Групите във Facebook

В предишната си публикация Нова тактика, увлечен от упоритостта да доведат нещата до край на участниците в групата „Държавата да възстанови безплатните лекарства за онкоболните деца”, си позволих да изразя открито пренебрежително отношение към „мимолетните” групи. Нещо повече, обвиних ги, че пречат на истинската гражданска активност в нета.

Не бях прав!

Голяма част от групите във Facebook вършат сериозна работа. Те не позволяват нерешените проблеми да изчезват от полезрението и отиват в небитието.

„Да” – казват те – „ние знаем, че няма да можем да решим този проблем, но няма да позволим да се забрави! Той чака решение и рано или късно ще трябва да се реши. Не мислете, че ще ви се размине!”

Наивно е да се мисли, че създаването на група по някакъв проблем непременно трябва да води до решаването му. Ако можеше да бъда така, ехе-е, всичко щеше вече да ни е по мед и масло!

Но и да се замита под кревата всичко, което не трябва да се вижда, не е работа…

Ето пример под ръка: група „Балетът трябва да е 1’ва КАТЕГОРИЯ ТРУД!!” Немотивирана ли е? Не е, даже които са виждали балет само по телевизията им е ясно до колко години може да се танцува. Ще постигне ли някакви резултати? Не – този въпрос стои безрезултатно от доста десетки години. Безсмислена ли е? Щом е адекватна в искането си, не е – проблемът не трябва да бъде „заметен под кревата”. Рано или късно, след поредна „група“ ще бъде решен.

Ето, затова не бях прав в категоричното твърдение за „разводняването на гражданската активност в нета”.

Ето, затова човек не трябва да бъде категоричен – винаги може да се окаже, че не е догледал нещо…

Кажи си мнението, но не го налагай – всички хора мислят!

_________________________

Моля, щракнете си впечатлението от написаното:

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • heinrih  On 26 март, 2010 at 19:22

    С други думи, FACEBOOK-групите са призвани да вършат това, което някога се очакваше да вършат профсъюзите. Но профсъюзите са отрочета на една друга епоха, която е безвъзвратно отминала, поради което запазването на профсъюзната форма на защита на интересите на този или онзи „етаж“ от обществото би водило до крайно неефективни резултати. Да не говорим, че профсъюзите са нещо, което може да попадне под ударите на корупцията (и почти винаги попада), тъй че е по-добре да ги няма.

    Едно от нещата, които най-силно ме поразиха навремето, когато за пръв път попаднах в Канада, беше, че профсъюзи за модерните браншове няма: аз бях компютърен инженер, а за нас – от бранша – никой не помисляше да ни защитава от каквото и да е. Виж, ако постъпех на държавна служба (което за мен беше абсурдно и да се помисли), щях да стана профсъюзен член – със съответните „облаги“ (облаги, които често „излизат на човека през носа“). Профсъюзи имаше и за мюнисипалните браншове: чистачи на боклука, полицаи (които също са определен вид чистачи на боклук, само че на човешкия боклук), шофьори на тежки камиони, с които се развозват стоки от единия океан до другия и обратно, разни черноработници в областите, в които никой не иска да му стъпва крака… Но за благите дейности – около прилагането на компютърните технологии – нямаше организирана защита. Когато запитах защо няма профсъюзи на програмистите, отговориха ми, че ако съм вече програмист, то това значи че съм толкова добре, та не трябва да мисля изобщо за каквато и да е защита на статуса си. Като програмист аз вече спадах към друга категория ЗАСТРАШЕНИ – бях потребител, когото разни недобросъвестни типове можеха да изнудват и лъжат с фалшиви сървиси и некачествени стоки, но то беше вече друг проблем.

    По времто на комунизма в България имаше формално такива псевдозащитни структури, които се наричаха „профсъюзи“, но те бяха просто начин някои хора да бъдат „номенклатура“ и нищо повече. След ВЕЛИКИТЕ ПРОМЕНИ (сиреч: след големия ЗАВОЙ преди ЗАСТОЯ) не знам какво е станало с формите на защита на обикновения гражданин, но по всичко личи, че мегдан за каквато и да е защита все така – както и по време на тоталитаризма – не е проимало. Но хората все пак трябва един ден да посегнат към средствата, които ще им осигурят някаква защита.

    В исторически аспект много се плюе по организацията „ку-клъкс-клан“ в Америка и тя си заслужава критиките, защото е едно фашизирано движение, но знайно е, че този демон е бил извикан за живот от необходимостта останалите без защита южняци след победата на Севера, да се справят със заплахата от зверско насилие, каквото е логично да има „по време на“ и „след“ една гражданска война.

    Големият ЗАВОЙ на България към онова, което е възприето да се нарича „демокрация“, беше по своя характер една гражданска война, па макар и СЪЧИНЕНА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА. Българите проявиха мъдрост (или просто боязън), което им позволи да удържат фронта и – за разлика от братята си сърби – да доведат наложената им изневиделица „гражданска война“ до нейния МАКСИМАЛНО БЕЗКРЪВЕН ВИД: доколкото изобщо бе възможно да не се пролива излишно кръв. (Проливането на кръв беше заместено с умъртвяване от ГЛАД!) В новите условия мнозинството от хора се оказаха точно така оголени за насилето и бруталността, както всички други в пост-метежните времена, нашарили човешката история.

    Как може да се реагира на подобно положение? По единствения възможен начин – хората да вземат грижата за защитата си в собствените си ръце (като не е необходимо да се стига до крайните фашизирани форми на „ку-клъкс-клан“). Коя и да е власт, обаче, не би била много щастлива от такава самодейност, защото всяко нещо, което изземва функциите на официалната власт, е заплаха за официалната власт. Но какво да се прави, като официалната власт в днешна България само симулира дейност? Следва да се задвижи една деятелност, чиито функции са „приглушени“. В миналото, когато нямаше Интернет, такава „приглушеност“ беше много трудна – хората, тръгнали по този път, трябваше да се събират, за да обменят мисли и идеи, а точно на такива сбирки официалната власт обикновено ги излавяше като пилци – предатели винаги се намираха. Днес Интернет позволява на хората да общуват при минимално ниво на риск.

    Интернет ще позволи подобен сорт деятелност да озапти политическата анархия в страната със средства, които не бива да се превръщат в ПОЛИТИЧЕСКИ СРЕДСТВА. С „политически средства“ и баба знае – учредяваш нова политическа партия, после отначало си в опозиция, след това набираш сили и идваш на власт (сам или в коалиция с някого), а накрая те купуват и ти – щеш не щеш – опропастяваш целия си първоначален замисъл. Това, което предлага Интернет, обаче, е неуловимо „подполье“, което не може да бъде компрометирано – в зародиш или по-късно – защото позволява никога да не стане ясно кои са лидерите му, за да бъдат те „купени“. Интернет позволява цялото това начинание да си остане един фантом…

  • Муниконтин  On 27 март, 2010 at 01:12

    Не съм поглеждала на нещата от такъв ъгъл, Графе!
    И мисля, че си много прав! 😉

  • heinrih  On 27 март, 2010 at 02:17

    „Да” – казват те – „ние знаем, че няма да можем да решим този проблем, но няма да позволим да се забрави!”

    –––––––

    НЕЗАБРАВЯНЕТО на проблема е половината работа. Основното, което стои като неизменна цел, е постепенното отнемане функциите на държавата като досегашен единствен координатор на обществото.

    Далеч съм от крайните изказвания на редица съвременни идеолози, от които ще чуете, че „ДЪРЖАВАТА Е ТВОЯ ГЛАВЕН ВРАГ“. Трагедията с държавата – като общочовешко явление – е, че в наше време тя все по-малко си върши работата. И то не само в България или в изхабената от комунизъма част от света, а и изобщо навсякъде: в това число и в най-развития Запад.

    Тези, които сега се сбират виртуално по Интернет в проблемни групи, напомнят нявгашните „просветителски кръжоци“, които доведоха през последните два века и половина света до радикални промени. В България вероятно това е новост, но по широкия свят то е практика, която се зароди спонтанно още с първото пукване на „пролетта“, наречена ГЛОБАЛНА КОМПЮТЪРНА МРЕЖА.

    Досега всяка промяна в хода на социалните отношения между хората не ни носеше кой знае колко много – сменяше се само една система с друга, но ДЪРЖАВАТА оставаше. Просто, един вид държава си отиваше, за да дойде на нейно място друг вид държава.

    През втората половина на деветнадесетото столетие, обаче, израстна едно ново поколение, което осъзна с пределна яснота, че държавата не е най-доброто решение на проблемите на човечеството. Зароди се така наречения „анархизъм“, който в крайните си форми отричаше държавата до такива радикални предели, че в съзнанието на много хора остана представата, че „анархизмът“ е синоним на „тероризъма“ и на тоталната деструктивност. В някои страни, разбира се, се появиха и по-разсъдливи хора, които поставиха анархизма на по-ясни идеологически основи. Такъв идеолог в Русия беше княз Кропоткин. Не по-малко е значението и на неговия съратник Михаил Бакунин. В исторически аспект те се явяват борци срещу самодържавието, но техните идеологически постановки лесно могат да се трансформират и за не-руски условия.

    Същественото в схващанията на мислителите на анархизма е не разрушителността и отрицанието, както това се струва на повърхностните умове, а идеята, че държавата, която е преди всичко инструмент на човешката склонност към насилие, би могла да се замести с по-мирновременните инструменти на икономиката и конструктивните човешки усилия. Известни са икономическите теории както на Кропоткин, така и на Бакунин, а не на последно място и на Нестор Махно, за когото в нашето съзнание е култивирана представата, че това е бил отчаян главорез, сатрап и безотговорен авантюрист (което е лъжа открай-докрай).

    След Втората Световна война въжделенията на сторонниците на анархизма по цял свят бяха силно подхранени от все по-очевидната криза, в която взе да изпада в наше време много-хилядолетната доктрина за държавата. Понеже имаха пред себе си цял легион от подлежащи на разложение, но все още могъщи и опасни държави, анархистите (които сами по себе си представляват интернационал, подобен на комунистическия), трябваше да се заемат с подривна дейност, която внимателно беше проведена в сферите на световната икономика. Така се очертаха по-ясно контурите на това, което днес мнозина (включително и аз) псуваме под името „глобализъм“.

    Защо трябва да псуваме глобализъма, след като той ни обещава редица добри работи: да ни отърве от загниващото чудовище – държавата, да направи за нас света отворен, без предели, без ограничения, да сближи хората по света, които до днес са живяли като явни или потенциални врагове, а сега им се отваря перспективата да се опознаят и разберат взаимно в духа на една нова конструктивна епоха, и т.н.?

    Защо?

    Защото още отсега, в зародиш, той крие някои очевидни опасности: той има за цел всичко онова, което е имал на ум и самият Маркс, когато е прокарвал теорията си пред пролетаризираните маси на 19-тия век. …Светът да се превърне в единна система, която да се ръководи от незнайно кого. Изтръпваме от ужас, когато се опитаме да си представим кой би могъл да допипа ръководните сфери на бъдещото глобално общество. Всъщност, това съвсем не е нова идея: без да се разпростираме в подробности, достатъчно е да споменем, че и самото християнство след утвърждаването си е направило опит за глобализация на света. Отначало всичко изглежда винаги много хубаво и справедливо, докато неусетно не се изпадне в обичайното мракобесие… Защото такава е човешката природа! И ако сега, изнемогвайки под гнета на тази или онази държавна система, все пак можем да се уповаваме на МНОЖЕСТВЕНОСТТА, в чийто дух е било структурирано до днес управлението по широкия свят, от сега нататък това упование трябва да го погребем.

    Но каквото и да си казваме, както и да ругаем – нещата са ясни: предстои ни да глътнем и този горчив хап! Човечеството не може да избегне глобализма, по простата причина, че инстинктивно се стреми към него. Не ни остава друго, освен да се примирим и да се надяваме, че след много векове, а може би и хилядолетия, хората ще се вразумят дотолкова, че да открият някоя нова, по-съвършена форма. В обозримото за нас бъдеще, обаче, нашата цел ще бъде: да съдействуваме на осъществяване на този противоречив експеримент, решавайки постепенно – на много етапи – проблемите, които засега ни се струва, че не можем да решим, но поне сме готови на усилието да се държим будни, за да не позволим да се забрави, че те стоят пред нас.

  • Павлина  On 27 март, 2010 at 09:37

    Съгласна съм, Графе. Ако един проблем не се формулира ясно, ако не получи гласност, няма никакъв шанс да бъде решен. Говоренето (или писането) е първата необходима крачка. Само с говорене не става, но без говорене пък изобщо не може.

  • Графът  On 27 март, 2010 at 15:00

    За профсъюзите (сега и преди) не ми се и говори. Но не мога да приема, heinrih, че „призванието” на групите може да се приравнява със задълженията на профсъюзите. Пенсионирането на балетистите попада в тази категория, но това е само един пример за илюстрация на мисълта ми. Лекарствата на децата, новините на турски и т.н. могат ли да се броят за „профсъюзни задачи”?
    С останалото съм съгласен. Особено с политизирането на „проблемите от живота”. За какви политически пристрастия може да се говори, след като тези проблеми стоят днес за решаване (и ние трябва да се намесваме, защото не искат да ги решават!), но това „днес” става вече на 20 години!? А през тях край политическата и управленческа ясла мина и куцо, и сакато!
    „Интернет, обаче, е неуловимо – харесва ми, точно е. И точно като в класическото „подполье“, някой тръгне ли да осребрява актив, къса пъпната връв и заминава при куцо и сакатото…
    Държавата, анархизмът, глобализмът.
    „Картината” Ви е достатъчно ясна, за да се вмъквам с щрихи (и да развалям авторството 🙂 ). Само с времевите срокове в бъдещето не съм съгласен. Не заради някакъв оптимизъм и вяра в човека. А поради бързите темпове на развитие на техниката на комуникация, която постепенно прави човечеството единен организъм. Кой се появи добре оформен първи – интернет или глобализмът?
    Как мислите, след хилядолетия ли хората ще могат да комуникират изобщо без каквато и да е техника? Според мен, доста „скоро”. И…
    „Внимание! Всеки първи понеделник на месеца от 0,00 часа по Гринуич ще се провежда общочовешки форум за набелязване на текущите проблеми. В този час да спира всякаква странична мисловна дейност. Участват всички над 5 години.”

    Напълно сте права, Павлина. Отдавна хората са го разбрали – „Докато детето не заплаче, не му дават да бозае”. Лошото е, че напоследък сме позабравили и загърбили тази истина. И тя трябва да ни се напомня…

  • heinrih  On 27 март, 2010 at 15:19

    „Говоренето (или писането) е първата необходима крачка…“

    Да, това е самата истина, но истина е също така, че тази първа крачка е най-трудната: от най-младенческа възраст ни приучват да си измълчаваме, за да не пострадаме. Нека, ако трябва да се каже нещо, да го каже друг, зер ако се обадиш ти, в най-добрия случай ще те осмеят, а може и по-лоши неща да ти се случат…

    За щастие Интернет осигурява известна анонимност, от която пък ние – българите – сме склонни най-много да недоволствуваме, защото за нас щом някой пази анонимност, значи има какво да крие. Сиреч, не му е „чист косъма“! На такъв не трябва да му се вярва, защото сигур е някой мошеник – знаем си се що за стока се въди между нас! Следователно и по Интернет човек трябва да превъзмогва първоначалния си почти неосъзнат порив да се прави на невидим. Трябва с усилие на волята да се изправи – открито и честно, като някакъв „титан на духа“ – и да завладее (да не повярваш!) умовете на масите.

    За жалост, разработени са съвършени методи за дискредитиране именно на „титаните на духа“. В крайна сметка с „открито и честно“ разкършване на снагата не се стига далече. Вероятно истините трябва да бъдат поднасяни на масите като мълва и то така, че всеки да остане с убеждението, че дадена идея се е породила в неговата глава. И за това е помислено, и за това са разработени безупречни по своята ефективност методи.

    Затова трябва да внимаваме какво възприемаме от Интернет и да си имаме винаги „едно на ум“, че не всичко, дето хвърчи се яде…

  • heinrih  On 27 март, 2010 at 15:37

    „Кой се появи добре оформен първи – интернет или глобализмът?“

    –––––––

    Глобализмът, естествено. Той е много стара идея, залегнала и в религиите. Всяка религия има амбицията да стане „вселенска“, т.е. да покрие Вселената. Но това е глобализъм!

    Що се отнася до Интернет – той е само една технология. Засега той ни се струва върха на съвършенството, но и недостатъците му силно се набиват в очите.

    Можем да помечтаем – работи се в сферата на биоенергетичния обмен на информация. Сиреч – телепатия. Но един писател-фантаст, какъвто е Ван Вогт, се сети навремето да покаже рисковете в едно общество, в което се развива нова човешка раса, умееща да обменя мисли по телепатия. И какво? Оказва се, че такова общество също може да бъде тоталитарно, като тоталитаризмът му е хилядократно по-жесток: няма къде да се скриеш, няма как да защитиш мислите си от посегателства. В наше време ние все още можем да се преструваме на анонимници по Интернет, но ако бяхме „слановете“ на Вогт, трябваше да създаваме около себе си защитни полета, които да спират мисловните атаки на нашите противници.

    Научната фантастика е един много сериозен предупредителен жанр, повярвайте ми!

  • Графът  On 27 март, 2010 at 23:31

    Не говоря за идеята, heinrih. Като идея, широко понятие, можем да го открием навсякъде. Разбира се, и в религиите – нали те са първите опити за масовизиране на идеи. Ако е въпросът, и комунизма го откриваме в тях, че даже в много по-чист вид.
    Работата е там, че идеите са – хайде, ще го кажа по най-баналния начин, но за случая най-точен – семената. Кога, какво ще прорасне и как ще изглежда зависи от условията. Технологията, с други думи.
    Интересно съвпадение, но и аз никога не съм приемал интернет като връх на съвършенството. Точно обратното – винаги съм имал чувството, че е нещо междинно, временно, и се оглеждам от къде ще се покаже следващото.

    Фантастиката е истинското предсказание на бъдещето. Много по-точно, отколкото това на известните „титани” предсказатели.
    Защо е така засега можем само да гадаем (и да си правим разни ненаучни теории 😉 ). Да улучиш предсказание далеч в бъдещето няма как да е някакъв лотариен номер. Някой (нещо) трябва да ти подскаже. А защо и как?…

  • heinrih  On 28 март, 2010 at 13:23

    „Фантастиката е истинското предсказание на бъдещето.“

    ––––––––

    Ех, най-сетне нацелихме „ахилесовата ми пета“…

    Вярно е, че отворената тема е за групите във Facebook, така че не му е мястото тук да се захващаме с НЕОБХВАТНОТО, но само ще вметна, че в нашия модерен век всички форми на философствуване, които дори в недалечното минало са имали някакъв ефект върху хората, днес могат само да предизвикат тръпка на недоверие, която да прониже опустошително мозъка на съвременника. Докато единственият начин да се кажат убедително нещата, е при уговорката, че сме седнали „да се лъжем“, сиреч, гмурнали сме се в бездните на фантастиката, която позволява да се каже буквално всичко – чрез средствата на не-истината (измислицата) да се изрече цялата истина.

    Разбира се това трябва да е добре написана фантастика, което е много трудно да се постигне. Деветдесет и девет процента от графоманите в наше време са изкушени да пишат фантастика, от което се получават неописуемо безвкусни творби. Но това е тема за друга дискусия.

    На мен никога не ми е минавало през ума да се приближавам до фантастиката по друг начин, освен като читател. Но дори и само като читател, считам себе си за ВЕСТОНОСЕЦ (често така се и подписвам), защото в сферата на този литературен жанр да си добър читател също е твърде много – ако разбереш посланията, ти самият вече си носител на тези послания, самият ти вече си ВЕСТОНОСЕЦ.

  • heinrih  On 28 март, 2010 at 13:29

    „Идеите са… семената: кога и какво ще прорасне, и как ще изглежда то, зависи от условията.“

    ––––

    Ну, вот так, товарищ Лысенко! Правилно думаете… (Йосиф Висарионович)

  • Графът  On 29 март, 2010 at 09:43

    Здравейте, Вестоносец!
    Радвам се, че ми давате възможност отново да се обръщам към Вас така! С този псевдоним бяхте, когато се заговорихме за първи път преди години и той си остана за мен предпочитан.
    Безспорно съм съгласен с това, което пишете за фантастиката и особено изключително точното определение за читателите ú.
    Но възможността да се каже реалната истина за нашия свят под формата на истината на измислен не е най-важното качество на фантастиката. Това по-скоро е добронамереното ú използване за прикритие, карнавален костюм, за работа не по предназначение.
    Основната ú изключително важна роля е да „маркира” идеи на далечното бъдеще, за които в настоящето още няма дори далечни намеци и предпоставки. Понякога дори изненадващо (в последствие) точни в конкретни подробности.
    Елементарно баналният пример в това отношение са „фантазиите” на Леонардо да Винчи и Жул Верн, но далеч не са единствените и не само по отношение на техниката. Ако това беше единичен случай щяхме да го споменаваме като куриоз. Но не е и това означава, че тая крушка има опашка. И определено тая опашка отива в НЕОБХВАТНОТО…

    Я всегда думаю правильно, товарищ Вестоносец! 🙂 В случае это не сложно, просто нужно посмотреть:
    Какво ще порасне? https://vascont.wordpress.com/?attachment_id=1554
    Това е бор https://vascont.wordpress.com/?attachment_id=1552
    И това е бор https://vascont.wordpress.com/?attachment_id=1553

  • heinrih  On 29 март, 2010 at 11:16

    Mea culpa: пише се на руски „правильно“, а не „правилно“, както аз го бях писал по-горе (ах, забравяме, забравяме! – така и родния си език можем да забравим някой ден…).

    ===

    „Но възможността да се каже реалната истина за нашия свят под формата на истината за един измислен свят…“

    ––––-

    Не съм убеден, че каквато и да е истина за нашия (настоящия) свят може да бъде казана. Точно това ме кара да се отнасям с леко съмнение към идеята за ‘Facebook’-а като такъв.

    ‘Facebook’-ът се занимава със злободневности, а за тях – дори и да кажем най-чистата истина – то ще е нещо като „разговор за ланския сняг“. Трябва да се гледа напред. Това, което е сега, е вече в сферата на пропиляните възможности… Така че ако ще си казваме нещо, то трябва да си го казваме като ВЕСТОНОСЦИ: със самосъзнанието, че изричаме предупреждения за бъдещето. Да си казваме, че трябва да правим в бъдещето ТОВА и да не правим ОНОВА; да си го казваме, докато още не е настъпил мигът на осъзнаването, че направеното от нас е било грешка!

    Добрата фантастика постига точно това.

    А що се отнася до техниката – да я оставим намира. Техниката е само едно тромаво решение на въжделенията на човечеството. Може би има и други начини…

    Интернет е модел, стъпил върху това, което в момента се счита за най-модерна технология. Това е преди всичко техника. Но, на какво е модел Интернет?

    На какво е той, всъщност, един НЕУСПЕШЕН модел?

    Той е модел на това, което някога (в кръга на експерименталната програма „Полихедрон“ в Университета на Брит. Колумбия, където за известно време добивах знания и аз), наричахме „вертикален принцип на Мирозданието“. Трябва да се изприказват много приказки, за да изясня точно какво разбирахме под „вертикален“ и под „хоризонтален“ принцип; тези неща никъде не са публикувани, останаха си някак-си за „вътрешна употреба“. Все пак, тук-там в медиите е загатвано, че вероятно човешкият мозък не е само струпване на неврони със специално предназначение, които детерминират функциите на сигналните системи (първа и втора), а е и комуникационен апарат: нещо като антена, която ни свързва с някакъв стоящ извън нас Център. Всички ние – организмите на нашата Планета – живеем, придобиваме опит, анализираме, разсъждаваме (кой повече, кой по-малко успешно), а резултатите от тази наша дейност се отпращат чрез антената-мозък в Центъра. Ако можехме да развием комуникационните си способности така, че да се свързваме не само с Центъра, а и помежду си, щеше да се осъществи мечтата ни за телепатия. А може би това е просто една закърняла наша способност? Но не телепатията е най-важна в случая, а че всички ние сме на нашата Планета, натоварени с мисията да бъдем „събирачи на опит“, който се обработва централизирано някъде си.

    Почти като нова религия, нали? Само че не се говори за Дядо Господ с дългата бяла брада, а за Център (вероятно обзаведен с „небесни компютри“)…

    Е, а сега, след като си изградихме тази представа, какво ни пречи да изпозуваме наличните технологични средства на нашето време, за да направим МОДЕЛ на ВЕРТИКАЛНИЯ ПРИНЦИП и този модел да го наречем Интернет? В представата ни за Интернет, разбира се, елементът „централизъм“ е размит, но това не значи, че отсъствува. Интернет е един култ – също като идеята прокарана от Деникен, че по-примитивните култури винаги имат стремеж да имитират по-развитите от тях култури. В неговия филм „Спомени от Бъдещето“ бяха показани туземци от Меланезия, които – след като при тях през войната бил кацал някакъв самолет (а след това отлетял) – бяха си направили „свой самолет“ (от тръстикови стъбла), оформен точно със същия външен вид, като истинския (крила, опашка, пропелер…), на който те се кланяха като на божество.

  • heinrih  On 29 март, 2010 at 11:51

    „В случае это не сложно, просто нужно посмотреть…“

    ––––-

    Когато Лысенко излага възгледите си пред АН на СССР, в залата е и Сталин. След заключителните думи на презентацията, Вождът приветствува учения именно с думите: „Правильно думаете, товарищ Лысенко!“

    Какво е било това, което толкова много е харесало на Йосиф Висарионович, тъй че след това то е позволило да се превърне Лысенко в нетърпящ никакви чужди мнения сатрап в научните сфери? Харесала му е мисълта за приспособимостта. Имаш семена от някакъв южен сорт пшеница, който дава извънредно богат урожай (при неговите си – южни условия) и ти заставяш този сорт да се приспособи, като постепенно изместваш географското положение на посевите все по-насевер, във все по-сурови климатични условия, при което пшеницата „привиква“, „закалява се“ и започва да се държи като ръж…

    Но това е велика глупост! Така пшеницата няма друг шанс, освен да умре…

    В наше време мечтата за „закаляване“ на пшеницата, е вече осъществена посредством технологиите на генната модификация, но ние се противим срещу тези технологии, защото резултантните продукти от тях носят в себе си проклятието на разни странични ефекти, които поставят здравето ни в рискови ситуации.

    Когато се касае за идеи, те наистина са нещо като семена, от които ще покълнат и израстат въжделения. Но идеите също не подлежат на закалка! Всеки опит да се закали дадена идея-семе носи в себе си опасността въжделението да загине. Ако искаме това да не стане, трябва да конструираме нов тип идеи, които да се окажат УСТОЙЧИВИ, но не и ПРИСПОСОБИМИ. Изобщо, да се говори за приспособимост на идеите е неуместно. Идеите са като готварските рецепти, т.е. те са нещо като ТЕХНОЛОГИИ, дори и да са все още неизпробвани и неутвърдени. Ние не можем да имаме идеята да си направим, например, таратор, за който е нужно кисело мляко, нарязани наситно краставици, сол, копър, чесън, олио и вода (което е готварската рецепта) и да си кажем: условията се измениха и ние ще ПРИСПОСОБИМ нашата готварска рецепта така – ще направим таратор без кисело мляко, сол и вода, поради липса на краставици, чесън, копър и олио…

  • heinrih  On 30 март, 2010 at 12:00

    Понеже никой не е писал от вчера (като че ли темата за ‘Facebook’ е изчерпана, а тя никак не е), ще се вмъкна пак аз – с едно от моите обичайни отклонения от повдиганите тук теми – за да „изграфоманя“ още нещо за Принципите на Мирозданието. (Ако на някого му е писнало – да ми каже; ще спра!)

    И така, явлението „човек“ е запрограмирано по такъв начин, че винаги иска да живее със съзнанието, че „не е единствено на света“. Разни пишман-мислители повтарят по този повод като навити с пружина, че човекът бил социално същество (даже казват: социално животно – какво принизяване!). Това е самата истина, но истина е също, че човекът би могъл да мине и без обществото – само по себе си, – ако може да го замести просто само със СВИДЕТЕЛСТВА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ОБЩЕСТВОТО.

    Един „параболичен“ пример:

    Първобитен ловец броди дни наред из непроходима гора, в която е очевидно, че човешки крак никога не е стъпвал. Виждат се само отпечатъци от стъпките на диви и опасни зверове. Постепенно самотата докарва човека до ужас, който прераства в паника. И изведнъж ловецът излиза на поляна, сред която стърчат полуизгнилите колове на изоставена колиба, правена незнайно кога ОТ ЧОВЕШКА РЪКА. И… ловецът усеща прилив на нови сили: отчаянието му изчезва, страхът се изпарява – той отново е НАМЕРИЛ СЕБЕ СИ. Но като се замислим, той нищо не е намерил – това са само няколко полуизгнили кола, а не хората, които отдавна може би вече не съществуват. Реалистично погледнато, човекът е все така сам, както преди, все така е заобиколен от първобитния лес с цялата негова суровост и жестокост. Но той е открил СВИДЕТЕЛСТВА за съществуването на онова, от което така болезнено се нуждае: други хора.

    По същия начин човечеството е склонно да изпадне в паника, при мисъта, че е самотно в безбрежния Космос. И затова хората навсякъде по света от десетки хилядолетия търсят СВИДЕТЕЛСТВА за съществуването на НЕЩО, мисълта за КОЕТО да ги успокоява, че не са загубени и запиляни в НЕБИТИЕТО. Така възникнала потребността от богове…

    „Полихедрон“ е (беше и може един ден пак да бъде!) една локална фондация, която координираше усилията на три университета в провинция Британска Колумбия, Канада: Ванкувърския UBC, Университета на Виктория (на остров Ванкувър) и Университета на град Принц Руперт. В перспектива трябваше към дейността на „Полихедрон“ да бъдат приобщени и Университета „Саймън Фрейзър“, както и Университета на град Нанаимо (на острова). Целта беше да се изследва фолклорното наследство на местните индиански племена, за да се проследи процеса на боготворчество при тях – боготворчеството като опит на хората да потърсят ЗНАЦИ, МАНИФЕСТИРАЩИ В СВЕТА ОКОЛО НАС ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ, която не би могла да бъде човешко изобретение…

  • heinrih  On 30 март, 2010 at 12:19

    Според мен един „Facebook“ би трябвало да бъде именно това: СВИДЕТЕЛСТВО, че НЕ СМЕ САМИ – че ИМА И ДРУГИ, КОИТО МИСЛЯТ, ВЪЛНУВАТ СЕ, СТРАДАТ за и от същите неща, както и ние…

    В нашия позитивно мислещ век „Facebook“-ът трябва да изпълнява функцията на едно модерно виртуално „богослужение“, въпреки риска да се намери някой, който да ни напомни, че „религията е опиум“. За модерния наш съвременник архаичните ритуали на коя да е религия могат да пробудят само любопитството му и нищо повече. Но потребността ни от нещо извън нас и стоящо НАД НАС си остава. Именно това е ВЕРТИКАЛНИЯТ ПРИНЦИП, както бе формулирано то някога в средите на „Полихедрон“. Другото име на ВЕРТИКАЛНИЯ ПРИНЦИП е ЙЕХОВА-ПРИНЦИП, но ние няма да използуваме този термин другояче, освен като насочващ представите ни, защото самото название ЙЕХОВА-ПРИНЦИП звучи твърде конкретно.

    Има и друг един принцип на Мирозданието, който е в противовес на ВЕРТИКАЛНИЯ ПРИНЦИП. Това е ХОРИЗОНТАЛНИЯ ПРИНЦИП, който е призван да балансира хармонията в дуалистичния свят, предоставен ни за обитаване. ХОРИЗОНТАЛНИЯТ ПРИНЦИП носи още името ЛУЦИФЕРОВ ПРИНЦИП.

    Понятието „Принцип на Луцифер“ доби популярност заради публикацията на книгата на Хоуард Блуум, която допускам, че е преведена и на български. За съжаление Блуум е допуснал голямата грешка да смеси двата принципа, ВЕРТИКАЛНИЯ и ХОРИЗОНТАЛНИЯ, и това да бъде при него обозначено с едно единствено име – Луциферов принцип.

  • heinrih  On 31 март, 2010 at 09:37

    Хъм, никой не пише по тази тема, която съвсем не е изчерпана.

    Не е изчерпана преди всичко зарад това, че ние така и не дадохме определение на предмета на нашата дискусия. Що е туй ‘Facebook’?

    За обикновения човек (или както по Живково време беше установена мръсната практика да се казва „малкия човек“) ‘facebook’-ът е нещо като да си списваш неформален вестник. Не е форум – форумите са обикновено възможност да си дадеш мнението по тема, която е поднесена от официалната преса. Не е и блог – блогът е „персонална визитна картичка“, естествено, в разширен вид. Ето Графът има блог, в който той поднася разни теми, които са важни за него, и иска да узнае мнението на различни хора по тези теми. Хората пишат, или по-скоро никой не пише, а и да пише, не изказва свое мнение, а само отбелязва, че е съгласен, или не е съгласен с това, за което „се е открехнал“ Графа. Е, опасността да се залепи ГРАФОМАН за такова място, където е даден шансът да тече свободен поток от мнения, е много голяма! Така се е случило и тук…

    Благодарни сме, естествено, на търпението на Графа – той си затваря очите пред Графомана (който даже има наглостта да нарича себе си Вестоносец!!!). Графът е готов да толерира всичко, което не е сквернословие (на английски има даже множество думи, които характеризират скверността на словото, подреждани по степента на скверно-крепкост: ribaldry, vulgarity, profanity, obscenity, blasphemy…), но на нас сега не ни е работата да се занимаваме с разсъждения върху сквернословието.

    Човек, обаче живее на този свят и постепенно разбира, че има и по-страшни неща от елементарното сквернословие. По-страшните неща в случая са онези, с които един Графоман може да ни зашемети, парализира и превърне в свои жертви.

  • heinrih  On 31 март, 2010 at 10:15

    И така – графоманът-вестоносец продължава пъкленото си дело.

    Споменахме вчера, че светът, който Някой-си ни е предоставил за обитаване (сиреч, приютил ни е – доколкото бактериите са ПРИЮТЕНИ в колбата, с която се правят лабораторни изследвания), дължи ХАРМОНИЯТА СИ (де бре, че и хармония!) на ДУАЛИЗЪМА.

    При индианците съвсем не е така. Те имат Маниту, който е Добър Велик Дух. Имат и множество малки, но (необикновено) зли духчета. Работата на шаманите е да държат злите духчета на дистанция, а да коткат Великия Маниту, за да не се разлюти и той, при което би станал също зъл.

    Нека отбележим, че при всички религии е така: главното божество е велико и добро, и макар в противовес да има и зъл дявол, той обикновено не е толкова от значение, защото е низвергнат. Йехова е велик и добър, защото е дал шанса на евреите да прецопат Червено море без да си намокрят дори пешовете на ямурлуците, с които са се замятали. Гръцките християни величаят същия този Йехова под името Саваот, просто защото бил „свят“, т.е. от него се разливала божествена светлина. И евреи и християни поставят сатаната като опонент на божеството, но гледат на него като на една победена твар – поставена на колене и прогонена. Същото е и при мюсюлманите – за тях Аллах е велик, а шейтанът: да си върви по джендемите…

    Дуализмът, като схващане за равностойността на двете начала – Доброто и Злото – е възникнало при персите. Там Злото съвсем не е низвергнат Сатанаил, или изпъден Люцифер, а е нещо, което води непрекъсната битка с Доброто.

    Е добре, в нашите опити за БОГОТВОРЧЕСТВО вчера, ние изградихме една дуалистична представа за света (вертикален и хоризонтален принципи), но не казахме, кое от тях е злото и кое доброто. Това е така, защото НЯМА ДОБРО и НЯМА ЗЛО. И едното и другото е структуриране на Битието – две структури, които са противоположни, но не са окичени с етически стойности. За всеки от нас Добро е онова, на което Ние служим, което Ние омилостивяваме, а зло е онова, което Ние самите в момента низвергваме. Графът например, може да се чувствува комфортно като поклонник на Вертикалния принцип, да полива с елей Вертикалността, да й пее химни и да я слави, и тогава Вертикалността ще бъде неговия Саваот, докато Хоризонталността ще бъде неговия Сатанаил. От своя страна аз, Графоманът-Вестоносец, бих могъл да съм запленен от безбрежността на Хоризонталността, при което моят Велик Добър Дух да е Хоризонталния принцип. Аз принасям необходимите жертвоприношения върху хоризонтално разположения каменен плот пред олтара на Хоризонталния принцип, поради което това е моя Добър Велик Луцифер, докато неговата вертикална противоположност е за мен Злият Йехова.

    Ех, всичко е така относително!…

    …Да влязат санитарите!

  • heinrih  On 31 март, 2010 at 10:26

    Утре е Първи Април!

    Ако Графът публикува утре Нова Тема за Дискусии в блога си, това ще значи, че Графът нещо ни е ИЗЛЪГАЛ. Това пък ще застави мен да говоря Истината: само Истината и нищо друго освен Истината (колко необичайна за мен роля!).

    Какво да се прави: ДУАЛИЗМЪТ си иска своето – иска противопоставяне…

  • Графът  On 31 март, 2010 at 22:54

    Не утре, а вдруги ден, Вестоносец!
    Всичко ще си кажа…

  • heinrih  On 1 април, 2010 at 10:46

    Честит 1-ви април!

    Възприето е тази дата да се празнува като Ден на Лъжата, но това е само една конвенция. Би могло да се празнува и като Ден на Истината. При мен, например, понеже всичко е обърнато с главата надолу (по отношение на общоприетото), 1-ви април е Ден на Абсолютната Истина.

    И друг път съм намеквал, но време е вече да го изкажа и по-ясно – без недомлъвки, – че Истината е такова нещо, което трябва да се доведе до съзнанието на хората посредством поредица от лъжи. Това е така, поради простата принина, че в преобладаващото си мнозинство хората са подготвени за Лъжата, но не са подготвени за Истината. В това, разбира се, няма нищо трагично: щом не можем да произнасяме Истината направо, то ние ще си послужим с множество лъжи, за да Я изваем, както се вае глинена скулптурка.

    Точно така се и получава. Бихме могли да вземем парче искрящ мрамор и да изваем фигурата на една прекрасна девица във феерични одежди, наричайки творбата си „Истина“. Но мраморът се обработва много трудно! Ето защо ние хващаме няколко парчета клисава глина, извадена от дъното на реката и започваме да ваем фигурата на Прекрасната Девица, назована „Истина“ с тази мизерно-кална маса, която по най-противен начин се лепи по пръстите ни. Но резултатът е същия: ние увековечаваме „Истината“.

    Христофор Тзавела някога беше написал Пролога към поетичните си размишления „Кирилици“, като беше го започнал с думите:

    Словата ми са грозд,
    на времето са поверени,
    в него да узреят –
    докато устните на Истината
    ожъднеят
    за горчивото ми вино…

    Звучи прекрасно, макар добрият канадец с егейо-македонско-сулиотски произход да е допуснал един огромен наивитет: той се е надявал, че устните могат ожъднеят за горчивото вино на Истината. Устните – да, но чии устни?

    Оказва се, че нещата не могат да се разглеждат в развитие: в този момент устните ми не са жадни (за Истината), но ще мине време и те ще ожъднеят, а до тогава ще знам, че потомъкът на рода Тзавелас ми е приготвил цяла бъчва с горчивото вино на Истината, която стои нейде и отлежава…

    Не е така! Устните, или са жадни винаги за екзалтиращата напитка на Истината, или жаждата им се ограничава само до потребност от Лъжовен Твърд Алкохол!

    Всъщност може би изобщо не трябва да се говори за Истина. Публий Виргилий Марон, например, говори не за Истина, а за Причини на Нещата. Той казва: „Щастлив е онзи, който Причините на Нещата е узнал!“ Дали тези причини са Истина или Лъжа – това са напълно безпредметни разсъждения. Да вземем, например, войната в Ирак: тя беше поведена поради твърдението, че Саддам разполага с опасно химическо оръжие. За много хора по света това твърдение беше Истина. В последствие се оказа, че с такова оръжие Саддам никога не е разполагал, т.е. стана ясно, че това е било Лъжа. Но дали е лъжа или истина, е все едно, защото фактът на избухване на войната е налице. Важни са причините на нещата: а те са, че тази война трябваше да избухне, защото беше нужна на някого, който щеше да извлече от нея огроми облаги за собствената си кесия.

    Усещането на потребност от Истина, както и противоположното нему усещане за потребност от Лъжа са генетично запрограмирани у хората, населяващи този дуалистичен свят. И до ден днешен онези, които вярваха, че иракчаните са зверове, готови да изтребят човечеството с „химическото си оръжие“, продължават – с малоумно упорство – да го вярват, въпреки че вече отдавна е ясно как стоят нещата. Другите пък, които вярваха, че Ирак не разполага със средства за масово унищожение, го вярваха от самото начало.

    Двата вида хора са принципно различни заради някакви специфични комбинации в генетичния код у едните и, респективно, у другите.

    Същото касае и обяснението на сриването на двете кули-близнаци в Манхатън. За едната генно-детерминирана категория разрушаването на кулите беше дело на ислямски фундаменталисти – каквото и да се случи, тази категория хора винаги ще мисли така, защото при нея не може да се мисли по никакъв друг начин: такива са мутантните характеристики на категорията. За нас, които принадлежим към другата генно-детерминирана категория, винаги ще бъде ясно, че администрацията на Буш сама си предизвика катастрофата – поради ред многообразни причини: да се замажат някои кирливи ризи, да се пооткрадне това-онова (каквото може, а то можа да бъде откраднато всичко, без да останат каквито и да са следи), да се въздействува на „общественото мнение“, сиреч, на първата от упоменатите по-горе категории, защото се търсеше оправдание за започването на Новия Кръстоносен Поход срещу Исляма, с което трябваше фанатиците от Бушовския „Born Again“ да отбележат началото на Новото Хилядолетие…

  • heinrih  On 1 април, 2010 at 11:35

    Ако изобщо трябва 1-ви април да бъде някакъв празник, то най-уместно е той да бъде обявен за Ден на Медиите. На медиите – официалните – това им е работата: да лъжат. Тях, разбира се, ги оправдаваме – да, те, лъжат, защото защищават интересите на тогова или оногова. Само че, не мога да се отърва от натрапливото усещане, при което, щом някой си защищава интересите, моите интереси си остават незащитени. Даже нещо повече – всеки път, когато някой защищава интересите си, той безусловно го прави за моя сметка, вследствие на което моите интереси се оказват оголени.

    Как следва да постъпя аз? Измислената „демокрация“ дава следния съвет: измисли си една партия (съставена от същите такива ПРОШЛЯЦИ, какъвто си ти), па си защищавайте интересите колкото си щете (щом си нямате друга, по-сериозна работа).

    Има един начин, обаче, да се гаси пожар с контра-пожар: официалните медии подпалват корията от единия край, затова ние с вас трябва да спрем пожара, като подпалим корията от другия й край – насрещно. Практиката показва, че така пожарът скоро стихва (поради прогонване на кислорода!).

    Е, добре – медиите разполагат с „могъщи запалителни средства“ (само хартиените издания на официалните медии да натрупа човек на площада – ще лумне такъв буен пожар, че след туй и в учебниците по история ще пише за него). Как мога да се противопоставя аз, с моите скромни възможности на ПРОШЛЯК, на могъществото медийно?

    За целта, то ли Господ, то ли самият Сатана е дал в ръцете на ПРОШЛЯЦИТЕ Интернет. Да би знал този, гдето е измислил Интернет (по-видимому под диктовката на Мефистофел!), какъв ще бъде „страничния ефект“ от начинанието, косите си би оскубал своевременно, би повил рожбата си „в търне и коприва, па би я захвърлил в помийната яма“…

    Но веке е късно. И другарите от Великата Китайска Компартия казват същото!

    А ние, дето сме ПРОШЛЯЦИ, нямаме вече никакви задръжки да си създадем своя НЕФОРМАЛНА МЕДИЯ, под формата на ‘Facebook’-ове.

  • heinrih  On 1 април, 2010 at 12:17

    Най-висшата истина се състои в това: да разбереш ЗАЩО хората лъжат!

  • heinrih  On 1 април, 2010 at 13:54

    Дали Мирозданието винаги е било дуалистично?

    Вероятно да, защото винаги е имало риск лъжовността на света да вземе връх, а това би довело до разпадане. Според Теоритичната Кибернетика всяка система, останала без обратна връзка, е обречена на разапад. Щом е така, дори да няма налична обратна връзка, Битието само си я създава, като разделя Реалността на две (най-малко на две) части и всяка част започва да изпълнява функциите на „обратна връзка за другата“. Ето защо, ако на изхода на, да речем, „хоризонталната“ половина на Реалността, се получи Лъжа, то „вертикалната“ половина се задействува и сигнализира, че „партньорът“ е взел да затъва… И обратно – ако „вертикалността“ се отклони от истината, „хоризонталният опонент“ мигновено сигнализира, че нещо не е в ред.

    Порочното в това разсъждение е, че критериите за „лъжа“ и „истина“ са конвенционални, което ще рече – произволни, или предначертани от някакви вътрешни за двете системи (по-точно: полусистеми) съображения. И все пак, ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТТА на Битието е очевидна. Тя много напомня на политическия живот, свойствен за мислещите организми на планетата Земя – разделяне на партии, които (при отсъствие на корупция) би трябвало да се контролират една друга. Допустимият минимум е съществуването на две партии, при което се получава двупартийна система.

    Двупартийна система не може да има в едно добре организирано общество. Съветският съюз беше една изключително добре организирана система и затова тя имаше еднопартийна политическа структура, което е жива подигравка, защото еднопартийност значи нула-партийност. Днес в САЩ системата също е еднопартийна, защото САЩ са една изключително добре организирана държава. Това че се създава впечатление за двупартийност е само привидно; истинските опоненти на власт-имащите отдавна са отстранени, а ако понякога се раздухват някакви мними различия между републиканци и демократи, то е защото „такъв е танцът“: трябва да има и дама, и кавалер, вкопчени един в друг в сладострастна прегръдка. В САЩ, както се вижда, и дамата и кавалерът са от един и същи пол, защото разликите са незабележими; поради това в политическия живот на Америка има нещо много хомосексуално…

    Спасението е: да има две половини на света, които да нямат общ политически живот, но да са сами по себе си много добре организирани – сиреч, да са сами по себе си еднопартийни, – при което от глобална гледна точка, на планетата ни да се виждат две „хетеросексуални“ половини, осъществяващи реална „двупартийност“.

    Ужасяващото в апетитите на глобалистите е, че те искат хомосексуалността на еднопартийния стил да се разпространи върху цялата планета.

  • Графът  On 9 април, 2010 at 13:58

    Здравей, приятелю Вестоносец!
    Пак по основната тема за социалните сайтове.
    Това са говорилни, както и да го погледнем. При това не общ разговор в компания около някаква тема, а разговори в тълпа.
    Един разказва някаква трагедия, друг в съседство – вицове, трети какво му се случило на пазара, четвърти си прави реклама на бизнеса…
    От време на време някой се качи на стол и се провикне „Ей, я внимавайте, елате насам да оправим един батак”, близкостоящите наоколо обърнат внимание, по-далечните получили някаква информация „на ухо”, разбрали-недоразбрали кажат „ с вас” и забравят. И така, докато въпросният слезе от стола…
    За някакво гражданско общество може да се говори само с много „ако” и „но” и то по липса на друго.

    Драги приятелю, безброй интересни неща пишете, но не им е мястото в коментари на блог. Жалко е да се изхабяват.
    Дали не трябва да помислите за друга форма?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: