Владетелят

Тая жега хич не предразполага за работа. За да не се разплуе човек напълно, най-добре да седне на по-хладно със студено питие и да си философства. С умствен труд да се занимава, демек. 🙂

И аз така реших (хем блогът ми да не мухляса) и ето какво измъдрих:

При раждането си ние сме само една чиста бяла празна страница, на която веднага започва да се записва характеристиката ни. Какви личности ще бъдем зависи от това, кой и какви бележки е вписвал и какви ние сме добавяли.

Това е, така да се каже, извлек от мои и ваши писания и коментари по въпроса за човека и душата.

Има и друга гледна точка – всичко е разписано на нашата страница от книгата на съдбата по дни и часове точ в точ и мърдане няма. Но пак става дума за лична страница, както се вижда.

И в двата случая, обаче, ние си консумираме съдбата, наша си е, ние си я правим.

Само че май не е така…

От горещината ли или от студеното питие, ама изведнъж ми проблясна, че ние, хората, през целия си живот сме безропотни изпълнители на волята на един владетел. Негови безправни роби. От проплакването когато се родим до смъртта! Няма секунда в целия ни живот, която да не е под негов контрол.

Владетелят на човека, този абсолютен тиранин, се нарича чувство*.

Никога нищо не ни се случва, никога нищо не правим без в дъното да има чувство. Било като по-силна или по-слаба емоция, било спокойно , прикрито, невидимо, неосъзнато дори от нас самите – винаги го има.

Както всички роби, опитваме се да се бунтуваме срещу неговата тирания. Учители и училища сме си направили – да ни учат «да не му се подчиняваме, да го владеем, да го потискаме, да го управляваме» и прочее шматки-капели. Ще го владеем – колкото шутът владее краля!..

Философи и психолози умуват по въпроса. И така го въртят, и инак, само и само да не признаят, че чувството го има в основата на цялата ни същина, дейност, живот. Ей на, нали виждате накрая извадката от Уикипедия – играело огромна роля за поведението на човека. Какво роля, бе айол, чувството командва нашето поведение от край до край!

То ни кара да вдигнем ръце и се откажем от всичко напук на всякаква логика.

Кара ни да блъскаме като луди да учим някакъв инструмент, защото точно нашето чувство се случило да не може без музика.

Кара ни да убиваме себеподобни без всякаква логика, само защото някакъв отбор спечелил игра на топка?!?

Да се спускаме в ужасно дълбоки дупки или да се катерим на невъзможно високи върхове неизвестно защо.

Да убиваме собственото си дете и да приемаме съдбата на непознати деца и хора като наша собствена.

Да се усмихваме и разменяме дружелюбни поздрави с непознати.

Да прощаваме и да не си прощаваме.

Да ни потиска мисълта, че на всеки 5 секунди едно дете умира от глад на планетата ни.

Още безброй „да ни кара”. Ако щете, в тая жега да ме кара да пиша такива писания в блога си, а вас – да ги четете…

Но това все още не е най-лошото. Чувствата си имат своя „партия”, свои лидери и водачи, своя политика. Те са способни да „мобилизират” чувствата на един миролюбив и дружелюбен народ, да го накарат да се вдигне с оръжие и, убивайки също такива мирни хора, да пороби друг народ. След време всеки един от тези обикновени хора не може да ви каже защо го е направил, какво го е прихванало.

Щом чувствата командват живота ни поне да се помъчим да ги накараме да бъдат добри.

С молитви ли, с молби ли, със съпротива ли – да ги накараме! Робите не остават вечно роби! Всеки владетел има слабо място, във всеки човек има сила…

Ха бакалъм!

_____________________

* Уикипедия: «Чувството е понятие от психологията и е форма на отразяване на отношението на отделния индивид към околната среда – обекти или субекти. Много от чувствата са обусловени генетически, но се формират и в обществото и играят огромна роля за поведението на човека.»

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Божо  On 17 юли, 2010 at 01:12

    Страхотна статия!
    Не знам, на горещината ли се дължи, или на питието, но се е получила разкошна.

    Мдаа, чувствата са едно от основните неща, които ни характеризират като хора. И управляват живота ни. Много точно.

  • Графът  On 17 юли, 2010 at 01:43

    Благодаря за оценката, Божо!

  • Dimitar N. Mitev  On 17 юли, 2010 at 13:09

    Човек не го питат дали иска да се роди и дали приема живота! След като обаче вече сме се родили сме длъжни да го приемем! Как обаче ще го живеем зависи единствено и само от нас самите-въпрос на личен избор! Най-голямата власт с която разполагаме е тази на личния избор! http://mcmitashki.wordpress.com/2010/06/02/

  • Графът  On 18 юли, 2010 at 07:54

    Така е, приятелю! Само трябва да внимаваме да не ни изпързалят и друг да си пробута личния избор на нас, ние да го изпълняваме… 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: