Интернет и аз

Майк Рам ме покани елегантно да си кажа мнението за интернет. Какво харесвам и какво не. Въпросът е дошъл от тук.
Отговорът на пръв поглед е лесен и масов за интернетаджиите. 🙂

Плюсовете:
+ тотална енциклопедия;
+ моментална писмовна (звукова и видео) връзка;
+ неограничена възможност за разширяване кръга на хората, с които се общува.

Минусите:
– физическо обездвижване и сериозно увреждане на очите;
– присвоява брутално времето за други полезни занимания (забелязвате ли как от време на време срамежливо се питаме какво четем? Или как си препоръчваме туристически маршрути?.. 🙂 );
– сериозно преминаване при комуникацията с другите хора от реален във виртуален свят.

Написах горното и въпросът си дойде сам: защо тогава не го използваме само при необходимост, а сме обсебени от него? След като минусите са толкова явни.
Мисля, че отговорът е в едни от основните характеристики на човека движещи развитието му – любопитството и нуждата от комуникация.

Любопитството е двигател на цялото ни знание – дотук ни е довело и ни води нататък непреодолимото желание да разберем кое, що и как.

Комуникацията е заложена в самото ни съществуване. Ако я нямаше, с раждането на всеки човек щеше да започва свят и да умира без следа със смъртта му. Както се знае колко може да живее човек без въздух, вода, храна, светлина, така сериозно науката проучва и колко ще издържи в пълна изолация.
Впрочем то си е казано ясно: „В началото беше Словото”. От древни времена човек е бил наясно по този въпрос – спомнете си за най-страшното наказание при строежа на Вавилонската кула…

А съчетанието на двете е нещо непреодолимо! От край време човек е търсил нови и нови начини за все по-обширна комуникация със себеподобните. Любопитството го е тласкало – „а какво ли е при другите, които не виждам и са далеч?“ Това е жизнено важно за него и винаги е било (и е) в центъра на вниманието му. Интернет далеч не е някакво изключение – това е само поредния етап. След писмеността, пушечната сигнализация, куриерите вестоносци, морза, пощата, вестниците, радиото, есперанто и т.н. Какво ще бъде след не кой знае колко много време не ми се и мисли. Вие ще го видите, аз не – все пак интернет е още младеж, рано му е да отстъпва мястото, а аз нямам намерение да го чакам да остарее… 😀

Е добре, но потъването във виртуален свят не ни ли застрашава? Няма ли опасност да се променим, да престанем да бъдем хора физически и духовно с тази виртуална комуникация?
Никаква!
Въпросният „виртуален свят” не е нещо ново. Какво са книгите? А телефонът? Писането на писма в миналото не е ли също „виртуален свят”? През 60-те на миналия век аз си пишех редовно с над 150 души от различни краища на планетата, а реално се запознах само с 3-4 от тях. Сега познавам реално повече хора от виртуалния ми свят в интернет!

Спокойно се наслаждавайте на интернет, няма страшно! След първия юруш нещата винаги улягат.
А аз съм късметлия – на стари години надали щяха да ме задоволяват контактите в квартала и писането на писма… 😀
____________________
По правилото щафетата се предава на 3-ма души. Този път ще я предам и аз конкретно, защото съм любопитен за отговорите на:
Deni4ero (с извинение, че я затруднявам! Без да я задължавам.),
Христина,
PsyGlass (малко професионализъм в темата!).
И всички, които биха искали да вземат отношение, разбира се.

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • E.M.R.  On 19 август, 2009 at 14:37

    …Въпросът е дошъл от тук. =>> The URL is not valid and cannot be loaded.
    (?????????)

  • Графът  On 19 август, 2009 at 15:06

    Моля за извинение, не проверих линковете.
    Вече са оправени.

  • E.M.R.  On 19 август, 2009 at 15:18

    Благодаря!

  • E.M.R.  On 19 август, 2009 at 16:38

    ПЛЮСОВЕ НА ИНТЕРНЕТ (Е – да, но – не!)

    1. Има океани от информация по всички въпроси, които професионално и лично ни интересуват.

    Да, това е самата истина и то е достатъчно, за да даде смисъл на цялата идея за Интернет. За добро или за „не чак дотам добро“, обаче, Интернет се явява една от най-недвусмислените манифестации на животрептущия при съвременните ни условия демократически принцип: „Всички – по един и същи начин разкрепостени да правят (говорят, пишат) каквото си искат.“ Което ще рече, че някои хора не чувствуват никакви задръжки да пишат и безсмислици (да не кажа и глупости!). Ако човек е „врял и кипял“ – оправя се: дългите години на „проби и грешки“ са го научили да бъде критичен и само с един поглед такъв някой разбира „кое – измежду всичко, гдето хвърчи – става за ядене“. Но какво да кажат младите хора, които е редно да бъдат основните потребители на информация от Интернет? Не са ли те изложени на опасността да бъдат перманентно манипулирани, от което единственият резултат налице в най-скоро време ще е, че ще имаме нов набор в симптоматичната за нас, българите, армия от скептици?

    2. Интернет дава възможност да се преодолеят ограниченията в комуникацията.

    Да, комуникацията става по-бърза и по-лесно осъществима, но това е заради техническите възможности, които преди ги нямаше. Ограниченията в комуникацията, обаче, са непреодолими и те са от социален характер. Както навсякъде по света, така и в България комуникацията е затормозена от социални условности. Естествено е всеки човек да брани правото си на неприкосновеност на личния живот, при което е неприемливо някой да ти позвъни сутринта в 5 часа, защото „му се е докомуницирало с тебе“ (на мен ми се е случвало и такова нещо!). Но в българското общество открай време има тенденция към разни прекомерности, при които, за да разговаряш с някого, е нужно едва ли не да подадеш писмена молба и да чакаш да й се даде ход в триседмичен срок. И това не зависи от идеологията, която в момента доминира, нито от политическия режим, а се базира на кротката народна мъдрост: „Различните жаби да си знаят кой е гьола на всяка от тях!“.

    МИНУСИ НА ИНТЕРНЕТ (Е – да, но – не!)

    1. Опасност от получаване злостен и гаден коментар от анонимен читател.

    Същият този народ, който кипи от толкоз много мъдрост, е изказал и друга мъдра мисъл: „Който се бои от врабците, просо не сее!“ Естествено е точно Интернет да бъде мястото за злостни и гадни коментари. Това се определя от културния статус на народонаселението – при нас ЗАСЕГА е така! Но ще добавя: всички ние няма да се научим да бъдем възпитани, тъй че да не пишем злостни и гадни словоизлияния, ако не шлифоваме у себе си потребността да бъдем културни. А това става чрез много размяна на реплики. Освен това, трябва да се приучим да бъдем възпитани и културни именно в качеството си на АНОНИМНИ; иначе и баба знае да бъде изискана, ако всички я знаят коя е. Аз съм радетел за АНОНИМНОСТ, защото именно в анонимността се корени вкусът към демократизъм, който всички ние сме длъжни час по-скоро да култивираме у себе си – докато по-старите демокрации по света все още не са си съставили за нас мнението, че сме неспасяеми…

    2. Някои технически неща изнервят.

    Това е самата истина и аз мога да оповестя причините за нелепостите. Интернет и всичко свързано с него поставиха за непоносимо кратки срокове жестоки изисквания за професионализъм към ония, които бяха достатъчно лекомислени, самонадеяни, безотговорни, или направо глупави, че да се захванат с дейност, за която не са надарени. А такива хора ги има навсякъде – в изобилие. Те внасят в съвременния Интернет един доста натрапващ се усет за хаос. Но! Нещата не са толкова трагични, именно защото с цялата тази непосилна задача се е заловило „и кьораво, и сакато“. А когато на дадено поприще се появи МНОЖЕСТВО, сработва Принципа на Естествения Подбор и не след дълго сляпата стихия на заложения в самата Природа „порив към оптимум“ (това е философска категория!) поставя хаоса под контрол.

  • Майк Рам  On 19 август, 2009 at 17:49

    Благодаря за включването!
    Много хубав пост!
    Мисля, че хората с ясни цели в живота не могат да се поддадат на обсебващата сила нито на интернет, нито на други изкушения. Дори и да се поддадем, то е моментно явление и рано или късно си възстановяваме „нормалното“ отношение към него.

  • Графът  On 19 август, 2009 at 18:20

    E.M.R., не виждам какво може да се възрази на Вашите мисли. Но (в подкрепа на тезата ми, че в интернет няма нищо ново, а само технически развито) всичко това важи и за преди интернет.
    Като нуждата от опит (и подкрепа! 😉 ) за да изплуваш на точния бряг в океана от печатно слово във всичките му разновидности.
    – нуждата да се научиш да преценяваш – преди беше „по радиото (телевизията) казаха”, сега „в интернет (уикипедия!) пише”… .
    – условностите в комуникацията. Тук бих направил уговорка – може би не са толкова на социална, колкото на личностна основа. В нашето семейство е традиция да няма ограничения (писал съм случки с дядо ми и родителите ми) в посрещането на гости. Но тази традиция се крепи на жените. И беше съхранена в максимална степен от жена ми. Случвало се е да ме буди в 2 през нощта „ставай и слагай кафеварката, че приятелите идват на кафе”. Е, аз предпочитам хората, на които можеш да позвъниш по всяко време…
    – нуждата от възпитание – особено в анонимността. Много добре сте го казали – човек си проличава какъв е в анонимност! И преди имаше анонимни писма от „доброжелатели”. Наскоро един мой връстник ми разказа в кафето, че на жена му се обадили да ú кажат, че на стари години е тръгнал с младо маце – редовно го засичали с една и съща млада жена на концерти в зала България. Много нежен и внимателен бил с нея, държал ú палтото! Вероятно се досещате – това била дъщеря му, защото жена му не обичала да ходи на концерти. 😀

    Благодаря, Майк Рам, темата е благодатна!

  • E.M.R.  On 19 август, 2009 at 19:27

    ––––
    Случвало се е да ме буди в 2 през нощта „ставай и слагай кафеварката, че приятелите идват на кафе”…
    ––––

    Тъй, тъй – ПРИЯТЕЛИТЕ идват!

    А в моя случай в 5 часа сутринта ми се изсипа някой си, с когото се бях запознал случайно два-три дена преди това. И ми дойде да ми звъни на вратата и да ме буди точно когато изнемогвах за сън, защото работех по тежък проблем и той много добре знаеше това. И дойде не за да ми каже, че му се е случило нещо, за което трябва да му се протегне ръка за помощ (ако беше за помощ – нещата са ясни!!!). Навря ми се, защото си беше поставил за цел „силно да се сближи с мен“, зер представлявах интерес за някакви негови търговски фантасмагории – кой знае защо си бе въобразил, че съм негов потенциален клиент. Навярно си е мислил, че в задния ми двор расте екзотично дърво с банкноти, вместо шума… „Комуникацията“ в случая с него беше един пошло обмислен похват да ме хване изкъсо и да ме държи под контрол.

    Аз обаче – без да съм точно мутра – имам доста дебел врат и славно минало на тежкоатлет. Можем да си представим каква сцена се разигра там, на стълбите пред моя дом в 5 часа сутринта. Повече не го видях. По-точно, виждах го понякога, но той предпочиташе да минава да другия тротоар, колчем ме зърне.

    Ако тогава общувахме чрез Интернет, всичко щеше да се размине само с няколко крепки благословии на майка.

    ИЗВОД: Интернет предпазва човешкото тяло от механични повреди.

  • Графът  On 19 август, 2009 at 19:52

    😀
    Ами човекът може да е бил с жълта книжка…
    А интернет предпазва и от нахално събуждане – звука го включвам като се събудя… 😉

  • E.M.R.  On 19 август, 2009 at 21:24

    Човекът вероятно е бил с книжка, която не е била жълта, а с някакъв друг – във всеки случай твърде убедителен – цвят, защото днес той върти процъфтяващ бизнес както в Британската столица, тъй и по Тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка. …А наша милост се рови из проблемите на Глобалното Затопляне, което тъй или иначе ни „сгрява“, независимо дали го проучваме или не.

  • Поли Козарова  On 19 август, 2009 at 22:00

    И аз благодаря за продължената щафета! Приятно е да виждаш толкова различни и интересни интерпретации на отношението към Интернет! Пожелавам успех в Интернет на всички, независимо за какво го ползват и дали анонимно живеят в него или не 🙂

  • Mari-ana  On 21 август, 2009 at 10:40

    За третия плюс снощи ние, 5 блогърки дадохме солидно доказателство – срещнахме се, почерпихме се, забавлявахме се. 🙂 Ако не беше интернет никога нямаше да се запозная с тези 4 (и не само 4) страхотни жени. Нямаше да срещна и Вас Графе, както и други невероятни хора. За мен лично възможността за нови запознанства е с най-голяма тежест. 😀
    А колкото до моменталната писмовна и др. връзка… Преди месеци споделих същата мисъл с близки, които наричаха интернет общуването „зависимост“. Отговорих им, че всъщност си пиша писма с много хора. А предимството е, че ги получават веднага, а не след дни, както е било преди десетилетия.
    Зависими сме не от интернет, а от необходимостта да общуваме, комуникираме, както Вие така точно сте обяснили в статията си. 😀
    Благодаря Ви за нея. Смятам да я принтирам и да я дам да я прочетат някои хора, които не обичат да седят пред компютъра. 😉

  • Муниконтин  On 21 август, 2009 at 13:28

    Никога не съм обичала много, много уреда телефон, но от както имам нет, забелязвам, че предпочитам да пиша, отколкото да говоря…
    Не мога да определя, обаче, това плюс или минус е за мен? 😉
    Какво мислите по въпроса? Това „подивяване“ ли е? 😀

  • Mari-ana  On 21 август, 2009 at 17:31

    Според мен не, Муци. Стига използването им да е средство, а не цел. 😉

  • Муниконтин  On 22 август, 2009 at 00:24

    А бе, че е средство, средство е! Ама нали все пак най-доброто средство за общуване е езика? Директната размяна на мисли и настроения? В написаното слово особено настроението би могло да се тушира и даже да се прикрие!

  • E.M.R.  On 22 август, 2009 at 16:53

    …………………
    „В написаното слово особено настроението би могло да се тушира и даже да се прикрие!“
    …………………

    Какво лошо има в това? Обикновено настроенията ни са нашите „кирливи ризи“. Различните общества през вековете са разработвали сложни методики за прикриване на настроенията, защото знайно е, че излагането им на показ прави този, който ги изживява, уязвим и жалък. Идеалното положение на нещата е да се покажеш „студен“ – демонстративно нехаен към това, от което може би зависи съдбата ти, ироничен и насмешлив, уверен в собственото си превъзходство… Това наистина се постига по-лесно чрез писменото слово – ако, разбира се, човек е обигран да пише, – защото тогава може да се обмисля всяка дума. Но повечето хора не са вещи в писането и предпочитат да говорят, сиреч „да леят реч“, с което смятат, че зад многото думи лесно ще прикрият емоциите и настроенията си. Уви! Такъв подход пак изисква обиграност – изисква словесна обиграност, – в която отново мнозинството е под равнището на аматьора.

    Ето защо обществата по света са измислили стереотипи на „студено изразяване“ – нещо като клишета, които трябва да се заучават от по-тромаво мислещите, за да се надяват те, че ще се „измъкнат“ от разни екстремни ситуации. Ние наричаме това ЛИЦЕМЕРИЕ, като ще добавим, че лицемерието е синоним на подтискащо безсилие на духа. Стереотипите са смешно нещо; те напомнят някогашната игра „Шегите на Амур“, в която по-стеснителните тийнейджъри от поколенията на нашите родители си разменяха картончета с готови фрази за флиртуване с потенциалните възлюблени.

    Интернет, обаче, повече или по-малко ефикасно ни приучва към писмовна обиграност, която е единственият път, по който можем да се измъкваме от нашата тромавост и да се показваме в изряден вид без да стигаме до лицемерие…

  • Муниконтин  On 23 август, 2009 at 01:33

    Нищо лошо!
    Но аз говоря за човешки контакти, а не за служебни отношения! 😉

  • E.M.R.  On 23 август, 2009 at 11:06

    Нищо лошо!

    Да! Но аз не разглеждам служебните отношения като нещо различно от „отношения между човеците“. Така наречените „служебни отношения“ представляват само една игра, характерна за стара Европа (на която предстои коренно да се демократизира). На тази игра хората биха могли и да не играят и от това може да има само полза за тях. В Северна Америка, например, хората разговарят с началниците си във фирмата, с професора в университета, с кмета, или с шерифа така, като че ли са отраснали с тях от най-ранно детство в два съседни двора. С други думи – човешки отношения… С тези хора отношенията би трябвало да са подчертано служебни (при европейски условия е така: зер, началникът във фирмата е в пълномощията си да те изхвърли от работа, професорът – да те скъса на изпит, кметът – да те изсели от града, а шерифът – да те вкара в дрънголника)… Въпреки това хората разговарят като равни, защото такова е схващането за демократизъм у тях.

    От друга страна, всички подчертано се стараят да не изглеждат жалки, да прикриват емоциите си, настроенията си. Това е така, защото никой не прощава слабостта. Ако направиш така, че слабостите ти да са невидими (защото – откровено казано – всеки си има слабости), тогава ти можеш да разчиташ, че ще имаш много приятели, с които наистина да имаш „човешки отношения“. Колкото си по-неуязвим, безпристрастен и „хладен“, толкова повече са на брой приятелите ти. Защото никой не иска да има каквото и да било общо с някаква отрепка…

    Това е в сърцевината на едно демократично общество. Когато преди много години се озовах за първи път в Америка, тази потребност да бъдеш винаги „железен“, за да не те тъпчат, ми се видя – признавам си – ужасяваща. Ето, казах си – ние там, на Изток, сме много по-човечни: умеем да си прощаваме! Това беше, разбира се, най-великата моя илюзия, защото – независимо дали на Изток, или на Запад – човешката природа навсякъде е една и съща. Кои всъщност в България са „човечните“, които са готови винаги да прощават? Разни сълзливи баби, които се разкисват пред внучетата си и така ги разхайтват и размекват, че ги правят нищожества. Всички ние – кой повече, кой по-малко – сме били подложени на развалата, с която се въздействува върху подрастващите българчета от страна на „бабинската институция“. В интерес на истината трябва да отбележим, че никъде по света хората не си зарязват така децата „на бабите“, както е в България. Вярно е, че така е по-лесно за разсипаните от умора родители, подложени на обичайните всекидневни унижения и грабеж. Но така се затъва! После се чудим защо на Запад хората били постигнали това или онова, а ние си киснем в блатото! …И казваме, че не ни достигали нравствени сили за някое по-велико начинание. И нека отбележим: това не е въпрос на политическа система. Ето – преди България беше една псевдо-комунистическа страна, а сега е страна, в която напират с пълна сила разни фашистки тенденции. И какво? Все същото. Не могат да се намерят хора, които да вкарат в затвора няколко бандита. Това е май така, защото бабите са учили дечицата да бъдат милозливи, зер и най-големия бандит „го е свята майка раждала – раждала и откърмяла…“

    –––––

    Вярно е че се отклоних от темата за „смисъла на Интернет“, но ще подчертая, че съдбовното значение на Интернет в сферата, която засегнах, се гради върху новите възможности да си кажем всичките тези неща. Защото преди 25 години можех да изложа идеите си само пред тесен кръг съмишленици и всичко там си оставаше.

  • Макс  On 23 август, 2009 at 11:16

    За някои е средство, за други цел, но в Интернет има полезни неща за всички. Така го създаваме самите ние. Без значение дали си ядрен физик или продавач на авточасти, винаги има нещо и за теб. За жалост има хора, които се пристрастяват, но така е със всичко (например с Кока Кола’та). Относно случаят с E.M.R, не Интернет е виновен, а този тупан, който си гони целите на всяка цена.

  • Графът  On 23 август, 2009 at 19:58

    Харесва ми как разширявате обхвата на темата. Точно като за раздумка! 🙂
    И новите теми, които прозират ми харесват. Като например, какво разбираме под „човешки отношения” – дали това, че разговаряте с шефа си като равни, ще го накара да съжалява и преживява емоционално като ви изхвърли безцеремонно и какво сте спечелили, че сте били равни с него. И дали тази „равност” не е всъщност една голяма утешителна близалка за туширане на не съвсем равни възможности 😉 ? Една игра, характерна за Новия свят…
    Колкото до бабите, драги E.M.R., и най-големия бандит „го е майка раждала – раждала и откърмяла…“, но най-често не е имало баба да го отгледа. „Този, който няма дом, е свободен да ходи където си иска.“, както казва Ремарк… 😀

  • Николай  On 23 август, 2009 at 20:58

    А! Здравейте!
    Сега забелязах, че сте ме включили за отговор. 🙂 Благодаря! Тук ли да отговоря, или в моя блог. (Това със щафетата игра ли е?)

  • Николай  On 23 август, 2009 at 21:08

    Прочетох, разбрах, ще пиша! 🙂

  • Графът  On 23 август, 2009 at 21:22

    Радвам се, Николай, благодаря!

  • E.M.R.  On 23 август, 2009 at 23:21

    Ремарк казва: „Този, който няма дом, е свободен да ходи където си иска.“ Да, Ремарк го е казал, но с горчивина, защото проблемът на неговите герои (а не щеш ли – и на него самия) е не, че не са имали дом, а че някой в техния дом е решил, че за тях място там няма. Напротив, най-ярките му герои, умирайки в Новия Свят – от рак (причинен от носталгия), – с треперещи ръце разгръщат последните военни комюникета, за да видят не е ли разрушена любимата им улица в Берлин. …Същият този Берлин, който с наслада би ги замел в някой концлагер!

    А колкото до разговарянето „като равен с равен“ – не ще и дума: това е трик, с който хората запазват достойнството си, защото ако трябва да се покаже истината, цялата истина, и нищо повече от самата истина, то гледката би била неутешима и обезкуражаваща. Ето – ще дам за пример това, което се случи на мен самия. Постъпвам аз преди двадесет години на работа там, където работя и до сега (университетски център по геофизика) и имам неблагоразумието да споделя с шефа на лабораторията, че съм се запознал с майка му – много симпатична възрастна дама, родена една година преди Болшевишката революция в Ивано-Франковск (Украина). Родителите й я измъкнали като бебе от настъплението на настървените комисари и след няколко години лутане из Франция и Великобритания (зер, „Този, който няма дом, е свободен да ходи където си иска.“), се озовали в Новия Свят. …Стана така, че заработих по темата, която се направляваше от нейния син – едно полуукраинско-полубританско говедо. Казах му (на говедото), че с майка му съм говорил на руски. Като чу това, непрокопсаникът подскочи цял метър и се разкрещя, че това е долна лъжа, която има за цел да компрометира майка му, зер старата дама можела измежду източноевропейските езици да говори само на украински. Руският бил език на враговете, на поробителите… Като гледах пяната, която хвърчи от устата на имбецила, не на шега си рекох, че май кариерата ми в геофизическата лаборатория е към своя край, но реших да запазя самообладание и да продължа да говоря с малоумника „като равен с равен“ – въпреки, че от този момент нататък можех да го чувствувам само как ми се гъне някъде под подметките.

    Спаси ме моята студена насмешливост – очевидно говедата схващат само подобни форми на камшично изплющяване. Те, понеже са животни, разбират – подобно на всички други животни – само от свръхдоминантна манифестация на волята.

  • Графът  On 24 август, 2009 at 10:27

    Добър пример, E.M.R.!
    А първият абзац ми звучи много тъжно и много потискащо – може би, защото в същото време е и много реалистичен… 😦

  • E.M.R.  On 24 август, 2009 at 10:46

    Аха, ето една „мълния“ в изказването на Графа, на която в репликата си от преди няколко часа не съм отговорил – вероятно залисан в други мечти:

    „Колкото до бабите, драги ми Смехурко, и най-големия бандит „го е майка раждала – раждала и откърмяла…“, но най-често не е имало баба да го отгледа.“

    Вие, Графе, сте детерминист; вярвате, че условията, при които се развива индивидът (възпитанието – мамино и бабино, – влиянието на другарчетата, на училището, на Родния Комсомол и тъй нататък) определят една персона дали ще бъде с престъпни наклонности, или не. Нещата при Вашия начин на мислене наистина са много логични и изглеждат да са съвсем на мястото си, ако не съществуваше и един друг възглед, известен под названието „Генна теория“ (или – ако щете – „Генна хипотеза“). Съгласно „Генната теория“ над индивида може години наред да са пърхали с криле баби, дядовци, възпитателки в детската градина, Пионерската Организация, Родната Казарма, та дори и Народния Затвор, но човекът ще си се самоопредели като бандит, просто защото в схемата на неговата Дезоксирибо-Нуклеинова Киселина (ДНК) е заложено той да бъде насилник, крадец, сексуално извратен тип и още ред други свидни качества на човешката природа.

    До тук – добре! Въпрос на възглед, който може да се преосмисли, ако видим, че преди сме се заблуждавали, а пък сега вече виждаме нещата по-ясно и по-правдиво. От тук нататък, обаче, възниква проблемът, който не е от наша компетентност: КОЯ Е ТАЗИ МАГИЯ, която вписва във веригите на ДНК информацията на нашата предопределеност. Очевидно това е един случаен закон и е близко до ума, че причината е в удачното или неудачно съчетаване на гените на нашите родители, при които ние се проявяваме по-късно като „good guys“ или „bad guys“. Но това е вече теория, която намирисва на фашизъм.

    Фашизмът, както знаем, е несправедливо нещо! И наистина, има ли нещо справедливо в това родителите на един човек да са кротки и доблестни хорица, а той да се окаже изрод. Но това е често срещано явление. Нека ревизираме възгледите си за това „какво е фашизъм“. В наше време има два вида фашизъм. Единият (класическият) счита, че генетичният изрод, т.е. мутантът, който се проявява като бандит и извратеняк, е получен от съчетаването на два родителски гена, които са далечни един на друг, или които са РАСОВО ДИСТАНЦИРАНИ (фашизмът затова е фашизъм, защото намира наслада в третиране на расови проблеми). Другият (модерният) е на мнение, че криминалният тип не може да не бъде насилник, грабител, брутален циник и експлоататор, след като е РАСОВО ЧИСТ, т.е. след като неговите родители са расово идентични.

    Кой е прав и кой е крив е невъзможно да се каже. За мен и двете концепции са си фашизъм, т.е. насочени са срещу ми. Но има нещо друго – ние живеем в епоха, в която доминира идеята за демократизирането. Процесът на демократизиране предполага силна тенденция към смесване на много различните раси. Идеалното общество за глобалистите-демократизатори е народа на Бразилия, която сама по себе си представлява реторта за смесване и претопяване на много раси и сливането им в една („шоколадова“)…

    От току-що казаното следва, че ние днес се намираме в епохата на нов фашизъм, диаметрално противоположен на нацисткия фашизъм от времето на Хитлер. При Хитлер се говореше за „расово чисти свръхчовеци“, докато при глобалния фашизъм се говори за расово смесени – по Бразилски модел – демократи.

    Но – повярвайте ми – човечеството няма да се откаже така лесно от предразсъдъка си, че „всичко, което е различно от мен, ми е враждебно“. За мен враждебни са както чистите „арийци“, така и „шоколадовите космополити“.

  • Макс  On 24 август, 2009 at 19:29

    Хм, извинявам се, че прекъсвам хубавата дискусия. Едно от големите предимства на Интернет(според едни) е анонимността, обаче според други това е и най-големия му недостатък. С развитието на социалните мрежи и блоговете, все повече хора започват да се срещат и на живо, което беше наблюдавано преди само при тинейджърите, но анонимността остава за някои много важна. Друг минус (или плюс)е неконтролираното съдържание,макар че все повече се опитват да го контролират. Медиите също имат негативно отношение към съдържанието, защото им се налага да разчупват стереотипа, пък и губят пари. Какво ли пък да кажем за родителите, които изпускат контрола над децата си.

    Ами май се оказва, че както всичко при хората (например ядреното гориво)Интернет се използва за полезни и вредни дейности и субективно някои го обичат, а други анатемосват.

  • Графът  On 25 август, 2009 at 09:28

    E.M.R., в коментара Вие сам правите на пух и прах „Генната теория“. 🙂 Достатъчно е „КОЯ Е ТАЗИ МАГИЯ, която вписва…”! Е, коя е? Случаен закон основа на развитие на живата природа? Абсурд!
    Няма да се разпростирам тук, по въпроса съм писал преди година и половина – „Всеки човек в началото беше дете…” – затова няма да го повтарям.

    Макс, ние трябва да се извиним, че се увлякохме в страни от темата на публикацията. Май ни е останало от форумите. 🙂 Ама като е интересно – вече имам няколко теми за раздумка…

  • Николай  On 2 декември, 2009 at 23:03

    Най-накрая отговорих. 🙂

    Поздрави!

  • Графът  On 3 декември, 2009 at 12:07

    Затова пък не с малко, а с много професионализъм! 🙂
    Благодаря, Николай!

Trackbacks

  • By PsyGlass | Интернет и аз on 2 декември, 2009 at 21:06

    […] този текст като отговор на поканата на Графа. Какво харесвам и какво не в Интернет, с уклон към […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: