Как да готвим

„С весело настроение готви, че да си оближат пръстите като ядат!”

(все трябва да е казал някой майстор кулинар 🙂 )

Със забавна книга завърших отминалата блогърска година, с весела книга ще започна тази. Нали така я пожелах (годината) на вас и на себе си – весела да е.

Книгата ми е „наследство” от миналата година, но сега ще разкажа за нея.

Лесно е да се каже „ще разкажа”, трудно е да се разкаже! Щом книгата е весела и разказът за нея трябва да е такъв. Не иде да я караш по правилата и да му дръпнеш такава рецензия, че и авторът да се опули за неговата книга ли става дума.

Щом ще се нарушават каноните, удрям през просото:
започвам с обширни цитати преди да съм казал каквото и да е (като изключим определението „весела”). Тъй де, авторът ако е Автор трябва най-добре да си го е казал…
Ето какво е казал (цитати от книгата):

На всички майстори в поезията и в живота и на всички хора с постоянен и несмутим апетит!!!” – посвещение веднага след заглавието. Богати възможности да се класира човек! 🙂
По време на демокрацията българинът реши, че най-после е намерил поле за своята изява. И като запретна ръкави и крачоли, в мътната вода на последвалите събития се втурна да улови своята златна рибка. … До този момент всеки си работеше там нещо и най-вече това, което не му е работа. …човек с фирма се чувстваше някак си помазан и изпълнен с надежди и решителност. Неуспехи не се предвиждаха. …
Значи първо фирма. След като дълго време се чесах по главата и мислих, ръководен от общата модна тенденция за звучност, реших да кръстя фирмата си „Янус”. В пантеона на римските богове Янус е двуликият бог на началото и края, но и богът на вечно отворената врата. … Именно така постепенно се оформи идеята да си направя малко ресторантче с вечно широко и гостоприемно отворени врати.  През бохемските си години се радвах на изключително внимание и глезене по кръчмите и реших, че тъкмо е настъпил моментът да върна този така приятен заем.
Всички бяха любопитни какво аджеба е направил безотговорният бохем, човекът, обичащ живота и хубавата софра почти до безразсъдство.”

Тъй! Завесата се приповдигна. За гозби и похапване става дума в тази не съвсем обикновена книга.
Наричам я така, защото една кулинарна книга с рецепти да е пълна и с откровение, поднесено шеговито, това обикновено ли е?
А човек като мен да се зачете в кулинарни рецепти? И на всичкото отгоре да констатира, че откак се помни ги е ял всичките тези гозби?

На книгата попаднах, когато търсех материали за „Градът благородник”.  Мярна ми се из нета

и, кой знае защо, ми замириса на вкусните мамини манджи. Всепризната беше майка ми в това отношение, достойни продължителки на вкусното дело има в къщи. Но никога не е ставало въпрос къде се е научила да готви. Представяте ли си: „Леле, че е вкусно! Къде се научи да готвиш тази манджа?” 🙂

Казах на Точица (баш майсторката ни!) и тя моментално я поръча. Когато я отворихме видяхме, че всичките ястия на майка ми могат да се намерят в нея!
Отначало я прелистих, после се зачетох.

Кулинарна книга, събрала истинско съкровище от български ястия (без каквито и да са превземки!), написана от интелигентен човек в лежерен стил с премерено чувство за хумор. В нея има много неочаквани неща (даже рецепта за чорба от тесла 🙂 ), вкл. и за традиционните български празници и как да се нахрани 4-членно семейство с 200 лв. седмично (около 2005 г., сега сигурно 300 няма да стигнат за списъка). Факт е обаче, че рецептите са евтини и много здравословни.

Всички, които обичате да готвите или имате намерение да заобичате, няма да съжалявате ако я имате!

А сега още малко цитати:
„За сътворението на света съществуват безброй много хипотези. … ей така, от само себе си, на Земята се е образувал първичният бульон, т.е. първата чорба, около която насядали да се угощават всички земни твари … Венец на божието творчество била райската градина. Там в изобилие виреело всичко. И Бог казал на човека: „Яж всичко!” Човекът обаче бил неук и не знаел как да си сготви всички тези благинки. Затова Бог запалил огън и му сварил чорба. … При това положение, след като имал всичко, и най-вече чорба, човекът започнал да скучае и Бог в безкрайната си доброта и за да стане бъркотията пълна, създал жената и котката да му правят компания. … Затова нека благодарим на Бог за великия му гений, за безкрайната му милост и доброта, защото какво по-хубаво има на света от една гореща чорба, изсърбана в компанията на красива жена и доволно мъркаща котка!
И така, отрупани и задоволени от Божията благодат, ние издигаме паметници … но никой досега не се е сетил да запали вечен огън, върху който да курдиса един голям казан с чорба.
Блестяща идея! 🙂

За финал:
„Скъпи домакини. Всички тези чорбички и други благинки, които ще споделя с вас, спокойно можете да приготвите при домашни условия. За целта не са необходими кой знае какви удобства, уреди и скъпо кухненско оборудване. Посветете на вашата кухня повече време и търпение и ще бъдете богато възнаградени. Превърнете готвенето в игра, а не в тягостно задължение. Никое друго занимание не прогонва така ефикасно скуката, нищо друго не ни прави така свободни да творим и импровизираме, нищо друго не ни прави така щастливи , че сме се потрудили за удоволствието, здравето и доброто разположение на духа на нашите най-близки хора.

Готвенето не е хаос, а логично подредени правила и действия. И ако добре ги изучим, ще можем да си позволим и да ги нарушаваме, да привнасяме нещо свое и – кой знае – може би точно по този начин ще създадем нашия кулинарен шедьовър.“

 Добре го е казал Майсторът, нямам какво да добавя.

_____________________________
Линкове няма. Мога да ви дам адрес и телефон за посетителите на Трявна:
гр. Трявна 5350, ул „Калето” 7  Милчо Милчев  тел.: 0677 63240
Адресът е от книгата, издадена 2006 г., така че не гарантирам за него – нито познавам Майстора, нито съм опитвал манджите в ресторантчето му (все още!).

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • LadyDiDi  On 10 януари, 2012 at 15:23

    Леко започнах да слюноотделям без дори да съм прочела нито една рецепта. Браво на Автора и благодаря на Графа за споделеното! 🙂

  • justjulia  On 10 януари, 2012 at 21:40

    Този майстор ме спечели още с първи редове – да храната е удоволствие не само за тялото, но и за душата. Много добър подбор на цитати Графе, зареждащи с настроение и желание да се потопиш в традиционната кухня. И подозирам, че автора е един сериозен чревоугодник … надушвам отдалеч, просто защото съм от същата порода 🙂

    Благодаря за прекрасното представяне на книгата!

  • tutankhamon661  On 10 януари, 2012 at 21:41

    Отивам до хладилника и веднага се връщам :)))

  • MadWizard  On 14 януари, 2012 at 09:31

    Аз съм ходил в ресторанта му преди 4-5 години.
    Жена му и дъщеря му ни сервираха, а той ни правеше компания.

    Забавен човек и вкусни манджи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: