Освежаване

Приятна, свежа дума!
Кажа я и веднага в главата ми само се включва slideshow – Колчо лочи с нежното си езиче водичка от шепата ми, лек галещ бриз в призрачната нощна Венеция, ей това цвете, снимано от Васко в италианските планини близо до живата водичка, изпотената халба бира… (мастиката „Пещера” и „Флирт”-та оставям за рекламите или на вас 😉 ).
Нещо такова, но според вашите представи и фантазии:

This slideshow requires JavaScript.

Добре е да ти дойде наготово нещо свежо! 😉
В повечето случаи, обаче, трябват доста усилия, за да си го спечелиш.
За добро! Каквото се получава без усилия не се цени.

Пиша ги тия работи, не защото е голяма жега и човек току гледа да се пъхне под душа в препечения град – за самоизмама, че получава малко свежест. Вярно, че свежестта в болшинството случаи върви ръка за ръка с водата. Но с истинската вода, искряща и свежа, а не оная от тръбите и резервоарите. Като тази капка вода в края на дъжда, събрала в себе си целия свят: Снимката е от NASA    


Пиша ги, защото в къщи взехме, че направихме така нареченото „освежаване”. Което било песен в сравнение с оная работа, наречена „ремонт”.
Песен, песен, ама и песните напъване искат! 😉

Нашата „оратория” започна с излизане от строя на моя милост още при подреждането на сцената. Така става, когато човек си забравя ЕГН-то! Оттам нататък ние с Милчо бяхме от пречкащата се масовка. 🙂 Все пак имах немаловажна задача – да не изпускам и секунда от поглед персийчето, че се отваряха твърде много възможности за пребоядисване на козината, а и за скок навън от 6-ия етаж…

Благодарение на Светльо случихме много със солиста в „песенното изпълнение”. Ама наистина много – сигурно подобни хора са изключения в гилдията! Тихо, кротко, свърши не само работата, която му беше по сценарий, ами и още каквото му се мерна пред очите. 🙂 Трябва ли ви „освежител” чукнете ми имейл, с чиста съвест ще ви дам координати.

Главен диригент на целия концерт беше Точица. Откъде се взеха тия сили и тая издръжливост в тези по-малко от 40 кг. идея си нямам. Тя си знае! Отстрани различно изглежда…*

Накратко, сега в къщи е много свежо. За очите – за дъха ще трябва да почакаме. Оказа се, че по-сигурно и по-добро от старата блажна боя все още няма. А за нейните ухания няма какво да ви разказвам – всички сте ги дишали… 🙂
_________________________
* Това ми напомни един стар виц. Направил някакъв човечец нещо велико за нацията. Решили да го наградят подобаващо. „Избери си какъв искаш да бъдеш, веднага ще те назначим”. Не се колебал човекът. „Искам да бъда като оня, дето махаше една пръчица снощи на концерта. Лесна работа, а всички му ръкопляскат.”

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Графът  On 18 юли, 2011 at 08:40

    Благодаря, Niili! @}-;–

  • harbinger  On 19 юли, 2011 at 10:24

    Вие сте щастлив човек, Графе! Знаете откъде и докъде се простира щастието…

    Трудно за усвояване изкуство!

    • Графът  On 20 юли, 2011 at 10:16

      Моето извънземно се е случило съобразително… 😀

      • harbinger  On 26 юли, 2011 at 13:33

        Драги графе, Вашата констатация, според която Извънземното, което сте приютил (или по-точно Вие – Извънземното, – което се е приютило в земната Ви Обвивка) се е случило съобразително, ме изпълва с благородна завист. Ако разбира се може да има нещо благородно в явлението „завист“…

        Ако трябва, обаче, да завиждам истински някому, то аз завиждам единствено на самия себе си – на това, което бях (а не на това, което съм сега). Някога бях нещо като ясновидец. Предричах. Вярваха ми. Сега все така съм способен да предричам, но не ми вярват. Може би хората вярват само тогава, когато биват зашеметени от спиращото дъха цунами, прииждащо от глъбините на очите.

        До определена възраст ми се удаваше да придвижвам с мисъл и леки предмети. Повечето хора смятат, че това са измислици на писателите-фантасти. Грешат! Това е самата истина.

        Правех демонстрации на необичайните си способности: завъртах лек ротор, изрязан от оризова хартия, набоден балансирано на тънка игла, като поставях двете си длани на три инча разстояние от хартията и обявявах, че ще го завъртя с мисълта си наляво. След като постигах добра скорост, обявявах, че ще спра въртенето, след което ще завъртя ротора надясно. Така и ставаше. И пак, и пак – няколко пъти… Естествено, някои ме мислеха за мошеник, но аз нали си знаех, че не съм! Какво щастие!…

        Чудесно е да знаеш, че не само Скафандърът ти е могъщ инструмент, но и самото Извънземно в теб продължава да се проявява като самостоятелен незрим индивид, който владее материалния свят така, както е правил това на неговата далечна безтегловна планета.

        Друго, което можех, беше да установявам телепатична връзка с животни. Това също беше славно преживяване, защото често се случваше в планината да укротя цяла настръхнала глутница от натирени в гладната пустош овчарски песове през зимата.

        Тогава им казвах разни неща (на ум) и животните ме разбираха. Сега мога само да разбирам какво ми казват двете ми котки, които се въргалят по работната ми маса, докато пиша разказите и поемите си. Но аз не мога да им кажа нищо – вече не ме разбират…

        Споменах, че пиша „разказите и поемите си“. Не, не съм Аз този, който ги пише. Те ми се нашепват, диктуват ми се. Получавам ги! Отнякъде…

        В миналото чувах Шепота много по-ясно и по-често. Днес този Шепот много силно се заглушава от някакво непоносимо бръмчене. Казват, че това е бръмчене, което се поражда в околното пространство около Извънземното – досущ като ореол от „черна светлина“, – когато то изгуби смоята Интерпланетарна Невинност.

        • Графът  On 27 юли, 2011 at 05:59

          За ротора – интересно, заслужава си да опитам. Не ми беше дошло на ум.
          За животните – от дете и досега съм от „Човекът, който говореше с животните”. По-ярки случаи съм описвал в нета (и Вие ги знаете).
          За мен тези (и някои други неща), които се проявяват в различни хора, са активиране на неупотребяеми части от капацитета на мозъка. Но знам ли? – не коментирам Вашата теза за извънземните. А може би извън нашето измерение?..

          • harbinger  On 27 юли, 2011 at 09:28

            Да, стана дума за мозъка! Това е друга тема, по която винаги много съм спорил и винаги съм пробуждал само недоверие.

            Мозъкът в моите „извънземни“ представи е онази част от нашия скафандър-тяло, която е монтирана в него, за да осъществява комуникациите на извънземния индивид. Един подводен скафандър може да е снабден, например, с лампа, за да се осветяват с нея мрачните дълбини на океанската бездна. Скафандърът-тяло пък е „оборудван“ с мозък, който не е нищо друго, освен антена, която ни свързва с Интеркосмическата Банка от Данни, а тя представлява натрупан милионнолетния опит на всички космо-сапиенси (нашите „извънземни“, Графе), които са бивали пръснати из Вселената в различни времена.

            Космо-сапиенсите (т.е., ние) се навираме на какви ли не места, преживяваме какви ли не ситуации и нашите „рапорти“ за преживяното се отправят посредством мозъка-антена в Интеркосмическата Банка, където се систематизират и съхраняват за по-нататъшно ползуване. Достъпът до данните в Банката, за съжаление, не винаги е лесно осъществим и причината за това е, че нашите скафандри-тела биват продуцирани с множество аномалии, предизвикани от конкретните агресивни условия на тази или онази планета. Най-чести са пораженията в антената-мозък. При нормални условия безпрепятствения достъп до Банката от Данни трябва да се осъществява без самата комуникация да се осъзнава от космо-сапиенса. Той (тя, то), обаче, я осъзнава, усещайки „шепота“, за който вече споменах, че нахлува в главата и диктува какво да бъде написано или какво да бъде казано, когато трябва да се синтезира някоя нова идея.

            Това е същото като при моя „лап-топ“, който е с безжична връзка към Интернет. Ако всичко е наред, аз не си давам сметка, че съм включен в Мрежата, защото съм включен НЕПРЕКЪСНАТО в нея. Ако, обаче, започнат някакви прекъсвания, то аз съм провокиран да изживея негативните емоции, които по подразбиране се придружават с лавина от кибер-ругатни.

            Нашият мозък-антена е снабден и с нещо като АВТОНОМЕН НОСИТЕЛ на информация: за да не се търси непрекъснато трудноосъществимия контакт с Банката от Данни, в автономната памет се съхранява текущата оперативна информация, която човек ще ползува в монотонния ход на всекидневието. Уви, човечеството е населено с лениви индивиди (мозъчно-лениви), които се задоволяват почти изключително само с данните от автономния си съхранител на информация и по този начин се превръщат във „всекидневни хора“. Такива хора създават скучно и еднообразно общество…

            Налице е и обратния случай: космо-сапиенси, които по някаква прочина нямат или са принудени да се задоволяват с ограничена по обем АВТОНОМНА ПАМЕТ. Такива трябва да разчитат изцяло на достъпа си до Интеркосмическата Банка от Данни – дори и за щяло и нещяло. Такива хора се проявяват като аутици. Ако все пак те разполагат с що-годе сносна автономна памет, но основно разчитат на достъпа си до Банката, трябва да бъдат отнесени към онзи вид аутизъм, който се обозначава като „аспергер синдром“ и всъщност е „клинична гениалност“. Ако, обаче, автономната памет е напълно опропастена, а и достъпът до Банката е трудно осъществим, то касае се за най-обикновен идиотизъм.

            Както се вижда: между нас – гениите и нас – идиотите практическа разлика няма!…

  • Väčesláv Ivanov  On 19 юли, 2011 at 15:45

    Графе, se vi estas en Sofia nun, ĉu eblas esperi pri via aŭ de vi perata helpo?
    Ni, esperantistaj geedzoj kun 5jara filino, venos ĉi-sabate post tagmezo per aviadilo kaj planas aŭ tuj veturi al Rila monakejo kaj tranokti tie (tiukaze estus tre oportune lasi mezgrandan valizon ĉe iu en stolica), aŭ tranokti en Sofia unu nokton por dimanĉe veturi al la Rila. Ni estas akurataj kaj bonkondutaj kaj povas rekompenci kaze de ligitaj elspezoj.
    Mi konscias, ke en la ĉefurbo tiaj petoj povas tedi kaj petas pardonon pro la eventuala ĝeno.
    Vi povas sendi al mi retpoŝton al mi ĈE amikeco.ru. Fakte aliajn kontaktojn en la bulgara ĉefurbo mi ne havas, kiel evidentiĝis 🙂

  • Niili  On 2 август, 2011 at 19:54

    …`освежаване`… друга вкусна дума 🙂 и приятно състояние на духа и тялото, когато човек се прибере вечер у дома 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: