Паралелните вселени

    – любимото място на голямата наука днес.

В пет поредни публикации vilford представи Parallel Universes – BBC documentary.
Да се напише коментар по тях е твърде сложна работа дори за учени, какво остава за хора като мен с „трансцендентен” багаж във висшата наука. 🙂
Но и да си мълчим „умно”, правейки се, че сме разбрали нещо (което и големите умове скоро няма да разберат!) не е най-добрата позиция. Знае ли човек, може пък и за нашите дилетантски разсъждения да има място някъде между минус безкрайност и плюс безкрайност…

Преди това, обаче, да ви разкажа една кратка приказка.

– Докога ще се занимаваме с подобна мистика! Да подлагате материята на съмнение!!! Какви струни, какви мембрани, утре и стърготини може да ни изкарате!
– Вие материалистите сте назадничави и изостанали. Това е изминал етап, когато познанието е било много изостанало. Може ли вашата теория да обясни горящите фантоми, унищожаващи нашата вселена или защо те винаги се появяват в големите черни дупки?
– А да не би вашите струни да го обясняват? На колко въпроса те нямат отговор? Не приемете ли мембранната теория за универсална, напредъкът на познанието ще спре! Никога няма да разберем как се е появил нашият свят и кои са универсалните закони на Вселената, които дават отговор на всеки въпрос. Не ви ли е ясно, че това е искал за каже великият Дайнщайн в незавършения си труд?
– Ако още се съмнявате, че светът ни е изработен от Майстора, няма какво да говорим!

Заседанията на Вселенския съвет на Големите Всезнаещи продължаваха от месеци и не им се виждаше края. Крясъците бяха толкова силни, че се разнасяха в пределите на Вселената до съседни светове.
Всяка от фракциите на тъмните*, светлите* и червените* държеше твърдо на своите разбирания за вселената и нейните закони. На моменти страстите толкова се разгорещяваха, че се налагаше да изпращат някои Всезнаещи в женското крило за да се поохладят и успокоят.
За нажежаване на атмосферата допринасяха и съобщенията от различни краища на света за подновяване на споровете за произхода.
Само един старец, седнал в един от ъглите, от време на време, събуден в дрямката си от виковете, промърморваше: „Какво начало, какъв всеобщ закон – не разбирате ли, че познанието никога няма да намери всички отговори на едно място, защото ще спре. А това е невъзможно.”
После отново задрямваше в гмежа на поредното заседание.
……………
Огромният старинен замък, който не си помнеше годините, беше потънал в сън. Както всяка нощ от векове. Дори сенките на призраците не се мяркаха в пустите зали.. Само припламване на догарящите в камината на голямата зала остатъци от някакъв старинен шкаф (напълно прояден от дървояди) раздвижваше в странен беззвучен илюзорен танц вековните мебели от масивно дърво.
Единствено в грамадния кабинет тишината се нарушаваше от пронизителните скърцания на дървоядите в големия библиотечен шкаф.
Те спореха ожесточено. Още не знаеха, че поредният свят от вселената им е унищожен от братята им по разум…

    Да се върна на повода за това писание.

Както вече разбрахте от началото, нямам и намерение да коментирам – много е далеч от моите възможности. Мога само да напиша без претенции въпросите, които възникнаха в мен след като прочетох няколко пъти публикациите на vilford.

– Не е ли време учените да се откажат от понятието „паралелни”. Физици от Университета Станфорд са успели да установят, че е възможно да съществуват 10 на степен 10 милиона паралелни вселени. Какво пречи тогава да съществуват 10 на степен безкрайност?
– Ако мембраните са паралелни в 11-тото измерение, то самото не е ли предпоследно пред 12-тото, примерно? Щом се е стигнало до 11 измерения, какво пречи да са 111 или безкрайно много?
– Ами тогава не е ли възможно да се стигне до измерение, в което мембраните изобщо не са паралелни, а са на едно място едновременно? Изобщо възможно ли е измеренията да не съществуват?
– Защо смятаме Големия взрив за начало? Той спокойно може да бъде само промяна. Примерно като крайната точка на махалото, след което то се връща – в един момент имаме абсолютно спиране на движението на масата, пълен застой, след което започва движение в противоположна посока.
– Не сме ли в края на „детския” етап на познанието, когато все още сме в плен на пространствени и времеви представи? Точно невъзможността да се изведе универсален закон подсказва, че още сме неизвестно колко близо до началото на познанието ни. Все още сме в „собствената си стая” и само подозираме за къщата, а какво е извън нея и представа във фантазията си нямаме.
Когато се освободим напълно от тях може би ще навлезем в юношеството…

_____________________
* Ето по един характерен представител на „тъмните”, „светлите” и „червените” 😀
https://i2.wp.com/www.arkive.org/media/60/60890273-5826-4D31-B583-7B1D18E67F62/Presentation.Large/photo.jpg тъмен

https://i1.wp.com/www.arkive.org/media/12/12B18992-EE3D-481A-8F0F-A1DCBF2F62E3/Presentation.Large/photo.jpg светъл

https://i0.wp.com/www.forestry.ubc.ca/fetch21/FRST308/lab8/lyctus_spp/Lyctus%20adult%20B1%20copy.JPG червен

__________________________

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • morrt  On 30 октомври, 2009 at 19:22

    Ваша светлост???
    Нима няма да Ви е по-приятна голяма тънка чаша с един пръст коняк в големия аристократичен фотьойл пред камината, докато младата Ви съседка нежно разказва „Лунната соната“ на рояла? Защо тези фундаментални въпроси? И то в петък вечер? 🙂
    Моля, приемете риторичния ми въпрос не просто като поздрав, а като специален такъв.
    Усмихат уикенд!

  • Графът  On 30 октомври, 2009 at 19:37

    Приятно настроение и на Вас, morrt!
    Специалният Ви поздрав вече направи уикенда ми усмихнат! 🙂
    А писанието считайте като довършване задължение от деловата седмица – да не ми тежи до понеделник. 😀

  • vilford  On 31 октомври, 2009 at 21:38

    🙂

    Отново завъртяната логика: за да научиш важните неща, трябва да зададеш правилните въпроси, но за да зададеш правилен въпрос, трябва вече да знаеш по-голяма част от отговора.

    Не знам защо тази материя винаги ме кара да си спомням „Самите богове“ на Азимов и Института на чудаците от „Вълните усмиряват вятъра“ на Стругатски. Първата – заради странния от наша гледна точка паралелен свят, който описва, а втората – заради отговорите, които са пред нас и не виждаме.

  • АТАНАСОВА  On 2 ноември, 2009 at 20:32

    Здравейте,пиша Ви извън темата,но тъй като читателите и създателя на блога са хора с разностранни интереси, Ви каня на тържествено честване на 130 години от рождението на Елена Рьорих, което ще се състои на 8 ноември 2009 от 11.30 ч в зала „Рьорих“ на Националната галерия за чуждестранно изкуство.

  • Графът  On 4 ноември, 2009 at 20:13

    Благодаря Ви, АТАНАСОВА, за поканата!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: