Най-, по-

Стоим преди години трима добри приятели на автобусната спирка след работа и чакаме. С добро настроение, весели, шегуваме се – нали вече се отправяме към вечерната маса. 😉 Двамата ми приятели обърнаха някакъв виц в шеговит спор на кого жената е по-хубава. На майтап започнаха (бяха приятели от десетилетия!), а накрая едвам ги задържах да не се сбият и после един месец не си говориха. И това само за „по-„, ами ако беше за „най-„?

Спомних си тази история докато чаках вчера рейса. Той се забави и аз продължих с мисленето, че наоколо нямаше нищо интересно 😉 за гледане: „По-неточно нещо от градския транспорт няма! По-…”

Стига с това „по-„, бе! Сега остава и „най-„ да ми забръмчи из главата! Че те, тия „най-„ и „по-„ даже не са думички, а някакви си частици в граматиката! Сравнителни степени, които не могат да припарят дори край глагола – изразител на действие. Демек, „тук работа се върши, не ми се пречкайте в краката” и шут към зяпачите. Само на маскен бал ги използва – „най-върви да направя…” 🙂

Добре, ама щом са от втория ешелон, защо ни се лепват от раждането, та до края на живота? Защо заради тях стигаме до бой? Започваме с „най-хубавото бебе” и завършваме с „най-ххх погребение”…

Лепват се и започват да ни подкокоросват. Всичко в живота си, волно или неволно, съобразяваме с тях. Да правим, да струваме, ама да заслужим ако не „най-„ то поне „по-„. Другите не искат да ни ги „присъдят” – сами да се накичим. До такава степен, че сме направили световна книга на Гинес с всевъзможни „най-„, която е по-широко известна от архива на нобеловите лауреати. Между другото, направена пак заради спор, този път между ловджии… 🙂

Ако само се замислите колко пъти всеки божи ден казваме или пишем „най-„!

Започвам от себе си – само от заглавията три с „най-„, а дали имам писание без сравнителни степени много се съмнявам.

Оттам нататък, накъдето се обърнете все на тях ще налетите. Чак до имена на фирми (Баш-Най-По ООД, Най-маг 🙂 ) и предавания по телевизията (имаше едно „10-те НАЙ“, в което май Слави Трифонов спечели някое от десетте 🙂 ). Че и по-нагоре в държавата ни – ето наскоро от най-добрият квартал на Вашингтон дойде специално не кой да е, а най-добрият икономист в Източна Европа като най-добър експерт по антикризисни програми на СБ.

Вземете кой да е речник и започнете думите наред – за всяка (която няма нищо против да ú се лепят сравнителни степени 🙂 ) ще си спомните някъде да е била „най-„.

Най-странното е, че това не се отнася само за израз на положително, ами и за отрицателното. От боклук да е, „най-„ да е! Или поне „по-„… 🙂 Най-големият мафиот, най-корумпираният, най-лъжливият (нещо като национален герой ни е хитър Петър 😉 ), най-мързеливият, най-гледаната, най-четената…

Пожеланията непременно трябва да са „най-„, отрицанията – също.

Умът, глупостта, добротата, злото, любовта, приятелството, …

И какво? Излиза, че тези частици са един много употребяван инструмент да се повдигнем поне мъничко над себеподобните си. Да „сме” не ни е достатъчно, трябва да се сравняваме за да станем по-най или най-по.

Добро ли е това или лошо?

Не знам. Всеки аргумент в едната посока има противник от другата.

………..

Тук рейсът дойде и аз постанових: „За блога, раздел „Раздумка. Може да предизвика по-голям интерес и повече коментари”.

Е, не! Шегувам се, разбира се. Не съм и помислял колко читатели ще привлече това писание, само искам „да поставя въпроса” на раздумката. Нали тя е за това?

Ако беше за интерес (а не за полза), щях да пиша за прослушването на кандидата ни Румяна Желева за еврокомисар, което слушам по телевизията…

По-късно: След като го чух онемях! 😦

_________________________

Моля, щракнете 🙂 си впечатлението от написаното:

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • казарил  On 13 януари, 2010 at 12:16

    Миналата година ходихме с брат ми на гробищата. Като че ли никога не е приятно да ходиш там, ако ще дори да е в Париж. На излизане трябваше да платим такса гроб за няколко години напред и станахме свидтели на една от най-безжалостните изцепки:

    Бабата: „Тооо туй погребение добре беше, ама на Събка на погребението житото беше по-хубаво!“

  • Графът  On 13 януари, 2010 at 18:06

    Добра илюстрация, казарил!

  • mislidumi  On 13 януари, 2010 at 22:23

    🙂 🙂

    Единственият ни Граф! Затова не е нужно да използвам сравнителни степени. 🙂

    Поздрави

  • Графът  On 14 януари, 2010 at 00:11

    Благодаря, мила приятелко! @}-,–

  • Муниконтин  On 14 януари, 2010 at 00:54

    Вярно е, че си ни единственият 😀 , aма за мен си най! 😀

  • Павлина  On 14 януари, 2010 at 08:15

    Много интересна тема, по която и аз възнамерявам да пиша в блога си, но в езиков аспект. Степенуването съществува в езика, понеже отговаря на някаква човешка потребност – нормално е да съизмерваш нещата, които те заобикалят, и да търсиш своето място сред себеподобните си, а също така да се стремиш да бъдеш по-… и най-… В естествения отбор оцеляват тези, които са по-… от другите и най-вече тези, които са най-… 🙂

  • Графът  On 14 януари, 2010 at 09:30

    Очаквам Вашата публикация, Павлина!

  • Mari-ana  On 14 януари, 2010 at 21:52

    Никога няма да престанем да ги използваме, Графе. Те са начин да сравняваме, а сравняването е социална категоризация и е характеристика на социума. Изразявам се по този начин защото точно днес ни преподаваха това по социална психология. 🙂
    Всеки от нас има мястото в обществото, обществената групата, а употребата на по- и най- е опростен начин да го затвърди. Е, трябва и мнението на другите (отразеното аз). И ако има разминаваме в мненията се случва както при приятелите Ви. 😀
    А казуса „Румяна Желева“ беше подходяш обект за обсъждане днес на лекциите. 😉

  • Графът  On 15 януари, 2010 at 00:47

    Разбира се, че няма, Mari-ana. Това, което ми се иска, е да не го абсолютизираме като цел – особено превъзходната степен. Сравняването подчинено на желание за превъзходство не ми допада. 😉
    Не разбрах – подходящ обект за обсъждане или сте обсъждали Желева?
    Между другото, благодаря, че намирате време в тази обстановка да надникнете при мен!

  • Mari-ana  On 16 януари, 2010 at 20:52

    Обсъждахме я, Графе. Преподавателката даде за пример изявлението и след земересението в Хаити. От там се започна разговор за представянето и – как е описала себе си с едно изречение. После преминахме към реакциите и при скандала. Както се досещате всичко изредено илюстрираше неадекватно поведение на длъжностно лице представящо държавата ни пред европейското общество – за наше съжаление. Дискусията завърши с това, че преди Румяна Желева имахме представител напълно противоположен на нея и ще продължим да я сравняваме, ако изобщо я одобрят.

    За приятелите винаги намирам време, Графе! 🙂 А Вашия пост се появява точно когато изучаваме социална психология. Другата седмица ще имаме упражнения по нея и смятам да предложа Вашата тема за раздумка и при нас. 😉

  • Павлина  On 16 януари, 2010 at 22:23

    Ако искаш, вярвай, Графе, но коментарът ти послужи като катализатор за моята публикация. Иначе щеше да си отлежава в съзнанието ми незнайно колко дълго. Понеже е по темата и илюстрира степенуването исторически, позволявам си да сложа препратка тук: http://bgurl.org/5RuD

  • Графът  On 17 януари, 2010 at 18:23

    Mari-ana, радвам се ако съм подсказал навреме полезна тема. Надявам се да узнаем какво сте думали по нея в раздумката. 🙂

    Павлина, прочетох (с полза!) Вашата публикация. Радвам се, че съм изиграл ролята на „малкото камъче”.
    Там ще напиша коментар.

  • mikiblue  On 21 януари, 2010 at 12:03

    хихихихи
    ако попиташ Ния за мама й, тя ще ти каже, че има най-хубавата и най-добрата мама :mrgreen:

    пп това го е научила от баща си, който непрекъснато й повтаря, че има „най-“ мама 🙂 на което Ния чинно му отговаря „да, ррразбира се!“ 😆

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: