Гений ли съм?

Интересни размисли прочетох при Zelenkroki. Своеобразно мото на публикацията е заглавието на есе, писано от дъщеря ú: „Откритието се състои в това, виждайки нещо, което всеки е видял, да си помислиш онова, което никой не си е помислял” Алберт Сент-Георг. Коментарът, който започнах да пиша, се преобрази на това писание – много може да се пише по това есе. 🙂

………………….

Фразата на Алберт Сент-Георг има и по-простичък вариант: всички знаят, че това не е възможно, идва един глупак, който не знае и прави откритие. 🙂

Умуването ни се върти около това „аз гений ли съм по рождение” и що за животно е това „гений”. Трябва ли да насърчаваме децата си да се стремят да стават гении?

„трябва първо да определиш какво точно искаш да откриеш или изработиш” пише в есето. Разбира се, и това го има, но е само част от общия процес – изпълнение на възложена или самовъзложена задача. А всяка задача се базира на измисленото до момента. Значи, зависи какво искаш да откриеш или изработиш – нещо сравнително „представимо” или нещо напълно невъзможно и невероятно.
Да, пералната машина е изобретение, но прането е вече измислено отдавна и пералнята само го механизира – принципите са същите.
Компютърът не идва на празно място – отдавна са съществували сметалата с топчета. На практика той само използва нови технологични възможности за да механизира и ускори процеса.
Докато Да Винчи е виждал само един начин тежките тела да летят – с движение на криле, но за издигане във въздуха с помощта на въртяща се перка и намек е нямало – това е напълно плод на фантазията (или на нещо друго, за което си говорим от време на време в „Раздумка” 😉 ).

Три неща, според мен, движат прогреса: любопитството, фантазията и другата гледна точка, способността да видиш нещо, което другите не виждат.

Любопитството е двигателя.

Голямата наука работи за откриване на напълно неизвестното така: напълно непозната цел – хипотези (базирани на фантазията – „ами ако…”) – резултат (отсяване хипотезата, която отговаря на въпросите и довежда до целта). Положително Нютон дълго се е тормозил от въпроса, защо „ябълките падат на земята”. Със сигурност е отхвърлял едно след друго разни решения. Докато е намерил вярното (дали тласъкът е халосалата го по главата ябълка 🙂 е маловажно).

Прогресът като цяло се движи от по-редови 🙂 труженици. Ето тук, при тях, е много важна способността да се вижда „ нестандартно”. Те имат (или се досещат за) понякога съвсем конкретни задачи, базиращи се на нещо вече известно. Но ги виждат от друга гледна точка – и стават откриватели и изобретатели. А всяко изобретение става тласък на лавина нови. Помислете си защо са измислени перилните препарати; колко изобретения и открития са в резултат на появата на първия тромав огромен компютър; или по-назад – на колелото?; ами на осмисленото наблюдение, че дървото плува във вода?..

Тайната на гениите и учените е, че си задават въпрос, на който още няма отговор и не се отказват, докато не го намерят. Намерят ли го стават гении, не успеят ли – предшественици на гениите… 🙂 Загадъчната част от тайната им е, че този въпрос най-често изобщо няма някакъв практически смисъл в момента и Господ знае защо им е хрумнало да си го задават. Какво от това, че ще разбереш защо падаш напред през главата на препускащ кон, когато той се спре внезапно? Каква полза да знаеш, че това било инерция и се дължало на не знам какво си? Ти факта и така си го знаеш, просто си отваряй очите! 😀

Та мисълта ми е: колкото по-абсурдно изглежда вероятността за откритие в някаква област на човешката дейност, толкова по-вероятно е точно там да има скрито такова! 🙂

Ето ви прост пример:
Като огладнеел прачовекът отивал в гората и си похапвал плодове и ядливи растения. Какви открития може да се търсят тук?!? Добре, ама на един любопитен му дошла мисъл „А какво ли ще стане, ако разровя малко земята тук отпред и си посадя от тези растения да са ми под ръка?”*. И решил да си провери хипотезата. 🙂 Нищо, че другите му викали „А бе, ти си луд! Ще умреш от глад докато пораснат тези треволяци!”…
И какво? Сега не ходим да берем плодовете в гората и да пасем по полето!

Ей такива мисли ми дойдоха в главата като прочетох „Защото времето е по-ценно” при Zelenkroki и като се навървиха една след друга препълниха мястото за коментар. Затова ги написах тук, да им е широко. 🙂 А ще ги завърша (че те край нямат!) с наставление 🙂 към младите:

Гледайте и мислете сами! Хич да не ви пука какво са казали или видели другите, колкото и умни и авторитетни да са! Всеки гледа със своите очи, мисли със своята глава!
Пък току виж, за някой от вас ще кажат хората след време „Гений е”!

_________________________

* Друг любопитен вече бил разбрал, че растенията не излизат изпод земята като космите от кожата, ами порастват от семенца.