Училището ми

„Петко Р. Славейков” тази година навършва 170 години.

Моето училище! То ме научи да се уча!…

В Трявна е създадено второто (след габровското) светско училище в България – през 1839 г. В него е преподавал видния български писател, публицист и просветен деец Петко Славейков.
А аз влязох в него за първи път, когато беше на 101 години.

„От къде си родом?” е общоприетият идентифициращ въпрос „за произход”. В стари времена – когато българите почти не са пътували – той е изяснявал доста много за човека. Днес вече се употребява по инерция – хората в нашия пътуващ свят се раждат къде ли не, много често това не говори нищо за тях. Но все още този въпрос си върви.

А според мен „Къде тръгна на училище?” е не по-малко важен. Именно „къде тръгна”, къде са били първите ти 4 учебни години. Те са старта на многото учене („цял живот”, както се казва! 🙂 ) и са решаващи не само с това, което се научава като уроци, а и със създаденото вътрешно отношение на човек към ученето. Дали ще бъде неприятно задължение или интересно занимание, въпреки, че е трудно.

От кого зависи това? От учителката, разбира се. Дай Бог всекиму да случи на Учителка в първите класове!

Аз имах този късмет! Учителката ми в отделенията се казваше г-жа Пинтева. Помня я визуално (за съжаление нямам снимка), помня гласа и лицето ú. Но нямам спомен за някакви случки в училище – нито хубави, нито лоши. Времето, прекарано с нея, не се накъсва на части, то е нещо особено, което не можеш да разкажеш.
Заедно бяхме децата в училищната стая и в същото време като че ли всеки от нас се държеше за ръката ú и тя му разказваше нещо, учеше го на нещо. Само него! Струва ми се, че тя беше с всеки от нас не само през учебните часове… Госпожата каза!
Пишеш си домашното. Току-що си се научил да пишеш, буквите се кривят. „Добре е” те успокоява майка ти, но ти се ядосваш – не е красиво. Нервничиш, още по-лошо става. И изведнъж чуваш гласа на госпожата, усещаш ръката ú да повежда твоята. И лека-полека започва да става красиво!
Трудно ми е да опиша това чувство, но то съществува и сега в мен…

„Красиво” съм написал – още от начало някога ни учеха, че е важно да се пише красиво. Не случайно думата е „краснопис”, а не, да речем, „равнопис” или „яснопис”. 🙂 Който чете да изпитва удоволствие! Училищата са се родили по време, когато за хората е било важна красотата в това, което правят. Дали ще майсториш от дърво, дали от желязо, от прежда, от сукно, дали ще е писмо, написано на хартия – искали са да е красиво.

Всички търсили красотата, ама тревненци баш много. Прочути били. Как само са украсявали къщите си и сега ти спират дъха като ги гледаш! Нали знаете славата на прочутата тревненска дърворезбарска школа? От гонитбата на красотата е дошла!
Ей на, вижте училището – не ви ли се струва някак „по-човешко”, по-дружелюбно? Пак правоъгълна сграда, ама не ти прилича на казарма или затвор… 😉 Вижте го на снимката, която взех от тук

undefined

на него правих макет, за който ви разказах преди време. 🙂

И да не мислите, че само в стари време е било така? Отбийте се в Трявна при
случай и пак ще си приказваме! Ето, вижте няколко снимки от 2007-ма година:

Площадът

Тревненско кафене

Тревненски дом

Да си се върна на думата. Една случка си спомням, в която учителката ми имаше участие, но тя не беше „училищна”.
През Трявна тече река – не много голяма, не и малка. Тук там има вирчета, които зимно време ставаха идеални пързалки (зимните кънки в моето детство бяха доста разпространени). Едно такова вирче имаше над средния мост (за който разказвам в „Басът”). Пързаляме се ние, голяма тумба деца, и ледът не издържа и хлътна. Опасност някой да се удави нямаше – не беше толкова дълбоко – но всичките добре се накиснахме в ледената вода. Вдигна се, естествено голяма врява, изпълзяваме ние на брега и се суетим. Някои се чудят как да се приберат, че може и бой да има! Започват да ни тракат зъбите.
Г-жа Пинтева живееше в къща край реката. Чула гюрултията, погледнала и дотърча. Какво-как не помня в подробности, но в крайна сметка добре си ни спомням в една стая у тях загърнати в разни завивки и с по чаша чай в ръцете, а дрехите ни накачулени по столове край бумтящата печка да съхнат. И нея, как ни разказва някакви забавни истории докато чакаме…

Никога няма да забравя учителката ми от отделенията!

Обяснение за по-младите: първите 4 години някога се наричаха отделения. След това следваха 3 прогимназиални класа. Това разпределение е доста добро. Завършил отделенията – основно образование, завършил прогимназия – прогимназиално образование, завършил гимназия – гимназиално образование. Ясно и прегледно. Ето как изглеждат свидетелствата ми от отделенията:

Свидетелствата ми от отделенията

Като се ровех да търся снимки една снимка от прогимназията ми напомни приятно за едни по-специални изяви от онова време. В училището имахме театрална трупа. Сериозна! – не само с представление за родителите на закриване учебната година. 🙂 Пиесите играехме в единствения салон, в който ставаха всички градски културни събития (2 пъти седмично се прожектираше филм). Доколкото си спомням, гостувахме и в Дряново и Габрово. На представлението в Дряново присъстваха и група руснаци, един от тях ми подари собственоръчно изработена от голямо червено копче петолъчка.

Няма да разказвам за тях, но тази снимка ще ви покажа, тя е уникална, както и пиесата – не помня как се наричаше и кой ú беше авторът, но беше на здравна тематика.

Театралната трупа

На снимката сме трупата в „театралните костюми и грим”. Аз съм вторият клекнал отпред в ляво и представлявам коремен тиф; до мен са двете шарки – едра и дребна; другите са заушка, туберкулоза, микроб, дървеница, бълха, кърлеж, болни, лекарки, немит народ… 😀 Отзад се виждат учителките.

На добър час, мое мило училище! Да хилядиш!

Честит ви празник, драги учители в моето мило училище, бъдете живи и здрави! Цял живот да ви помнят учениците ви!

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • вили  On 12 септември, 2009 at 00:27

    Хубаво е да се помни първото училище и първата учителка. Училището си го помня, но учителката – не. Защо ли? И аз не мога да си отговоря, но най-вероятно не е успяла да ме грабне и за мен е една от многото. Помня други, но в по-горните класове. 😉
    Трявна е любимото ми градче. И училището все още го има. Виждала съм го.
    За съжаление аз не мога да отворя последната снимка на театралната група. 😦

  • вили  On 12 септември, 2009 at 00:30

    Успях! Явно е имало някакъв проблем.
    Свидетелствата са доста запазени с марки, печати, зеленичко…

  • Графът  On 12 септември, 2009 at 00:33

    Вече оправих линка, Вили.
    Не се получи да е видима направо, но може да се отвори.

  • Муниконтин  On 12 септември, 2009 at 02:05

    И аз помня много ясно първата си учителка! Помня ръцете и, аромата и и най-вече мекия и и нежен глас!
    А колкото до училището – съвременна безлична грамада… Какво да му помниш 😀

  • zelenkroki  On 12 септември, 2009 at 04:06

    Благодаря Ви за чудесното описание на спомените Ви от Славейковото училище в Трявна!
    Никак няма да е излишно повече хора да я прочетат, затова ще Ви пренеса изцяло и в портала на учителите-новатори, г-н Константинов!
    Надявам се, имам разрешението Ви!
    Елена Начева, учителка по информатика и ИТ в СОУ „Петко Рачев Славейков“, Трявна

  • Графът  On 12 септември, 2009 at 07:54

    Скъпа Zelenkroki, благодаря за вниманието към моите писания!
    Използвам случая да Ви поздравя още веднъж за празника на училището!
    С благопожелания,
    Графът

  • Макс  On 14 септември, 2009 at 10:27

    Бре. Графе, описваш тривиално събитие и тривиална случка, но така ги описваш, сякаш и аз съм присъствал и ме заливат усещания като в интересен роман от моето детство. Благодаря за това. Миналата година видях твоето училище със собствените си очи. Красиво е и навява носталгия, защото и в София имаше такива училища с дървета и дворове. Поздрави за празника на теб и на Зелен крокодил.

  • Графът  On 14 септември, 2009 at 10:51

    Благодаря, Макс, за поздравленията!
    Вие имате представа от Трявна, та добре ме разбирате… 🙂
    А случката вярно, че е тривиална, ама пък е истинска – може би затова се усеща така.
    ________
    И при Вас е доста интересно, вече сте в блогрола ми… 😉

  • deni4ero  On 14 септември, 2009 at 14:39

    Поздрави за празника! Моето първо училище също е стара сграда с огромни дървета. Също помня първите си учителки, както и нетърпението да влеземе за първи път в час 🙂 Лапешка работа 🙂

  • Макс  On 14 септември, 2009 at 17:16

    И аз Ви благодаря :), а Трявна е един хубав град и един ден ще го посетя отново, защото атмосферата е чудесна и има какво да се види там.
    Поздрави

  • Димитър Н. Митев  On 18 септември, 2009 at 22:18

    Еееехххх хубавото на спомена е, че го има – топли!

Trackbacks

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: