Четене бързо

и четене набързо

В една стара моя публикация (Игра за цял живот) разказах за разни „екзотични неща”, с които ни запозна навремето един Учител. Между тях беше и как да се научим да четем бързо.

Разбира се, той ни запозна само с проблема на четенето и елементарни начини за ускоряване. Един от тях опитах още тогава и цял живот чета доста бързо.

Днес нещата са се развили (както всичко!) много. Изяснена е напълно причината за „нормалната” скорост на четене, начините да се премине на друга, многократно повишена. Има безброй курсове, компютърни програми, самообучение и т.н.

Не ми е работа (а и във възможностите!) да ги разглеждам и анализирам. Още повече, че не съм пробвал (имам сериозното намерение да го направя!). Но убедено пиша: струва си да се заинтересува човек и да пробва! Много време може да се спести и големи възможности се откриват. Лесно е да се видят – достатъчно е в Google да се напише даже на български *скоростно четене*.

Някои рекорди, на които набързо попаднах, са повече от впечатляващи:

Хауърд Берг (Howard Berg).  Този симпатичен човек (който има и блог, както виждате) може да прочете „Война и мир” грубо за 15 минути. Това е скорост на четене от 25 000 думи в минута, тоест 90 страници в минута (4 сек. за страница)! Чак ми звучи невероятно, дали няма грешка в числата? Като гледам другия рекорд, май няма грешка!

Миналата година, при пускане в продажба на новият роман на Дан Браун “Изгубеният символ”, шесткратната световна шампионка по скоростно четене Ан Джоунс успява да го прочете за всичко на всичко 41 минути и 55 секунди. Като имаме предвид 506-те страници на томчето, Джоунс е отмятала страница за по-малко от 5 секунди. (Информацията е копирана от нета).

За какво е тогава това мое писание, щом с написаното дотук само мога да ви заинтригувам към бързото четене?

Ами за една съвсем нова система на четене, български патент!

По-миналата вечер преди лягане питам Муниконтин в скайпа какво прави. „Забавлявам се с едни коментари” ми отговаря тя. „Виж ги ако искаш” и ми пуска линк.

Чуквам аз, линкът се оказа на известен блог – „Истината такава, каквато можеше да бъде!?”. Публикацията с въпросните коментари „БТВ спешно сваля от екран „Шоуто на Слави“.

Предполагам знаете този блог и характера на публикациите му. Авторите му честно го подсказват още с името на блога, а за всеки случай са го написали и като предупреждение с червени букви отстрани. Във въпросната публикация шегата дори не е замаскирана, веднага си личи още при първи прочит.

И…започват едни коментари, не ти е работа! От сериозни по-сериозни, с пълна сила коментират „темата” четящите по новия начин. Тук-там някой от старочетящите прави опит да приземи аудиторията, но напразно – очевидно новия начин на четене напълно изключва четене на чужди коментари… 🙂

Въпросната система не се е току-що появила. Преди най-малко десетина години започна практикуването ú във форумите. Но явно набира жизнени сили, харесва се на все по-голям брой хора – предполагам млади, нали младежите са носителите на новото. А и как няма да се харесва като не изисква никакви усилия и упражнения за да започне да се ползва, пък спестява големи главоболни мъки… 😉

Откровено казано, други публикации не отворих да видя коментарите – този пример ми беше повече от достатъчен. И на вас ще ви бъде, ако погледнете за да разберете за какво става въпрос.

Защо употребявам думата „система”, „начин на четене” ще попитате, откъде накъде. Ами защото си е така – това си е възприет начин на четене, който се състои в следното:

Четете само заглавието. По-прецизните – и първото изречение. След това, заредени с необходимата информация започвате да коментирате авторитетно. Другите коментари не четете за да не ви се наруши системата.

Това е! Просто и лесно, нали?

П.С. Аз лично не съм по лесното. Затова ще си се мъча по старому. Изборът дали да пробвате остава за вас.

П.П.С. Впрочем, тази забележка беше напълно излишна, дори малко обидна – нали си познавам посетителите! Няма кой да пробва… 🙂

Важно допълнение!

След първия коментар на Жени изведнъж се усетих, че съм направил глупост със „младежите носители на новото”. Излиза, че мнението ми за младежите днес е… мани, мани! 😦

Драги приятели, изобщо не става въпрос за каквото и да е обобщаване от сорта „Тя, днешната младеж…”!

А Жени толкова фино ми подсказва грешката, че ú свалям шапка! Такова ниво е непостижимо за болшинството ни политици и политички, съвсем сериозно го казвам!

_________________________

Моля, щракнете 🙂 си впечатлението от написаното:

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Жени  On 22 януари, 2010 at 15:22

    Чета много и бързо – от съвсем малка. Но не само заглавието 😉 Просто го мога.
    От няколко години се научих да чета по диагонал – като материалите за университета са повече от възможното, се налага. Но пак не е само първият ред (все пак после трябва да анализирам въпросните материали или да ги възпроизведа).
    А за четенето (и коментирането) на форуми и блогове и аз отдавна си мисля разни неща. Като това, че съзнателно не се чете всичко – за да може човекът (умишлено не- читателят) да си каже какво му е на душата, дори да не е свързано съвсем с темата. Спряхме да се слушаме и според мен форумите и блоговете са едно пространство за неизказани приказки, за съжаление често празни.

  • Графът  On 22 януари, 2010 at 17:34

    Ограничение скоростта на четене е приблизително скоростта на говорене на даден човек, Жени. Това е така, защото, когато започваме да се учим да четем, в процеса участват три анализатора – зрителен, звуков и слухов. Виждаме думата, произнасяме я и я чуваме. Да знаете случай, когато децата не започват с четене на глас?
    В последствие, усъвършенствайки четенето (научили сме се вече), става ясно (неосъзнато!), че за четене няма нужда от толкова много инструменти. Абсолютно необходим е зрителният, другите два си имат други основни задачи. И ние бързо отрязваме квитанцията на четенето на глас и оттам и на слушане на четенето.
    Но понеже не го правим напълно осъзнато „защо”, пропускаме да премахнем и втората половина на звуковия анализатор – всяка дума, преди да се произнесе, се явява „на ум”. И си ни остава – четейки, ние произнасяме на ум прочетените думи. Това е доказано от науката. Както е доказано, че не е необходимо за приемане на такъв вид информация – само зрителното е напълно достатъчно. Който се научи само зрително да чете увеличава неимоверно скоростта – тя зависи само от бързината на „виждане”.

    Така нареченото „четене по диагонал” е начина, който усвоих като ученик и оттогава винаги чета така. Всъщност, това не е „по диагонал”, а „по отвес“ – плъзгане погледа отвесно по средата на редовете без очите да се местят в ляво и дясно. Като се свикне, човек чете много по-бързо целия текст, обхваща съдържанието напълно и лесно откроява важното в него.

  • morrt  On 22 януари, 2010 at 18:46

    Мда. Още един в „отвесната“ редица. Също от ученик.
    Но продължавам да си изговарям думите наум. Учудих се като прочетох за това при теб, защото съм мислил по въпроса, без да съм чел специализирана литература. Правил съм си опити, но след няколко минути усещам, че навикът е по-силен от мен.
    Поздрави!

  • Жени  On 23 януари, 2010 at 00:45

    „По отвес“ ми хареса – не се бях замисляла, но е точно това.
    А за изговарянето на ум – обръщала съм си внимание – на български вече го правя много рядко и дори ми прави впечатление като се усетя. Е, с чуждите езици е един друг въпрос 😉

  • Муниконтин  On 23 януари, 2010 at 01:24

    Аз също чета много бързо и това понякога ме дразни! Когато книгата е много добра обикновено се опитвам да я прочета втори път по-бавно, за да и се насладя, но вторият път не може да бъде първи за жалост! 😉

  • Муниконтин  On 23 януари, 2010 at 01:26

    P.S. Бързото четене трябва да остане само за скучните писания и учебниците 😀

  • Жени  On 23 януари, 2010 at 08:35

    Муниконтин, това ми е толкова познато. Глътвам я набързо и после съжалявам. Затова и имам навика да препрочитам поне най-добрите моменти 😉

  • Графът  On 23 януари, 2010 at 12:40

    morrt, всички нормално четящи произнасяме наум думите. Дори и когато ни се струва, че не го правим – иначе веднага бихме дръпнали неестествено много в бързината. От там е и разликата в бързината на четене при нормално четящите – от неволно мърдане на устните до почти „незабележимо” произнасяне на ум.
    Опитите, с които е доказано, че и най-бързо четящите по нормален начин („аз не произнасям на ум”), са измерване напрежението на говорния апарат. При всички го има!
    И аз не бях чел по въпроса (дори и не бях мислил). Но сега имам сериозно намерение да опитам някои техники – много съблазнително ми звучат. 🙂

    Муниконтин, Жени, това е друг аспект на четенето. Нещо като припряност в любопитството да се „глътне” (както казва Жени) цялата книга. Както прежаднял поглъща бързо голямо количество вода без да ú усети вкуса и изпита удоволствие. А после съжалява, че не е пил бавничко, глътка по глътка. 🙂
    Бързото (като техника) четене и бързото „поглъщане” на четивото са две различни неща.
    За по-лесно с картинен пример:
    – Трябва да отидеш от София в Париж по някаква причина. Целта – Париж – е главното. Можеш да пътуваш с влак, автобус, но най-добре със самолет, защото е най-бързо.
    – Пътешестваш от София до Париж. Тук главното е пътешествието. Колкото по-бавно, толкова повече преживявания и впечатления. Т.е., най-добре пеш! 🙂
    Ясно е, какво искам да кажа, нали?

  • frodo717  On 23 януари, 2010 at 20:42

    По забележката за неадекватните коментари в шеговития сайт:
    Ваше благордие, една вече архивна анонимна мъдрост гласи: „Чукча писатель, чукча не читатель.“ 🙂
    След като отвсякъде ни се набива в канчетата, че сме в среда на непрекъсната конкуренция, всеки гледа да е отгоре, повода е без значение.

  • Муниконтин  On 24 януари, 2010 at 00:46

    Разбира се, че е ясно! 😀 Toчно за това говоря и аз. За пътешествието в хубавата книга и за бързо поглъщане на информация 😉
    Аз също съм любопитна за тези техники, но не знам, ако се усвоят, ще може ли човек да се върне към „дългото пътешествие – най-добре пеш“?

  • Графът  On 24 януари, 2010 at 01:08

    Прочитането на „Война и мир“ надали може да се нарече „поглъщане на информация“.

  • Мариана Евлогиева  On 24 януари, 2010 at 05:26

    Графът казва: „всички нормално четящи произнасяме наум думите“
    Е супер, пак се уредих да съм ненормална. 🙂

    Нямам в момента време да споделя челния си опит, а и не е като за коментар. Ако се науча как се пингва, ще пусна линк насам, когато все пак довърша в моя блог публикацията, която от седмици събира прах като чернова…

  • Мариана Евлогиева  On 24 януари, 2010 at 05:28

    А, в публикацията имаше и друг интересен акцент – за четенето на блогове по диагонал.

    Ами това е положението, не можем да променим читателите, но можем да променим начина си на писане.

    Аз например се научих да болдвам ключови думи и статистиките показват, че вече читателите ми се задържат по-дълго на една страница. Явно първият път четат само получерните думи, а после се връщат да видят и останалите. 😉

  • vilford  On 25 януари, 2010 at 00:47

    😆
    Съвсем точно е описана системата. Но в интерес на точността, не е зле да споменем и усъвършенстваната й версия: ХИПЕРчетене. Представката „хипер“ е не заради скоростта на четене, а поради факта, че четенето се изгубва нейде из хиперпространството и изобщо липсва. При този метод коментиращия си влиза в случайни блогове и си пише случайни неща, нямащи нищо общо не само с темата, а понякога и с действителността (хихи).
    Очакваме следващата стъпка в усъвършенстване на четенето… с притеснение.
    🙂

  • deni4ero  On 25 януари, 2010 at 15:36

    един мързелив не видях тука – ‘сички бързате … Както Графът веднъж при мене ме попита „за къде сте се разбързали?“, е, те тва искам и аз да ви попитам? Що ви е да бързате да четете – бавното е по-сладко и като осмисляне на информацията, и като време за обмилсяне на отговор (в блогове и форуми). Сега се сещам и за една практика в училище, ‘кога’ бехме малки’ – измерваха ни за една минута колко думи ще прочетем. Може и от там да ни е вкоренено това бързане … гачи ли нема да стигнем до края .. някога 🙂

  • Графът  On 25 януари, 2010 at 19:36

    frodo717, така е! ама не ми е ясно защо избираме чукчите за еталон в конкуренцията… 🙂

    Мариана, ще коментирам при Вас като излезе Вашата публикация.

    vilford, това ХИПЕРчетене… Тръпки ме побиват!
    Едно не ми е ясно – защо трябва да пишеш където ти падне, като не е никакъв проблем да си направиш собствено място!

    deni4ero, пак хвана дявола за опашката! 🙂

  • deni4ero  On 26 януари, 2010 at 00:16

    белким го изритаме, Графе, белким го изритаме 🙂

  • mikiblue  On 28 януари, 2010 at 09:06

    „бързата работа, срам за майстора“ 😀

  • Аги  On 1 февруари, 2010 at 14:46

    все пак всеки ако има желание може да научи да чете бързо. които всъщност означава не просто „бързо“ , а да чете с по-голямо внимание и разбирание. не случайно се предлага обучения за това умение по цял свят. факт е едно: „ако правим 2 неща на веднъж и една година може да не ни стигне , ако правим 1 нещо и за час можем да го направим“. затова ако можем да четем по-бързо, защо не. и все пак от мои опит при „правилно“ бързо четене не се пропуска а напротив. успехи на всички и усмивки

  • Графът  On 3 февруари, 2010 at 13:58

    Благодаря, Аги!

  • Nina  On 20 март, 2012 at 10:20

    Има сайт, където можем да си проверим скоростта си на четене, ето го:
    http://adea-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=37%3A2011-07-15-07-41-13&catid=3&Itemid=5 ….

  • Homoerect  On 23 септември, 2013 at 22:07

    Аз, понеже още не съм дорасъл до хомо сапиенс, като запецна на някое изречение, може да мине и половин час, докато го осмисля… и много лесно се разсейвам. 🙂

    • Графът  On 24 септември, 2013 at 01:30

      Те това и аз го мога доста добре! А понякога в добавка се отплесвам по някаква мисловна пътечка и забравям за къде съм тръгнал… 🙂

  • Homoerect  On 23 септември, 2013 at 22:32

    П.П. Ако някой ми каже, че може да прочете „Капиталът“ от К. Маркс дори за една седмица и да го разбере, аз ще си скъсам дипломата от ВИИ „К. Маркс! 🙂

    • Графът  On 24 септември, 2013 at 01:34

      Едно е да прочетеш, друго да разбереш, а трето да стигнеш до диплома… 😉

Trackbacks

  • By Четенето « Блог на Zelenkroki on 23 януари, 2010 at 09:22

    […] блоговете на виртуалните приятели по-често. Ето го примерчето от блога на Графа. Сетих се за една поразяващ статия в […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: