Отговор на едно писмо

от мой приятел – учител.

Необичайно е да се отговаря публично на лично писмо. Но въпросите са далеч извън личното, а той не би могъл да ги напише публично, защото животът му ще се вгорчи съвсем!
Затова аз ви предоставям част от писмото му и моя отговор. Той няма да ми се разсърди.
Ето част от писмото му:

Здравейте, Графе,
(…………..)
Политическите и административни особености на грипната епидемия не мога да ги разказвам директно, защото шефовете ми ще вземат да разберат. Иначе – от днес сме отново на училище, едва се върнах от работа, а сега ще довършвам за сроковете до миналата седмица и до утре. Да отчетем, че сме направили качествено и адекватно преструктуриране на материала, който загубихме.
Децата от първи клас пък ще имат принудителна ваканция още 3 дни заради заповед на министъра от преди 15 септември, полага им се такава ваканция.
Та сега, вместо да се каже – мина ви ваканцията, тази седмица от четвъртък ще си почиват от голямото учене, а учителките им ще сгъстяват материала заради пропуснатите 4 дни от грипната ваканция.
Има недоумици, има безумия, но като такива дребни и глупави принципи, не знам другаде да има.
Единствената причина да ни плащат заплати са бумагите, дневниците, написаното в документите. Никой вече не ни плаща И за това, да учим децата… Абсурдът е толкова очеваден, че ако някой все още живее с идеалите за учителската професия, напуска работа.

Здравейте, (учителю)!
Разбирам Вашите огорчения. Не съм бил учител по професия, но доста години съм преподавал музика на деца, а и 2 години навремето замествах мой колега в едно училище. Отдавна беше (не сте бил роден 🙂 ), но и тогава работата на учителя се отчиташе по подобен начин.

Неизтребимите закони на бюрокрацията и кариеризма!

През 50-те години преподавах солфеж на деца от детска музикална школа в Божурище (споменавам в „Ау, мишка…”).
На края на 2-та година им направих публичен изпит по програмата за приемните изпити на Музикалната академия и средната оценка беше 4.
Моята оценка от шефовете беше 2 с предупреждение – не съм се съобразявал с приетата от тях учебна програма.
Иначе те бяха наясно какво са научили децата, защото бяха музиканти. Ама как да отчетат, че дечурлига, които учат акордеон в детска школа, държат успешно приемен изпит по солфеж за Академията! (Между другото, въпросният изпит не беше по силите на много от колегите, преподаватели по инструменти. Вероятно това беше сериозен допълнителен стимул „да не се допускат своеволия”… 😉 )
Две години изтърпях (да си „довърша” децата) и напуснах.

Ей, сакън! Да не помислите, че Ви давам такъв съвет!!!
При мен беше друго, това не беше основната ми работа.

_______________________
Моля, щракнете си 🙂 впечатлението от написаното:

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • deni4ero  On 4 ноември, 2009 at 23:28

    Разбира се, че ми хареса, Графе, винаги съм се чудила – не е ли по-важно наученото от програмата, която е спусната? Знам, че въпросът ми е риторичен, но, все пак, да си го задам …

  • Муниконтин  On 5 ноември, 2009 at 00:58

    Към реторичния ти въпрос, Дени4еро 😉
    Програмата би трябвало да е насока, задължителен минимум, а не коловоз! Случва се група кадърни, будни и любознателни деца да се събере в един клас. И тогава? Учителят трябва ли да набие спирачките, защото програмата е такава?
    Май се опитвам да ти отговоря с реторичен въпрос 😀 Ама карай да върви 😀

  • Макс  On 5 ноември, 2009 at 09:28

    Не съм сигурен, но това би трябвало да се промени от учителите, защото тези в министерството може би не са наясно. Този факт наистина демотивира и без това малко мотивираните учители, а децата са бъдещето на България все пак.

  • deni4ero  On 5 ноември, 2009 at 14:56

    Aз, пък, Макс, си мисля, че са си баш наясно, защото да не забравяме, че, за да стигнеш до там, все пак, трябва да си бил в системата и да поназнайваш туй-онуй. Тъжното е, че после много лесно се забравя или спъван от разни законови норми и форми.

  • Красимира Славейкова  On 10 декември, 2009 at 16:14

    E,мисля че е време и аз да си кажа какво мисля 🙂
    http://metchocayti.wordpress.com/2009/10/11/%d0%b4%d0%b5%d0%bd-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d1%83%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%8f-7-2/

    Искрено благодаря за тази супер важна тема,Графе!
    Свалям Ви Прекрасната си Бяла Шапка с Панделка в Цветовете на Дъгата!
    Даскал Мечо ваш.

  • Графът  On 10 декември, 2009 at 18:53

    А аз Ви благодаря за интересното писание!
    Не нося шапка, 🙂 но имате искреното ми уважение за големия Ви дух!
    По-често казвайте какво мислите… 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: