Такъв е животът

Мариана от постоянното присъствие на сутрешното кафе води всяка сутрин внучката си първокласничка на училище. Между другото, Мариана е съученичка на Муниконтин.

Днес гледам – ръката ú охлузена доста.

–          Да не си паднала? – питам я – От какво ти е това на ръката?

И тя ни разказа.

Онзи ден в поледицата тръгват с внучката за училище. Малката подскача напред, играе със снега. Бабата, натоварена с училищния багаж (вкл.и с необходимото за физкултура) върви след нея. И – което не е за чудене – в един момент се просва в цял ръст на тротоара.

Става тя, започва да събира разлетелите се багажи и да се почиства, а малката загрижено я обикаля.

–          Удари ли се, бабо?

–          Няма нищо – успокоява я Мариана.

–          Такъв е животът, бабо, – дълбокомислено заявява малката – остаряваш и краката не те държат.

Мариана не знае да се ядосва ли, да се смее ли.

Тръгват отново. Притихнала, малката, като я гледа цялата омърляна и изкаляна, с участие пита:

–          Боли ли те, бабо?

–          Не, – отговаря Мариана, прикривайки наранената си ръка – не се тревожи, нищо ми няма.

–          Какво да се прави, – съпричастно казва внучката – не се тревожи, и аз ще остарея и ще започна да падам!

Гениално успокоение!

_________________________

Моля, щракнете 🙂 си впечатлението от написаното:

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Муниконтин  On 7 януари, 2010 at 14:37

    😀

  • kenkal  On 7 януари, 2010 at 17:04

    Милата, каква по-голяма истина от тази… 🙂

  • Макс  On 7 януари, 2010 at 20:35

    Малчуганите понякога „стрелят“ право в десетката 🙂

  • вили  On 7 януари, 2010 at 23:07

    Тези деца как откриват точните думи за всяка ситуация! А ние понякога как се чудим какво да кажем….. 😀

  • Муниконтин  On 8 януари, 2010 at 13:07

    Затова все напомням, че децата са хора 😉
    Ама ние дъртите често забравяме това! 😀

  • bgbox  On 13 януари, 2010 at 13:08

    Децата гледат много телевизия и попиват като гъба.

  • frodo717  On 14 януари, 2010 at 10:30

    Наборе, направо ми оправи настроението с тази история! 🙂

  • Графът  On 14 януари, 2010 at 14:07

    А моето – запознанството ни, наборе! Май ще излезем и съседи?
    По-важното е, че еt si omnes, ego non също, та ще си отбираме от приказката… 🙂

  • frodo717  On 14 януари, 2010 at 23:27

    Всъщност съм малко по-млад 🙂 , но истината е, че повечето блогъри спокойно могат да са ми деца. А това е родния ми квартал, сега живея в друг.
    Извинявай за оф-топика, но нали трябва да се представя.
    Бъди здрав.

  • Графът  On 15 януари, 2010 at 00:36

    Няма проблем, frodo717. В блогрола, обаче, ще оставя „Наборът”. 🙂

  • mikiblue  On 21 януари, 2010 at 12:04

    хахахахахаха

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: