„Да имам или да нямам (деца)“

В Top Posts на таблото ми в блога видях това заглавие. Направиха ми впечатление скобите и реших да видя за какво става дума.

С пълното съзнание, че тази тема не е „моя” 🙂 се зачетох от информационно любопитство – в коментарите видях доста познати. Четох, четох и ме засърбяха пръстите. 😉

Добре, ама работа ли ми е да се обаждам по такъв въпрос…

Помотах се, пък току ми просветна: как да не ми е работа, точно на такива като мен им е работа да се обадят, че не само са решавали „да бъде или да не бъде”, ами и вече знаят добро ли е било решението им.

И се върнах пак в Да имам или да нямам (деца)

Да имаш или да нямаш дете какъв въпрос е – личен или обществен?

Не питам риторично – не съм срещал подобна тема, която да е разглеждана по друг начин, освен „задължена ли съм на човечеството / общественото мнение у нас е силно закостеняло по проблема” през „кариерата ми”, та чак между другото до „на мен така е по-лесно”.

Да имаш или не дете няма нищо общо със задължения към човечеството или общественото мнение. Има единствено връзка със Съзиданието, но затова малко по-надолу.
Преди това поглеждам от различни ъгли реалността.

Първо, това въпрос от както свят светува ли е? Не, съвсем новороден и сега проплакващ е в мащаб на съществуването на човечеството.
„Най-съвременните измежду хората” се мъчат да осъвременят и „изостаналите”. Модерната жена не може да има просто така деца. Тя трябва да седне (сама или с партньора си) и да реши дали „ще се жертва”. Основание за решението е „личната саможертва”.

Второ, това решение почива изцяло на егоистична основа. Казано не в отрицателен, а в прецизен аспект. И се взема от жената – тя е окончателно решаващата по чисто биологични причини.

Трето, решава се през сравнително кратък период от човешкия живот, но решението е окончателно за същността му. За разлика от други важни решения, които могат да се преразгледат във времето през следващ период, това не може.
Това го прави 100 процента рисково по понятни причини – преценките в даден период от живота не могат да бъдат гарантирано правилни и за останалите. През активната част на живота ви ще ви бъде безспорно много по-лесно без деца. А през финалната?..

И накрая общ поглед:

Възпроизвеждането е основния закон на живия свят. Без него, той нямаше да съществува. Затова е заложен като инстинкт, а не като желание.
Какво означава ние, хората, да го поставяме под преценка „струва ли си или не”? Че сме надраснали Съзиданието и създаваме нови закони на Вселената?

Като заключение на моите разсъждения (подчертавам!):

Право на всяка жена е да реши дали да има или да няма деца.

Нейно право е да даде гласност на това свое решение.

Никакво право няма да убеждава и настоява, че то е правилното за всички.

За финал (по навик) снимка за разпускане:

_________________________

Моля, щракнете си впечатлението от написаното, не е трудно 😉 :

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Божо  On 14 април, 2010 at 01:50

    Много добре казано!

  • Евала, Графе 🙂 И да исках по-добре нямаше да го кажа и все пак ще опитам, затова ако не възразяваш, ще те цитирам като коментар при Петя.

    Иначе имам само една забележка. На този свят няма нищо лично, най-малкото създаването на дете 😉 За създаването на дете са нужни двама души (най-малко), а двама души са напълно достатъчни за да имаме общество (всъщност и един е достатъчен, ако е шизофреник).

    И всъщност общественото мнение и човечеството (понятие доста комплексно) имат много общо със съзиданието, като такова. Защото освен да създадеш нещо, трябва да му дадеш възможност да живее и да го опазиш. А примери за това как обществото унищожава съзиданието бол…

    Снимката кърти мивки 😀

    P.S. Абе кои са тия двамата дето не са харесали статията? оО Може и един да е, както вече споменахме 🙂

  • Графът  On 14 април, 2010 at 09:06

    Благодаря за оценката, Божо, Бай Гошо!
    Съгласен съм със забележката, добре допълва гледната точка. Колкото до обществото (а и държавата) – това си е голяма тема, по която си струва доста да се приказва. При случай друг път.
    За двамата – не са казали с какво не са съгласни. Ама пак хубаво, че са щракнали… 🙂

  • valshebna  On 14 април, 2010 at 14:52

    Привет, Графе! Въпросът да имаш или да нямаш деца в развитите държави става все повече социален и все по-малко биологичен. Макар че винаги и на първо място той е личен. Дали ще бъде продиктуван само от инстинктите или и ще се реши с участието на разума, това е плод на личен избор. Не съм и помисляла, че ще защитиш друга теза.
    Трябва да имеме предвид, че вземането на решение да имаме или да нямаме деца в нашите родни условия е истинско предизвикателство.

  • Муниконтин  On 16 април, 2010 at 01:25

    Днес един много добър наш приятел, четейки всичките „за“ и „против“, мъдро отбеляза: че ако родителите им някога са решавали като тях, нямаше да има дебат, защото тях нямаше да ги има 😀
    Toва обаче не означава, че аз съм против дебата 😉

  • deni4ero  On 16 април, 2010 at 15:08

    Според мене, човек трябва да се научи да живее с две и двеста. Таквиа извинения от сорта на „нямам майчински инстинкт“ (?), „нямам пари“ и от сорта, са … некоментируеми. Да, трябва да имаме деца. А каква ще е средата, зависи от нас, ще имаме ли пари, зависи от нас. Имаме ли инстинкти, зависи от нас. Всичко останало са оправдания. А тях всички си ги имаме.

  • Ренета  On 17 април, 2010 at 12:05

    Моите уважения, господин Графе, но това: “ Модерната жена не може да има просто така деца. Тя трябва да седне (сама или с партньора си) и да реши дали „ще се жертва”. Основание за решението е „личната саможертва” е едно много късогледо изказване.
    1.Генерализирането винаги носи риск.
    2.“Имам“ две деца.
    3. Напълно съм съгласна с написаното в Openly Feminist.
    4.На мнение съм че подобна дискусия трудно може да се осъществи между мъже и жени – полът определя начина на мислене. Горният цитат го доказва.

  • Вълшебна  On 17 април, 2010 at 12:15

    Ох, Deni4ero, как ми се иска повечето българи да действат вместо да мислят. Ама на, единствените дето го правят са брат’чедите. Дори се сещам един стар виц по този повод: Айше и Асан извели домочадието и то се точело на върволица по улицата, която навявала асоциации с бейрутски пейзаж. А като прибавим и калта, нещата изглеждали още по живописно. Та вървяли си те и по едно време изтърсачето (‘амнайстото по ред) паднало в един гьол. Асан отишъл, повдигнал го, от него се стичала мръсна вода и кал и се обърнал към Айше:
    – Шшшш, Айше, ш’аа го мийш ли или друго ш’а пра’им?“

  • Графът  On 17 април, 2010 at 19:51

    Уважаема госпожа Ренета,
    Непосредствено преди цитираното „късогледо изказване” има едно изречение: „Най-съвременните измежду хората” се мъчат да осъвременят и „изостаналите”.
    Което достатъчно ясно подсказва, че става дума за известна доза ирония към изразени тези в Openly Feminist (не само в публикацията, но и в коментарите), а не за мое мнение. Мисля, че не е нужно да давам цитати. Моето мнение е формулирано съвсем ясно в заключението ми.
    Между другото, мъжете в дискусията са повече от умерени и толерантни. „Сблъсъкът” е между жени. И ясно се усеща известна агресивност по отношение на майките, на места доста нетолерантна. Например това не Ви ли се струва „късогледо”:
    „За много от нас, желанието ни да имаме деца не е биологично обосновано, а е по-скоро резултат от социален натиск и традиции.”?
    Или това:” необяснимата амбиция непременно да създадеш три- или четиричленно семейство се приема за даденост без никаква критика.”.
    П.С. Аз съм късоглед от ученик. 🙂

  • deni4ero  On 17 април, 2010 at 23:55

    Е, па, кво лошо има да създадеш 3- или 4-членно семейство? Аз идея нямам как сме живели преди без децата, но това е ясно. Бих добавила – само късогледите не го виждат 😉

  • Графът  On 18 април, 2010 at 00:28

    Ако не искат, deni4ero!
    Иначе за късогледство си има очила… 🙂

  • UZUMAKI  On 18 април, 2010 at 16:28

    Снимката верно е мн. симпатична. 🙂

  • Bia  On 18 април, 2010 at 19:01

    Съгласна съм, Графе. Нормално е да е въпрос на избор (но по-скоро КОГА, а не дали изобщо да имам деца, казвам го като жена! не вярвам, че има някоя жена, която искрено да не желае да стане някой ден майка!) повече на жената, все пак тя е носител на бремето 🙂
    А като решение в двойката е ужасно важно, защото понякога се получава – пред свършен факт – какво да правим? Ще се взимаме 🙂
    Дете трябва да се създаде, когато вярваш, че ще му дадеш всичко, от което се нуждае. А то е: двама любящи родители, които се обичат и уважават взаимно. Другото са булшитс.

  • Графът  On 19 април, 2010 at 01:15

    Да, Bia, „кога” е съвсем друг въпрос. Такова решение е не само нормално, но и много често необходимо.
    А „двама любящи родители, които се обичат и уважават взаимно” наистина е най-същественото, от което се нуждае едно дете!

  • климатици  On 20 април, 2010 at 14:20

    Е много си права Deni4ero и а дано повечеко хора да мислят като тебе.. Какво значи „нямам пари“ ами иди изкарай бе, нямала майчин инстинкт, ми те много майки са го нямали, ама са го придобили като им се роди детето. Когато човек не иска нещо си намира оправдание, а когато иска – намира начини.(всички знаем този неписан закон)

  • милк  On 24 април, 2010 at 19:35

    да, ли4ен и егоисти4ен.

  • nkao  On 25 юни, 2010 at 08:58

    …попаднах на темата търсейки отговор на въпроса си- защо нямам майчински инстинкт… Аз съм жена н 26 години, със съпруга ми сме от 10 години заедно и сме щастливи…занимавам се с изкусвто, с проекти свързани с образование-учебници, игри и т.н. и съм до такава степен отдадена на работата си че нямам време и за себе си… Понякога се чувствам притисната от обществото- струва ми се, че всички живеят с една единствена цел- да създадат поколение. За мен именно това изглежда егоистично… Понякога си мисля, че детето не е единственото нещо което можеш да дадеш на света за да стане по-добър, дори ми се струва че този начин на разсъждаване е доста повърхностен… Кажете ми егоист ли съм?

  • Bia  On 25 юни, 2010 at 10:07

    Просто явно още не си готова 🙂

  • tuareg70  On 11 септември, 2010 at 10:29

    Моето мнение до голяма степен се покрива с това във постинга, единственото, което ми се иска да добавя е че прекалената феминизация на обществото води до подмяна на ценностите до такава степен, че хората започват да си задават абсурдни въпроси. Смятам, че обществото ни до голяма степен зависи от развитието на жените и ако те вървят в погрешна посока, както ми се струва е сега, горко на човешкият род 🙂

    • Графът  On 11 септември, 2010 at 10:36

      Нещо такова мисля и аз, tuareg70, но се въздържам да го казвам – да не изпадна в положение „сегашните млади, а какви бяхме ние…” 🙂

  • ключар  On 7 февруари, 2012 at 16:53

    Въпрос на личен избор и най-вече на личностна самооценка. Човек трябва да прецени дали има възможност да издържа тези деца към дадения момент, дали се чувства подготвен да поема отговорността за децата, защото децата са преди всичко отговорност- родителят трябва да е отговорен за възпитанието им пред тях самите, както и пред обществото. Реално никога един човек няма да бъде готов да има деца, но дори самия факт, че се замисля дали може да гледа и възпитава деца го прави добър и отговорен бъдещ родител. Нахаещите родители не ги интересуват подобни неща.
    ключар климатици

    • Графът  On 7 февруари, 2012 at 18:58

      Децата, драги ключар, са задължение № 1 на живия свят. В противен случай просто нямаше да съществуваме вече.
      Реално човек е готов да има деца от раждането си.
      Личният избор е само за „кога, как, къде, с кого”. И, разбира се, „дали” – дали да изпълня повелята на Природата (за което съм се появил на тоя свят) или да дезертирам.
      Но съм напълно съгласен изцяло с коментара Ви, насочен в посока „какъв”. Какъв родител да съм.
      Всъщност, не се ли движи целият ни напредък в развитието именно от „Какъв родител съм, на какво ще науча децата си, какво ще им оставя”?
      Колкото и да се хвалим с напредъка в развитието на средствата, които ни обслужват в живота…

  • Ivan Georgiev  On 16 май, 2012 at 10:36

    Супер статия. Но според мен децата са задължителен етап от живота и този етап трябва да е финасово отлично подсигурен за да не изживяват стресово детство. Това подсигуряване е основна работа на тати за това мама може спокойно малко да си почине с кариерата и да поработи по възпитанието на челядта. Все пак това е нейна основна функция. Тати да му мисли с климатик ли ще ги топли зимата или ше цепи дърва 🙂

    • Графът  On 20 май, 2012 at 08:59

      Напълно съм съгласен с Вас. Това е голяма и напълно непопулярна в днешните времена тема.
      Природата така ни е заложила: мъжете да осигуряват храната и защитата, жените да отглеждат (и възпитават!) поколението и да приготвят храната. Всеки със своята «работна характеристика»! 🙂
      После…после се появили «инициативните», които се досетили, че не е зле други да работят за теб, а ти да си гледаш кефа. И колата се засилила по нанадолнището.
      До днес – нали виждате тенденцията? От началото до края на живота да работиш. Не за нужното за теб и семейството ти, а много, много повече – за «инициативните».
      Възпитание на децата? Работещи ще се погрижат. В „нужните“ (ясно за кого) рамки.
      Не мисля, че майка ми «не се е реализирала» в живота, въпреки, че е завършила някога педагогическо училище, но не е «работила» нито един ден. В кавички «работила» защото тя работеше много повече (и, главно, полезно) от доста работещи днес… https://vascont.wordpress.com/2008/04/29/deca_na_mama/

  • Daikin  On 19 март, 2013 at 14:30

    Най-лесно е да се направят деца, но е добре да се замисли човек:
    1-во има ли психическата здрялост, улегнал ли е, дали има на какво да ги научи и възпита тези деца. Физическата зрялост е факт при всички ни.
    2-ро ще има ли достатъчно финансова възможност за да се грижи добре за тези деца, за да не бъдат те лишавани от всичко.
    3-то Семейството … Както казват старите хора – нито един баща не може да замени роляната на майката и обратното – майката да замени ролята на бащата. Смятам, че ме разбирате. И все пак , както каза един човек по-горе – това си е въпрос на избор дали да оставите нещо след себе си или не…

Trackbacks

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: