Вертикална гора

Bosco Verticale първата вертикална гора в света

За нея най-напред прочетох в есперантски сайт.  Силно заинтересуван (и винаги с едно на ум при преразкази 😉 ) написах в Google „Bosco Verticale” и се появиха 2 милиона и 950 хиляди линка. Написах на български „вертикална гора” – милион 850 хил..

Е, ясно е – само аз, 1850001-ия, липсвам!

Точно да се откажа да пиша и…”Добре де, а ти защо нищо не знаеше досега за това?”

В торнадото от информация повече от вероятно е да пропуснеш нещо интересно (което при това не те засяга пряко) ако няма кой да ти  каже „Хе-хе, виж това!”. Затова реших да стана 1850001-ия за да ви посоча с мишката „Вижте нещо интересно”:

 (изображенията на проекта са на © Boeri Studio)

Като не дойде гората при човека, човекът си я докара. 🙂

Човекът в случая е Stefano Boeri заедно с голям колектив

За това чудо аз няма да се напъвам да разказвам. Оставям на авторите  и на специалистите.

Само най-същественото: първата кула в Милано ще бъде открита след броени месеци; площта на дърветата е равна на 10,000 кв.м. гора;  по отношение на градското уплътняване е еквивалент на площ от еднофамилни къщи от почти 50,000 кв.м.; гората ще е собственост на общината.

Останалите много интересни подробности ще прочетете в линковете. Струва си – няма нищо общо с просто нареждане на дървета в саксии по терасите.

……………………………………..

Тази информация ми докара добро настроение. И потегли синджирче мисли.

Много хилядолетия са минали откакто човекът станал жител на Земята. С две голи ръце (и два голи крака 🙂 ).
Имал той, обаче, още от началото и глава. Не само като носеща конструкция за важните сетива и входа за енергийни ресурси – имало в нея нещо на пръв поглед ненужно, но с голяма перспектива.
Размърдало се това „нещо”, набрало лека-полека инерция и мощност и ето ни с обути крака и изнежени ръце в днешното време. Добри – лоши, не сме същите като в началото (е, някои са предпочели да си останат там, както ще видите на една от снимките по-нататък, ама нейсе).
Който не работи, той не греши” казва една много точна мъдрост (но и файда, че е безгрешен, никаква – добавям аз). Доста сме работили, доста сме грешили (и продължаваме, за жалост).
В развитието винаги ни е подръчквал тайничкия стимул и явната мисъл да докажем, че сме нещо специално, изключително и невиждано (такъв комплекс лесно не се преборва!) като се изолираме, колкото може повече, от Естеството. Набутахме се в изкуствени материали, направихме си жилищата върху главите едни на други, отгледахме си питомни растения и животни за да живеят извън природните закони край нас, храната си правим изкуствено, да ходим с краката си все повече ни мързи, роботи да ни заместят в работата изцяло… Стана ни тясно – започнахме да се трепем едни други, да се надскачаме, нали всеки го гони комплекса за „свръх”.

Но не сме безнадеждни! Кръвта вода не става (за друго се употребява този израз, но и тук е на място!) – заложеното в нас от Вселената (който и да я е създал) е неунищожаемо! Озеленените балкони и стайните растения,

домашните любимци,

са ярко доказателство, но в същото време ерзац, бледо копие на това,

от което сме избягали, а то продължава да ни липсва.
Да не говорим какво ни липсва от още по-далечни времена – защо всички жадуваме за морето, защо се втурваме към него така

а излизаме така?

И щом вече няма как да се откажем от градовете, няма как да не се катерим върху си етаж подир етаж, по пътя на собственото ни спасение се стигна до това архитектурно чудо (шаблонът си пасва) – да излизаш през вратата към терасата на 27-ия етаж и след 2-3 крачки да си в истинска гора, където и птички ти пеят, и буболечки те полазват, и на някого срещнат в гората „Здрасти” казваш…

Bravo bravissimo, професоре!

Блазе му, на който ще живее там и ще може да казва „Живея на едикой си горски етаж”!

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • LadyDiDi  On 24 януари, 2012 at 15:42

    Благодаря за поредната статия за Вертикалната гора, но пък единствената, която стигна до мен 🙂

  • harbinger  On 27 януари, 2012 at 18:24

    Драги Графе, има нещо твърде многозначително и навеждащо на размисъл в следната приведена от Вас информация:

    «написах в Google „Bosco Verticale” и се появиха 2 милиона и 950 хиляди линка. Написах на български „вертикална гора” – милион и 850 хил…»

    Значи – около три милиона на който и да е западен език и почти два милиона само на български.

    Могат от това да се направят някои интересни изводи за нашата национална психология. Ние, българите, имаме неутолен копнеж по Природата (която комай сме загубили – къде неусетно, къде съвсем „усетно“!). Ние бяхме народ, чиито исконни ценности го моделираха да бъде близо до непокътнатата природа, да се крие в пазвите й, да бъде тя за него майка-закрилница, легендарна хайдушка гора. …Наставаше вечер, месецът изгряваше и звездите обсипваха свода небесен, а на нас ни беше хубаво – не се страхувахме, бяхме герои, защото над нас бдяха орлици и вълци кротко ни ближеха раните.

    Нещо се случи, обаче, и вече не е останало и капчица от всичко това. Остава ни само да се впечатляваме от дръзкия творчески замах на италианските архитекти. А знаем, че по стара ренесансова традиция италианските майстори умеят до съвършенство за заместят Естеството посредством Художеството…

    Някога Дебелянов написа безсмъртната си елегия „Помниш ли, помниш ли тихия двор, / тихия двор с белоцветните вишни…“ Школската истина, която запаметяват и малките ученици е, че Дебелянов е написал тези прекрасни стихове с душа, натежала от болката по нещо безвъзвратно загубено: „Сън е бил, сън е бил тихия двор, / сън са били белоцветните вишни…“

    Днес целият български народ е доведен до мъчителния – привидно „кротък“ – унес, възпят от неговия най-нежен поет!

    • Графът  On 27 януари, 2012 at 19:11

      Така е, затова го написах, драги harbinger.
      Интересни размисли пишете по темата. Даже и не мисля да Ви опонирам!
      Но има и други посоки за изводи. Например младия ни жаден български нет, който очудващо напористо следи света.
      Дали видимото на повърхността може да е достоверно за онова, което е в дълбочината?

  • harbinger  On 28 януари, 2012 at 13:47

    Любезни ми Конте, Вашите думи са: „…младия ни жаден български нет, който очудващо напористо следи света…“.

    Аз, обаче, тъй като съм беля-човек (с лакът пооБЕЛЯла брада) и съм тук с неприкритата умисъл да опонирам – разбира се, в никакъв случай не за лошо!, – ще вмъкна (както си ми е в стила: не по темата…), че МЛАДИЯТ НИ НЕТ НЕ ЗНАЕ – уви! – ЧУЖДИ ЕЗИЦИ. И това е слабост на „младия ни нет“, която трябва да се превъзмогне час по-скоро.

    …Защото „младият ни нет“ е изложен на опасността да разчита на преводи, а те в най-безобидния случай са безобразни, като не рядко са и злонамерено изкривяващи истината. За съжаление, „младият нет“ има естествения за всяко младо създание неудържим порив за постигане на целите по най-късия път и за най-кратко време. Което пък отдръпва за необозримото бъдеще културното нормализиране, притежавано на Запад: баланса в информационния обмен между тамкашните разноезични люде, който те са си изковали в течение на онези няколко века, които на нас ни липсуват.

    За да се учат езици е необходима воля – както за всяко нещо, което по принцип е крайно неприятно. Това се постига, като мераклията да научи един език си поставя кротко главата в коленете на учителя си, предоставяйки себе си на въздействието на учительовата воля: щом едно нещо не ни достига, ние си вземаме на заем от него, или си го купуваме. Волята също се купува, но при български условия и тя е дефицитна стока – учители по чужди езици никога не е имало в изобилие.

    Остава ни да се опитваме да учим ненаучените, като им инсценираме по Интернет разни „мотиватори“, което не винаги е ефективно, защото става от разстояние, а при това такива мотиватори обикновено са изсмукани от пръстите и това се усеща от будния млад и жаден български нет. Другият начин е да пуснем лавината да си се разпилее накъдето й видят очите, пък там да си „доучва“ (както и става), но с такава съмнителна първоначална езикова подготовка „будната ни младост“ се озовава в твърде незавидна ситуация…

    И ред други подобни размишления на глас…

    А пък Вие ми опонирайте! Опонирайте ми, де, нали затова Ви спохождам блога: искам да усетя съпротивление!…

    • Графът  On 28 януари, 2012 at 18:18

      Хубаво, да опонирам, драги вестоносец, ама как се опонира на нещо, с което си съгласен? 🙂 Вземете, че напишете нещо, което да ме накара да си кажа «А, не, приятелю!» При мен поне не е проблем – че то има блогове, където ха си се опитал да опонираш на стопанина, ха те е отрязал с «Няма да ти допускам повече коментарите щом ми възразяваш!». Нали има такава функция «Коментарът чака одобрение»… 😉

      Та въпросът с изучаването на езици е неоспорим. Но…идеализиран, доста утопично поставен.
      Колко езика (и кои?) е необходимо да научи човек от коленете на даскала за културното си нормализиране? И колко думи за тази цел трябва да знае – 100 хил. или повече?
      Има ли разлика между културно и информационно нормализиране?
      Има ли в днешно време опасност от «Вавилонска кула»?
      Никаква, според мен, защото кулите днес са много, не една. И ако ти трябва да се разбереш със съседната за нещо проблем най-често няма – преводачката ще свърши първоначална работа (стига да можеш да усетиш когато ти даде «баба дава» вместо «балада» 🙂 ). За по-задълбочена – със сигурност вече някой от «можещите езикови твои» ще е превел нужното ти на твоя език…
      Защото, драги приятелю, аксиома е, че от всяко дърво свирка не става! От всеки човек полиглот още по-малко…

  • harbinger  On 29 януари, 2012 at 14:03

    „Има ли в днешно време опасност от «Вавилонска кула»?“ – казвате Вие, Графе.

    Ами, ние вече сме ангажирани като „общи работници“ в строежа на Вавилонската кула. Нима не сме? А дали съществуването на такава кула е опасност или не – това е отделен въпрос. Ако сме умни хора, от Вавилонската кула може да излезе нещо чудесно: може да се зърнат невиждани простори. Ако сме глупави – тя ще се срути под краката ни точно когато сме на върха й: това е повече от ясно!

    Остава ни само „да поумнеем“. Умнотата не е нещо, което се добива, тъй че е малко неуместно да се употребява „развойния отприлагателен глагол“, който току-що упоменах (прилагателното е Умен, Умна, Умно Умни, а глаголът – Умнея, Поумнявам; това е наистина глагол с „развойна“ специфика, защото описва действие на преминаване от едно качествено състояние в друго, по-висше – аналогично на другия „развоен“ глагол: Оглупявам). Ние, значи, или сме умни, или сме глупави. Скачане от едното в другото състояние е или невъзможно или – само в посока към оглупяване. Но тъй като има нужда, вероятно и от двата вида – и от умните, и от глупавите, – за всекиго от нас ще се намери място под слънцето.

    И така: учете езици, момчета! Учете, защото знаете ли КАК БИЯТ, ако не знаеш езици, та да обясниш, че като те бият НЕ ТИ Е МНОГО СГОДНО… Боли!

    Само че не трябва да се употребяват глупотевините, наречени „автоматични преводачки“, с които е обоклучавен днес световния Интернет. „Преводачките“ са нелепо забавление за хора, които дори да не са бавно развиващи се, сериозно са решили да станат такива. Аз, който съм поклонник на всякаквите му там „конспиративни теории“, даже ще добавя, че „преводачките“ са изобретени от Злите Сили в света, за да превръщат колкото може повече хора в идиоти. Това става, като чрез автоматизираните измишлюотони се култивира у нашего брата – хомо сапиенса – едно ПАСИВНО отношение (в случая пасивно отношение спрямо езиците и тяхната употреба).

    Наскоро съдбата ме сблъска е един от младите български писатели. Работи в някаква гимназия някъде из България като учител по английски, зер е възпитаник на катедрата по Английска филология в един небезизвестен нашенски университет (от новите университе, де, ама какво от това!). Въпросният писател пишеше – както мнозина днес пишат – на вечно предпочитаната тема за еротичните оношения между нашите съвременни протагонисти (слава богу – от различен пол!). До тук – добре: от еротични отношения комай досега никой не е умрял… Но писателят беше решил, че творбите му ще придобият особена стойност, ако си ги преведе на английски език, та да станат достояние те на широкия свят.

    Амбициите са хубаво нещо, когато са благородни, макар че някой беше казал, че такива неща като „благородни амбиции“ и „благородна завист“ са оксиморони…

    Амбициозният автор ми изпрати „на английски“ своята еротична творба с намерението да му я придвижа за публикация някъде си. Хвърлих поглед върху нея и му я върнах с препоръката да я преведе на английски език.

    „Но как, тя нали е преведена?!“ – възкликна с изумление той. – И даже не само преведена, а написана на английски, та после се наложи да я превеждам и на български!…“

    О, неразумний и недоучний, поради что ся напиняш да пишеш на абсурдното подобие на някакъв чужд език (зер това, което ти се удава е наистина само абсурдно подобие), а след това го превеждаш на език, който би трябвало да е езика на твоите деди, твоята „родна реч – о, майна сладка“…

    Не знам как тези хора ги учат на английски по унивеситетските филологически катедри, но изглежда им се набива в главата някакво пасивно отношение към езика, което им позволява да прочетат даден текст на него и да потънат в задоволство от постигнатото. Заловят ли се да пишат нещо свое на този език, обаче, те заместват българските думи от сивия поток на своите мисли с чуждоезичните им съответствия от речника (а то ще е същото и ако се употреби някоя „автоматична преводачка“ от Интернет).

    Трагедия! И този човек се е захванал да обучава млади хора на един език, на знанията по който те утре ще възлагат своите големи надежди за бъдещето си!…

    Наистина, на тази посредственост трябва да се сложи край!

    …………

    Съжалявам, че отворих моабет на тази тема тук, където темата е съвсем друга; такова нещо се счита за некоректност към етиката на блоговете.

    Mea culpa!

    • Графът  On 31 януари, 2012 at 12:23

      За моабета няма проблем – това прави разговора ни съвсем нормален.
      За езиците.
      Няма спор, че е хубаво човек да знае езици. Няма спор, че за това са необходими способности и възможности. Но тук възниква въпросът:
      За какво (и оттам до колко) да ги знае?
      Ако става дума за ниво да превключваш от език в език напълно, мислейки на него (следователно, като тези, за които е роден), то това е възможно само за единици, за които това е професия. По-специално преводачи и хора, които искат да пишат литература на чуждия език. А както знаете, и там има добри и не толкова…
      Значи, призивът «учете езици, момчета!» за това ниво е напълно неподходящ.
      Остава другото ниво (масовото) – ползване на чужд език. А това означава да учиш език, който ще ползваш. Колкото го научиш, толкова ще го ползваш. На това ниво претенциите за произношение, например, са от снобски характер, «Вижте ме! Аз говоря като англичанин, като французин, като германец, испанец…». Ей, българино, а като трънчанин говориш ли? 🙂
      Това му е хубавото на есперанто – там говориш напълно разбрано като есперантист-англичанин, българин, японец, китаец, бразилец, ескимос и т.н. И даже е хубаво да видиш как другите подреждат мислите си.
      Колкото до бъдещето на езиците – Вавилонската кула – мисля, че няма да има кула. А ето това: https://vascont.wordpress.com/2008/01/11/komunikacia/ и https://vascont.wordpress.com/2008/01/11/poliglot/

  • harbinger  On 31 януари, 2012 at 21:11

    „…да учиш език, който ще ползваш. Колкото го научиш, толкова ще го ползваш…“

    Ако бяхме французи, холандци, шведи, или германци – такива съображения са си в реда на нещата. Това, че един швед ще знае перфектно английски наравно с родния си език (зер в Швеция английският се изучава в училище много по-усърдно, отколкото у нас в недалечната историческа епоха се учеше руски), а няма да знае, да речем, испански – не е беда: Швеция си е надвила на всички масрафи. Но това, че един българин няма да знае този или онзи език, е фатално, защото на България тепърва й предстои да ПРОГЛЕЖДА към света и затова трябва да го прави и с двете си очи, а ако има четири очи – още по-добре!

    Да проглежда и с четирите!…

    И то да проглежда не как да е, а с презумпцията, че озове ли се в чуждо обкръжение, българинът поема върху себе си отговорността да бъде едва ли не „дипломат от кариерата“.

    …Иначе България няма да може скоро да изплува от блатото, в което е затънала.

    ––––––––

    Възторжен поклонник съм на Есперанто, но на Есперанто досега не съм чул да се практикува дипломатическа дейност, да се обсъждат на световни делови срещи въпросите, касаещи да речем:
    – КРИЗАТА,
    – ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТЕ НА ТРЕТИЯ СВЯТ,
    – СЛАГАНЕТО НА ОКОНЧАТЕЛЕН КРАЙ НА ВОЕННИТЕ АВАНТЮРИ ПО СВЕТА,
    – СПАСЯВАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ОТ УГРОЗАТА НА ГЛАДА, СПИНА, РАКА, ПРЕСТЪПНОСТТА и т.н.
    – (за ТЕРОРИЗАМА няма да споменавам, защото още не сме уточнили коя от двете враждуващи сили е повече терористична от другата!).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: