Под слънцето…

Една интересна „хроника” при batpep ми подсказа как малко да изпусна политическата пара, че вече бая ми се събра.

И как не, като под слънцето нищо ново – политическият въздух все по-задушен, не се диша. Върви пиши забавни спомени и случки!

От друга страна, какво да бистря политиката и аз, като нетпространството е пълно с добри анализи. Там пиша чат-пат коментари „Много точно”, „Напълно съм съгласен” и др.п. – друго не ми остава, хората са го казали. Но тук, в блога ми…ха, сетих се: „хората са го казали”!

Знам един човек, който всичко е казал на непостижима за мен висота. Защото не се е страхувал да нарича нещата със собствените им имена. Остава да погледна дали нещо не е казал и за настоящето ни – той е извън властта на времето. Не веднъж съм го цитирал, ще го повтарям!

В следващите редове неговите думи са в наклонен курсив, за да се отличават от моите нескопосни промени и осъвременявания.

Днес има правителство и всичко е реформи, здрави и трайни, вътрешното министерство с голяма строгост наказва виновниците. Иди сега при тоя прогрес в полицейщината, та думай, че няма ни логика, ни психология, ни здрав смисъл. откога се въведе някакъв си ред и равенство в кражбите и пълна система в напрешните убийства, злодейства и всякакъв род притеснения.

Не тъй обаче мисли здравата част на наша народ, не тъй мисли всеки свесен всеки съвременен човек, в главата на кого се не вие паужина, а стяга мозък, и в гърдите не плакне жабина, а тупа сърце. За нас преобразованията, обещанията, те са думи без никакъв смисъл, призраци и утопии, кои може да се осъществяват нейде си.

Наистина, неведнъж народът е явявал твърдата воля на характера си, но всичко това е ставало само тогава, кога властта или се едно насилието е допирало до къщата му, в коя той сякога е бил нравствено свободен, до семейството му, до понятието му за честта – с една дума, до негова дълбок социален живот. Отделен, както казахме, нравствено от правителството си, народът много пъти го е оставял само да се бори, само да си вади очите.

Такъв е бил българският народ, и ето го и днес пак чист от всяко чуждо влияние, пак с тоя патриархален живот, пак с тази първобитност. Проклина свойто преминало, което е мрачно и той го мрази; свойто настояще, което е тежко и горчиво, та лесно ще го забрави, и вика: бъдещето ми, бъдещето ми!”

Не го харесват властимеющите, не го зачитат, лош материал бил, за всичко той виновен. Вярно, че ако разгледаме по-отблизо неговото економическо състояние и неговът робски страдалчески живот, то ще да помислиме, че или никакво образование не е съществувало и не съществува днес у нас, или ако и да съществува, то това образование е непотребно, защото не принася никаква съществена полза на народа.

Наистина у нас има и училища, и читалища, и вестници, и книжарници, и литература, но сичкото това е довело тоя народ до такава степен на човеческото щастие, щото той умее вече доста правилно да запише кога е станало глад, кога мор, кога пожар, кога са отвлекли някого, кога са дошли задокеанските шефове, кога е наложен данък и на пеленачетата, кога…

Но кажете ни, молиме ви се, сичкото това прогрес ли е за един народ, който има такова също право за съществувание и за развитие, каквото имат и сичките други народи по света? Нека говори кой що ще, а ние ще да кажеме, че ако би да се продължи и занапред тоя прогрес, то съществованието на нашия народ е немислимо.

Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува. Ама де ги? Избраниците даже не знаят какво е сланина и праз лук, а „матриалът” е забравил какво е топла соба с парчето сланина барабар.

Но и аз съм патриот, господа! – вика Той. – Топлата соба, изпросеният хляб, харизаната сланина и краденият лук довождат стомаха ми до такова поетическо настроение, щото и аз сънувам, че скоро ще да дойде равноправното лято. Облаците ще да произведат реформите, политическите дъждове ще да пометат кризата из моя двор, пред вратата ми ще да огрее слънце, народа ще да изпъпли из кръчмата и ще да се запощи на припек; а аз ще да изляза из своят палат да се порадвам на ясното небе, на миризливите цветя и ще да запея: „Гледайте, очи, ненагледайте се!“

О! Ти си българин и патриотин, господине Министър-председателю! Запей песента, пък легни и сънувай, че си предводител на гъските, цар на кокошките и защитник на българския народ. Сънувай, че световен президент си станал!

А народът? Народът продължава да прекарва с християнско смирение дните на своята безконечна страстна неделя, брои часовете на своите несносни страдания и чака възкресението на мъртвите.

Това е, драги гости. Най-силните епитети и квалификации ги спестих – все пак са писани по адрес на други хора, нищо, че са си на място и за сегашни…

Христо Ботьов на вашето внимание!

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: