Кметицата и кучетата

С надежда чакат бездомните кучета кога софийската кметица ще се занимае с техния живот и какво ще реши. С основание: още в първите си интервюта тя спомена „кучетата” сред приоритетните си задачи.

Не че това е нещо ново – всички кметове досега започваха по този начин. Надеждата им идва от това, че тя е жена и, може би, ще подходи по нов начин (като носител и пазител на живота!) за разбиране към живота и проблемите им (да, техните проблеми не са по-малко от нашите, замисляли ли сте върху това?).
Досега подходът беше един: Софиянски „до есента ще премахнем бездомните кучета в София”, Борисов „за няколко месеца ще ликвидирам проблема с бездомните кучета”.
Слава Богу, не осъществиха ликвидационните си замисли! Затова пък неизвестно колко десетки милиона потънаха в „решаването на този проблем”. Интересно наистина, какво ли е крайното число във финансовата рекапитулация за всичките години до днес?

Надежда, че г-жа Фандъкова ще излезе от коловоза на авантата и ще потърси решение, адекватно и за двете страни имат и много хора (и аз вкл.). Бъдещето ще покаже дали ще си останем с голата надежда. Тия дни прочетох в bulgaria.indymedia много сериозна статия от Емил Кузманов – Фондация Анимал Програмс пряко адресирана до нея с голям обзор как е решаван проблемът в различни страни на Европа („Йорданка Фандъкова – контрол на животните, или отново мръсната концесия”). Основният принцип, който се предлага в статията, е добре изпробван от десетилетия в Европа – „възпитание на собствениците, и идентификация и рутинна стерилизация на домашните любимци”. Адекватен е, защото е ясно, че кучетата „не идват от горите”!

Но аз мисля, че у нас към него трябва да се прибави още нещо съществено в сегашната ситуация у нас. Имам предвид следното:

Голямата вълна на изхвърлени „домашни любимци”* през първите години след промяната премина. Популацията на бездомните кучета в момента не се подхранва от изхвърлени домашни животни – собствениците се научиха да си предпазват кучетата от случайна бременност и такива случаи са по-скоро изключения. Да не говорим, че и тогава малките кученца (и котета!) отиват подарък на познати и непознати.

Размножаването на бездомните животни става вътре в тяхната общност. Основно поради това, че милионите, които споменах по-горе, отидоха в човешки джобове за лично облагодетелстване.

Следователно, за сравнително бърз резултат (няма за кога да чакаме още десетилетия) е необходимо:

1/ Тотална стерилизация на всички бездомни животни. Колкото и да струва, по-малко ще е от приджобеното до сега.

2/ Сериозна възпитателно-разяснителна дългосрочна акция на национално ниво, насочена към хората, които се грижат за тях, хранят ги. Те са нашите „агенти под прикритие”, които ги познават най-добре, „хващат” всяка промяна и всеки пришелец. Те са тези, които трябва да бъдат насърчавани да поддържат връзка и изпращат сигнали на съответната институция.

Първото без второто няма да може да бъде реализирано в мащаб, който да ликвидира проблема изцяло.

Мога да дам конкретен пример. В градината на НДК преди десетина години имаше 7-8 кучета. Хранеха ги редовно сутрин няколко жени. Те се сетиха да се обадят на немците, които стерилизираха всичките и ги върнаха. Много рядко се появяваше някой пришелец, но и с него се действаше по същата схема. Полека-лека кучетата измряха от старост и сега няма кучета в НДК.
Имаше и куриозни случаи – при посещението на папата (ако се не лъжа) се разбра, че общинарите ще ги съберат в изолатора. На всички беше ясно, че няма да ги върнат, затова се обадиха пак на немците, те ги прибраха и ги върнаха след мероприятието…

Наскоро имаше случай на убито от кучета малко дете. Всички от селището недоумяваха, защото тези кучета били кротки и отдавна живеели там. Споменаха, че нападателят бил отскоро и агресивен. Никой, обаче, не се е сетил да подаде сигнал да го изолират!

В заключение отново подчертавам: хората, които се грижат за бездомните животни, трябва да бъдат насърчавани, „образовани” и с тях да се държи връзка.
Повтарям го, защото вместо това сега се канят да въведат солени глоби за тях!?!

П.С. С това не приключвам темата. Защото тя има и друг, не по-маловажен аспект – отношението на хората към животните край тях. Не на ниво „обичам – не обичам”, а за правата на живия свят и правото да ги нарушаваме. Заявявам намерение за публикации по този въпрос, въпреки, че досега неведнъж съм писал по него. Ще повтарям, защото животните не могат да пишат, друг трябва да го прави вместо тях!
___________________
* Колко са били любимци е ясно! По-скоро резултат от писък на модата. И побързаха да се отърват от грижите. Финансови трудности и обедняване? Глупости! Не веднъж съм виждал клошар с куче – като намери нещо за ядене по кофите дели го с него…

_________________________
Моля, щракнете 🙂 си впечатлението от написаното: