Обертонове

Тия дни прочетох една интересна публикация „Бог DJ ли е? Как ни влияят музиката и звуците?”, в която доста обширно Светла представя какво се знае по въпроса, а и достойни за внимание предположения като „Ами ако сме способни на сетивност, която все още не можем да измерим със създадените от нас уреди? Сетивност, която тепърва ще откриваме и изследваме? Дали наистина имаме само 6 сетива?
Влиянието на музиката (по-точно на звуците и тоновете) върху живия свят е забелязано отдавна. Отдавна е и обект на научни изследвания. И отдавна е ясно, че това влияние не се свежда само до получената от слуховите сетива информация, а е много по-обширно и в голямата си част все още напълно непознато за нас.
Не ú е леко на науката.
Всяка подръпната нишка повлича още купчина добре заплетени! Може би затова някои тръгват по „сладките” научни пътища – „Според учените – италианският композитор Вивалди успокоява бебетата, а Бетовен ги енергизира и възбужда.” (цитат от Светла). Научно откритие! 😀 Което даже можеше да е безспорно вярно, ако Вивалди е композирал само „цигу-цигу”, а Бетовен – „мигу-мигу”. Но те, за беля (както и всички класически композитори), композирали „цигу-мигу”… 🙂 Върви, че сложи в един кюп „лунната част” на Лунната соната и първата част на Петата симфония, примерно.

Сложността на въпроса за звуците и тяхната „благородна” част – тоновете* – се дължи на същността им. Те са резултат на трептене, а се оказва, че всичко трепти по един или друг начин – като започнем от атомите и свършим с Вселената (даже понятие има „Космическа музика на сферите”).
Затова се връщам на конкретния случай – тоновете и музиката, които са на пръв поглед вече изследвана и ясна част на звуците. Което е донякъде вярно, що се отнася до същността им, но не и по отношение на влиянието на живия свят.
Защото добре познатите ни тонове всъщност не съществуват! Те имат една коварна същина, която се нарича „обертонове” и е „визитката” им, известна под името „тембър”!
Всеки тон е съвкупност от огромен брой обертонове**! Те са причината еднакви като физическа същност (брой трептения и от там височина) тонове да бъдат ясно разграничавани. Например, тонът „ла” произведен от камертон, цигулка, пиано, обой, тромпет и т.н. споменатият тембър, благодарение на който различаваме звучащите обекти. Различаваме ги заради обертоновете!
И какво излиза? Амбицира се нещото, оформя се, наглася се, наперчва се и вика: „Слушай, свят, истински тон „ла”!”.
А светът слуша, слуша, пък току се провикне: „Какво му е истинското, бе, и твоето „ла” е като другите! Я си чуй обертоновете!”.
…………………………..

Ха, ама това последното, което написах, за музикалните тонове ли е? Че то и в живота и особено в политиката си е баш така!

Идва някой и вика „Край на чалгата, аз съм откърмен с класика и виенски валсове, след 2 години и 3 месеца всички ще слушате струнни квартети и чат-пат Лили Иванова”. Резултатът само чат-пат Лили.
Идва друг и вика „Гледайте ме мен, аз съм народен човек, любовни песни и юнашки хора ви чакат”. И…ни любовни и какви юнашки при това къркорене на червата и мръсни благословии (които няма как да се причислят към музиката).
А хората амбицирани, пълни с добри намерения и музикални желания.
Ама музикално неграмотни. Нямат хабер, че сам тон не е музика, изобщо такова чудо не съществува, няма как.
И хоп, ето ти обертон до обертона. Тоя вика аз съм си роден обертон, оня дошъл от световната музика, пише се баш обертон и си води и приятелчета обертончета, трети на някое шосе ти се лепне, четвърти черни очи има, пети от обертон тон иска да става…
И вместо музика те ти чалга и половина плюс тенекии! Затова пък на много децибели.
……………………………..

Ей, сложа ли пръстите на клавиатурата и аз не знам накъде ще ме завърти писанието!
За сетен път се уверих: всичко в тоя свят е вързано. Хванеш се да обясняваш нещо и току видиш, че същото обяснение важи за още куп неща. От българския финансов министър до черните дупки във Вселената примерно… 😉

Барем от тая щуротия, дето я написах, да си извадим някаква практическа поука, а, приятели? Например:

Като избирате музиката отваряйте си ушите за обертоновете!

____________________________________
* Музикален тон е звук с определен брой трептения за единица време. Звук с неопределен брой трептения е шум.
** Обертон (нем. Obertöne; англ. Overtone). Всеки тон звучи едновременно с още много други, по-високи от него, наречени обертонове, които са резултат на самостоятелно трептене на части от звукопроизвеждащото тяло – половините, четвъртините и т.н., до 40 доказани, практически безброй. От съчетанието им се формира качеството на тона, наречено тембър, по което се различават тоновете с еднаква височина при различен звукопроизвеждащ източник.

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Божо  On 27 април, 2011 at 15:45

    „Според учените – италианският композитор Вивалди успокоява бебетата, а Бетовен …“

    Само да уточня – тези „учени“ се наричат журналисти 😉

    Иначе страхотна статия!

    • Графът  On 27 април, 2011 at 20:01

      Божо, според мен има сериозни учени, които между другото пускат подобни „изследвания” за да обръщат внимание върху работата си сред широката публика (и евентуално приток на парички 😉 ). Защото едно е да съобщиш, че звук с такива и такива параметри резонира така и така с млечните жлези и увеличава производството на млякото, а съвсем друго да намериш композитор, в чиито произведения този тон е достатъчно представен и да съобщиш, че музиката на Моцарт повишава млеконадоя с 30%. 😀
      За последното Ви изречение много благодаря!

  • Niili  On 28 април, 2011 at 14:21

    благодаря Ви за чудесната, статия, Графе :)мисля си, че музиката би трябвало да бъде просто… витамините 😀 и микроелементите на човешката душа – извинявам се за твърде прозаичния пример 🙂 но както всеки чисто физически организъм има нужда от различни вещества за да оцелява, така и всяка душа, мисля си, има нужда от своята музика, за да се обогатява. във всяка музика има красота, има ритъм, има вибрация – виж, думите зад музиката твърде често опорочават възприятието на нещата. сърдечни поздрави от нас 🙂

    • Графът  On 29 април, 2011 at 18:16

      Niili,
      Думите ще се слеят с музиката тогава, когато композиторите се сетят и използват „рошавица, бъбица, рачове” …
      Защото тези думи, освен всичко друго, носят и своята точна мелодичност!

  • Светла  On 29 април, 2011 at 10:58

    Колко приятна изненада, Графе!

    Асоциативната рефлексия подбудена от моя пост, която сте изсвирили ми дава още един много интересен ъгъл, от който мога да преосмисля значението на комплекса от механични вълни, които могат да накарат дадена среда да трепти в различна честота; комплексът от „специално съчетани“ трептения, които повлияват до голяма степен по неизвестен, подценен и недоизследван от науката начин – наречен от нас МУЗИКА.

    Към момента за обясняване на много биологични явления най-подходящи се оказват, като че ли музикалните метафори и сравняването с явления от различни дялове на музикознанието.

    Напр. ДНК – „записът“ се сравнява с партитура, която по специфичен начин може да бъде изсвирена за всеки организъм според средата, в която се случи да се развие и според събитията, на които се случи да реагира, така както една и съща сюита напр., ще звучи различно, изсвирена от различни инструменти (ако не се спази предварителното задание в партитурата) от различни музиканти, които дори могат да импровизират с основните теми, без те да се „загубят“, макар че могат да станат трудно разпознаваеми за неопитното ухо.
    Но има и части от ДНК, които са строго фиксирани като симфонията и сонатата напр.
    Вие, като музикант, много по-добре бихте обяснили подобни явления. За съжаление аз много малко знам за теорията на музиката, само от солфежите като дете, които ми бяха за една обща култура.
    С удоволствие бих поговорила с музикант като вас на тази тема.
    Както вие казвате, могат да се намерят много подходящи аналогии в музиката, които няма как да са случайни, така както връзката ни с живите същества на планетата ни не е случайна.
    Цялата ни планета може да се разглежда като единен организъм, от който ние сме част. Да, може би много важна за оцеляването на организма част, но сама по себе си, извън цялото, безсмислена. Нашата планета пък е част от космическия организъм и т.н.

    п.с.
    @Божо,
    не си съвсем прав.
    Съгласна съм с теб, че използването на понятието „учените“ в каквито и да е публикации, без да бъдат посочени източниците на информация е спекулация.
    Но,
    наистина имам редица експерименти, които се провеждат в тази област и тепърва ще се провеждат, защото напредва и се развива и техниката, чрез която могат да бъдат измервани подобни явления. Човешкият мозък е най-неизследваната област от човекознанието към момента и за това тепърва ще бъде обхождана.:)
    Ето примерен. произволен линк:
    http://kakvonovo.wordpress.com/2009/12/22/273648/

    а при добро задълбочаване, могат да бъде селектирана не малко информация по тези въпроси.

    • Графът  On 29 април, 2011 at 18:18

      Светла,
      изводите от изследване или наблюдение (а в личен план и от всяка информация, която получаваме) зависят докъде сме искали и доколко сме успели да проникнем в дълбочина. Понякога оставяме „нещо там някъде” извън констатациите си просто, защото още не сме му намерили обяснението.
      Та и аз – надали ще мога да дам някакви сериозни обяснения, това, което бих могъл е, да посочвам разни незабелязани обиколни пътечки. 🙂
      Например, изпълнението на музикално произведение
      А) буквално, без изменения:
      – от солист – колкото солисти, толкова и различни изпълнения;
      – от колектив – колкото ръководители (диригенти), толкова и различни изпълнения; нещо повече – един и същ симфоничен оркестър ще изсвири една и съща сюита от едни и същи щимове (ноти) при всеки различен диригент различно!
      Б) с право на импровизация:
      – същото, умножено на n-та степен!
      Темата е огромна (ако я погледнем от заключението Ви!). Огромна (и тайнствена!) е и в по-тесния смисъл „музика”. Знае ли някой, защо новороденото бебе се успокоява най-лесно с пеене без думи? А какво разбират животните от интонацията (и реагират подобаващо), когато им говорим?
      Между другото, линка, с който ни връщате назад във времето аз върнах още по-назад… 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: