Стъргало

По-младите може и да не знаят едно от значенията на тази дума, най-младите почти сигурно. Нищо чудно – и то отиде в историята по реда си. А беше главното – кажеш „на стъргалото” и всички точно те разбират. Нищо, че в следващото пояснение от Тълковен речник то е на трето място:
1. Стъргалка.
2. Уред за стъргане; ренде.
3. Прен. Разг. Централно място в селище, където вечер хората се разхождат. Отивам на стъргалото.

Да се чудиш и маеш на изобретателността и точността на човешкия колективен ум – нерде ренде, нерде място за разходка!

Още по-чудно е, че за стъргалото ми напомни книгата „Тъжни тропици”, без да съм срещнал (поне досега) нещо подобно в нея. Странна асоциация. А може би не толкова странна?

Откак се е пръкнал човекът, все се напъва да доказва, че е индивидуалист, личност. Че е различен от подобните нему, че е по-така, по-онака. И понеже винаги се е чувствал малко несигурен в това си желание, за по-авторитетно нароил разни категоричности като „семейството е моята крепост”, „аз и тълпата”, „съдбата ми от мен зависи”, „просташката тълпа” и подобни. А мъдри люде цели философски течения измислили.

И всичко щеше да е тип топ ако не беше стъргалото

Имаш подбожествено самочувствие. Демонстрираш пълно пренебрежение към заобикалящия свят, който шава някъде далеч там под теб. Благоволяваш да снизходиш само до малък кръг избрани.
И изведнъж…натруфена, излъскана, цялата ти «непрестъпна крепост» с теб начело тръгва да се препъва по калдъръма на някаква си улица по едно и също време с целия град и даже вкл. собствената ти слугиня!!!
Мъдри философи, ха обяснете ми го това! (Между другото, вие не сте ли ходили на стъргало? 😉 )

Пак се отплеснах!

Софийското стъргало повече от 50 години е било на сегашния бул.»Цар Освободител».
От него закачих и аз. Става дума за петдесетте на миналия век. През гимназиалните ми години то беше традиционно по «Царя» от хотел «България» до Орлов мост. По-късно се пренесе по ул.»Раковска» от Военният клуб до пл.»Славейков», продължи още няколко години и замря. «Раковска» беше явно предсмъртен гърч – от началото на века стъргалото е било неизменно по «Царя».

Да ви обясня какво представляваше. Улицата се затваряше за превозни средства от 17 до 22 часа. Към 18-19 часа вече беше плътно запълнена по цялата си ширина от разхождащи се хора. Разходката ставаше в две посоки като отвреме навреме обръщаш за да срещаш хората, които са се движили в твоята посока. Не беше обичайно да се спреш за разговор продължително време – най-много за договорка.
Не си спомням в кои дни ставаше, нито колко пъти седмично.
Беше място, където със сигурност ще срещнеш приятели и познати. А и някой ако ти трябва и не можеш да го намериш.
В края на 40-те и началото на 50-те то беше особено масово – очевидно хората бяха зажадняли след няколко години прекъсване заради бомбардировките.
Явно и най-големият индивидуалист не може без да се увери, че не е сам…
Това признато е така – всеизвестно е, че пълната изолирана самота е непоносима за човека.

Тогава защо стъргалото остана в историята?

Нищо подобно! Не е останало в историята. Стъргалото само еволюира с техническия прогрес на човечеството. Има го и сега.

Сега то може да се нарече кейбордало! 🙂

София 10-15 години след Руско-Турската война от 1877-1878г. По днешния бул. «Цар Освободител». Снимката е от загадките на http://stara-sofia.blogspot.com/

Вечерно стъргало някъде по света

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Времето  On 5 октомври, 2010 at 21:46

    И в българския има доста идиоматични изрази.

  • Ангелина  On 21 юни, 2013 at 10:10

    БомбаРдировки, а не бомбаНдировките 🙂 Такива неща винаги развалят впечатлението.

    • Графът  On 21 юни, 2013 at 12:01

      Благодаря Ви, оправих го. Заедно с още една очебийна грешка, която преди не съм забелязал. 🙂

      • Ангелина  On 21 юни, 2013 at 14:52

        Ами, тогава можете да изтриете коментара 🙂 Целта не беше заяждане 🙂

        • Графът  On 22 юни, 2013 at 16:35

          Е, не! Нека си стои. Няма нужда да считат Графа за безгрешен. 😀
          Благодарен съм Ви, не съм и помислил за заяждане – тия неща си личат отдалеч.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: