Луди глави

Има такава категория хора.

Хора като хора, всичко им е наред, пък току научаваш, че свършили една дето в главата на нормален човек не се побира. Свършат я и после пак са си наред – като ги питаш се изненадват „Какво пък толкова?”. И се хилят доволно.

Лудите глави не трябва да се бъркат с хората, които поемат рискове в името на професията, славата или идеите си. Нито с другата категория – луди хора.*
Тези, последните, целенасочено и обмислено вървят срещу течението. Предварително декларират това, ударите на съдбата под и над кръста не ги спират. Всички си знаят, че са „луди хора, тръгнали да оправят света!”. Понякога им ръкопляскат, но винаги от разстояние.
На кой нормален му се иска да си разваля рахатлъка и да го нарекат „луд човек”?.. 😉

Лудите глави са съвсем различни.
Техните „изпълнения” като правило се научават постфактум.
Като правило става дума за нещо с твърд риск над 80%.
Като правило те изобщо не калкулират предварително този риск. Игнорират го напълно като възможност.
Като правило в 99,9% от случаите всичко завършва нормално. Не щастливо, а нормално – все едно не е имало такъв риск.

Ако можеше някой да ми каже как става тая работа!

И аз не мога – нищо, че съм донякъде от тази категория. Не само аз от семейството, но и Точица, и Васко.

Това, което знам, е, че никакъв риск не е присъствал дори хипотетично в главите ни. Че за него и колко е било опасно ние научавахме също постфактум. Не от невежество или нехайство, а защото предупрежденията на умните хора отскачаха от нас като топки за пинг-понг.

Ние просто си знаехме, че всичко ще е нормално. И то беше нормално!

Щури хора!

А, ето това е! Ако трябва непременно лудите глави да наречем хора, щури е точното! 🙂

_________________

Това е въведение към няколко писания (за колко случая ще се сетя 🙂 ) в новата ми категория „Луди глави”.

Очаквайте с лудо нетърпение! 😀

__________________________________

* Странно, тази дума „луди” изглежда ни се харесва на нас хората. И си я използваме не съвсем по предназначение като съдържание. Луди хора, луди глави, луди мисли, луда постъпка… За хората с болна психика сме я оставили само самичка: луди.
Направо да се замислиш кое е за предпочитане – да си луд някакъв или нормален… 🙂
___________________________

Следващите снимки не са мои, от http://smile-bg.com/snimki/hora/ са. Моите запазвам за илюстрация на публикациите, а тези са просто от обикновения живот. 😉

Олимпийски надежди 

Като големите 

И после…

Та чак до

_________________

Моля, щракнете си впечатлението от написаното, лесно е 😉 :

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • kenkal  On 23 април, 2010 at 16:46

    Луди, щури… къде без тях!
    Обаче позитивизмът, лъхащ от последната снимка е… направо… луд позитивизъм, зареден с луда нужда от движение и адреналин! (y):)

  • Графът  On 25 април, 2010 at 13:03

    Вярно, страхотно настроение излъчва тази снимка!

  • metchocayti  On 25 април, 2010 at 19:23

    Леле МАЛЕ! Комай и аз съм от тях! И Слава Богу!

  • Муниконтин  On 25 април, 2010 at 23:35

    😀 Че ако ги нямаше лудите глави, светът щеше да е най- скучното място! 😉
    За къде без тях! 😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: