Гений ли съм?

Интересни размисли прочетох при Zelenkroki. Своеобразно мото на публикацията е заглавието на есе, писано от дъщеря ú: „Откритието се състои в това, виждайки нещо, което всеки е видял, да си помислиш онова, което никой не си е помислял” Алберт Сент-Георг. Коментарът, който започнах да пиша, се преобрази на това писание – много може да се пише по това есе. 🙂

………………….

Фразата на Алберт Сент-Георг има и по-простичък вариант: всички знаят, че това не е възможно, идва един глупак, който не знае и прави откритие. 🙂

Умуването ни се върти около това „аз гений ли съм по рождение” и що за животно е това „гений”. Трябва ли да насърчаваме децата си да се стремят да стават гении?

трябва първо да определиш какво точно искаш да откриеш или изработиш” пише в есето. Разбира се, и това го има, но е само част от общия процес – изпълнение на възложена или самовъзложена задача. А всяка задача се базира на измисленото до момента. Значи, зависи какво искаш да откриеш или изработиш – нещо сравнително „представимо” или нещо напълно невъзможно и невероятно.
Да, пералната машина е изобретение, но прането е вече измислено отдавна и пералнята само го механизира – принципите са същите.
Компютърът не идва на празно място – отдавна са съществували сметалата с топчета. На практика той само използва нови технологични възможности за да механизира и ускори процеса.
Докато Да Винчи е виждал само един начин тежките тела да летят – с движение на криле, но за издигане във въздуха с помощта на въртяща се перка и намек е нямало – това е напълно плод на фантазията (или на нещо друго, за което си говорим от време на време в „Раздумка” 😉 ).

Три неща, според мен, движат прогреса: любопитството, фантазията и другата гледна точка, способността да видиш нещо, което другите не виждат.

Любопитството е двигателя.

Голямата наука работи за откриване на напълно неизвестното така: напълно непозната цел – хипотези (базирани на фантазията – „ами ако…”) – резултат (отсяване хипотезата, която отговаря на въпросите и довежда до целта). Положително Нютон дълго се е тормозил от въпроса, защо „ябълките падат на земята”. Със сигурност е отхвърлял едно след друго разни решения. Докато е намерил вярното (дали тласъкът е халосалата го по главата ябълка 🙂 е маловажно).

Прогресът като цяло се движи от по-редови 🙂 труженици. Ето тук, при тях, е много важна способността да се вижда „ нестандартно”. Те имат (или се досещат за) понякога съвсем конкретни задачи, базиращи се на нещо вече известно. Но ги виждат от друга гледна точка – и стават откриватели и изобретатели. А всяко изобретение става тласък на лавина нови. Помислете си защо са измислени перилните препарати; колко изобретения и открития са в резултат на появата на първия тромав огромен компютър; или по-назад – на колелото?; ами на осмисленото наблюдение, че дървото плува във вода?..

Тайната на гениите и учените е, че си задават въпрос, на който още няма отговор и не се отказват, докато не го намерят. Намерят ли го стават гении, не успеят ли – предшественици на гениите… 🙂 Загадъчната част от тайната им е, че този въпрос най-често изобщо няма някакъв практически смисъл в момента и Господ знае защо им е хрумнало да си го задават. Какво от това, че ще разбереш защо падаш напред през главата на препускащ кон, когато той се спре внезапно? Каква полза да знаеш, че това било инерция и се дължало на не знам какво си? Ти факта и така си го знаеш, просто си отваряй очите! 😀

Та мисълта ми е: колкото по-абсурдно изглежда вероятността за откритие в някаква област на човешката дейност, толкова по-вероятно е точно там да има скрито такова! 🙂

Ето ви прост пример:
Като огладнеел прачовекът отивал в гората и си похапвал плодове и ядливи растения. Какви открития може да се търсят тук?!? Добре, ама на един любопитен му дошла мисъл „А какво ли ще стане, ако разровя малко земята тук отпред и си посадя от тези растения да са ми под ръка?”*. И решил да си провери хипотезата. 🙂 Нищо, че другите му викали „А бе, ти си луд! Ще умреш от глад докато пораснат тези треволяци!”…
И какво? Сега не ходим да берем плодовете в гората и да пасем по полето!

Ей такива мисли ми дойдоха в главата като прочетох „Защото времето е по-ценно” при Zelenkroki и като се навървиха една след друга препълниха мястото за коментар. Затова ги написах тук, да им е широко. 🙂 А ще ги завърша (че те край нямат!) с наставление 🙂 към младите:

Гледайте и мислете сами! Хич да не ви пука какво са казали или видели другите, колкото и умни и авторитетни да са! Всеки гледа със своите очи, мисли със своята глава!
Пък току виж, за някой от вас ще кажат хората след време „Гений е”!

_________________________

* Друг любопитен вече бил разбрал, че растенията не излизат изпод земята като космите от кожата, ами порастват от семенца.

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Меми  On 11 юни, 2010 at 13:12

    Графе, благодаря, дойде ми тъкмо навреме:)

  • Божо  On 11 юни, 2010 at 14:02

    Сещам се за Фарадей, по времето когато работел при Хъмфри Дейви. В Пиза им демонстрирали как горят диаманти, като ги облъчат с вдлъбнато огледало. Дейви на другия ден дошъл пак с лабораторно оборудване, помолил да повторят демонстрацията и установил, че диамантите се състоят от чист въглерод.

    Подхода на Дейви много силно впечатлил Фарадей и според него много повлиял на въаприемането му на явленията.

  • zelenkroki  On 11 юни, 2010 at 14:14

    Благодаря за подкрепящия коментар и най-вече за пожеланието, Графе!
    Лошото е, че тази дейност, мисленето, не е като блуждаенето пред екрана или пред огледалото; изисква усилия и изморява младежта. А щом се отделя и неизмеримо предварително време, струва ли си младата душа да си губи времето?
    Когато се случи да изскочи заекът от храстите, отново усилия да не изпуснат момента… не е то като да си харесаш готова шапка в магазина, когато се заловиш сам да си я майсториш. 🙂

  • Графът  On 11 юни, 2010 at 15:14

    Струва си, zelenkroki, много си струва!
    А след време винаги се оказва, че времето, загубено да обикаляш магазините за да си купиш шапка, която никога няма да е толкова мила на сърцето ти, колкото направената от ръцете ти, е било всъщност загубеното, за което съжаляваш, че си прахосал…

  • metchocayti  On 12 юни, 2010 at 13:52

    Графе, Приятелю, изглежда че отново сме на една вълна. Ей го, от онзи ден редактирам „За мухите и още нещо“ и таман сколасах и рекох днес да ти го изпратя и се появи тази твоя публикация.Там има само едно нещо, което е различно от твоето мнение по въпроса, но съм сигурна, че като си употребил думичката „любопитство“ си имал пред вид „любознателност“ :))

    http://metchocayti.wordpress.com/2009/09/27/%d0%b7%d0%b0-%d0%bc%d1%83%d1%85%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b8-%d0%be%d1%89%d0%b5-%d0%bd%d0%b5%d1%89%d0%be/

  • Диана Н.  On 14 юни, 2010 at 20:30

    Аз в тази връзка се сещам за Айнщайн и думите му по въпроса. Има една книжка, която много обичам: „За вселената и дупката на чорапа“. Та според него: Въображението е по-важно от знанието.;Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят.; Умните хора решават проблеми, гениалните ги предотвратяват.; Лудост: да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати.; Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали. и т.н. в тази посока.:)
    А преди време писах за случайните открития. Знаете ли например как са открити и създадени пеницилина, лепящите листчета или чипса? Потърсете:)

  • Графът  On 15 юни, 2010 at 10:52

    Доста много открития са направени случайно, не само известните десетина. Някои от тях са се „появили” при разработване на съвсем друга тема (ей на това аз казвам „да нямаш капаци на очите и да имаш периферно зрение” 🙂 ). Други при случайно стечение на обстоятелства. Например, нов начин да използват морската вода за гориво е открит случайно преди 3 години при търсене алтернатива на химиотерапията.
    Ето и аз – в «Пещерата на неандерталеца» се отбивам отдавна, но сега, благодарение на това случайно писание, открих diana n. и си я забодох в „Полезно и интересно“… 🙂

    metchocayti, не съвсем. Между любознателност и любопитство има разлика. Съзнателно съм употребил «любопитство».

  • bogpan  On 7 юли, 2010 at 13:38

    И един поздрав,за Вас, г-н Графе, с удоволствие

  • Графът  On 8 юли, 2010 at 00:28

    Благодарност от сърце, bogpan, разкошно е!

    От къде вади въздух това ефирно момиче?!?

  • a huge  On 5 април, 2012 at 19:24

    You really make it appear really easy along with your presentation however I to find this matter to be really something which I think I would by no means understand. It seems too complicated and extremely broad for me. I’m looking ahead in your subsequent post, I will attempt to get the grasp of it!

Trackbacks

  • By Ум и душа « Графът on 21 юли, 2010 at 11:46

    […] 3 РАЗДУМКА Графът 11:45 Тези дни попаднах на интересна публикация в „Либерален преглед”. Това, за което става дума в нея, е добър пример и същевременно допълнение на скорошните ми размисли „Гений ли съм?”. […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: