Градове

Странно нещо са градовете!

Спрат странстващите хора някъде. Било да се разтоварят от умората, било защото им харесало мястото. Построят според уменията си някакви подслони да не са на открито. Поживеят, домързява ги, отщява им се скитосването, започват да се „обзавеждат”. И се ражда селище. А от него до град е един хвърлей място.

Накратко, хората правят града за да живеят по-удобно и, главно, защитено.

Но както се случва с доста направени от хората неща (от парите по-ярък пример няма!) градовете лека-полека заживяват свой живот.

От градове на хора отдавна са станали градове с хора!

Растат до колосални размери, състезават се в ярък блестящ лукс, все по-красиви за посетителите – и все по-неудобни за живеене на своите граждани. Имам чувството, че ги търпят само, защото град без жители престава да бъде град…

И не мислете, че това става в течение на дузина десетилетия, малко по малко. Вижте тези 2 снимки на Дубай, снимани от едно и също място с интервал 14 години:

Вгледайте се в тази красива снимка от xaxor.com:

39

Докато гледате мяркат ли ви се в периферното зрение и из главата неща като уют, съседски моабет и приятелство, спокойно пешеходство с многобройни „Добър ден”, „Как си днес”, „Мини довечера да гледаме мача и да пийнем по едно” и още много от тоя род? За птички, пеперудки и калинки изобщо не питам!

Не питам и за чувство, че градът ви обича. Не вие него, а той вас, лично!

Сега погледнете следващата снимка и се попитайте този град обича ли хората си? Приятно ли му е да ги вижда в себе си? Вас обича ли ви дори и да не сте „негови”?

Логично е да си помисли човек, прочел писанието ми до тук: „Град, изостанал от съвременното развитие. Какво толкова, може да предизвика гъделичкаща носталгия, но рано или късно и той ще дръпне”.

Не! Нито е изостанал, нито ще дръпне в „съвремието”! Той не е в миналото, той е в бъдещето.

Град – благородник!

За него доста интересни неща в продължението, което пиша.

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Veselin  On 5 декември, 2011 at 21:24

    Чувал съм, че в Трявна не можеш жив човек да видиш извън уикенда. Едва ли сравнението е удачно.

    • Графът  On 6 декември, 2011 at 08:55

      Сравнение!?
      Няма място за такова – общо е само наименованието „град”…
      Но нека да публикувам и продължението, пък тогава ще съм на разположение за дискусия.

  • harbinger  On 6 декември, 2011 at 16:48

    Скитали някога странстващите хора вредом – изпървом пешком, въоръжени с подострени криваци. Събирали корени и сочни стъбла на растенията, които ставали за ядене. Сетне вкусили и месо и започнали да ловуват.

    Постепенно разбрали, че е по-добре когато ИМА, да го запазват, та когато НЯМА, да не мрият от глад. Така стигнали до първата крачка към ГРАДА: катуна. Катунът малко ги затруднявал, защото това били вещи и припаси, които те трябвало да мъкнат със себе си и затова се научили да опитомяват някои животни, подходящи за теглене на влачещи се подире им товари (колелото никога не са се сетили да си го изобретят; а когато все пак го изобретили, това се получило, защото идеята за него им била НАШЕПНАТА от НЯКОГО).

    Настъпили трудни години и пак НЯКОЙ им НАШЕПНАЛ, че ги чака жестока гладна смърт, ако не започнат да контролират сами наличието на корени и стъбла за ядене, а също тъй и на животни, на които можеш да издоиш млякото или да ги заколиш и да утолиш глада си без да се излагаш на рисковете при първобитния лов. Така възникнали първите стопанства – следващата още по-решителна крачка към ГРАДА. Стопанствата представлявали сигурност (макар и твърде относителна), още по-голяма и от катуна…

    Така човешкият род се научил на уседнал живот. Но макар и донякъде защитени с огради от колове или купища натрупани камъни, човешките стопанства се оказали удобен прицел за други човеци, които били по-тъпи и по-мързеливи и намирали за по-лесно да ограбят благините на уседналите, вместо те да си губят времето със стопанска дейност. Това подтикнало стопаните да превърнат купищата камъни наоколо в дебели зидове, споени със смес от пясък, вар и… яйца (много по здраво от всеки съвременен бетон!).

    Думата ГРАД, произлиза от думата ГРАДЕЖ – нещо иззидано от камъни и споено по споменатия начин, но така изпълнените крепостни стени все още не били ГРАД в истинския смисъл на думата. Крепостният градеж създавал сигурност, но той не бил още ГРАД, защото от сигурността на градежа все още се ползувала само особата на някой замогнал се велможа и евентуално – неговите слуги, но не и на всички труженици наоколо. Мнозина от тях си оставали сред откритата степ, брулени от вихрите на свирепи варварски набези…

    Днес ние отчитаме, че германците са най-градския етнос на Земята – в Германия и селяните са граждани! Как се е получило така?

    Германия – разпокъсана на малки феоди и микро-държавици, оглавени от местни принциве, всяко едно от които било една малка Германия – е била изложена по средата на Първото хилядолетие по най-брутален начин на нашествието на Атила. Хуните са в известен смисъл братовчеди на германците, но такива, които били останали за още дълго из безутешните евразийски пространства. И точно поради факта, че най-близките са най-безогледни едни към други, населението на Средновековна Германия било изложено съвсем не на шега на тотален геноцид. В същото време славяните – скрити в своите планини и гори – можели да разчитат, че донякъде ще останат незабелязани.

    И тогава застрашените германски селяни били принудени да напуснат разорената си и опустошена земя и да се скрият зад зидовете на ГРАДЕЖИТЕ, които скоро щели да се превърнат в ГРАДОВЕ. (Първият истински град в Германия е Трир – родното място на К. Маркс; преди него градове в Германия не е имало – и не защото един ден щял бил именно в него да се роди класикът, а защото нужда от градове просто е нямало.)

    Прикрили се зад крепостните стени, останалите без земя и препитание селяни се заловили за други производствени дейности – станали занаятчии – и така се породили нови и непознати дотогава отношения между хората, които ги превърнали в ГРАЖДАНИ. Така възникнало великото човешко творение, известно като СРЕДНОВЕКОВЕН ГРАД. Това е именно мястото, в което хората се озърнали около себе си, забелязали се едни други и изградили великите принципи на човешкото СЪВМЕСТНО СЪЩЕСВУВАНЕ.

    Когато сетне отминала угрозата от хунските нашествия, мнозина немски граждани се върнали в запустялите стопанства на своите бащи и деди и сложили началото на нов начин на отношение към земята – вече не като селяни, които се борят с природните стихии, а като граждани с изобретателен дух, които укротяват природните стихии и ги подчиняват за градивен труд.

    Съвместното съществуване и изобретателния дух са двата най-важни признака, чрез които трябва да се дефинира понятието ГРАД.

    За жалост в наше време все повече сме свидетели как довчерашните градове се превръщат в своето урбанистично отрицание: те изпълват потребността на сатанинската човешка душа от дива природа, от дивашка степ или кръвожадна джунгла. Колосите от бетон и желязо, които се възправят на мястото на довчерашните градове, привидно предлагат високо качество на живот, но всъщност са едно връщане назад към времената, когато сред степните треви са препускали завоевателски кавалкади.

    Вероятно човечеството отново ще намери изход, укривайки се както някога зад някакви „крепостни стени“, за да възтържествува отново ГРАДЪТ, какъвто би трябвало той да бъде.

  • Homoerect  On 18 януари, 2012 at 12:03

    Един скромен принос по темата и от мен:
    http://tepavicaonline.wordpress.com/2012/01/16/%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d0%bc-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: