Човекът се нуждае от ремонт

Предпразнично, наглед песимистично, но всъщност много оптимистично!

Повод за това ми писание е една чудесна (не е изненада, че е такава!) публикация на Тишо „Светът не се нуждае от ремонт”.   Сериозен философски анализ на черната гнилота в хората, която е докарала човечеството до днешния му хал. Със съответните рецепти за лечение.

Прочете ли го човек, няма как да не се замисли. Не само конкретно за себе си, но и изобщо.

Кога и защо не знам, но ние сме се „повредили” в момента, когато сме започнали да искаме повече от колкото ни е необходимо. И да действаме в тази посока. Дяволът ли се е намесил, що ли, но от този момент сме напуснали лоното на Природата и сме престанали да бъдем нейни чада.

Умните хора винаги са го знаели, мнозина са го казвали през хилядолетията, малцина са ги чували.

Казва го и Тишо, няма да го повтарям. За себе си аз отдавна съм извел формула:

Бъди доволен и се чувствай човек, когато имаш необходимото. Ако имаш по-малко искай, бори се, не се примирявай. Ако ти е повече, излишък,  замисли се – на лошо си тръгнал!

Трудно ли е да прецени човек необходимото? Май там е майсторлъкът. Навремето тъщата ми казваше „Не гледай пред себе си, гледай зад себе си” в подобни случаи, но и това не е точно. Не дава твоята оценка за необходимото, а те ситуира според заобикалящите обстоятелства. Защото не е решението да си радостен, че си жив. Трябва да си радостен, че имаш скалпел ако си хирург. Но още повече, че имаш близки и приятели, които те обичат и не те изоставят! Тогава няма страшно ако скалпелът е цел за добиване…

Излиза, че необходимото не е еднакво необходимо. Така си е. Може би е необходимо списъче като във филма „Да ритнеш камбаната с финес”?
……………
Ало, дядо Боже!

Представям си какво миене и търкане на душите пада като се върнат от Земята. Няма ли да е по-оправдано някой да ни направи един генерален ремонт? Да замени всички случайно и повече нарочно приспособявани дефектни части в конструкцията ни? Ангелчета няма нужда да бъдем – даже и те не са устояли та ги категоризирали – ама човечета не можем ли? Поне такива, за каквито сме били първоначално заложени.

Иначе е ясно – най-накрая джас-тряс и да влезе следващото човечество…
………………………..

Хей, хора, четящи на български по целия свят!

Опичайте си акъла, време е! Поведете хорото, та след век целият свят да вдига златни паметници на българите!
Можем ли? Можем и още как! Стига да поискаме.

Ами поискайте!

_________________________
Под черта: знаете ли кое е най-грандиозното, свръх супер нахалство? Това, че сегашното човечество търси себеподобни във Вселената!..

============================================
Под 2 дебели черти наложително пояснение:
Последният призив си е закачка с някои напористи напоследък, тупащи се по гърдите, българи. Не му сложих 🙂 , но май трябваше.

Затова моля, вместо „Поведете хорото…” четете „Можем ли да се хванем на хорото на човеците?

Това ми е въпросът – призив!

Зарежете шегата с паметниците! Тръгнем ли от мисълта за тях отиде коня в реката!

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • harbinger  On 20 декември, 2011 at 02:54

    …знаете ли кое е най-грандиозната, свръх супер трагедия? Това, че сегашното българско човечество търси да се уподоби на други обитатели на Планетата ни, които въобще – АМА ВЪОБЩЕ – не могат да му бъдат себеподобни!…

  • harbinger  On 20 декември, 2011 at 16:21

    Ако човешката натура се нуждае толкоз болезнено от ремонт, трябва да си припомним, че ремонтната бригада, която извършваше този вид ремонти, от много време насам стачкува. Поне така твърдят – СТАЧКУВАЛИ БИЛИ, – зер ги е срам да си признаят, че са ги изгонили от работа. …За несправяне! Изгонили ги, ама не назначили на тяхно място други ремонтчици! И защо ли? Защото най-после АДМИНИСТРАЦИЯТА осъзна, че човешката натура е САМОРЕМОНТИРАЩА СЕ СИСТЕМА, която не подлежи на подобрение чрез никакъв ремонт от страна на никаква ремонтна бригада. Според теорията за „самозараждащите се“ системи (а случаят с човешката натура е точно този!), те са също така и „самовъзстановяващи се“, „самоконтролиращи се“, че даже и „саморепродуциращи се“…

    Което ще рече, че цялата автономност на една система е възможна, ако към нея има приток на енергия ПЛЮС съответния МОТИВАТОР за усвояване на енергийния приток.

    Една обща оценка за настоящото състояние на човешката природа – извършена от космическа дистанция (за да е обективна!) – ни дава да разберем, че притокът на енергия никога не е секвал, но я няма в наличност МОТИВАЦИЯТА.

    Когато бях малък и се случеше да настина, ставаше така, че се тръшвах на леглото с температура и пищящи гърди, при което се топях от мъка, защото чувах как навън другите деца се замеряха със снежни топки, надпреварваха се с шейни и правеха в двора поредния снежен човек. Тогава моите родители със загрижен вид казваха: „Трябва веднага да заведем това дете на доктор!“ При което баба ми се хвърляше като тигрица, закриваше плътно със завивки многострадалното ми тяло и се провикваше: „Никакви лекари! Само ще измъчат детето и ще го накарат да боледува цяла седмица! Аз ще го вдигна на крака така, че утре ще може да излезе да се бие пак със снежни топки. Какво си мислите вие – та детето е АВТОНОМНА СИСТЕМА: организмът му, ако е оставен на спокойствие, ще се справи сам по най-безболезнен начин!“

    Е, да – баба ми се изразяваше с други думи. Беше й чужда купешката терминология за „автономните системи“, но намираше начин да изрази мисълта си кристално ясно. След това тя нагряваше една тухла и ми я слагаше на гърдите (приток на енергия), сядаше до мен и започваше да ми разказва колко е хубаво като се качиш в зимен ден на хълма и се спуснеш от там с голяма шейна, която лети надолу с бясна скорост (мотиватор). Баба ми – фермерска дъщеря, беше прекарала младостта си в буйни развлечения сред приридата: беше яздила хубави коне, беше се спускала с шейни заедно с другите моми и момци от хълма, защото по тяхно време забавленията с шейните още не са били само детско занимание, а сероизна състезателна дейност на лудеещата в зимните дни младеж. Беше карала и кънки в заледеното езеро и ми разказваше как понякога ледът се пукал и всички се спускали да измъкнат от водата изпадналия в беда нещастник…

    Разказваше ми тя всичко това, а аз чувствувах, как от минута на минута оздравявам. Към края на беседата й с мен, бивах уверен, че мога тутакси да се развихря и аз навън, на снега, както баба ми и връстниците й през нейната младост…

    Същото, което разказах за многострадалното СИ тяло, се отнася и за многострадалната НИ човешка природа. Трябва й само една нагрята тухла – е, има я! Какво й пречи да я има? Но трябва и МОТИВАТОР. А както стана ясно, мотиваторът на баба ми се изразяваше в една продължителна беседа с мен.

    …Ето какво й липсва на човешката НИ природа в наше време: БЕСЕДАТА-МОТИВАТОР. Защото такива неща не могат безнаказано да се заместят с масовата „култура“, поднасяна от днешните медии. А пък „чалга-културата“… тя е просто една индикация за вакуума, който оставя след себе си масовата „култура“ – хората задоволяват своя глад за МОТИВАТОР както могат.

    Изводът е: все пак е необходимо някакво въздействие, но не от някаква „ремонтна бригада“, а от… баба ми.

  • asktisho  On 20 декември, 2011 at 18:08

    Благодаря за интересния поглед върху нещата и за това, че „разпространяваш мълвата“.

    Човекът също не се нуждае от ремонт. Поне не и от някой друг „майстор“, находящ се извън…самия него. Или, казано чисто по български, чакаме ли някой друг да дойде да ни оправи, има да чакаме! 🙂

    Всеки човек може (но не е задължен) да поеме собственото си осъзнаване в ръце. „Поумняване“ е понятие от друга категория, то носи съвсем друг заряд в себе си. Може да си доста умен и пак да си неосъзнат. Все пак, децата също са умни. Несравнимо по-умни са от китовете и делфините, от кучето и маймуната, дори. Но късат крилцата на пеперудата. Горят животинчетата с лупа. Бесят котенцата по дръвчетата. За великите диктатори – стратези на нашето човечество да не говорим. Те са съвсем гениални…примати 🙂

    Опитват се да ни накарат да повярваме в бъдещето, сякаш то е по-важно от настоящето, в което единствено може да съществува каквато и да е форма на живот. Но това е „тарикатски“ начин да ти отнемат настоящето (т.е всичко) – като те изпратят за зелен в бъдещето.

    В крайна сметка, може да живееш и в бъдещето с мисълта си, може да живееш и в миналото с нея, но мисълта може да тече единствено сега. Както и всичко останало, впрочем.

    Обичам да давам примера с ябълката и банката: отхапи си от ябълката, която изяде вчера! Ама заедно с костилките си отхапи! Не може. Не става. Или изхарчи сега парите, които ще ти донесат лихва в края на годината. Ама заедно с лихвите ги изхарчи! Пак не става. Не може. Могат само да ти потекат лигите, но и лигите текат единствено в настоящия момент.

    Като всичко останало.

    Добре, че БОГ не е такъв, какъвто го описват в религията, че щеше да ни стъжни животеца черен. 🙂 Всъщност, виждаме Го всяка сутрин, като се погледнем в огледалото, но с една малка разлика – ние сме изцяло продукт на нашето минало, а божественото вътре в нас няма минало, което да го определя. То знае, че всичко е сън. И това е причината да не ни бие шамари, когато бъркаме в еволюцията. Ми никой не обича да си бие сам шамари! Пък и какво толкова, като всичко е сън?

    Един ден ще се събудим и ще бъдем изненадани, че всъщност не сме заспали. Но този ден не е сега. Сега светът не се нуждае от ремонт. И е един прекрасен подарък, който не бива да прахосваме в момента, измъчвайки себе си с тежки мисли за миналото и тревоги за бъдещето, които, разбрахме се вече, не съществуват. Има само различни нива на съзнание. Не на интелигентност. На съзнание. И най-простият човек може да бъде върховно осъзнат. Пожелавам го на всички по празниците – да се осъзнаят, не да изпростеят. Бъдете благодарни! Това ще ви направи по-щастливи, по-здрави и по-богати едновременно!

    И ще видите, че няма такова нещо като „много хубаво не е на хубаво“. Като погледнеш Гранд Каньон той не ти се струва малък. Много е голям даже. И е много хубав. А какво да кажем за Вселената? Дори не знаем къде свършва…

    • Графът  On 24 декември, 2011 at 10:11

      Всеки човек може (но не е задължен) да поеме собственото си осъзнаване в ръце»
      Следователно, все пак има нужда от „ремонт”. 🙂
      Естествено, че не от „външен майстор” – да чакаме на такъв би означавало да се мислим за център на Безкрайността и Вечността. Не че доста хора (някои даже твърде умни) не го правят…
      Но и самоусъвършенстването (самоосъзнаването) изисква нещо „външно”, най-малкото като посока. Иначе какво точно ще осъзнаваме?

  • harbinger  On 24 декември, 2011 at 14:37

    Така е – изисква се нещо „външно”. Но даже не е нужно да го изискваме настойчиво: „външното” винаги намира начин да напомни за себе си. За съжаление способността ни да дочуем неговия зов не е сред твърде изявените ни качества. Най-често не чуваме „външното”, защото сме като че ли оглушали и не долавяме шепота му. А оглушаваме от шума на мирската суета. Ето защо в миналото някои хора доброволно са ставали отшелници. Сред тишината на отшелничеството си те успявали криво-ляво да възстановят слуха си. Уви, днес и в пещера да заживее човек, пак не може да бъде отшелник в истинския смисъл на думата. А това е така, защото сами сме си виновни: носим мирската суета вътре в черепната си кутия…

  • harbinger  On 25 декември, 2011 at 11:05

    Весела Коледа!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: