Голямото малко четене

„Малкото голямо четене” е кампания на Българската национална телевизия, в която зрителите имат възможност да гласуват и да изберат своята любима детска книга от българската и световната литература.

Организаторите искат да вдъхнат любов към книгите и да предизвикат интерес към четенето у младите хора, без това да противоречи на страстта им към електронните медии, каквато е БНТ, и интернет.

Общо взето, това е анонсът към тази кампания.

„Браво!” си казват четящите хора „Пак ще живне интересът към четенето”.

„Браво” казвам и аз, ама…

Я не ми викайте „Без „ама”!”, не прочетохте ли онова за страстта на младите хора към електронните медии, начело с БНТ? 🙂

И за заглавието ми не си подмигвайте! Не е сгрешено, от зоната на „ама” е.

А тази зона от дребно лично хрумване, което исках да напиша, става все по-застрашителна и по-опасна.

Започвам с недопустимото, изключително опасното, уважаеми организатори!

Вие призовавате децата и младежите да кажат СВОЯТА любима книга. Накрая теглите чертата и им казвате „А бе, глупаци, ето това са най-любимите (и значи най-хубавите) книги, а тази е първа, с главна буква, най-най-по! Вие за какви врабчета, за какви Стас и Нели говорите? Я се поучете от умните деца!”.*

И „глупачетата” не смеят да кажат вече коя е тяхната книга, тяхното приятелче! Гушкат си я тайно, а за пред другарчетата любима на всички става някоя от десетте – „Здрач” например… 🙂

В резултат, драги ми господине от БНТ, масово вдъхване на любов към книгите сред децата със задължително ориентиране към „харесваните нашумели”. Огромен успех! 😦

Изненадан съм, че детските психолози още не са повдигнали този въпрос!

За юношите няма страшно – в цялата тази работа някой ако участва най-много да заключи „що не си…”. 🙂 Сто процента сигурно е, че няма да чакат телевизията да им формира вкуса или интересите.

Дойде ред и на „сбърканото” ми заглавие „Голямото малко четене”.

В предишното „Голямо четене” регламентът беше ясен – участват романи. Вероятно от там дойде и „голямото” – дори и малките романи са големи като обем. 🙂

Да видим сега.

„Малкото голямо четене” – защото книгите са малки (и са предназначени за „малките”), нали така?

Не е така!

За избора на любима детска книга могат да бъдат номинирани художествени произведения, предназначени или допустими за деца и юноши (читатели до 18-годишна възраст). Книгите трябва да съдържат художествен текст в проза или стихотворна форма, включително приказки, митове и легенди на народите, авторски приказки, разкази и романи, художествени автобиографии и биографии.”

Извинете ме, но

любима детска книга –и- предназначени или допустими за деца и юноши (читатели до 18-годишна възраст);

любима детска книга –и- включително приказки, митове и легенди на народите, авторски приказки, разкази и романи, художествени автобиографии и биографии.

Нещо да кажете по въпроса „малко”? 🙂

Цялата тази галиматия с читатели от 18 надолу без граница е, меко казано…я по добре фигуративно

да си представим:

Кампания за любима напитка. Участват от 0 до 100-годишни. Накрая е избрана любимата на всички напитка с главно „Н”. 🙂

В заключение какво ме накара да напиша всичко това.

Не явните и тайни далавери,

а само и единствено непоколебимото ми убеждение, че

 четенето е занимание самотно!

 _______________________________________

*По време на третия етап ще може да се гласува за десетте книги-финалисти. Резултатите от това гласуване ще бъдат обявени по време на финалното предаване на кампанията „Малкото голямо четене”, когато ще стане ясно коя е най-любимата детска книга на българските читатели, книгата с главно “К”. (от медиите)

………….

Признавам си безстрашно: никога не съм харесвал Алиса в страната на чудесата. 🙂

………….

Чудя се дали пък да не се хванем няколко пенсионери да пообиколим местата, където децата играят и да ги поразпитаме четат ли, кои книги са чели и знаят, имат ли книги в къщи и т.н. Дали няма да получим интересни резултати? ;

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Муниконтин  On 1 юни, 2011 at 00:54

    Много си се разгневил и с право!

  • Niili  On 3 юни, 2011 at 14:12

    алелуя! още един човек, който не харесва алиса! а аз не харесвам и мечо пух, освен това!! наистина, графе, гневите се с пълно право. четеето, бидейки самотно занимание, е и доста субективен процес – познавам едно момиченце, за което любимата книга на 7 годинки беше… `птиците умират сами`, а на 14 харесваше `шумът на върбите`!!! не съм участвала в нито едно от `четенията` до момента, защото съм на мнение, че всеки сам за себе си има правото да избере книгите, които са оставили някаква следа в душата му – независимо за какъв жанр или форма говорим. но, за мое огромно съжаление, наистина аблюдявам известна тенденциозност в харесването на определени течения в съвременната литература, което, някак си, е тъжно, защото не би следвало да има мода в… как да се изразя, словесата, които достигат до душата ти. пък и, тежко ни на нас родителите – дано, наистина, да успеем да възпитаме в новото поколение усета към книгата, удоволствието от това да разгръщаш страниците и да ти ухае на прясно мастило, докато се потапяш в историята, допредставяйки си светове и герои, вместо да оставим наследството да възприема наготово `смлян` интернет и телевизия. сърдечни поздрави! :0

  • deni4ero  On 3 юни, 2011 at 21:30

    и аз не харесвам Алиса.

  • Муниконтин  On 4 юни, 2011 at 00:37

    Сродни души сте ми вие двечките! 😀

    А уханието на старите книги? Тези, много по-стари от вас, запазили в себе си допира на добри ръце?

    • Niili  On 4 юни, 2011 at 08:42

      …и все още със стария стил на писане по страиците им, с краен Ь и носовки, с красотата на езика от 20-те на миналия век… леле, къде ме връщаш – ще трябва да изровя един такъв дълбоко скрит апокриф и да препрочета историята 🙂

      • deni4ero  On 4 юни, 2011 at 22:39

        точно … речта тогава е била изящна … като изкуство, а не като мехленска клюка … дори купуването на хляб е имало ритуал в изказа … предполагам 🙂

  • Графът  On 4 юни, 2011 at 17:56

    Ех, че е хубаво да усетиш до себе си рамото на приятели!
    Благодаря ви!
    На вашите родителски рамене е огромната тежест, Niili, права сте!
    А края на мнението Ви (от „вместо”) е основата на продължението, което утре ще прочетете, живот и здраве.

  • to4ka  On 30 юни, 2011 at 11:53

    Я по-добре кажете познавате ли някого, който да харесва Алиса? Освен това трябва да си голям извратеняк, за да я определиш като детска книга.

  • eola  On 22 октомври, 2011 at 14:38

    Алиса така и не я прочетох. А към старите книги съм алергична. И понеже съм от по-тъпичките, знаех почти наизуст Пипи дългото чорапче. И изобщо на кого му дреме за някаква си класация, освен вземащите пари за цялата простотия? Аман от комсомол.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: