По наследство

Дълголетието, щастието, ракът, глухотата, астмата, псориазисът, кафето и чесънът, за имотите да не споменавам – за какво ли няма да намерите в Google, че се „предава по наследство”.

А луди глави предават ли се по наследство?

Според моята „хипотеза” и семейната ни традиция, да!

За внука ми Васко писах в „Иглата по пладне”. Дали нещо му е дошло по наследство?

Разлиствам тефтерчето със спомени да търся потвърждение на „хипотезата” си. И без много ровене:

Време – преди 30 и кусур години, зимата.

Мотаем се ние с Точка из къщи. И двамата свободни, а Митя непробиваемо заета служебно. Качваме се ние скоростно и по-скоростно до Черни връх, ама това не е работа, всекидневие. Скука, с една дума.

И на таткото му дойде идея „и той се хвана за нея”, както пише Валери Петров в „Песничка за пазачите на фара”.

– Искаш ли да направим един преход от хижа Заврачица до хижа Грънчар и през Трещеник и Якоруда да се приберем? Хем ще видим каква е хавата на Трещеник, нали ще ходим скоро на зимен лагер там, хем ще се повозим на малкото влакче от Якоруда – питам аз Точица. Защо ли се мотивирам чак толкоз като си зная какво ще ми отговори:

– Уха! – отговаря тя възторжено категорично.

– Ти точно този маршрут не си го минавал и лете – включва се „черната станция” на майка ú. (Знаех си аз за кого се мотивирам!) Уж не ни обръщаше внимание.

– Какво толкоз, маршрутът има и зимна маркировка. Ей, виж тук пътеводителя на Рила. Ще спим на Заврачица и на Грънчар. За три дена ще направим прехода.

– Ти какво, да не искаш да кажеш, че нямам понятие от планина? – втвърдява тона „черната станция”.

– Нали може да дойдат с нас и двама мои приятели – умело се намесва Точка в посока „въпросът е решен”.

– Знам ли ги? – питам аз.

– Не.

– А знаят ли какво е планина или са я виждали само на картичка?

– Честно казано, не знам. Ама ще се оправят. – оптимистично заявява тя.

– Ако са куражлии да тръгнат, добре. – казвам аз – Само ги предупреди, че след това хленчене не признавам!

– Нямала си баба белица… – злорадо иронизира „черната станция”, очевидно поуспокоена, че ще има още хора с нас. Ако беше ни видяла в пълен състав… 🙂

В оставащите три дни започва подготовка. Което ще рече, че майка ми по собствен почин ни оплете по чифт вълнени ръкавици и „скафандри” само с отвор за очите. Тях приехме като екзотичен инвентар за снимки. Идея си нямахме, че те ще спасят от измръзване бузите и носовете ни!

Останалата ни „екипировка” си беше зимните ни грейки и обуща. Единственото допълнение – по-дебели пуловери и чорапи. 🙂

В уречения ден се срещнахме с момчетата и потеглихме. Видяха ми се притеснени, ама реших, че може да е от мен, нали не се познавахме. „Ако има нещо ще проличи на Заврачица” помислих си аз „и най-много да се върнем”.

Вечерта в Заврачица стана разговор с хижара. Пита ни колко ще стоим. Като му казах за намерението ни помръчня и каза, че не може да ни пусне, защото прогнозата е за много ниски температури. Поприказвахме си, в крайна сметка разбра, че няма да ни спре, но явно се притесняваше. Сутринта, след като се опита да ме убеди още веднъж, ни изпрати до някъде с „На добър час!”. После разбрахме, че веднага се свързал с Грънчар и предупредил за нас.

Хванах аз маркировката и потеглихме. Нищо особено за прехода. Само дето двата фотоапарата, които носехме – с обикновен филм и цветен диапозитив – замръзнаха почти в началото и спряха да снимат. Имам всичко на всичко 5 снимки, ще ги видите. Няколкото снимани диапозитива изглеждаха като правени в призрачна нощ.

По едно време небето и светлината се промени доста странно (беше ясно времето) – стана някак особена, сивкава.

Когато „надвиснахме” над Грънчар забелязах човек около хижата. Оказа се, че хижарят непрекъснато излизал с бинокъл да ни чака.

Посрещна ни човекът само както истински хижар може. На известно разстояние от хижата и с готова вряла бобена чорба и бумтяща печка!

„Добре ли сте?” бяха първите му думи и после допълни под нос (след като ни огледа 😉 ) „Луди глави!”.

Преспахме в хижата и на другия ден по живо по здраво слязохме (по пътеката през Голямата и Малката лавини) до Якоруда.

Качихме се на теснолинейката за Септември. Влакчето пълно с младежи и моя екип видимо живна. Изчезнаха някъде, а аз се зачетох в някакво попаднало ми списание. По едно време ми се стори, че нещо странно става. По пътеката преминаваха покрай мен младежи, поглеждаха ме особено и отминаваха. След малко други.

Каква се оказа работата. Всичките тези младежи били алпинисти. На Пирин имало републиканско състезание по зимен алпинизъм. Предишният ден (денят на нашия преход) прекратили състезанието поради опасно ниските температури и отборите се връщаха. Като разбрали от дъщеря ми от къде идваме и като видели „екипировката” ни… 🙂

– Щяхте да ни побъркате! – посрещна ни Митя с отворени обятия..

Ей този спомен изскочи от споменика. Бива ли го или не за теорията „Луди глави по наследство” вие ще кажете.

Виждате ли „екипите” ни? На първата снимка правото момче даже е в артистичен, чаплиновски стил. 🙂

Но, да си кажа право, издържаха момчетата без да гъкнат!

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • to4ka  On 12 май, 2010 at 13:33

    Хаха, какви са ми смешни пионерките! И всичко останало, де. Как ще мънкат горките ми приятели, като то4ка ги е предупредила да не шумолят въобще, че… Графе, на теб ти измръзна носът, признай си, втора степен, първо жълт, после лилав,после пак жълт, без малко да ти клъцнат връхчето, но ти се размина.
    Подобни глупости вършехме и с Ицо Пимпирев(добре, че ти не знаеше тогава) и виж човекът по колко време издържа на Антарктида без да гъкне :)))

  • Графът  On 12 май, 2010 at 13:38

    Това за носа ми е вярно, щото не си слагах скафандъра.
    А за Ицо сега ми е ясно защо се насочи натам! След школовка при теб не е имал избор… 🙂

  • to4ka  On 12 май, 2010 at 13:45

    Е, не, аз бях на школовка при него, той е голям планинар.

  • Муниконтин  On 12 май, 2010 at 20:40

    Как добре си спомням тази лудория! Още ми се разхождат мравки по гърба като си спомня! 😉
    А да си луда глава е 100% наследствено! 😀 Гарантирам 😉

  • deni4ero  On 12 май, 2010 at 23:46

    Лелеее, Графе … едвам дочетох края … ама, как не ви е посрещнала с гьостерицата Митя … Аз, ако бях … такъв пердах, че и детето …

  • deni4ero  On 12 май, 2010 at 23:47

    т.е. и детето сте помъкнали в тоя студ …

  • Графът  On 13 май, 2010 at 00:51

    Да бе, deni4ero, горкото дете! На какви лудории го е учил баща му! 😀
    В интерес на истината, Митя и майка ми доста са се притеснили тогава. По телевизията имало съобщения, вкл. и за отложеното републиканско. А мобилни телефони още нямаше, докато се приберем в къщи…

  • deni4ero  On 13 май, 2010 at 10:23

    Не, то лошо нема, че сте го учили, ама … не мога да се начудя как Ви се е разминал боя, честно 😆

  • Графът  On 13 май, 2010 at 14:10

    Сигурно щото съм чаровен… 😀

  • deni4ero  On 13 май, 2010 at 23:06

    хахаххахахахахахха … запушихте ми устата … ама, акто помня разказите Ви, тва ще да е 🙂

  • batpep  On 18 май, 2010 at 15:26

    не знам дали сте луди глави, глупави глави или просто късметлии.

    щото ако ви беше схрупала планината…

  • Графът  On 19 май, 2010 at 01:01

    Ако беше, ама не щя!
    Ние сме си дружки с нея… 🙂

  • to4ka  On 22 май, 2010 at 00:26

    batpep, съвсем си прав, това е пример какво не трябва да се прави. Не виждам нищо за хвалене в това, да си направиш кефа,като се държиш безотговорно и притесниш куп хора. Единственото оправдание е, че, с изключение на „чаплиновия“ приятел, бяхме много добре тренирани физически. Графе, въобще не одобрявам да поощряваш така младото поколение, щото някои приятели ги „схрупа“планината…

  • Графът  On 22 май, 2010 at 01:07

    Е, хайде сега! Пак аз виновен!
    Те, младите, само чакат аз да ги насърча! 🙂

  • Графът  On 22 май, 2010 at 10:40

    Ето баща последовател. 🙂
    Американско момче на 13 години стана най-младият алпинист, покорил връх Еверест, предаде Асошиейтед прес в събота.
    Джордън Ромеро е изкачил Еверест заедно с баща си и трима местни водачи. Групата, в която е момчето, се обадила по сателитен телефон при достигането на най-високия планински връх в света.

  • to4ka  On 22 май, 2010 at 18:35

    Блазе му… :)))

  • Dimitar N. Mitev  On 23 май, 2010 at 12:13

    Хм…? Дразнители такива! Не можете да се нахвалите 🙂

  • Графът  On 23 май, 2010 at 12:19

    И to4ka за същото ме критикува!
    Без да искам се е получило така – съвсем не е за хвалене, просто е реалност… 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: