Рецензия

Всеки образован човек ще ви каже какво означава тази дума. Както и това, че тя не го засяга особено – да не кажа никак. За писане на рецензии си има определени правила и форми, професионалисти, за четенето им… 🙂 Затова пък авторите дават мило и драго за непоръчана рецензия, без значение положителна или отрицателна – това означава, че са забелязани.

Един специален повод – за който ще стане дума по-нататък – ме накара да се замисля за понятието.

В Уикиречник пише:

„гледна точка,коментар,информация на дадено нещо,преразказване със собствени думи и прочие…

рецензия – оценяват се културни факти. отзив – личното впечатление, емоция, чувства. те са спонтанно написани ( може и усно )

рецензия – да анализира факта. задача на рецензента е да даде обществена цел за изказване на мнения на човешкото общество” (копирано)

Излиза, че разпространеното разбиране съдържа главно третия абзац с прибавена оценка.

А, ако се замислим, понятието „рецензия” има много по-широк обхват. То съдържа на практика отношение. Като кажете „Харесва ми (не ми харесва)” това не е ли рецензия? А като напишете коментар под някаква публикация?

Специалният повод за тези разсъждения е една уникална инициатива на издателство „ЛИК”.

Наистина уникална! За първи път едно издателство не на думи, а на практика демонстрира уважителното си отношение към читателите.

Издателствата  правят какви ли не пируети за да привлекат вниманието на читателите към своите издания. Какви ли не ухажвания измислят. Разни „големи”, „велики” четения, панаири, изложби, разпродажби и т.н. Но и най-оригиналните хрумвания в това направление са в една рамка: пазарът! Т.е., имат етикет „реклама”.

Уникалното на „ЛИК” е, че инициативата не е свързана с рекламиране на изданията. На практика нейната цел е публичната обратна връзка с читателя.

В линка влязох случайно – мерна ми се заглавието, което беше интригуващо: „Имаш ли блог”. Е, мисля си, имам, ама вие защо се интересувате?

Отворих да видя, зачетох и още на първото изречение („Ако обичате книги и имате блог, защо не напишете една рецензия за наша книга?”) щях да го шитна, добре, че съм си любопитен. Чакай, викам си, да видя тези как си представят, че ще ни правят на рецензенти.

Е, видях! Мен ще ме направят, включих се. 🙂 А и доста уважавани от мен колеги, както виждам.

Спечели ме не подарената книга (това не е нещо ново). Спечелиха ме следните редове от кореспонденцията ни:

„Не се страхувайте да напишете всичко, което Ви е минало през главата, докато сте чели книгата.“

Ето и първата ми „рецензия” 🙂 : това изречение трябва да го има в предложението ви, защото то говори много! А и никой няма да се стряска от думата „рецензия”…

Благодаря отново за уважението към нас, читателите!

Реклама