Забрана

– омразната любимка

Има ли човек, който да не мрази забраните?
Даже такова „правило” съществува от памтивека: искаш ли нещо непременно да стане, забрани го!
……………………………………………………………………………….
– Вие, българите, сте много по-свободни хора от швейцарците и американците – каза тия дни белгийският ми приятел на сутрешното кафе.
– Бойко Борисов ли го каза – подсмихвам се аз.
– Не се шегувам, нали сравнявам. В Швейцария има закони и наредби почти за всичко, а в САЩ – за каквото ти дойде на ум, че и отгоре. И така са „обезпечени”, че нарушиш ли нещо за нула време ти се стоварва наказанието.
– Във филмите вярно е така, ама чак пък толкоз! „Законът е врата в полето” казват българите.
– Затова сте и по-свободни, я! Като не ви харесва нещо казвате като Стоичков – как беше – „майната му”. И в повечето случаи без последствие. Докато швейцарците направо са като зомбирани в това отношение. Ето пример, на който съм пряк свидетел:
В Швейцария има много строга наредба за нощната тишина. Даже е забранено да се пуска вода в тоалетната.
Приятелите, при които бях отседнал, имаха семеен празник. А беше през зимата и абсолютната тишина настъпваше в 21 часа.
„Защо не предупредите съседи си” наивно предложих аз. Те само ме погледнаха съжалително. Но подхванаха идеята, развъртяха я насам-натам и хитро я развиха: поканиха на празника си всички съседи без изключение!
Празнуването вървеше прекрасно.
В 21 часа една от съседките се сбогува като много сърдечно благодари за поканата и чудесно прекараното време. Изпратиха я любезно. След десетина минути на вратата позвъниха полицаи… Щом се прибрала и завъртяла телефона на полицията!

Да-а-а…
Понечих да му кажа, че мотивът на съседката вероятно е бил доста по-различен от върховенството на закона и случката не ми се струва толкова странна. Но от навлизане в дебрите на народопсихологията ме спря осъзнатият многозначителен факт, че на него и на останалите участници в историята изобщо не им е и минало през ума това, което ние с вас веднага си помислихме…
…………………………………………………………………………….
Пак се отплесвам! Нали съм си пестелив в приказването и разточителен в писането…
Връщам се към заглавието. Не съм медия – едно да пише в заглавието съвсем друго в изложението.

Всички мразим забраните.
Усетим ли забрана наежваме бодлите и изпитваме непреодолимо желание да я нарушим. Даже и в най-лек вариант да е. Ако попаднете на преграден с ленти тротоар и надпис „Премини на отсрещния тротоар!” поспрете и погледайте колко хора ще се подмушнат и минат през заграденото с риск да ги хлопне нещо по главата. Няма ли, обаче, заповеден надпис с ! накрая всички отдалеч ще заобиколят опасното място по собствено усмотрение.
„Така е, защото хората се раждаме независими и свободолюбиви и искаме сами да вземаме решенията” ще ме поучи някой.
За раждане, раждаме се. Ама не такива или онакива, ами заредени с всичко необходимо от Природата за осъществяване на процеса „живот”: раждане -> усвояване на постигнатото в еволюцията -> възпроизвеждане -> предаване на знанията. В номенклатурата на инстинкта забраната не е „забранена”, но е по-скоро второстепенен спомагателен елемент за по-бързо „усвояване на постигнатото”.
Тъй е в живия свят.

И при нас, хората, е така, ама малко по-иначе…
Бързо сме усетили, че обучението – възпитанието, образованието, накратко, предаване на знанията – става с много по-малко усилия от наша страна ако вземем на въоръжение забраната. И в резултат забраната под най-различни форми ни „управлява” през целия ни живот. От първата минута на раждането до последната минута на живота!
– Раждаш се тихо, кротко, и тъкмо да се протегнеш нашироко – пляс по дупето за да заплачеш! Забранено е да мълчиш, защото ония, големите, не могат да познаят жив ли си. А и тях са ги пляскали…
– Огладняваш (ожадняваш) ама не! Сега не може, не е дошъл определения час!
– И така през милион и една забрани от най-различен вид и характер докато стигнеш до забраната да умираш. (През септември 2000 г. разположеното на Френската Ривиера градче Ле Лаванду забранява на жителите си да умират без предварителна резервация в градското гробище. Абсурдната ситуация възникнала, след като гробището се препълнило, а природозащитници се разбунтували срещу строежа на ново.)

Ясно, няма спор, всички мразим забраните. Но защо „омразната любимка”?
Много просто.
Защото всички забрани към теб идват от такива като теб!
Като теб, непрекъснато забраняващ някому нещо. Като всички нас без изключение – кой човек може да каже „Аз никога не съм забранявал”?
Значи забраната ни е любимка, без която не можем в отношенията си със света. Когато е „наша”, насочена към другите…

Искате ли съвсем „днешен” пример? Ето ви:
Нямаше човек в нета, който да не беше против намеренията за забрани като SOPA/PIPA и АСТА. И в същото време пускаш коментар в нечий блог и хоп! „Коментарът ви чака одобрение”. При това без да има предупредителен надпис за да знаеш, че в този блог има цензура и може да ти се случи случка. Като на мен напр. (копирано):
«Оттогава знам, че всяка дискусия с Вас е безсмислена, защото Ви служи само като повод да обиждате другите хора, които мразите по принцип, и да заявявате тази си омраза.
Вие не приемате ничии доводи – добре. Защо тогава смятате, че другите са длъжни, ако не да приемат, то да търпята Вашите? От мен – достатъчно. Повече няма да допускам Ваши коментари в своя блог.» («дискусията» беше кратък коментар върху публикацията 🙂 ).

Явно, отърваване от забраните няма и няма и да има. Даже от тези, които зависят от нас самите (за които ставаше дума до тук). За възлюблените на властимеющите (и властжелающите) изобщо няма смисъл и да говорим. Там и Господ Бог не може да помогне – те и неговите уста са напълнили с възбрани…

По-добре накрая нещо за отпускане.
«милион и една забрани от най-различен вид и характер” написах по-горе. Може и повече да са. 🙂 Не мога да ви дам най-интересното, само няколко кратки изброявания (в нета има океан подобни):
– Европейският съюз иска от страните членки да намалят консумацията на сол с 16% за 4 години;
– в Тексас е забранено да се пият 3 поредни глътки бира прав (не е грешка, глътки е);
– управата на Форт Ли в щата Ню Джърси забрани на пешеходците да пишат SMS съобщения, докато са в движение. Вече има глобени няколко стотин души;
– в Украйна се канели да забранят със закон мисионерската поза в секса, защото не ставала за зачеване;
– на остров Хелголанд (около 1000 жители) от 1970 г. е забранено карането на велосипеди заради увеличаващите се катастрофи;
– във Франция е забранено целуването около жп бариера, защото много двойки били отнесени от преминаващ влак;
– в Англия и днес е забранено марки с образа на кралицата да се лепят на плика с главата надолу. Счита се държавна измяна!;
– в Кливланд и до днес е забранено жените да носят лачени обувки (заради отражението, което могат да видят мъжете 😉 );
– в окръг Монтгомъри от 2001 година пушенето вкъщи може да струва до 750 долара. Глоба се заплаща, ако носът на съседа усети вредния дим. (Това бие случката от началото!)
– дори в края на 1990-те години (може би още?) параграф 1300 на германския Гражданско-процесуален кодекс забранявал неизпълнение на сексуалните съпружески задължения. Партньорът можел да иска обезщетение.
И накрая един оригинален български принос в забранителните знаци. Информацията е от 2010 г. и надписът гласи: «Този знак може да се види в парка до Военната академия в София». Не съм го виждал с очите си затова давам линк!

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • justjulia  On 31 май, 2012 at 17:20

    Абе и аз забранявам, не е като да не го правя (на детето забранявам де), ама и аз мразя забраните. Даже майка ми казва, че съм толкова опак човек, че правя нещата не щото аз искам така, а защото искам да й правя напук. Естествено, не е права, а аз правя, това което си искам. Нооооо, няма да крия, че е достатъчно да ми кажеш, че не мога нещо и това ме амбицира до дупка 🙂

    Гадно нещо са забраните, но понякога са необходими, даже често. Важното е да не се преминава границата и да не се нарушава личната свобода на хората. Така мисля аз.

    • Графът  On 2 юни, 2012 at 10:35

      «Важното е да не се преминава границата»
      Това е на крушката опашката!
      Щом забраните са хем зло, хем необходимост, трябва да внимаваме много да не прекаляваме със злото!
      Че понякога жилото му е с много трайни последици…

  • morrt  On 3 юни, 2012 at 08:24

    Ваша светлост, забранявам Ви да пишете такива неща. И други също.

    И така…

    • Графът  On 5 юни, 2012 at 06:43

      Забранявате ми да пиша, значи?!?
      Ще си го получите!
      Край на мързела!
      😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: