БУДИТЕЛИТЕ

Какво да говорим за тях? Всичко сме казали, когато сме ги нарекли

БУДИТЕЛИ!

По-добър израз на оценка и признателност няма!

Остава само да осъзнаем, че те не са затворени някъде там, далеч назад в историята.
Че не са били някога и вече са се свършили.
Че не са икони, а будители!
Че са нужни във всяка епоха от живота ни.
И да се надяваме да не изчезнат докато го има българския род.

А нашето днешно задължение е не само да се събуждаме, но и да се разсънваме ден след ден. И да учим бъдните на това.

Много още има до събуждането, много истински будители, а не икони, още ще ни трябват…

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • harbinger  On 2 ноември, 2011 at 10:15

    Хиляди благодарности, Графе!

    Клипът отвежда в такива области на Ю-ТЮБ-системата, които припомнят за най-святите патриотични идеали, в чието име протече нашето формиране като личности по времето на младостта ни. Някой се опита да подкопае тези неща, зер били „комунистически“ и „ка-де-сарски“, но нима е имало „комунизъм“ и „ка-де-се“ още в зората на нашето формиране като балканска култура?

    Е, да – чувал съм и такива нелепости! Чувал съм да казват, че комунизъм по нашите земи е имало винаги, защото винаги е имало богомилство, а пък то си било предмарксов комунизъм от най-чиста проба. Даже плащениците на богомилските магове били червени!

    …Не съм сигурен само дали някогашните магове не са отпечатвали по червените си плащеници стилизирания лик на БУДИТЕЛЯ Ернесто Гевара де ла Серна (Че).

    Само това остава да се каже!

    • Графът  On 3 ноември, 2011 at 10:36

      В десетката, драги приятелю!
      Такива „казващи” си има всяко време.
      И „неопровержим” принцип-знаме са си измислили: „Бъди в крак с времето си!”
      Това са био хора-вентилатори – раздвижват въздуха с говорене… 🙂

  • harbinger  On 6 ноември, 2011 at 00:35

    Ваше превъзходителство, г-н графе! С Вашето „В десетката“ ми давате твърде висока оценка, за което не ми остава друго, освен да се примиря…

    От Вашите думи: „Такива… си има всяко време“ блика извечна истина.

    С риск да изпадна в някоя от моите обичайни ереси, обаче, ще добавя, че се касае за „Службогонците“ на Дядо Вазов. Големият грях на българската действителност, независимо дали по време на Комунизма, преди него, или след него, е, че без службогонци не може. Просто – действителността е такава, че раздава служби. Това разбира се е в сила за всяко общество, битуващо в кое да е кътче на Планетата, но при нас то е особено дълбоко залегнало, може би защото винаги сме били в рамките на една или друга империя: Македонска, Римска, Византийска, Отоманска… В по-ново време – също: то ли руснаци не бяха, то ли – германци, после – съветчици, а пък сега – „атлантици“: вероятно изплували от дълбините на Океана потомци на небезизвестната потънала цивилизация.

    Има една теория, според която империите са пълната противоположност на цивилизациите. Говорим за „елинистична цивилизация“, но инак – за „Македонска Империя“, – макар империята на Александър да се е напиняла да разпространява елинизма далеч на Изток (посредством обичайните империалистически методи)… Говорим за „римска цивилизация“, но когато Рим се превръща в Империя, преставаме да говорим за „римска цивилизация“ и захващаме моабет за „Железния Рим“… Константин Велики дава ход на своя експримент да създаде цивилизация от Източните Провинции на Рим, и тази цивилизация достига своя апогей при Патриарх Фотий (и неговата дясна ръка – Константин-Кирил), след което бързо се превръща в обикновена империя… Турската цивилизация стига своя връх при Сюлейман Великолепния, след което се превръща в Отоманска Империя…

    Изобщо, империите са такова нещо, че се крепят на „служби“ и на бюрокрация. (Справки по въпроса: при Клинтън, при Буш, при Убама, при Харпър, при Саркози, при Берлускони…)

    Лошото е, че такова нещо, каквото е България, никога не е било Империя, но и Цивилизация не му се е удало да бъде. Грешката ни е, че се увличаме по разни модни ветрове, довяли своя аромат (или своята воня) отвън: ха „по немски“, ха „а-ла-Франга“, ха „по англицки“ (зер пише „мАде ин“ на етикета)…

    А на бюрокрация винаги е имало кой да ни учи: след Освобождението отначало сме били под влияние на администрацията на Александър Втори, сетне – са ни подхванали белгийците, а като венец на въжделенията ни – Бисмаркова прусащина.

    Сега се опитват да ни учат как се правят избори и как се играе на „демокрация“. Учат ни, защото не знаем. А не знаем, защото не възприемаме. А не възприемаме, защото всичко това ни се струва глупости. А то наистина са си глупости: ще се боричкаме, че да била дойдела на власт Нашата Партия… Хайде бре! Истината е другаде… Истината е в едно кротко и потайно заемане на подходяща добре платена длъжност – без политика и без излишно разлайване на кучетата.

    …Или, както Мусолини някога е възпитавал невръстния си син с думите: „Каро бамбино, манджи е тачиа!“ (Мило дете, яж и мълчи!).

  • размишльотини  On 29 ноември, 2011 at 23:19

    Графе, може ли една консултация? От всички места това ми се стори най-подходящо да питам.

    Преди 1944 година имаше ли очакване от учениците да почистват черната дъска преди часа? И да стават на крака когато учителят влезе в час? Не казвам да е било формално дежурство разпределено между учениците или команда „клас стани, клас мирно“, а просто дали се е правило под една или друга форма. Благодаря предварително за историческата консултация

    Поздрави 🙂

  • Графът  On 30 ноември, 2011 at 10:16

    С удоволствие!

    Да, имаше. Имаше дежурни – разпределението беше по чинове. Дежурните отговаряха за цялостния ред в класната стая – за всеки час почистваха дъската и следяха да има тебешир, проветряваха през голямото междучасие, проверяваха всички да са се събули (събувахме си обувките в коридора и обувахме терлици в Трявна) и т.н. Учителя посрещахме прави (не помня, но сигурно е имало команда от дежурните) и чакахме да ни разреши да седнем. Обикновено единият дежурен стоеше на открехнатата врата и предупреждаваше за идването на учителя по коридора.
    Чистенето на черната дъска (само черни имаше) от написаното с тебешир не беше лесна работа (само който го е правил знае!) и за целта имаше в ъгъла кофа с вода. Смяната ú също беше в задълженията на дежурните.
    Приготвянето на черната дъска за работа в час винаги е било задължение на учениците през моето ученичество – и след 44-та.

  • размишльотини  On 30 ноември, 2011 at 20:14

    Благодаря, Графе, информацията е наистина ценна. От една страна, защото ни липсва усещането какво е било ежедневието тогава. Историческите събития сме чели, лични истории сме чували, но детайлите от ежедневието се губят. От друга страна в собствения си опит от по-късното ежедневие сме склонни да виждаме комунистически пръст и окраска в абсолютно всичко в него. Поводът да питам е един коментар на друго място за дежурството и ставането на крака в училище, което беше обявено за потисническа инвенция на комунизма. Другият повод е книгата (издадена в САЩ) на бивш ученик от софийското музикално училище, което той описва като подтискащо индивидуалността образование с комунистическа насоченост. Така че ще съм много любопитна да науча повече и за него. Мнения, опит, виждания за подходите… Благодаря отново!

    • Графът  On 2 декември, 2011 at 10:27

      размишльотини,
      а изрязването на ноктите не е ли някъде заклеймено като потисническа инвенция на комунизма? 🙂 Няма да се учудя…
      Това си е болестта на малките души (възможността им на изява) при всеки мащабен исторически преход. Сменете „комунизма” с „капитализма, империализма” в сегашните писания от този род и ще получите точни копия на подобни писания в първите години след 44-та. Също толкова безапелационни!
      За музикалното у-ще си заслужава да напиша, но трябва да го пообмисля. Любопитен съм от кой випуск е въпросният бивш ученик в Софийското музикално у-ще и какво е написал в книгата си, но веднага мога да кажа, че да каже „подтискащо индивидуалността образование с комунистическа насоченост” за училищата по изкуствата може само човек, който хабер си няма или си е пуснал по някакви причини пердето!..
      Ще Ви пиша по въпроса имейл, любопитен съм.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: