Излишък

Излишък – това, което е в повече от необходимото.

В тълковните речници синоними са придатък, придобивка, излишество, разточителство, пищност – както казват англичаните have enough and to spare. А българите – чеперек* ти трябва, ти напираш за педя. 🙂

Доста странно нещо е излишъкът в представите на хората. Хем всички искат да го имат, хем всички ругаят тези, които го имат. Даже и budget surplus, бюджетният излишък не избягва тази съдба, както знаете. 😉

Най-старият ми спомен по въпроса за излишъка е от детството. Майка ми (която беше страхотна готвачка, Точка се е метнала на нея!) винаги готвеше ядене така, че да остане след като се наядем. „Ако не остане, значи не е стигнало” казваше често тя. И още „Може да дойде някой гладен”.
Второто си имаше крушка опашка – става дума за времето на войната, когато храната си беше проблем, а и гладните не бяха рядкост. (Не ми е ясно само, защо в днешни времена без война ситуацията започва да става същата?!?)

Каквото ти се вкорени в детството за цял живот е. Затова, може би, за мен никога излишъкът не е бил със синоним пищност, разточителство, а нещо, което можеш полезно да употребиш. Така си е и досега.

Такива мисли ми минаха през главата, когато прочетох следната

Източна притча

На смъртния си одър един баща извикал тримата си сина за да подели предварително наследството от 17 камили между тях. Да не се изпокарат след смъртта му.

На най-големия той казал: „Ти ще получиш половината камили”. На средния: „Ти ще вземеш една трета от камилите”. На най-малкия: „На теб ти се полага една девета”.

Умрял бащата, погребали го, както му е редът, синовете. Седнали да делят камилите. И работата се закучила – месеци минали, те не могат да ги разделят. Защото 17 не се дели нито на 2, нито на 3, нито на 9!

Този питат, онзи – никой не може да им помогне. И така ден след ден, докато срещнали един мъдър старик. Питат го те, той им отговаря: „Не знам как може да се реши тази задача. Но аз имам една камила, подарявам ви я. Може пък това да помогне някак.”

И, чудо! Подаръкът на мъдреца веднага оправил работата. Общият брой на животните станал 18 и без проблем първият син взел 9 (половината), вторият – 6 (една трета) и най-малкият своята една девета от 2 камили.

Така и баба знае да решава задачи, ще кажете вие, като ти харизат излишък и бюджета връзваш!

Знае, знае, ама я съберете числата 9+6+2!
Ха, я! Не е баш като при бюджета… 😀
В баснята мъдрецът се качил на своя „излишък” и си заминал по живо по здраво да раздава ум и разум по света.

Тази притча (която ви преразказвам, а не превеждам) прочетох в сайта на моя приятел В.Иванов,  за когото вече писах.  Там тя е в публикация, свързана с психотерапията и затова завършва с такава поука: „для того, чтобы решить проблему, необходимо иметь ещё кого-то, иметь другого. Но в конце концов мы понимаем, что можем обойтись и без него.”

Обърнете внимание: „в конце концов”, в края на краищата. А за началото – притчата… 🙂

Която беше „излишъка”, предизвикал това писание.

________________________

* чеперек – разстояние между върховете на разтворените палец и показалец. Педя – разстоянието между върховете на палеца и малкия пръст при максимално разтворена длан.

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Димана  On 7 март, 2011 at 13:39

    Напоследък и аз разсъждавам все повече над това, че: „Каквото ти се вкорени в детството за цял живот е.“ Много ще внимавам какво ще вкореня в детството на моето съкровище 🙂
    По темата за излишъка ми е близко това усещане, че няма нищо излишно, защото като дадеш, което ти е в повече на този, който има нужда – всичко си идва на място. Въпросът е да даваш 🙂 И май има един такъв неписан закон, че колкото повече даваш, толкова повече ще имаш за даване.
    Хубав ден пожелавам!

    • Графът  On 7 март, 2011 at 19:03

      Вашето съкровище е късметлия, Димана! 🙂
      А наистина трябва доста и непрекъснато внимание – „вкореняването” не става с включи-изключи. Когато е казвала майка ми тези фрази със сигурност изобщо не се е сещала за възпитанието – те просто са си били нейно убеждение.
      Колкото до даването, отдавна съм съгласен с Вашата постановка. https://vascont.wordpress.com/2008/01/22/vzemam/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: