Разбираш ли?

Наскоро от някакъв филм по телевизията (който гледах разсеяно) ме „убоде” въпросът „Разбираш ли?”. Явно е бил произнесен с някаква по-особена интонация от артиста.
Пак ли – казвам си.
Пак. Без да искам, започнах да се връщам в мисълта си на него и (доста досадно!) даже да следя себе си колко често го употребявам в разговор.
Оказа се, че твърде много!
А откакто съм го включил на отчет – още повече. До там, че вчера обяснявам на Точица: „Ще пиша за въпроса „Разбираш ли?”, разбираш ли”. 😀
И реших да го разнищя, нахалния му паразит! Затова ви попитах в предишната публикация разбирате ли. 🙂

Естествено, не съм открил Америка, изпреварили са ме отдавна. 🙂
Щом в Big Brother 4 е имало мисия да не казваш «разбираш ли» (със съответните наказания), а това лято Мамалев направи моноспектакъл „Разбираш ли ме правилно“.
При това коварното въпросче не е и само български патент – в Google на Do you understand? са около 736 мил. адреса; Понял? – 82 мил.; Capito? – 40 мил.; Rozumieć? – 20 мил.; есперантският Ĉu vi komprenas? – 20 мил., а Франция има историческа песен от 1757 Comprenez-vous?
http://www.youtube.com/watch?v=x-WoDy554Pc

И все пак, дали това е просто паразит без съдържание само за пълнеж в разговора подобно на значи, нали и други такива?
Ако е така, лесна работа, трябват само малко усилия като отказване от цигарите. 😉
Дали няма някакъв скрит подтекст, който действа като наркотик?

Започвам вътрешното разследване с въпрос:
Какъв процент от отговора ви е „да” и съответно „не”, когато ви попитат разбирате ли?
Аз честно си признавам, че „не, не разбирам” казвам много рядко. По различни причини:
– за такъв отговор се иска кураж! По-добре после да се опитам да разбера, отколкото в момента да ме помислят за неразбиращ глупак! 🙂 Въпреки, че това „после” ще ми коства повече време и усилия.
– заради недостатъчно време, когато става въпрос за по-сложен казус (отлагам го за „по-добри времена”);
– доста голям процент от „да” са и заради по-бързото „отърваване” от някакви безинтересни за мен обяснения, които слушам с половин ухо и кимам утвърдително за да не обидя събеседника – кажеш ли честно „не” отиде коня в реката, обясненията започват отначало още по-напоителни! 🙂

От своя страна, който го задава май винаги има едно наум (неумишлено в повечето случаи), че е доста съмнително да разбереш, защото не си умен колкото него! Иначе защо ще го задава? Нормално е да очаква един умен човек без страх да каже ако трябва „чакай, нещо не разбирам”.
Нормално, но и той не го прави в ролята на слушател, как да го очаква от теб! 😉

Усещах си аз, че има нещо коварно в „Разбираш ли?”!

Питаме с прикрито чувство на превъзходство, а всъщност ни лъсват на показ…!

Като не ни разберат кой има по-голяма вина? Не сме успели да обясним достатъчно ясно и умно, не са ни разбрали!
……………

Ела, Боже, помози да го забравя това „Разбираш ли?”!

Че иначе ще заприличам на десния събеседник от снимката:

– Разбираш ли?!?

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • nousha  On 15 септември, 2011 at 18:59

    Един познат, завършил турска филология, ми беше разказвал, как на турски не се казва „разбираш ли“, а нещо, което се превеждало като „успях ли добре да обясня“. Разбира се, това аз не мога да твърдя със сигурност, защото турски не знам, но ми направи изключително силно впечатление.

    • Графът  On 16 септември, 2011 at 00:26

      И аз съм впечатлен, nousha.
      Това напълно променя вътрешното съдържание на въпроса по отношение на събеседника.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: