Думи, думички…

За езика ни ще стане реч, за богатството му, за чистотата му. За това, последното, специално!
Но нямам намерение да изпадам в смешно положение да се състезавам с ерудитите по въпроса. Хеле пък да им давам акъл! Пази, Боже!
От друг баир поглеждам наивно дилетантски. Нали не съм филолог, простено ми е.

Много е писано по въпроса вече повече от столетие. Умни хора са писали с грижа за езика ни, с обич и тревога понякога. Ако човек има време и желание да изчете всичко писано по въпроса последните 100 години и след това трябва да обобщи само с едно изречение, какво ще каже? – „Нашето си е наше, чуждо не щем!”!
Тази водеща постановка много пъти е вършила добра работа, запазила ни е езика, но е довела и до куриози като „драсни пали клечица”. 🙂

И до въпроси, които си задавам:

– Богатството на езика е едно от най-важните му характеристики. Как се обогатява той ако отхвърля всичко, дошло „отвън”?

– Има ли езикът достатъчно свои ресурси за обогатяване?

– По-добре ли е за него ако е изолиран от останалия свят?

Знам, и на тези мои въпроси могат да се намерят ерудирани отговори. Но преди да ги намеря, нека поразсъждавам „девствено”.

Да игнорира един език абсолютно всички чуждици и влиянието на другите е невъзможно. Представяте ли си как бихме говорили сега, ако това е било осъществено през изминалите повече от 13 века? И как бихме се оправяли в съвременния свят? Като някое от напълно изолираните диви племена, които откриват от време на време в някое забутано кътче на планетата.
От ясно по ясно, няма спор относно третия (че и първия!) ми въпрос.
Спорът се явява, когато работата допре до полезната необходимост и особено до количеството.
Вечен разгорещен спор!

И веднага се сещам за друг един разгорещен спор, който сега се води. Цивилизованият ни свят издигна в аксиома (и закон!) едно безспорно право на хората да се предвижват свободно без ограничения. Искаш да пътуваш? Моля! Мятай цървулите през рамо и хващай пътя.
И всичко беше нормално, демокрацията се оглеждаше доволно в огледалото, докато големи маси хора не хванаха пътя към Европа. Щом може защо не, нали имат право?
„Ама какво ще стане с нашите държави?” – се затюхкаха сега европейците…*

Хората трябва да имат право да се движат свободно.
А думите? Те защо да нямат, нали хората ги носят със себе си, говорят ги? На всичкото отгоре, като кажат нещо ги чува не само съседа, ами целия свят. Ние сме си ги измислили джаджите за тая работа, не са ни го донесли извънземни, на кого се сърдим?

Хайде още „по-прегледен” пример. Кога може да става дума за „замърсяване” – когато в някогашният ни домашен интериор с огнището в собата за първи път са се появили „купешки” неща (малко по малко, едно през друго, до хладилници и перални даже) или днес, когато огнището (тъй де, камината) се върна в модерния ни домашен интериор?

Така. С девствените разсъждения по двата ми удобни въпроса (нали сам си ги нагласих 😉 ) приключих. Ама от къде ми дойде на ум да напиша и оня, третия, дето се гуши срамежливо между тях? Всеки с право ще си каже „Какви ресурси, бе?!? Ти как си представяш, че копаят думите в някакви мини ли? Изобщо имаш ли представа как се раждат те?”
Ами нямам, Всеки, а ти имаш ли?
Затова и питам.

През живота ми ушите ми са чули не малко нови думи. Дошлите с развитието на техниката са ясни – няма да казваш на телефона „дръжка с жица за приказване”, я! 🙂 Ясни са и доведените от снобизма, цвиливилизовани да изглеждаме. 🙂
Други пък се заменяха една друга с промяната на обекта (нужник – клозет – тоалетна, напр.).
Трети…ей, тези, третите са много интересни! Изведнъж „окупират” народонаселението и стой та гледай! Да се чудиш и маеш начи.**

Ако сте прочели вече двете звездички ви е ясна едната категория от тези думи – да заместват, поправят някакво неудобство, кривина, липса в езика.
Друга категория са думите, които изведнъж се харесват със звучност и краткост. Ярък пример – «чао». Как нахлу изведнъж навремето не мога да кажа. Според мен тръгна от юношите, замествайки дотогавашното «до скиф» в техния жаргон. Но се хареса бързо с кратката си благозвучност и без проблем стигна до бабите им. 🙂 Защо ли? Защото нормалното «довиждане» носи в себе си доста официалност и те «препъва» като го казваш на близки и познати. Преди се употребяваше «до скоро», ама то пък има изискване във времето. А ето ти «Чао!» и всичко е ясно! Чак до днес.

Дъра-бъра, ама все пак – има ли извор, откъдето идват новородени думи?

Има, не може да няма.
Първосигнално – писателите и поетите. Дошли са и ще идват думи от тях, чест и почитания!
Но «ражданията» там са като всички раждания – резултат на различни предварителни действия. 😉

За друг «кристален извор», в който думите се появяват «от нищото», питам. В който те се раждат невероятно чисти, красиви и точни в своите музикални одежди.
Да обърна внимание на този извор е целта на това ми писание.
Въведението, обаче, стана толкова дълго, че не мога да забутам главното някъде на края, до който може и да не стигнете.
Затова основното ще прочетете утре в «Изворът». Обещавам!

Накрая малко умствено забавление:

Колко носители има българският език?

Въпросът е забавен, несериозен, така че не търсете отговор в интернет. Но в едно изречение по-горе има много маскиран намек за отговора. Това изречение ако ми посочите… 🙂 А като жокер, който може и да помогне – „Обертонове”. 😀
Като при всяка подобна забавка, обаче, отговорите могат да са повече – стига да са остроумни и мотивирани.
Играта, разбира се, не е задължителна!

За днес толкова.

Чао, приятели!

____________________________________________
* «Спокойно бе,» – им вика нашият ЦъЦъ, зам.на БъБъ – «няма страшно, ние ще вземем от 2 до 4 човека, ще помогнем, хора сме!»

** Тази «начи» не е печатна грешка. Това е разговорната форма на думата «значи». А тя беше цар и господар в езика ни преди няколко десетилетия. В пъти по-често се чуваше в говоримата реч отколкото «Тодор Живков» се срещаше в докторските десертации. Какво говоря, изобщо сравнение не може да става. Цялото грамотно войнство начело с интелектуалците беше повело война срещу нея. Писмено – напълно успешно (внимателно се проверяваше написаното, да не се е промъкнала някъде). Устно – пълен провал (като чуеш колко пъти без да се усетиш си казал «начи»… 🙂 ).
Сега, когато изчезна поголовната употреба на «значи», на мен ми е ясно в какво се криеше нейната сила – думата замества много удобно хмъкането и неприятните паузи, през които говорът трябваше да изчаква мисълта. 😉 Днес те са реституирани отново – можете да ги чуете дори в говора на официалните говорители (по длъжност) на разни институции.

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Лита  On 16 май, 2011 at 10:33

    Езиците са живи. Правописният и правоговорен речник се обновява на база какви думи са влезли в езика – чуждици, новосъздадени, пр., а не обратното. Това се случва със всички езици по света. Ако не се случва, то те бавно и постепенно умират.
    Четох за тенденцията след години английският като Lingua franca, върви към умиране, защото в него влизат чуждици много по-малко, отколкото в другите езици. Много повече английски думи влизат в другите езици отколкото обратното. Това твърдение може да ви се вижда несъстоятелно, предвид факта, че английският в днешно време е масово разпространен, но същото се е случило с латинския преди.
    Представете си навлизащите чуждици като свеж и чист поток, вливащ се в езеро, и обновяващ водата вътре 🙂

    • Графът  On 17 май, 2011 at 11:19

      Не, не мисля, че твърдението Ви е несъстоятелно.
      Още повече, че английският вече излезе от ролята си на властелин в мрежата. А като се има предвид състава на американците и тенденциите…

  • Niili  On 16 май, 2011 at 13:52

    🙂 да, езиците са живи и се развиват, думи живеят, думи отмират. самите ние сме `проводници` на това развитие – с имената на новите понятия, които ахлуват в ежедневието ни, с интересния жаргон и сленг, който се предполага, че ни прави по-експресивни в изразяването 🙂 суетата на езика 🙂 но думите (за мен поне) не са само логическо съчетание от буквички, гласни, съгласни и дифтонги. те имат тежест и смисъл, който, за съжаление, понякога не чуваме, свикали на твърде бързо говорене 🙂 и чувайки `здравей` (най-красивата дума за мен, между другото), не чуваме, че това е благословия за здраве, че отговора на `христос возкресе` е `воистинУ возкресе` (възкръснал в името на истината), но пък, това е моето субективно възприятие за нещата. както и всеки субективно измисля своите си малки прякори за нещата в неговия си свят, без които не може и които обича – ето как, всеки един от нас е носител и `учител` на езика. 🙂 слушам какво ми говори детето ми, и понякога думичките, които измисля той, се превръщат в думи от нашия, личен, семеен език 🙂
    сърдечни поздрави! 🙂

    • Графът  On 17 май, 2011 at 11:25

      Здравейте, Niili!
      И аз мисля същото за „Здравей“!
      Както и за това, че казвайки нещо, трябва да съзнаваме какво точно казваме. 😉
      За което говорите Вие.

  • Niili  On 16 май, 2011 at 13:56

    забравих нещо важно – здравейте! 😀

  • Стоян Стоянов  On 17 май, 2011 at 07:56

    Еехх… колко ли пъти съм обяснявал за разликата между мъртвите, и живите езици! 😉 И за това, че няма нищо лошо да внесеш широко известна чуждица, ако в собственият ти език все още няма дума за даденото нещо, вместо да си измисляш описателни названия като цитираното „драсни-пални-клечица“. 🙂

    Хубав увод, ще очаквам продължението! Поздрави! 😉

  • shurkelsharendalgokrak  On 23 юни, 2011 at 10:42

    Любопитно наистина откъде е дошло въпросното „начи“. В арабския свят употребата на „яни“ (яни=начи) се счита типичен белег за национална принадлежност. Познавам наистина интелигенти хора, които я употребяват. Истински смешно обаче става, когато хора, които не говорят арабски, започнат да вмъкват „яни“ в иначе не лошия си английски. Мислят си, че по този начин се приближават до арабите. Според мен се приближават повече до глупаците.
    В Мароко пък местните разговарят, като използват една особена смесица от арабски и френски. За да ги разбереш трябва да знаеш и двата езика.
    Нашият език е наистина прекрасен (вероятно и всеки един език е). За съжаление обаче при общуване, ние не ползваме думи а символи отдавна загубили истинското си значение. Както Niili вече спомена здравей не е благоскловия, а просто думичка която се произнася, когато хората се срещат.
    А какво се случва с младото поколение, което не е сигурно дали път се пише с „а“ или „у“, поради употребата на латиница в чатовете. Такива мисли ми минават през главата. Лек ден от мен. Две точки, тире и скоба.

  • Екскурзии в Мароко  On 22 април, 2014 at 10:45

    Така е да. Вече всеки може да си пътува доста свободно,което от една страна е чудесно,но от друга страна не се знае какви хора ще ти дойдат като съседи както се казва.Пък и с нашата политика в страната ни виждаме,колко много млади хора избират да напуснат страната си и вече дори да не се завърнат.Много е тъжно да гледаш как българският език просто се забравя с постоянно навлизащите чуждици и може би някои изследвания ще се окажат верни, е българският народи и традиции са на изчезване.

Trackbacks

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: