Дядото блогър

Защо списвам блог ме подпитват Аспарух и Поли Козарова.
Интересът не е специално към моята дядо-Графска личност – такава щафета из блог-пространството е завъртяло нечие любопитство, стигнала до тях, те пък ми я подават на мен. И, макар че се бях зарекъл да отказвам на щафети… 🙂

Формалният отговор на въпроса как се оказах с блог на екрана пред носа е лесен и описан още в началото:
Мили Дядо,
като истински съвременен човек, реших, че трябва да имаш свой си блог, където да споделяш…
.”
Решило момчето и ми го направило. Двайсет дена го поглеждах подозрително и не знаех какво аз трябва да го правя. Можеше и така да си остане. Но като знам, че в нашето семейство формални подаръци за отбиване на номер не се правят, реших да опитам за да разбера какво е имал предвид внукът ми.

Е, опитах.
И сега ме разпитвате защо пиша в блог… 😀

Това е лесният и изчерпателен отговор. Но по-скоро по отношение на „техническата му страна”. Бъдете спокойни – няма да се измъкна по този начин. Сега ще се задълбая в раздумка и ще станете пишман, че сте ме попитали! 😀
/Важна уговорка: следващите редове са мое мнение и важат за мен. Далеч съм от мисълта за генерални обобщения!/

Започвам издалече. Доста –
от 50-те на миналия век.
Да де, тогава нямаше интернет. Ама имаше листа, пликове, марки, поща и есперанто. И аз си имах приятелски кръг с хора от цялата планета (така си ги бях подбрал). Между другото, тогава имаше и силна радиолюбителска световна общност, те направо бяха уникални!

Края на миналия век, началото на този. Интернетът вече си го има.
Аз съм директор на японската Geo Enterprise. Основната ни дейност е провайдерска. Цял ден пред компютъра, Акито-сан ме учи на занаят. Работата си върви гладко (Акито-сан е японец! 🙂 ), служителите ни не са много, време бол. Ровичкам се аз учебно из мрежата, гледам тук, гледам там – харесах си Скайфорума, може да се чете в.”Сега”, може да се коментират статиите. И не след много там се появи да политиканства Графът (и досега не съм отписан и чат-пат драсвам по нещо).

Форумът беше интересен. Оформиха се кръгове, започнахме да се „познаваме”, някои форумци се запознахме и реално. Бързо ни се прииска да си имаме и местенце за бъбрене, измолихме си го и се появи във форума клуб „На раздумка”. 🙂

Това вече беше предтеча на блоговете – всеки имаше право да си отвори тема и да бъде админ на нея. Места за разговор, изолирани от общата шумотевица на форума. Някои теми вече са от години с по над 4-5 хиляди мнения – на практика своеобразни блогове.

После се появиха блоговете, след това социалните мрежи…

Защо пиша тази „историческа справка”? Ами защото в нея трябва да сте видяли вече общата нишка, свързващото звено, причината всичко това да се случи:

Единствено и само желанието ми да контактувам!

Не само с ограничен тесен кръг реални познати, а с хората като цяло.
С непознатите контактите са по-интересни, в по-чист вид – не е необходимо да се съобразяваш, преструваш, без значение е ранг и положение, с една дума, без „едно на ум”, просто човек с човек.

Е, нещата никога не са в идеалния си вид. 😉

Всеки прибавя и „подправки” към основното и готви яденето по собствена рецепта. Така и аз – не ми е безразлично колко са ме чели днес, дали им е било интересно, дали някой ме е похвалил, от колко държави са ми гостували…
Хора сме, всичко човешко ни е присъщо. Колкото сме, толкова и характери. И с характерите и щенията си в блоговете. Разказваме, изливаме душите си, ругаем политическите противници, смеем се, плачем – и всичко това заедно. И най-големите индивидуалисти – заедно! Защото сам индивидуалист не е индивидуалист, той е просто самотник – най-противопоказното положение за живота.

И все пак, не „подправките” са същественото.

Затова списвам блог, „не за парите и не за славата”, както се пее в една песен от „Златния кос”. 😀

А големият плюс за мен е, че не се чудя с какво да си убивам старческото време, както някои мои набори… 🙂
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _
По традиция вече, не задължавам никого с тази щафета. Но оставям отворено за всеки, който би желал да се включи. Струва си да излезе човек от инерцията на въртележката, да се спре и да се вгледа в себе си…

_________________________
Моля, щракнете си 🙂 впечатлението от написаното:

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Поли Козарова  On 5 ноември, 2009 at 18:44

    Господин Графе,

    благодаря, че ни уважите и се отзовахте на нашата молба (не знаех, че с Аспарух се дублираме)!

    Оценявам, че се включихте в играта. Аз самата също уж си бях казала, че не участвам в блогърски игри, но винаги отговарям, когато въпросът ми е интересен или пък е свързан с темата на блога, в който пиша.

    Желая Ви още повече симпатични по-читатели и приятели! И поздрави на внука, защото без него този чудесен блог щеше ли да съществува?

  • Графът  On 5 ноември, 2009 at 19:19

    Нямаше, драга Поли! 😀
    Благодаря Ви, за мен не беше неприятно да си помисля за пътя ми в нета.

  • вили  On 5 ноември, 2009 at 22:45

    Ако не обичахте да контактувате, ако не бяхте на ти с компютъра, ако не беше внукът…..
    Радвам се, че всички тези условия са налице, за да Ви четем! 😉

  • bogpan  On 7 ноември, 2009 at 08:32

    Г-н Графе, дядо – Граф е нонсенс. Графът може да бъде само и единствено Граф ( ако помните. Ей това музикантите (композиторите) пак на трактора ни пратихте…)))

  • Ivet  On 8 ноември, 2009 at 07:19

    За мен този е един от най-приятните блогове на български и го чета с удоволствие! 🙂

  • Графът  On 8 ноември, 2009 at 10:30

    Благодаря ви, мили приятели!

  • batpep  On 8 ноември, 2009 at 23:14

    хаха, графе, ама не мога да не те избъзикам 😆

    ти помниш ли с какъв трепет се съгласи да се видим на по бира в градинката пред ндк и как се дърпаше като селска мома? как те беше шубе? тебе, човекът който е видял всички социални мрежи от преди да съм се родил още 😆

    дядо ли? човече, ти си по-млад от доста хора, които познавам. не се гордея, че познавам тях. гордея се, че познавам тебе 🙂

  • Графът  On 9 ноември, 2009 at 10:26

    batpep, изчервих се! 😀

  • Макс  On 9 ноември, 2009 at 21:38

    И от мен само усмивки за блога и за Графа.

  • mikiblue  On 10 ноември, 2009 at 10:51

    😆

  • Събина  On 11 ноември, 2009 at 18:39

    Шапка долу, Графе. 😉

  • deni4ero  On 14 ноември, 2009 at 22:39

    😀

  • metchocayti  On 20 ноември, 2009 at 16:59

    Като нов блогър с един фен и един Приятел , още не знам как да сложа и аз една усмивка, та да Ви благодаря, Приятелю, за краткия, но изключително вдъхновяващ коментар, който ми изпратихте.С удоволствие ще изчета всичките Ви мисли,и знам , че ще ми хареса и ще чакам за още.За сега от пръв поглед се зарадвах на снимките на младите хора,които Ви идват на гости.И на отговора на писмото на учителя.Това успях да видя само.
    Видях още и нещо на име МЕЧКА, а аз,като представител на Мечото Семейство, обръщам специално внимание на местообиталищата ни.
    И моя блог го направи моя скъп племенник, така че Ви разбирам прекрасно.Изглежда, че имаме какво да им кажем на децата с всичката си обич!
    Е, много поздрави от бабата.Още съм действаща учителка,останаха 2-3 години до Свободата и големите ми проекти, но пък народа е определил точно мечката за „БАБА“ в приказките,нали така?
    Чудесно е, че можем да общуваме!
    Даскал Мечо Ваш с уважение и благодарност.

  • Графът  On 21 ноември, 2009 at 18:05

    Здравейте, даскал Мечо, с превелико удоволствие! Радвам се да Ви видя при мен на гости.
    Браво на племенника Ви, знаел е какво прави… 😉 Няма дълго да останете „с един фен и един Приятел”, стягайте се за гости! При Кавалера на Ордена „Гърненце мед с лъжица” и неговите „живи приказки” няма как да остане пусто.
    Е, и аз ще съм редовно в тълпата… 🙂
    _______________________
    Техническите майсторлъци лека-полека. Като начало, това с усмивките е проста работа:
    Пише се:). Непременно трябва от двете му страни да има интервал, иначе си остава както е (след „пише се” не му сложих интервали за да се разбере за какво става дума). Има ли интервали – 🙂
    Така става и намигване, но вместо : се пише ; 😉

  • Муниконтин  On 22 ноември, 2009 at 00:39

    Добре дошъл на даскал Мечо и от мен! И да му е на добър час блога! 😀

  • metchocayti  On 24 ноември, 2009 at 00:13

    Знаете ли колко съм щастлива след тия топли думи?Имате ли представа, приятели?Графе, преди да седна да се уча на „усмивката“ и „намигането“(щото аз съм си Мечо и нищо техническо за мен не е „просто“)искам да Ви благодаря с нещичко от даром полученото от тези,които наричам FFA(Friends From Above).Мислех си да препиша нещо от „чудноватите“послания, дето карат моя милост да мисли до изпотяване,но много ме разчуствахте, та реших да е нещо специално,красиво,сантиментално и вдъхновяващо.Защото имате много гости и повече хора ще прочетат добрите думи.Поздрав от мен за Вас и Вашите приятели.А после ще го сложа и в блога си,обещавам.
    Дадено на 2ри юни, неделя, Деня на Ботев, за 1ви юни- Деня на Детето.Лилянка, Лили е на Вола(това е моята племенница)
    записано в тетрадката ми на 04.06.2002г. в 10 часа и 15 минути
    ДОБРИ ЧУДЕСА
    автор ШУТОШ ЙОРИК(ние кръстихме този Приятел така на името на хумористичния вестник на Петко Р. Славейков и Шута на Хамлет):

    Светулки, светулки,
    от Бога шушулки
    без горните дрешки,
    без грижи човешки,
    без топли терлички,
    но с топли душички.
    Звездички-сестрички
    чертаят спирали.
    Да видиш успя ли
    къде ще отлитнат,
    кого ще попитат
    за бързия ручей
    и вярното куче…
    Спирали нагоре,
    спирали надолу
    и без да се зорят,
    танцуват си соло.
    И всяка е светла,
    и всяка е нова,
    като звънтящата звездна подкова,
    която е хвръкнала снощи от коня.
    Седлото го няма – не ще го догонят!
    Светулки, светулки,
    свещици във мрака,
    кого ли изпратихте?
    Кого ли очаквате?
    А бобът си зрее,
    но падат шушулките,
    когато във мрака
    танцуват светулките.

    Благодаря ви пак от сърце.
    Даскал Мечо ваш

  • Графът  On 24 ноември, 2009 at 17:57

    Чудесно и многозначително, Даскал Мечо!

    „но с топли душички.
    Звездички-сестрички
    танцуват си соло.”

    …и кой знае как започват да ме подпитват и ми се усмихват сърдечно някъде зад екрана… 🙂

  • metchocayti  On 24 ноември, 2009 at 19:48

    🙂 😉

  • metchocayti  On 24 ноември, 2009 at 19:59

    Успях все пак и да се усмихна, и да намигна!Само ако знаехте колко опита направих след точното Ви и напълно изчерпателно обяснение!Не излизат иконките , и не излизат.Добре, че приятелката ми Петя ме светна, че трябва да изпратя коментара за да се появят 😉 Иначе щях да си чукам двуеточия, скоби и точки и запетаи в полето за писане до някое време, а после да си легна разстроена и с чувство за малоценност. Пък това хич не е добро за никой, а пък за Мечо съвсем.Той си е суетничък. 🙂

  • Графът  On 24 ноември, 2009 at 21:59

    😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: