Daily Archives: 26 април, 2010

Иглата по пладне

(на) Иглата по пладне – Aiguille du Midi – назовали древните хора от долината на Chamonix иглоподобния връх над себе си далече в небето, като виждали всеки ден как слънцето по пладне се подпира на него.

Тъй е било – така кръщавали в незапомнени времена, че и до днес, местности, хора, предмети, сечива, всичко. С име, което нещо да казва, да е лика-прилика. Родата ти може и „царствен” (Васил) да те кръсти, ама хората казват „Какъв цар си ти, бе, ти си само едно графче!” и те детронират. Спомен от детството ми е, че край Трявна имаше колиби* „Сърбогъзите”. 🙂

Но да се върнем на Иглата, където си почива по обяд слънцето.

Алпите са това – не си играят с предпланинска подготовка и подобни глезотии. Издигат се изведнъж, пък който иска да се катери по тях негова си работа! Разликата в надморското равнище на Шамони и Егий дю Миди е по-голяма от тази на София и Мусала. Представете си София и на мястото на Витоша – Мусала!

Хилядолетия на хората и през ум не им е минавало да отиват „горе в небето”. Каква работа имат там? Да видят къде посядва слънцето по пладне?!?
Докато не се появила луда глава да се качи малко по-нависоко. После лудите глави се умножили полека-лека и така до 8 август 1786 г. (обърнахте ли внимание на годината?), когато в 17 ч и 23 мин туристи забелязали с телескоп две малки мърдащи точици на челото на Монблан – д-р Пакар и  Жак Балма.
Учен естествоизпитател и местният ловец на диви кози и търсач на планински кристали.
За лудите глави ценз няма – решили и се качили без специално облекло и снаражение, дори без въже!


(информацията и снимката са от http://www.xtdev.com/ski/wmview_bg.php?ArtID=492&fen=0 )

Алпите – за алпинисти! Нали оттам им е дошло името.

Да, ама лудите глави…
Хрумнало  на някого съвсем лудата идея да се направи кабинков лифт от Шамони нагоре. Съвсем луда, като се има предвид, че става въпрос за баш Алпите (и Монблан поглежда отгоре!) и е първата половина на 20-ия век.
Но лудите глави се намират като краставите магарета.
В крайна сметка 1955 г. лифта бил готов. Само 4 жертви има при построяването му и досега държи рекорд за най-вертикален кабинков лифт – от 1035 м до 3842 м надморско равнище и за най-дълъг кабел без пилони (1500 вертикални метра).
Как са го направили ми е толкова трудно да си представя, колкото и строежа на египетските пирамиди!

И сега, след 20 мин. возене нормалните глави (стотици хиляди целогодишно) стъпват по темето на Алпите и гледат гордо. За ония, Пакар и Балма, се сещат само пред паметника им в центъра на Шамони.

Но за лудите глави все се намира нещо…

През март тази година внукът ми с приятели отишли на кратка ваканция в Шамони (те са запалени сноубордисти). Пързаляли се на междинната станция, което си е впечатляващо преживяване.
Спускането от самия връх по глетчерите е доста опасно и се прави с водачи, защото обстановката по ледниците се променя. Добре, ама водач нямало и те се отказали.
Васко, обаче, не.
Качил се до върха и се приготвил да се спусне сам.
На старта имало възрастен (около 70-годишен) скиор. Заговорили се и той, като разбрал, че Васко за първи път се спуска, му предложил да кара с него.

И се спуснали… 🙂

Ей тази кратичка история е повода за това писание с дълъг предговор. И първопричината, която ме подсети за серията „Луди глави”.

Снимки от самото спускане няма, защото е нямало кой да снима. Но вижте албума, той дава известна представа за преживяванията.

http://picasaweb.google.com/vaskonst/AdrLpH?feat=directlink

П.С. На самия връх има кафе и сувенирно магазинче с неща, които само там се продават. Това ножче от там ми е изпратил Васко:

П.П.С. За Aiguille du Midi и кабинковия лифт си заслужава да прочетете повече, но е лесно за намиране в нета.

_________________________

* колиби – така се наричаха малки селища от по няколко къщи (заселени, обаче!) в планината. Нещо като кандидат-села. 🙂
Не бяха много. Там живееше най-бедното безимотно население, което се изхранваше с ниско платена работа по градовете и големите села.
Ако погледнем откъм жителите, пък и статуса, сега колибите станаха повече от селата…

_________________________

Моля, щракнете си впечатлението от написаното, не е трудно:

%d блогъра харесват това: