че чрез хобито човекът е спасил своята психика, т.е., себе си! Не позволил да го върнат при животните.

Тази тема си иска повечко, затова ще оставя за по-нататък обяснението защо мисля така и какво имам предвид.

Тук ще продължа „линията” на това писание, диктувана от първопричината.

Хобитата са безброй. Но всяко си има някакви основни правила. Ако ги знаеш в началото пестиш доста време за „преоткриване на колелото”. Примерно, пощенските марки и монетите не се пипат с открити ръце. И т.н.

Както знаете, на мен риболовът ми е любимо хоби. И реших да формулирам максимално сбито основните му правила, които могат доста да съкратят първоначалния „цветист” период (в смисъл, пълен с цветисти изрази 😉 ) на начинаещите. И, без претенции на изчерпателност, се получи горе-долу следното:

  1. Риболовецът да не стърчи като плашило (фигурата му да не се проектира на водата). Особено, когато се кани да лови близо до брега. Рибата не е толкова глупава, а нищо чудно и да си съобщават: „Там един ахмак иска да ни лови”.
  2. Да се търси подходящата стръв. За деня! Защото и рибата очевидно предпочита разнообразието в менюто.
  3. Да се търси оптималното място за пускане на стръвта. И при рибите поднасянето на храна в леглото е по-скоро кинематографичен прийом.
  4. Търпението да е безкрайно. Несполучливите опити подготвят сполучливия.

И тъй като това изглежда твърде „теоретично” най-добре да видите кратко „демонстрационно“ клипче, в което рибар демонстрира прилагането на тези правила.

 

Именно това клипче беше първопричината за това писание. 🙂

Но като отворих дума, още малко илюстрации за любимото ми хоби – белки се запали някой неизкушен… 🙂

Риболовците са неуморими и неустрашими

fishing

 

Възрастови граници няма!

Малката риболовка  http://www.vbox7.com/play:390e90fa2f http://vbox7.com/emb/external.php?vid=390e90fa2f

 Кълве ли?

Удоволствието е винаги на лице –

и при такъв улов,

и при такъв.

  (Жената, която така любовно е гушнала сома, е 56-годишната британка SheilaPenfold.Тя хванала в испанската река Ebro този 97-килограмов звяр след половинчасова борба.)

На слука!

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • boryanailieva  On 23 август, 2012 at 00:26

    Мисля си няколко неща, относно твоите разсъждения. Но най вече за това, колко хубаво нещо е хобито, но не заради това, че не те връща при животните, а заради това, че благодарение на него някак преживяваш факта, че мразиш работата си :))

    • Графът  On 23 август, 2012 at 02:18

      Точно така е.
      Тия дни ще напиша по-подробно какво имам предвид с това „връщане към животните”, но Вие вече ме подкрепяте с този коментар…

  • гравитон  On 23 август, 2012 at 19:37

    Та Графе, колко шарана има на една въдица?.. Що казват, че със сигурност един – на горния край! Това обстоятелство не ми пречи да си почивам, да си събирам мислите и да релаксирам!..Наслука!

    • Графът  On 24 август, 2012 at 11:16

      Едно време казваха „тапасерсеми“. Ама обикновено го казваха чашкасерсемите. 🙂
      Иначе сте прав – на риболов човек прекрачва в друго измерение, извън познатото ни време. Само който е бил знае…

  • vilford  On 24 август, 2012 at 23:46

    Не мога да се въздържа и да споделя скорошния си „челен“ опит по темата или по-скоро какво се случва, когато две жени без опит в риболова, решат да заведат първокласник за риба със самоделно направена въдица:

    1. Язовирът изглежда голям само, докато не се опитате да го улучите с въдицата.

    2. По-добре оставете детето да се оправя само, вместо да закачате въдицата по най-странни места в опити „да му покажете“ как се мята въдица. Най-вероятно ще ви отстранят с думите: „Дай на мен – аз съм гледал по Дискавъри как се прави!“

    3. Плувката беше качествена – отплува надалеч още при първото потапяне във водата.

    4. Ако си забравите стръвта (като нас), вече опитно сме доказали, че шаран на грозде и обелки от краставици НЕ кълве!

    5. Не е толкова важно как е минал риболова – важното е каква история ще скалъпите след това. 😉

    Успешен риболов, Графе! 🙂

Trackbacks

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: