Ванга,

професорите и ние…

В началото на юни 2008 г. с мотото „Познанието движат хората, за които няма константи! Защо да не сме от тях?“ създадохме „Раздумка” , чиято Генерална тема е Душата:

Човешката Душа е издържала откак го има човека до днес! И вместо да изчезне с напредъка на знанието (като боговете от облаците), напротив, в последно време към нея започнаха реално да се приближават учените от най-точните сфери на науката.
Значи не е само измишльотина, значи съществува!
Значи, и когато човекът нищо не е знаел, отделни хора са получавали някаква частична “видимост”, някаква връзка със сферата на душите. Толкова силно в отделни случаи, че са останали известни в човешката история.

Ето така е оживяла през хилядолетията мисълта за Душата, за Нещото по-различно от обикновеното ни тяло.

Така започнахме един разговор, който излезе от рамките на „Раздумка”. За година и половина много интересни неща бяха написани – не само тук, но и по вашите блогове, драги приятели. За целта на темата мислех да направя нещо като обзор, но това се оказа невъзможно! Затова ще дам само няколко изречения заради повода „Ванга и професорите”, а който се заинтересува да тръгне по пътечката:

Графът – Впрочем, сетих се, че в безкрайността не може да продължим “нанякъде” – щом е безкрайност, тя е такава във всичко.
Говорим за времето, ама наясно ли сме какво точно имаме предвид? Не зная как там в разните научни томове е формулирано, според мен времето е редица последователни събития. Няма ли събития не би трябвало да има и време. Но липсата на събития означава ли липса на реалност? Май не – а това означава наличие на реалност и извън времето, при неговата липса. Означава също, че за реалността не са необходимост последователните събития. Иначе казано, събитията в нея могат да бъдат и едновременни, а не само последователни.
Тая мисъл отдавна ми харесва.
Нищо в живота ни не ни прави по-силни. Още по-малко по-добри или по-лоши (какво всъщност означава това?). Прави ни само по-опитни. И лошото, и хубавото. Трупаме, трупаме, трупаме – до края. А защо ли, щом накрая има край? Безсмислица на Съзиданието? Абсурд!
Тогава?
Тогава иззад облаците отгоре поглежда Душата…
Същата тая, която до скоро беше понятие от фантастиката и вярата (което си е същото).
Същата, в която напоследък философи и учени са се втренчили и упорито се мъчат да се приближат и да я разгледат по-отблизо. Усетихме ние, хората, че наистина я има.

Вие казвате:

Диана прави свое предположение: “А дали душата не е една единствена и обща за всички? Нашите тела просто временно ограничават части от нея, но тя остава едно цяло и затова сме свързани на нейното ниво?”

Vira: “Тя е връзката ни и надеждата, че съществуват други светове и друг живот след нашия”

вили: “Ако нямахме душа май щяхме да сме като роботи – без чувства и емоции да приемаме всеки един ден.Казват, че душата се прераждала, значи трябва да я подхранваме с повече оптимизъм и най-вече любов.”

Диана: “може ли душата да е нещо независимо от нас?”

astilar: “Душа без тяло.” (тя казва, че е шантавия, ама дали?)

Val – Разбира се, че не-земни същества, дишащи азот, са живи. Комуникацията с тях може да става на телепатичен принцип, например.  И защо да не е необходимо да осъществим контакт – не реален, а… виртуален.  Може да има на какво да ни научат.

Крис Ванев – Когато казвам думата съзнание, имам предвид не просто състояние на будност или степен на активност на мозъка, а именно онзи аспект на съзнаване на информацията, която попиваме.

Графът – Интересни разсъждения, Крис Ванев. Очевидно е вече, че нашето понятие за съзнание е частен (видов) елемент от нещо много по-обширно и всеобхващащо. Същото важи и за „получаване на информация” – явно все още не знаем всички пътища, по които тя може да „пристига”.

Този вид познание няма нищо общо с развитието и постиженията на нормалното човешко познание. То просто се „филтрира“ от време на време през отделни хора и единственото, което можем да правим сега, е да търсим как се филтрира – за да може повече хора да се научат да получават нещичко от него.

Selene – Бяха ни разказвали в училище, че когато човек умре, теглото му намалява в някакви грамове (забравих стойността). Когато се преизчислят липсата на движение на кръвта, вдишване и издишване, изпразнения обем на дробовете и т.н., пак остава някаква тежест, причината за чиято липса не може да се установи. И това, казваха ни, може би е човешката душа. Звучи странно, нали.

Svetlina – Постройка за Душата… Ясно е, че хората я строят, ясно е и защо – от страх, пък и от самовлюбеност донякъде. Обаче… дали оставена под дъжда тя би пораснала по-голяма, по-жълта или по-мълчалива? В смисъл… няма как да сме сигурни дали ако не се „възпита първоначално“, тя няма да стигне пак до същата крайна форма.

deni4ero – също мислех, че човек е една вселена – колкото и да го изучаваш, все ще те изненада с нещо

Eisblock – Времето е една част от/в различните „измерения“ – континиуми. В нашият времеви-пространствен мехур и в областта му където се подвизаваме, то (времето) е вектор. С начало и с една посока. Вероятно и с Край след колапса на мехура. Това което „виждаме“ от вселената не е това което е тя сега. Някой смятат дори, че вселената наоколо не е нищо повече от един декор…
Тъй като времето не е един единствен вектор, а е обем, то нашето съзнание е така програмирано, управлявано от душата и другите фактори в следващото измерение, че да бъде „закопчано“ към нашият си вектор. Известни случай на „спонтанни“ изчезвания и „появявания“ на хора, живи същества и предмети от „нищото“… (юли 2008)

Val – Какво става ако човек е сляп, като Ванга? Освобождава се ‘фиксираното’ съзнание. Защо у човека да не е ‘латентно’ заложена подобна възможност? (юли 2008)

Светла – Както и да виждате света, го правите толкова заразяващо чаровно и пламенно, че си струва човек да отдели време и да погледне през вашите очи!
Говоря за всички раздъвкващи и спретнали раздумката. 🙂
Кои сме, къде сме Ние?

Кой какво каза

Връщам се към всичко това, защото снощи чух от телевизионния екран по повод книга за Ванга:

Десет български учени изследват феномена „Ванга” и търсят обяснение.
Учените обясняват защо пророчицата използва захарта като посредник – тайната се крие в кристалната решетка и способността й да събира и предава информация. Много въпроси обаче поставя връзката й със света на мъртвите.
Послания от други светове ли носи Ванга, какви нива на съзнание отваря и защо е феномен? Въпроси, потънали в досегашния скептицизъм, чакат отговори. Най-после български учени се престрашиха да надникнат в забранената територия.

Жени Костадинова – журналист: „Хипотеза, която се поддържа от всички учени е, че вероятно съществува неразгадано още поле на информацията, наричано с различни имена- акашови записи, вселенски компютър, божествено поле на информацията.“ В него се съдържа цялата информация, свързана с историята на човечеството (не само на човечеството, добавям аз!).
Ванга очевидно е един от малкото човеци, които имат „достъп” до тази информация на друго ниво. Тя безспорно е виждала събития от миналото и бъдещето като всичко се събира в едно и също време, извън времето.
Това ни кара да мислим – има ли поле, в което душите ни след физическата смърт отиват. Какво става с тях, след като Ванга можеше да извиква тези същества или мисловно-полеви форми на живот. Значи те съществуват.

Проф. Орбецова – патобиохимик: „Ако се вглеждали и вслушвали, когато Ванга беше между нас, в нейните простички думи, тя показва на физиците: „Ама вие това време и пространство сте си го измислили. То съществува, за да ни улеснява, но във Вселената не същестува.“

Изпреварили сме учените. 🙂

Но това, че науката се занимава с тези въпроси е добре – все пак там разполагат с методология, апаратури, ангажимент към научната задача и т.н. Стига да го правят сериозно, а не само заради продаваемост на тиража на някоя книга…

_________________________
Моля, щракнете 🙂 си впечатлението от написаното:

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Кръстю  On 27 ноември, 2009 at 21:54

    Цитат от книгата“Краят на времето“ на физика Джулиан Барбор :“Времето се състои от няколко частици информация, скрити в мозъка под формата на памет; и по-точно – то се поражда от сравнението между отделни образи. Ако човек няма памет, то той ще живее единствено в настоящия момент; неговият мозък няма да може да извърши тези интерпретации и следователно той няма да притежава никакво усещане за време.
    Тоест,времето не е безусловен факт, а вид възприятие“.

  • Графът  On 27 ноември, 2009 at 23:59

    Прочетох интересната Ви публикация ОТНОВО ЗА ВРЕМЕТО – ДЖУЛИАН БАРБОР.
    „Краката на времето” вече напълно се разклатиха в съвременната фундаментална наука. То беше необходимо за теорията на материализма, в която един от основните закони беше, че без движение няма съществуване. А движение без време… 🙂
    Но дори и тогава никой не посмя да го определи като измерение.

  • Кръстю  On 28 ноември, 2009 at 06:32

    Много работи са загадка…Само на глупака всичко му е ясно – както мисля бил казал Сократ :)))
    Едно нещо особенно ме интригува : Защо разполагаме с такъв ограничен инструментариум от пет сетива (добре,допускаме и че някои имат развито и т.нар. шесто чувство)?! Та ние възприемаме една минимална част от …ето, щях да кажа действителността …а какво е действителността ?! – отново субективен фактор, представа..
    –––––
    Виждате ли, спирам, защото ще се получи статия във вид на коментар, ако не и нещо по-лошо …
    🙂

  • Графът  On 28 ноември, 2009 at 10:33

    А само с тези сетива ли разполагаме? Да, видимите (както с времето 🙂 ) са толкова, но другите, които не използваме?
    На мен ми е по-интересно какъв е целият ресурс от възможности на мозъка и защо ни е даден след като използваме само няколко процента от него?

    Заб. Нямам нищо против коментари – статии, но още по-добре ако разширяваме кръга като пишем статиите при нас, а ги връзваме с линк помежду им.

  • Кръстю  On 28 ноември, 2009 at 13:12

    Нали?! А дали не сме тръгнали в грешна посока…Примерно ,като човек е обездвижен, не спортува, закърняват мускулите, и пр. аномалии се явяват…Не робуваме ли повече на материята (с уговорката, че имам предвид това, което е прието да имаме предвид като казваме материя) ..и издигаме в култ научно-техническия прогрес…
    Впрочем, какво е прогрес?! 🙂

  • Графът  On 28 ноември, 2009 at 14:39

    Прогресът си е прогрес. Но дали научно-техническият е пътя (да ни е по лесно, техниката да ни върши работата) или биологическия? Сещам се за делфините…

  • Поли Козарова  On 28 ноември, 2009 at 17:19

    Нашите представи за техническия прогрес са ограничени до там, докъдето разполагаме с доказателства за живота на познатите ни цивилизации. Техническият напредък е безспорен факт за този период, макар че напоследък се откриват доста факти за използвани от тях технологии на обработка на материалите, които никак не са елементарни.

    Науката в 95% от случаите търси обяснения на вече констатирани и видими от всички неща като проявили се болести, природни явления и др. Едва в 5% се занимава с по-сложни връзки между явленията, с прогнози и хипотези или с интердисциплинарни теории. Учените, които се занимават с тези въпроси, обикновено са отричани от техните колеги. Традиционната наука е ограничена от много неща – правилата, наложени от самите учени, от системата на изграждане и заплащане на учените, от качествата на самите тях…

    Знанията за човека и неговата душа за съвременната официална наука са формирани в продължение на последните 1-2 века! Древните цивилизации имат създадени доста задълбочени теории и системи за обяснение на човека, неговото здраве и връзки с други хора – особено индийската и китайската. Въпросите в тях още не са дори привлекли вниманието на съврменната традиционна наука, да не говорим за опити за обяснение или приложение на практика!

  • Кръстю  On 29 ноември, 2009 at 07:13

    @Поли Козарова – И имате ли отговор (или поне предположение ) защо е така ? 🙂

  • metchocayti  On 29 ноември, 2009 at 11:54

    А аз не посмях да отида при Ванга,която дълбоко почитам

  • Поли Козарова  On 29 ноември, 2009 at 20:41

    Отговор нямам, предположения – да…

    Според мен една от причините е краткото време, през което е просъществувала науката като такава – за разлика от системите на древните цивилизации, изграждани в течение на хилядолетия. Другото ми предположение е, че науката си поставя ограничения и правила, които са остарели и които спъват нейното развитие. Например – кои са методите на научно изследване и др. Което постепенно се преодолява, но ще е нужно много време.

  • д  On 1 декември, 2009 at 10:41

    Поздравления за темата. Като че ли повечето хора не искат да задълбават в тази посока и предпочитат да не коментират, поне около мен е така.
    „Нищо в живота ни не ни прави по-силни. Още по-малко по-добри или по-лоши (какво всъщност означава това?). Прави ни само по-опитни. И лошото, и хубавото. Трупаме, трупаме, трупаме – до края. А защо ли, щом накрая има край? Безсмислица на Съзиданието? Абсурд!
    Тогава?
    Тогава иззад облаците отгоре поглежда Душата…
    Същата тая, която до скоро беше понятие от фантастиката и вярата (което си е същото).
    Същата, в която напоследък философи и учени са се втренчили и упорито се мъчат да се приближат и да я разгледат по-отблизо. Усетихме ние, хората, че наистина я има.“
    Вашата логика не е моята логика:)), всъщност аз нямам усещане дали я има или не, питам се и търся. Има доста необясними явления всъщност. А конкретно за тази връзка, направена по-горе- ами може да има и само съзнание (пишейки „съзнание“ гугъл ще Ви даде няколко определяния, затова няма да се разпростирам в темата), натрупаното не се губи, ако бива предавано, не е напразно, нали ще послужи и другиму.
    И сега един цитат от Уикипедията, защото е най-удобно: „Душата според редица религиозни, философски и фолклорни традиции е нематериална част от човешкия индивид. Понякога понятието душа може да обхваща всики живи същества, а също и определени ритуални предмети или местности. Концепцията душа е културно специфична и значението й варира сред различните общности и традиции в определени времеви периоди от съществуването им. Често душата е свързвана, понякога дори и като синоним, с Дух, Съзнание, Разум, Мисъл и Слово. Античното разбиране на „душата“ често е свързано със силите определящи поведението, мисълта и личността у индивида. В теологията душата много често е смятана за нетленна, вечна част от човека, която се запазва след смъртта на тялото.“
    Защото както е видно и от мненията на хората, какво е душа е различно. А дали я има също е друг въпрос. За мен не е видно, че я има. Като написах „видно“, интересно е как се опитват да докажат съществуването й, измервайки я! Че според повечето схващания, тя не е ли нематериална? За хората сякаш „око да види, ръка да пипне“ се оказва ключово. Смятам, че дали заради ненапълно използването на потенциала на мозъка или по други причини, хоарата са доста повърхностни. Смятащите се за много над животните може би грешат. Страшно общо имаме.
    Но да се върна към Душата – скоро една жена заговори 2 младежи в автобуса. Синът й за нещастие скоро беше починал.. Тя им разказа как веднъж като влязла в стаята и мишката помръднала и екрана светнал съответно. Това бил знак от него. А всъщност това често се случва при трептене, може да е било от затворената (ако е била затворена) врата при отварянето, може жилището да се намира до оживена улица, може да е апартамент и заради съседи да се е получило. Т.е. при загуба често хората не искат и не могат да приемат тази раздяла и имат нужда да вярват, че хората, които обичат са близо до тях все още. Или са на място, на което пак ще се срещнат. Или ще се преродят. Това са версиите, които чух в последно време, защото се случи година, в която мои приятели загубиха свои близки. Имат нужда от утеха и всеки един си я набави по свой начин.. Вариантите са явно много..
    А къде е истината всъщност…
    Относно времето – освен последователни събития сигурно има и още него – все пак организма ни остарява физически.

  • Труден  On 15 декември, 2009 at 14:52

    Тук имам нещо за Душата – http://truden.com/article29.html

    А тук за Времето – http://mnogo.truden.com/archives/188.html (на Английске е, и май е време да го преведа на Български.

Trackbacks

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: