Рибарска етика

Странно нещо е етиката. Лепва се към различни по съдържание и тежест думи. Етичен човек; етична постъпка; етично поведение; етично отношение…

Какво казвам – лепва се! Ами тя е много важна, към нея се лепват! Щом моралът служел за изучаване на по-широкото философско понятие етика, а справедливостта се отнасяла до моралната правота, базирана на етиката…

Олеле, стоп! Още крачка и потъвам във философските дълбини. А аз искам само да разкажа една весела рибарска случка отпреди 30 и кусур години.

В университета си имахме приятелски кръг на база общи интереси. Риболовни. Съставът на обръча 🙂 беше доста разнообразен, както професионално – преподаватели, доцент, зам.ректор – така и възрастово. Обикновено правехме рибарски набези до различни обекти в границите на максимум 200 км., защото по принцип бяха еднодневни. Всъщност четвъртъчни – всички си бяхме направили програмите така, че този ден да сме свободни, а и на зам.ректора му беше най-удобно да липсва. 😉

Една пролет в края на февруари времето се оправи и беше необичайно топло няколко дни. И, разбира се, след принудителната „зимна ваканция” ние бяхме като отвързани. Още от вторник започнаха да ми се обаждат. В крайна сметка, като за първи риболовен излет се оформи група от 5 човека с мен. Което означаваше с една кола, моята, разбира се (всички знаеха, че не обичам да се возя, а да карам).

В срядата слънце, топло – мечта!

В четвъртък минавам аз рано сутринта по адресите и ги събирам. Небето чисто, хоризонтът светлее. Хладничко, ама ще се стопли като напече!

Натоварваме се всичките и аз питам пак:

–          Към язовира, нали?

–          Да. – отговарят ми единодушно.

–          А защо не отидем на отсрещната страна? – подхвърля проф.Вергилов – Там брегът е полегат, припек е, водата ще е по-топла и рибата по-буйна. А и няма да си трошим краката по стръмнините над Щъркелово гнездо.

–          Няма проблем! – казвам аз и не отбивам към Панчарево, а продължавам по Пловдивското шосе.

Приятни приказки, хубаво време – не усетихме как стигнахме до язовира. Отбихме на познато място и излязохме с колата на съвсем полегатия склон.

Спирам, всички изкачат още преди аз да сляза и отпрашват към водата – нали си държаха рибарския багаж в скута. Че фолксвагенът няма грешка, ама откъм багажник… 🙂

Моите такъми нямаше как да са в скута ми, разбира се, затова аз отварям багажника, започвам да вадя и оглеждам да не забравя нещо, та да губя после риболовно време да се връщам до колата.

Като отидох до водата, те отдавна бяха нахвърляли въдиците.

Зареждам се и аз и поглеждам към околните, дали вече нещо е клъвнало. По позите им си личи – не е. „Е, още не е напекло слънцето” – мисля си – „ще излезе”.

Докато ми се въртят тия успокоителни мисли в главата, нещо почва да ме гложди. „Слънцето”! Къде е това слънце, бе, не трябваше ли да е вече припекло? И защо ми става все по-студено?!?

Вдигам поглед, а небето като се зачулва с едни тъмни облаци, като реже един вятър – не ти трябва бръснач за бръснене!

Брях, нямаме късмет! Дано поне не ни запере някоя суграшица в тоя студ! Баш си е за отказване и да си тръгваме, ама не ми е удобно да предложа – някак задължаващо ще е, нали сме с моята кола.

Гуша се аз в якето, вра си ръцете в ръкавите и поглеждам под око в ляво и дясно какво е настроението. Към въдиците нямаше и смисъл да се гледа – рибите явно предвидливо се бяха прибрали по къщите си.

По едно време чувам колеблив глас:

–          То днес май…дали да не се откажем?”

–          Както кажете – предпазливо с прикрита надежда отговарям аз.

Докато заглъхне последната ми сричка въдиците излетяха от водата и започна трескаво прибиране. Докато прибера моите такъми обратно в багажника всички бяха в колата. Още не бях седнал зад волана и чувам хорова декламация:

–          Пали бързо и пускай парното!

По пътя, като се постоплихме и ни изби на смях, стана ясно: всички продължително обмисляли как да предложат да се връщаме без да задължават останалите с предложението си…

Така е – от много етичност човек може и да помръзне излишно!.. 🙂

…………….

Предполагам, че ви е ясно, драги читатели, защо започнах с етиката. Тая историйка добре илюстрира – който си е етичен, във всичко и винаги е такъв. Етиката не е като нови дрехи за празник…

А как се става етичен, това май е друг и дълг разговор. За „Раздумка”, не за „Спомени”. 😉

_________________________

Моля, щракнете 🙂 си впечатлението от написаното:

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Макс  On 22 декември, 2009 at 15:46

    Готина случка Графе. На язовира винаги времето се влошава от към Ихтиман 🙂 Десет години съм изкарал във ветроходната база точно до мястото, на което сте се опитвали да ловите. Етични и премръзнали 🙂

  • Графът  On 23 декември, 2009 at 00:10

    Значи Вие най-добре си представяте случката, Макс. 🙂
    На язовира много пъти съм бил за риба, много случки има – живот и здраве, ще разкажа и други.

  • Муниконтин  On 23 декември, 2009 at 12:51

    Обичам рибарските ти истории! Никога не ми омръзват! 😀
    „Етиката не е като нови дрехи за празник…“ – тук си мноооого прав! 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: