От следобедния сън

Днес, накрая на следобедния сън, сънувах някакви „бойни случки”. – казвам – Откъде ли ми дойдоха? Дали телевизията не ми е въздействала, колкото и да не я гледам? Че то „Новините” са си чиста проба дайджест от света на насилието.
– Е, и?

Какво „Е, и?”, ето две от тях! На другите им се размиха много контурите, докато запиша тези.

Разказваме си авери спомени от детинството.
„В нашето градче” – чувам глас – „в детството ми имаше момчешки банди по махали. В нашата, за проклетия, бяхме 13. Тогава не ни минаваше и през ум за „фаталността” на бройката, но явно си имаше „нещо”, като си спомням сега. Сами съдете от тези две случки, които ще ви разкажа.
Всички сте минали през това, няма да ви обяснявам, само напомням: по онова време „героичните” изяви (за които после небрежно да се разказва в училище пред ококорените погледи на момичетата) не ставаха джаста-праста. Беше си ритуал с предварителни разузнавания, уговорки и уточнения.
Та чухме ние, че при крайненци се плащало с торба крадени от градините плодове да свърши боят щом има някакъв превес. За избягване на по-сериозни (и видими) последствия. Решихме и ние да си вземем платата и уговорихме бой.”
Пауза.
„И какво стана?” – питам аз.
„Ами какво – платихме си с две торби… 😦 ”

„Мина малко време” – продължи гласът – „поблизахме си раните (че някои ядоха и допълнително бой в къщи за крадените плодове!) и решихме, че трябва да си измием очите. В училище ни бяха взели за смях, а момичетата не ни и поглеждаха.
Пуснахме разузнаването и то донесе, че горната махала имала нова банда от 8 души. Ей това ще оправи работата – 13 на 8, при това новички, ехее!
Уговорихме „срещата” на една поляна в края на града за удобство – все пак бая народ се събирахме.”
„И как свърши?” – питам пак аз – „7 на 5, 9 на 6 или как?”
„А, не,” – отговори ми гласът – „8 на 13! Че те, осемте, бяха… 😦 😦 😦 „
„Ама вие, тринайсетте, изобщо имали ли сте победа?” – питам аз.
„Какво си заразпитвал!” – ядоса се гласът – „Къде да помня на тая възраст с тая склероза!”

Разбирате ли? 😉 🙂


Снимката е от тук


Снимката е от тук

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Longanlon  On 12 септември, 2011 at 19:57

    най-агресивната схватка, в която попадат повечето днешни деца е псуване в някой форум

    расте първото поколение компютърни мухльовци 🙂

  • гравитон  On 13 септември, 2011 at 00:34

    Longalone, за физически мухльовци съм съгласен. Но за сметка на това стават по-агресивни духовно, човешко опустошени, егоистични самотници… Слава богу: не всички!

  • Графът  On 13 септември, 2011 at 01:09

    Надеждата ми е, приятели, че става саморегулиране. Винаги след някаква масова тенденция – било музика, стил на обличане или държание, и т.н. – се заражда контра оздравителна. Не с акции и постановления, 🙂 а като реакция точно на база личностно индивидуализиране.

  • Longanlon  On 14 септември, 2011 at 22:51

    хех и как се става „агресивен духовно“? агресивно духаш на някого ли :Р

  • гравитон  On 21 септември, 2011 at 20:11

    …“духовната агресия и насилие е също толкова реална и вредна, колкото и физическата, словесната и емоционалното насилие?“
    Spirituality – Essential for
    Personal and Family Health?
    p. 1 of 2
    By Peter K. Gerlach, MSW
    Member NSRC Experts Council

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: