День Победы

День Победы – денят, който промени съдбата на Европа, а може би и на света.

Този ден определи и темелите на моя живот…

В следващите редове само лична страничка-спомен.

Есента на 44-та година. Червената армия отдавна беше в България, а в Трявна още не бяхме виждали руски войник. Явно това направление през Балкана не е било важно от военна гледна точка. Между другото, и немски войници в Трявна не беше имало.

В началото на октомври внезапно се разнесе мълва – на гарата са свалили от военен ешелон болен офицер и лекарка.

Какво – що, нямам спомени, но в крайна сметка те се озоваха у нас. Помня, че той беше с много висока температура и бълнуваше. Престояха докато оздравее и си заминаха.

Заминаха като наши приятели, особено Георгий Валериевич. Писаха си с нашите до септември 45-та, когато пристигна последното писмо от фронта в Манджурия. След което прекъснаха писмата внезапно, за съжаление… 😦

Да, за руснаците войната не свърши с День победы!

Прекрасно си го спомням – той обичаше да се занимава с мен и сестра ми. Нея я наричаше „изтребител” (напълно основателно! 🙂 ). Беше от Сибир, имаше син, който не беше виждал 5 години. От последното му писмо се разбира, че за малко се е отбил в къщи пътьом към другия фронт.

Само 2 снимки имам, направени след оздравяването на  Георгий Валериевич преди да заминат.

Сканирах и няколко от писмата му.

Капчица в морето, наречено Втората световна война…

И един поздрав – за които желаят да го чуят и видят…

Семеен албум

_________________________

Моля, щракнете си впечатлението от написаното, не е трудно 🙂 :

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Жени  On 9 май, 2010 at 12:35

    Толкова, толкова трогателно!

  • Муниконтин  On 9 май, 2010 at 14:12

    Странно! Тези снимки съм ги гледала милион пъти, но за първи път видях колко много си приличат баща ми и Георги!
    Като братя са!
    „Изтребител“ 😀

  • Муниконтин  On 9 май, 2010 at 14:14

    P.S. А лекарката не се ли казваше Маруся?

  • Графът  On 9 май, 2010 at 18:55

    Мой пропуск, изтребител! 🙂
    Ето имената и тогавашните им адреси

    Кемеровская область.
    Город Ленинск – Кузнецкий.
    Ул. Энгельса, д.№ 30.
    Макарову Георгию Валериевичу

    Москва
    Сретенка Мало головин
    переулок дом 14 ком 12
    Перовой Марии Ярхиповне

  • Константин  On 9 май, 2010 at 20:19

    Браво!
    Много обичам да чета лични истории за отнасящи се до втората световна!

  • to4ka  On 9 май, 2010 at 23:01

    И още един щрих откъм „женската“ страна, който съм чувала от мама Ваня: Маруся никога дотогава не била обличала копринени чорапи и комбинезон и страхотно им се радвала… Униформата не може да убие женствеността!

  • cheffan  On 10 май, 2010 at 22:11

    Наистина интересна история.

    Ще се намеся обаче с глуповата забележка по правопис. 🙂

    Ешелон – чужда дума, която под влияние на съгласната „Ш“ често се изписва неправилно като „ешалон“ [срв. Пашов, 1989, с. 25]

  • Графът  On 12 май, 2010 at 09:14

    Благодаря, cheffan! Ще коригирам, грешката е моя.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: